2416 мнения по тази тема

[Илия Горанов]

Тази статия ми припомни чуден стар виц:

 

Мъж си хваща проститутка в тъмна уличка, след като свършват работата, тя се изправя и пита - имате ли огънче, искам да запаля една цигара... Мъжът пали със запалката и светлината осветява лицата и на двамата.

Той възкликва: Марийке?!

Тя: Тате?!

Той: Ти откога пушиш бе?!

[hammer^BaTe]

Мъж се обажда на 112:
- Мисля, че жена ми е мъртва!
- Какво ви кара да мислите така?
- Ами секса си е същият, но прането се трупа!

[pitar_r_r]

Вървяли си краставицата, картофа и члена. Краставицата се оплакала:
- Мене, ако знаете какво ме правят. Първо ме мият, после ме белят и накрая ме ядат. . .
Картофа отговорил:
- А мен първо ме белят, после ме мият, пържат  и накрая ме ядат
А члена казал:
- Лелеее  мене кво ме правят. Първо ми слагат някъв найлон на главата, после ме вкарват в тъмна и влажна асансьорна шахта и така нагоре-надолу, нагоре-надолу,докато не повърна. . . . . . .

[hammer^BaTe]

Пиков час в градския транспорт, блъсканица. Жена без да иска докосва мъжа до нея по... пакета.
- О, извинете!
- А да ги нямаме такива, аз съм шахматист, в шаха пипнеш ли - играеш.

[pitar_r_r]

Вървял си мъж из центъра на София и в един неприятен миг усетил страхотно напрежение в стомашно-чревния тракт. Ококорил очи и се изстрелял до най-близката обществена тоалетна. Един здрав шут на вратата, навел се и . . . . всичко станало на пръскана мазилка. Вече удовлетворен и освободил напрежението видял, че между неговите крака има още два. Обърнал се и. . . . какво да види един тип – вече труден за рисуване.
- Абе,ти защо не каза, че е заета тоалетната?!?!
- Е то оставаше и устата да си отворя. . . . . .

...........................................................................................

Два ку*а отишли на кино и се спрели на гишето да си купят билети.
Единият попитал на гишето:
- Извинете, какъв ще е филма?
- Порно - отвърнали на гишето.
Kу*а въздъхнал и казал на приятеля си:
- Еe*аa му мамата, пак ще стоим прави.

[Metatron]

В съдебната зала:

- Защо решихте да убиете жена си след 30 годишен брак?

- От мързел .....

- Как така от мързел???

- Ами, а днес, а утре.....

[hammer^BaTe]

Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, моето момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова... нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
- Ееее, няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре де, каква е тая твоята венерическа болест толкова страшна?
- Ми боли ма оная работа за твоите въглища!

[pitar_r_r]

Пенисът написал молба: Моля да увеличите работната ми заплата по следните причини:
- Занимавам се с физически труд
- Работя на дълбочина
- В работата се хвърлям с главата напред
- Не ми се плаща за работа през празниците
- Работя в обстановка с неблагоприятен климат
- Работната ми среда е с повишена температура
- Работното ми място е силно затъмнено и липсва каквато и да е вентилация
- Работата ми е свързана с непрекъснат риск от професионални заболявания.
Отговор от Ръководството:
След разглеждане на Вашата молба и внимателно изучаване на арументите Ви, администрацията реши да отхвърли претенцията Ви със следните мотиви:
- Вие не работите пълен осемчасов работен ден
- Вие заспивате на работа
- Не винаги изпълнявате указанията на ръководството
- Понякога влизате в непредназначени за вас помещения
- След работа оставяте работното място непочистено
- Не спазвате инструкциите по техника на безопастност (напр. не обичате да ползвате предназначеното за Вас защитно облекло)
- Излизате в оставка преди достигане на пенсионна възраст
- Не обичате да работите две смени подред
- Често напускате работното място, преди да сте изпълнили нормата
И ако всичко казано дотук Ви е малко, длъжни сме да ви съобщим, че нееднократно сте забелязван да влизате и излизате от работното място, носейки две чанти с неизвестно съдържание.

[hammer^BaTe]

Седи бай Иван в кухнята, сърдит нещо, пие ракия след ракия. Жена му го усетила, че не е на кеф и си легнала по-рано. По никое време се събужда от странен шум. Наднича и що да види - бай Иван, пиян като задник, отваря вратата на хладилника и пелтечи:
- Шшшефе, ай закарай ма до до до до кръчмата на гарата бе... Не щеш ли бе.... майната ти - и трясва врата.

След малко прави няколко неуверени крачки из тъмната стая и пак същото.

Призори бай Иван позитрезнял и като се усетил, че почти е изкъртил вратата на хладилника, грабнал го на рамо и бегом към сервиза. малко след това жена му става и гледа - ни бай Иван, ни хладилник.

- Малееее, малееееееее! Бахти и настоятелното му пиянде....Закарал го е до гарата!

[hammer^BaTe]

Отишъл един селянин при сексолог, седнал и държи една диня в скута си и:
- Докторе, вече няколко години правя +#$%***** и все не мога да намеря клитора!
- Ама .. дядо, тя динята няма...
- Еее докторе! Ти да не ма мислиш за някакъв извратеняк?! Динята за вас съм я донесъл... аз за козичката говоря..

[hammer^BaTe]

Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

    "Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

    1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
    2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
    3. Има ли език, в който да има минало свършено незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се бил напил и съм се бил сбил
    4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.
    5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "е*еш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
    6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

    На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"

    Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

    И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

    Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
    "Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
    "Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
    "Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
    "Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
    "Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

    Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол г*з ...

[KPAHK]

Българските ми квартиранти и делата им в Англия

 

 

По спомените на един познат англичанин.

        Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
           Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
          Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше +#$%***** или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

            ***

              Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
             Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
            Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха,  а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
           Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...
 

[OneReason]

- Иване, гушни ме!
- Не!
- Иване, прегърни ме!
- Не!
- Иване, хвани ме за ръка!
- Не!
- Иване, целуни ме, както правят другите двойки, де!
- Ние не сме такава двойка!
- А каква сме?
- Двойка патрулиращи полицаи!!!

[Blond]

Женската логика е създадена, за да *бе мамата на мъжката психика!

[Metatron]

   

- Моля, въведете вашата парола!

- "рози"

- Недостатъчен брой на символи в паролата.

- "розови рози".

- Паролата трябва да съдържа поне една цифра.

- "1 розова роза"

- Паролата не трябва да съдържа празни полета.

- "1розовароза".

- Паролата трябва да съдържа поне 10 различни символа.

- "1шибанарозовароза".

- Паролата трябва да съдържа поне една главна буква.

- "1ШИБАНАРОЗОВАРОЗА".

- Паролата трябва да съдържа поне една малка буква.

- "ШибанаРозоваРоза".

- Паролата трябва да съдържа поне една цифра.

- "1розоваРозаДаТияНавравГъза"..

- Тази парола вече е заета.