И кое ти се струва шега в питането на човека?
Тасков- ако е онази дето ми я показа на снимки преди 2 седмици ... Колата има вид .Стига да се разберете с продавача.
Клекни и виж под задната броня дали има роговете за теглич.Ако ги има - Drjivago ти е показал това което ти трябва.
Хайде да правим литературен анализ, за това, какво е искал да каже авторът:
"Харесал съм една 203 на един съсед. Лошото е че нема теглич. Скъп ли е теглича.Ако се спазарим с съседа и аз ще се кача на нова кола."
"Харесал съм една 203 на един съсед" - Интересно и нетрадиционно въведение, макар съседите да не са единственият и най-добър източник на употребявано движимо имущество.
"Лошото е че нема теглич." Завръзката е сериозна. Игнорираме отново пунктуацията, правописа и диалекта, а се фокусираме върху ключовия фактор за интрига в употребявана кола - наличието на теглич! Не двигател, скоростна кутия, екстри, състояние, а точно тази добавка. Затаили дъх, поставяме под въпрос досегашните ни ценности за определяне на стойността на употребяван автомобил.
"Скъп ли е теглича." За трети път игнорираме пунктуацията, понеже вниманието ни е обсебено от кулминацията в драмата на лирическия герой. А именно - неговия фундаментален разрив с околния свят, поради разминаване в екзистенциалните въпроси "Колко скъпо е "скъпо"?" и "Моето "скъпо" по-скъпо ли е от твоето "скъпо"?"
"Ако се спазарим с съседа и аз ще се кача на нова кола." ни остава безмълвни (без да издребняваме върху правописа). Не сме и подозирали, че 11-годишна (в най-добрия случай) 203ка може да бъде определена като "нова кола" и за втори път в рамките на четири изречения сме в ступор, размишлявайки върху неочакваната развръзка.
Единственото рационално обяснение, което съзнанието ни ражда е: "Ние не сме свидетели на класическа драма. Гледаме лоша комедия."