Много лошо, че се е предал мотора. Дано да няма много щети и скоро да го оправите.
Относно колекторите - тъй като последните 2-3 години попрегледах доста информация и направих някой експерименти, искам да споделя малко офтопик информация.
Пълненето и изпускането са резонансни циклични процеси и затова измерванията на дебит с постоянен поток въздух (както духането с пистолет за въздух през колекторите или CFM измерванията на глави и портове) са маргинално полезни.
За да не съм голословен ще дам линк - http://cafefoundatio...EPG PART IV.pdf
Това са поредица от изследвания на една група аматьори, която търси най-добрата конфигурация на изпускателен колектор за "малък" бутален самолетен двигател, по спомен атмосферен 4-цилиндров боксер на Lycoming. За целта те монтират датчици за налягане в порта и правят измервания и графики на пулсациите на газовете при различни конфигурации и дължини колектори.
Това, което реално се случва в колектора, е много бързо нарастване на налягането веднага след отварянето на изпускателния клапан. То започва да расте стремглаво още преди достигане на ДМТ и достига своята пикова стойност някъде около ДМТ. После това налягане започва да пада, достигайки отрицателна относителна стойност на налягането (спрямо атмосферното) някъде около ГМТ, когато изпускателният клапан затваря. При добре настроена система, този максимален пад на налягането се случва точно преди затваряне на изпускателния клапан, за максимално изсмукване на остатъците от изгорели газове в цилиндъра и в началото на отваряне на смукателния клапан, по време на овърлапа. Разбира се това важи само за определен режим от обороти и натоварване. В друг режим от обороти и натоварване не е така, или поне не съвсем.
Как се настройва колектор така, че всички тези процеси да се случват в едно и също време - чрез дължината и диаметъра на рънърите, чрез конфигурацията (4-1 или 4-2-1) и т.н.
Трябва да знаем Т на изгорелите газове за да пресметнем дължината на рънърите. А Т пък зависи от много неща и не е постоянна - близо до главата е най-висока, после пада, не само заради топлообмена през стените на колектора, а и защото газовете се самоохлаждат при заемане на по-голям обем (т.е. при разширяване).
Дължината на първичните и вторичните тръби зависи и от овърлапа, продължителността на пълненето и издухването и т.н.
Резонансните процеси, случващи се в изпускателния и смукателния колектор, са изключително важни при атмосферен мотор, защото са единственото което може директно да повлияе на пълненето и обемната ефективност.
При двигателя с принудително пълнене, ролята е поета от турбо-то или компресора. При турбото е важно газовете да достигнат до него с възможно най-малка загуба на скорост и Т за по-бързо развъртане. Затова дължините идват на второ място. По-важно е да има по-малко чупки, диаметъра да не е прекалено малък или прекалено голям и реда на събиране на газовете.
Освен това, както Жорето беше писал в неговата тема, при използване на рънъри с различна дължина бууста е в най-голям диапазон от обороти, а при равна дължина в най-тесен. При едното се постига добро разпределение на въртящия момент, за сметка на по-малък максимум, при другото по-голяма стойност в по-ясно изразен пик. В зависимост от приложението и турбината може първото да бъде по-подходящо, а може второто.
За газта и турбинирането - има някои особености. При принудително пълнене на бензин, сместа се обогатява за охлаждане и предпазване от детонация. Т на самовъзпламеняване на LPG е два пъти по-висока, към 450 градуса, за разлика от 200-220 при бензина. Преобогатяване на сместа на газ не е необходима. Второ, при газовите горива преобогатяването обикновено увеличава Т на изгорелите газове, така че не помага особено за предпазване от детонация ако бъде достигнат лимита на сетъп-а.
Реверсията, връщането обратно на изгорели газове в цилиндъра, се предотвратява че ползването на стъпаловидни преходи в колектора, в посока от главата към генерацията. Специалисти съветват диаметъра на първичните да е по-голям от изпускателния порт на главата именно с тази цел. Отделно, скоро бях попаднал на една статия, която сега не мога да намеря, но там се споменваше, че в Ф1 се ползват такива преходи в рънърите на около 10-15см от главата именно в с тази цел.
Дизелов колектор на бензинова кола - няма проблем стига да е съобразен с приложението. Дизелът няма дросел и моторът диша с пълни гърди през цялото време. Буустът се определя от впръскваното гориво, което на празен ход е доста по-малко като съотношение от това в бензинов мотор, но под товар доста се увеличава. Т на горене на дизела е по-висока, но изгорелите газове са с по-ниска Т защото дизеловият мотор има по-висока степен на сгъстяване и успява да преобразува повече топлинна енергия в механична. Основния обем изгорели газове идва от въздуха, разширен от топлината на горенето на горивото. Стехиометричната смес на бензин и дизел е сходна. CO + CO2 в газовете е около 15%, кислородът в бензиновите газове е 1-2%, в дизела повече, а останалото е азот и много малко азотни съединения (NOx) и минимално количество въглеводороди.