519 мнения по тази тема

[hammer^BaTe]

29 забележителни снимки, които най-вероятно не сте виждали

 

Днес ще ви представим една забележителна фотогалерия, събрана от talesmaze.com. Снимките показват интересни места, исторически събития, далечни планети и много други нещата, които е най-добре да видите, вместо да ви ги описваме. Приятна фоторазходка!

 

Езеро от лава във вулканичната верига Ерта Але, Етиопия

 

Мястото, където Великата китайска стена свършва

 

Гейзер, секунда преди да изригне

Баварският град Ньордлинген, построен в кратера на метеорит, падал преди около 14 млн. години

 

Огромната пясъчна буря, която удари Западна  Австралия в началото на 2013 г.

 

Рядка 360-градусова дъга, уловена от самолет

 

Алпинисти, насочващи се към Еверест през май 2013 г.

Дейтона Бийч през 1957 г. 

 

Снимка от въздуха на сметище за стари гуми 

 

Bagger 288, най-голямото сухопътно превозно средство на Земята 

 

Напречен разрез на кабел, който се поставя по морското дъно

Център за данни на Google

 

Бюрото на Айнщайн няколко часа след смъртта му

 

Микеланджело е илюстрирал своя списък с покупки, така че дори тези от слугите му, които са били неграмотни да знаят какво да му пазаруват

 

Боинг 757 на FedEx, когато каргото е разтоварено 

Пренаселен затвор в Ел Салвадор 

 

Офисът на Хитлер 

 

Огромна статуя на Чингиз Хан в Монголия 

 

Как е изглеждал мопсът преди да започне селектираното му отглеждане 

Яйца на октопод 

 

Зъбите на Джордж Вашингтон 

 

Часовникът, принадлежал на Акито Кавагое, който е спрял на 8:15, точният час на бомбардирането над Хирошима през 1945

 

Човешкият език под микроскоп

2 кг. мазнина спрямо 2 кг. мускул 

 

Ракови клетки под електронен микроскоп 

 

Рентгенова снимка преди и след лечение на сколиоза 

 

Най-чистата снимка на Меркурий, правена някога 

Истинският цвят на Марс, снимано от совалката Curiosity Rover

Северното сияние, снимано от Космоса

[hammer^BaTe]

 

20 хитри иновации, които искаме да видим навсякъде

 

Преглед на оригинала

Странно е как тези неща още ги няма навсякъде около нас, но без съмнение скоро ще ги видим.

1. Кина с екрани в тоалетните, така че да не пропуснете нищо от филма.

2. Светофар с удобна индикация за времето

3. Писалка, която може да пише с всеки цвят, който сканира

4. Контакт с USB зарядно

5. Трябва да има и вградена нощна лампа

6. И най-добрият контакт, който има удължител в стената

Виж още: Пет иновации, които ще променят начина ни на живот

7. За да няма боклук около коша

8. Автомат за пица

9. Пейки, които се завъртат, за да може винаги да седнете на сухо

10. Чаша, която събира всяка капка

11. Стълби с пързалки

12. Раница с качулка

13. Метростанции, където плащаш, като рециклираш

14. Забавен начин за чистене

15. Слушалки, които не се заплитат

16. Батерии, които се презареждат с USB

17. Плочки, които можете можете да закачите на ключовете, портфейла и почти всичко. Ако изгубите нещо, може да проверите местоположението му на смартфона си.

18. Паркинг със светлини, показващи свободните места

19. Устройство, което използва горещи или студени напитки, за да зарежда телефона ви

20. Тези забавни предупредителни табели

[hammer^BaTe]

Десет факта за бананите, които не знаете

 

Бананът сигурно е един от любимите ви плодове. А най-хубавото е, че можете да си го купите от кварталния магазин по всяко време на годината, за разлика от преди години, когато с привилегията да хапваме тропическия плод се уреждахме само покрай новогодишните празници.

Предлагаме ви нашата селекция от няколко любопитни факти за жълтия плод.

1. Банановото дърво често достига до 10 метра височина и 40 см в диаметър. От едно дърво обикновено висят 300 плода с тегло 500 килограма.

2. Първият президент на Зимбабве се е казвал Канаан Банана.

3. Бананите са не само жълти, но и червени. Сейшелският остров Мао е единственото място в света, където има златисти, червени и черни банани. Местните жители ги като ядат като гарнитура на омари и миди.

4. В бананите се съдържа повече витамин B6, отколкото в другите плодове. Известно е, че този витамин е отговорен за доброто настроение.

5. Реколтата на банани е втората по големина реколта в световен мащаб, като изпреварва гроздето, което е на трето място, и отстъпва на портокалите.

6. Индия и Бразилия произвеждат повече банани, отколкото всяка друга страна в света.

7. Сушените банани съдържат пет пъти повече калории, отколкото суровите. В един банан се съдържат 300 мг калий, който помага в борбата срещу високо кръвно налягане и укрепва сърдечния мускул.

8. Майт Лепик от Естония спечели първото състезание в света по бързо хранене с банани. Той успя да изяде 10 банана за 3 минути. По-стряскащото е, че той поема бананите направо с обелката, за да пести време.

9. Бананът на латински е musa sapientum, което означава плод на мъдрия човек.

10. Световният рекорд за поглъщане на банани за 1 час е 81 плода.

[Ванюша]

Става въпрос за позасиленат ако мога така да кажа W140 от по горната статия. Ето го и видеото.

 

Отсрани има още ,а както става от писаниците ясно маи имат желание скоро да минат 1000 конски сили ще чакам с нетърпение.

 

П.П. Тва е колата.

[hammer^BaTe]

10-ТЕ НАЙ-ПРЕЦАКАНИ ХОРА НА СВЕТА Ако си мислиш, че съдбата се бъзика с теб, помисли отново – следва списък на хора, с които тя направо се е изгаврила

ПИЙТ БЕСТ

 

Пийт Бест бил първият барабанист на The Beatles, взет в бандата през август 1960 и заменен с Ринго Стар две години по-късно, точно преди да излязат първите им сингли за EMI и да станат суперзвезди. Бест се запознава с бъдещите рок икони покрай заведението на майка си The Casbah Coffee Club в Ливърпуул, където те още под името the Quarrymen правят първите си концерти. Когато бандата си урежда по-сериозен ангажимент в Хамбург, рязко имат нужда от постоянен барабанист и Пол Макартни убеждава Пийт Бест да замине с тях, примамвайки го с обещанието, че ще изкарват космическата за стандартите им тогава сума от 15 паунда на вечер. Бест, за разлика от останалите бийтъли, бил взел успешно матурите си и можел да продължи да учи в колеж, но решил, че бандата е по-добър кариерен ход. Докато били в Германия, обаче между него и останалите се натрупало известно напрежение по няколко основни за рокенрола параграфа. Първо, Бест така и не успял да намери мястото си в компанията и предпочитал да прекарва времето си извън сцената сам, което го превърнало в аутсайдер за всички смешки на останалите. Освен това, когато бандата открила, че сценичните им костюми не могат да издържат цяла нощ скачане, кълчене и потене, решила да ги замени с дънки и кожени якета, единственият, който отказал да се облича така, бил Бест. Не му помогнал и фактът, че всички в бандата си направили моп-топ прически, а неговата коса била страшно къдрава и отказвала да застане по този начин. Пийт Бест също така отказвал да взима наркотици, което го поставяло в различно състояние на съзнанието спрямо другите, особено Джон Ленън, който винаги излизал на сцената след 4–5 хапчета Preludin. Според близките приятели на битълсите по това време обаче най-сериозната причини за изритването на Пийт Бест била друга: той бил най-популярният сред мацките член на бандата, докато Ленън и Макартни получавали аплодисменти при излизането си на сцената, той бил посрещан с женски крясъци, а след всяко шоу опашката за автографи при него била най-дълга.

В крайна сметка, когато The Beatles подписали с голяма музикална компания и влезли в Abbey Road, за да запишат бъдещите си суперхитове, станало ясно, че ще се наложи да викнат студиен барабанист, защото Пийт Бест, макар да имал енергия и техника, бил с доста ограничен ритмичен диапазон и не можел да настигне групата в следващото им музикално ниво. Без да се замислят и за секунда, Ленън и компания помолили мениджъра си да уволни Бест и взели Ринго Стар на негово място в бандата. Пийт Бест правил опити да продължи музикалната си кариера със серия неуспешни проекти, преди да се пенсионира от рокенрола и да започне работа в местното бюро по труда. След 20 години на държавна работа той сформира The Pete Best Band през 1988 и даже започва да обикаля по турнета. Въпреки че в продължение на години The Beatles са заети да си измислят истории по негов адрес и като цяло са скарани докрай, през 1995 бандата издава първите си записи в албума Anthology 1, в които той участва, и от роялтизи би трябвало да е получил между 1 и 4 милиона паунда. Естествено това е нищо в сравнение с парите, славата и като цяло моментите, споходили останалите през 60-те в разгара на битъл манията.

ДЖОН АТАНАСОВ

 

Всички в България знаем, че Джон Атанасов е изобретил компютъра. Странно е обаче, когато отвориш американски учебник и там като първа електронна цифрово-изчислителна машина е записан ENIAC от 1943, заедно със създателите си – Джон Преспер Eкерт и Джон Мокли. Това естествено е супер далеч от истината, Мокли нагло е откраднал идеите на Атанасов и Бери и техния ABC (Atanasoff-Berry Computer), започнат през 30-те и напълно завършен през 1942. Той обаче не е успял да копира най-важното нововъведение на Атанасов – двоичния код, заради което ENIAC се е получил десет пъти по-голям от ABC. Самият Атанасов започнал да работи за военните през Втората световна война и се отдалечил от света на компютрите, а прототипът на ABC бил унищожен от университета, в който се помещавал. Атанасов междувременно вече работел в NOL (лаборатория за морска артилерия) и се занимавал с акустика – именно той провел измерването на атомната експлозия на атола Бикини, Маршаловите острови, а също и на огромна експлозия с немски военни материали на остров Хелголанд в Северно море. Чак при развихрила се съдебна битка през 60-те той открил с изненада, че Мокли при привидно приятелска визита през 1942 е успял да изнесе идеите му, набързо да сглоби прототип и да се обяви за изобретател на компютъра. Просто ENIAC по никакъв начин не приличал на ABC и докато две компании, които искали да прокарат патентите си, не споделили с Атанасов подозренията си, той не предполагал, че са използвани негови идеи. Въпреки че това не е негова грешка, защото просто изобретението му никога не е било патентовано. Атанасов бил свършил своята част – написал описанието на машината и говорил с адвокат през 1940 и 1941 и също така опитал да продължи с патентоването, но бил много зает по време на войната и когато осъзнал, че Айова Стейт не са продължили процедурата, вече решил, че идеите му са морално остарели. Дори и да държеше патента, обаче нямаше да има милиони долари, които да очакват наследниците му – просто щеше да бъде известен извън България и източникът на съвременните компютри да бъде познат. Което, като се замислиш, не е никак малко.

СТИЙВ РЪСЕЛ

 

Стийв Ръсел изобретил първата електронна игра с пуцане Spacewar! През... 1961. Докато се опитвал да измисли начин, по който да презентира интерактивните графични програми на миникомпютъра с размер на хладилник PDP-1, на Ръсел му дошла идеята да направи два космически кораба, които да се въртят в нулева гравитация и да се стрелят един друг. Няма и 200 работни часа по-късно първият прототип бил налице, а играта станала толкова популярна, че всички научни сътрудници в университета, започнали да разцъкват Spacewar! в лабораторните си часове, вместо да правят експерименти. Впоследствие играта се появила във версии за всички популярни домашни компютри, а особено успешни били аркадните й вариации от 1971 като Galaxy Game, Computer Space и Space Wars. Видеоигрите се превърнали в мания и в ролята на създател на Spacewar! Ръсел започнал да дава интервюта къде ли не, даже за Rolling Stone. Освен това млади програмисти като Бил Гейтс и Пол Алън, които впоследствие създават Microsoft, потърсили техническия му съпорт при първите си стъпки в бранша. Освен краткия звезден статус обаче единственият кеш, който Ръсел получава от творението си, е като консултант по дело срещу гейминг индустрията в средата на 70-те. Поне името му завинаги е останало в историята – наскоро Spacewar! беше класирана в топ 10 на най-важните компютърни игри на всички времена.

УОЛТЪР ШОУ

 

През годините много хора не са получили нито кредит, нито пари за изобретенията си, но случаят на Уолтър Шоу е доста специален – той патентовал 39 идеи, свързани с телекомуникациите, които днес използваме ежедневно, сред които спикърфонът, конферентните разговори и тоналното набиране. За негово съжаление тези патенти загубили давност, преди да станат достъпни на пазара, и корпорациите в Америка започнали да бълват продуктите, измислени от него, без да почувстват необходимост да споделят приходите с изобретателя. Междувременно Шоу дотолкова изпаднал, че се наложило да живее в автобусна спирка. Напълно разочарован от света, той започнал да произвежда защитени от подслушване апарати за мафията, но това също не го направило милионер, даже напротив – през 1976 той е осъден за незаконно използване на телефонните линии. Проблемите на Уолтър Шоу не спират дотук – след като видял какво се случва с честните хора, синът му Уолтър Шоу-джуниър решил да използва близките си отношения с добрите момчета от Сицилия и станал най-добрият касоразбивач от своето поколение. След над 3000 удара с общи приходи от 70 милиона долара Уолтър Шоу е сгащен от ФБР и пратен на топло по 4 различни обвинения с присъда тотал 49 години. След 11 години той е пуснат за добро поведение, точно навреме да получи прошка от баща си, с когото не са си говорили 25 години. Уолтър Шоу-старши умира през 1996 от рак на простатата, без да дочака утешителна си награда – през 2000 година получава посмъртно признание за постиженията си от сенатора на щата Флорида.

РОЙ СЪЛИВАН

 

Рой Съливан е човекът в историята, удрян най-много пъти от мълния, а именно 7! Статистически погледнато, шансът да се случи това е едно на 22 сентилиона – т.е. 22 с 24 нули. През целия си живот Съливан бил рейнджър в националния парк Шиненду във Вирджиния, където през 1942 за първи път го ударила мълния, докато бил на кулата за наблюдение – електричеството влязло през крака му и излязло през палеца, буквално изстрелвайки ноктите му във въздуха. През следващите години светкавици поразяват Съливан, докато кара в планината, лови риба и даже се намира в рейнджърската станция. Въпросната мълния, която успяла да го застигне вътре в сградата, запалила косата му. Това го накарало впоследствие да се движи с бутилка минерална вода в ръка, ей така, за всеки случай. Не че водата му помогнала при следващия удар – година по-късно мълния го треснала в глезена. Даже жена му закачила от кофти кармата на Съливан – двамата се сдобили със странна семейна история, когато мълния ги ударила по време на простиране на дрехи. След толкова светкавици в актива си Съливан започнал упорито да избягва облаци и успял да доживее до 71-годишна възраст. Когато обаче се самоубил от любовна мъка.

ДЖИЙН РОЖДЪРС

 

Иначе обикновената американка Джийн Роджърс става национален герой, защото има късмета на герой от ситком – след като странните инциденти просто не спират да се случват около нея, все повече вестници започват да обръщат внимание на историите й, а те просто нямат край. Освен че два пъти я ударила мълния, Роджърс успяла да направи на живо онзи гег, добре познат от старите комедии – по време на круиз на кораб помолила приятел да я снима, след което се дръпнала малко повече от необходимото назад и паднала зад борда. За да е ситуацията още по-безумна, приятелят й се спуснал да търси помощ, но от бързане се спънал и изпаднал в безсъзнание. Когато най-после го свестили, едва успели да завъртят кораба и да стигнат навреме при берящата душа насред океана Роджърс. Години по-късно, докато била на разходка със сина си, Роджърс документирано била нападната посред бял ден от прилеп, който се вкопчил в скалпа й. Тя изпаднала в паника и започнала да натиска наред звънците на входовете, но когато й отговорели, крещяла неразбираемо и помощта се забавила. Междувременно цялата истерия стресирала допълнително прилепа, който се напишкал от страх в косата й. И това са само по-забавните истории – сред чистите й житейски трагедии се нареждат това, че е била обирана, прострелвана и душена. Когато се разсеяла за миг и паднала в отворена шахта на улицата, никой не се изненадал, най-малкото тя самата. Един от репортерите, отразили поредния й инцидент, попитал Роджърс дали не се страхува от смъртта. „Не, страхувам се от живота”, отговорила без да се замисли тя.

ЦУТОМУ ЯМАГУЧИ

 

Цутому Ямагучи е единственият човек, който два пъти е преживял атомна бомба, защото е имал куция късмет да е както в Хирошима, така и в Нагазаки. Ямагучи бил в командировка в Хирошима във фаталната дата 6 август 1945. Той тъкмо слизал от трамвая, когато атомната бомба се взривила на по-малко от 3 километра, оставяйки го без тъпанчета и временно сляп. След като прекарал нощта в бомбоубежище, Ямагучи решил, че Хирошима не е най-сигурното място на света, затова се прибрал у дома... в Нагазаки. Няколко дни по-късно, докато бил в офиса на шефа си и му разказвал как бомбата е превърнала в пепел цяла Хирошима и се опитвал да го убеди, че ще бъде малко трудно да продават коли в град, в който не са останали улици, се чул добре познатият тътен и атомна бомба се взривила на няколко километра от сградата им. Ямагучи не само оцелял, при това без да придобие суперсили в процеса, ами е жив и до днес – наскоро даже отпразнувал 93-ти рожден ден. Както може да се очаква, той е активист за унищожение на атомните оръжия, написал е няколко книги по темата и обикаля света да разказва тъжната си история.

Ю ЖЕНХУАН

 

Знаеш, че си особено прецакан в живота, когато си записан в Книгата с рекордите на Гинес като най-косматия човек на света. Клетият китаец Ю Женхуан е изтеглил късата клечка, след като се родил със странното заболяване атавизъм, заради което тялото му е покрито с 96% гъста окосменост. Толкова гъста, че се наложило да му направят операция за махане на косми от ушите, които затруднявали слуха му. Не че когато изглеждаш толкова зле, искаш да имаш добър слух – не ми се мисли какво чува зад гърба си по улицата. Вместо да се отчая, обаче Ю Женхуан решил да се възползва от факта, че има 41 косъма на квадратен сантиметър, и започнал да снима сесия след сесия, запечатвайки в ненужно изрязани екипчета уникалната си визия. Крайният резултат от снимките ъплоудва редовно на тематично кръстения сайт hairboy.com, чрез който се опитва да натрупа достатъчно популярност, за да сбъдне двете си големи мечти – да стане рок звезда и да си намери жена. Първото звучи доста лесно изпълнимо, за второто ще трябва да спечели поне няколко милиона и „Грами”.

ЛИНДА ЛАВЛЕЙС

 

През 1972 Линда (по лична карта Борман) се снима в порно филма Deep Throat по идея на мъжа си – слаш мениджър. Всички на терен приемат продукцията за поредния евтин боклук, който ще бъде прожектиран в 000 кината и който почти никой освен заклетите, нека ги наричаме самотници, няма да види. Снимките продължават 4 дни във Флорида, а Линда получава за участието си стандартния за времето хонорар от 1250 долара. Даже и тази скромна сума обаче не стига до нея – парите са взети на ръка от гаджето й за покриване на оперативните разходи на двойката. Deep Throat, както повечето порно филми от 70-те, има сюжет и по сценарий Линда играе жена, родена с анатомична аномалия – клиторът й се намира в гърлото и на доктора, който открива това, му хрумва само едно възможно лечение. Да, точно това. Отчасти заради майсторското фелацио на Линда и отчасти заради факта, че правителството решава да превърне филма в изкупителна жертва на цялата индустрия и започва да затваря прожекциите му, което води до невиждан зрителски интерес, Deep Throat става най-успешният филм на всички времена – не само в порното, изобщо. Никой не може да каже точната цифра, която лентата е изкарала през годините, защото по това време мафията държала порно бизнеса и не издавала касови бележки, но според спецовете в индустрията е не по-малко от 600 милиона при 25 000 долара бюджет. Линда естествено не вижда и цент от това, а когато се превръща в най-голямата +#$%***** икона на света, тя решава да влезе в мейнстрийм киното и се оттегля от порното в полза на софт комедии. Планът й, меко казано, се проваля – никой не иска да я гледа в нещо различно от продължение на Deep Throat, а след развода им мъжът й тръгва с порно звезда № 2 на 70-те Мерилин Чембърс. На Линда й остава само да се откаже от филмите за възрастни, да открие християнството и да разкаже тъжната си история, но дори и това не й донася нищо повече от съжаление – до края на живота си тя живее като обикновена домакиня, едва връзваща двата края.

РОНАЛД УЕЙН

 

Роналд Уейн бил колега на Стийв Джобс в Atari, преди тримата заедно със Стийв Возняк да основат на 1 април 1976 Apple Computer. Функцията на Уейн в младата компания била да е възрастният, който наглежда двамата програмисти, но също така да помага с каквото може. Той например нарисувал първото лого на Apple, също така написал първия дружествен договор между партньорите и инструкцията за употреба на първия им компютър в серийно производство. За което Уейн получил 10% от акциите на компанията. Но вместо да ги запази, ей така, от любопитство какво ще стане с Apple през годините, Уейн побързал да продаде дела си обратно на партньорите две седмици след това за 800 долара. През годините му се налагало много пъти да отговаря на въпроса защо и ето какво е обяснението. За разлика от двамата Стийвовци, по това време на 21 и 25, Уейн имал лична собственост, която в случай на фалит евентуалните кредитори можели да изземат, а вече бил минавал през този филм пет години по-рано с предишния си бизнес – фирма за ротативки. Една година по-късно венчър капиталисти помагат на сдружението да се превърне в корпорация и Уейн получава още един чек в размер на 1500 долара срещу подписване на декларация, в която се отказва от всякакви претенции спрямо новата компания. През 1976 продажбите на Apple достигат $174 000, две години по-късно до 2,7 милиона, а през септември 2012 Apple се превръща в най-голямата публична компания със стойност, оценена на 626 милиарда. До ден-днешен Уейн твърди, че е взел най-доброто решение на базата на информацията, с която е разполагал, и не съжалява за него. Естествено няма как да му повярваме, защото, ако не беше продал за жълти стотинки дела си, сега той щеше да струва около 35 милиарда долара. Иначе в момента Роналд Уейн е пенсионер, има няколко патента за изобретения, но не изкарва пари от никой от тях, върти скромен бизнес с марки и редки монети, живее в трейлър парк в Паръмп, Невада, и никога не е притежавал продукт на Apple, докато през 2011 не му подарили iPad 2 на една тек конференция.

[hammer^BaTe]

Шест невероятни начина да станете неприлично богати

Поколения философи бистрят формулата на бързото забогатяване, но неизвестните в уравнението остават предизвикателство и за най-добрите математици. Най-лесният начин да бъдете богати е да се родите такива. За тези, на които съдбата не се е усмихнала двадесетичетири каратово в детската люлка, остават няколко резервни варианта.

Всяка година Форбс класира имената на най-богатите хора в света, като в челната десетка се нареждат корпорационни гении, чието състояние далеч не е паднало от небето – попитай Доналд Тръмп, Бил Гейтс, Уорън Бъфет... Говорим за къртовски труд, прецизни бизнес планове, добре изчислени инвестиции – неудобството на всяка от тези опции е времето, което ще ви е необходимо, преди да се гмурнете в състоянието си в стил чичо Скрудж. Все пак е добре да забогатеете, преди да започнете да кроите завещание.

Както ни е известно, всичко хубаво в живота е или незаконно, или неморално, или от него се пълнее.

В процеса на търсене на формула, в която са налице бързи пари и малко усилия, никак не е трудно да се струполите в първите две категории. Обирането на казина не е за аматьори и се получава само под зоркото око на Джордж Клуни в Бандата на Оушън, така че опцията отпада. По древна аристократична традиция, прилежно следвана от нашенските традиционалистки, най-лесно се забогатява като се омъжите за за Принца, или иначе казано, някой вече заможен... Друг оригинален прийом да натрупате голямо състояние за кратък период е книга от типа 101 начина да забогатеете бързо... с една забележка обаче – единственият начин да се облагодетелствате от нея е да я напишете – винаги ще се намери някой фен на приложната психология, който да плати за безценния ви съвет. В списъка попада и  шансът да спечелите богатството си – необходимата инвестиция в случая е тото фиш или билет до Вегас. Ако ви се струва невероятно да нацелите 6-те числа, почакайте да чуете следващите шест истории, в които съдбата не просто намигва, а направо се стоварва върху невероятните късметлии.

 

ДЕКЛАРИРАНО: АМЕРИКАНЕЦ С КЪСМЕТ

 

Неизвестен мъж от Адамстаун купува от гаражна разпродажба малка картина, понеже харесал рамката. Когато се прибрал вкъщи и разфасовал новата си придобивка, късметът му буквално се изписал на гърба й. В рамката той открил едно от официалните копия на Декларацията за независимост, подписана лично от Томас Джеферсън. В нощта на 4 срещу 5 юли през 1776 в печатницата на Джон Дънлап са отпечатани между 150 и 200 копия на документа, разпространени в тринайсетте вече независими колонии. Новото притежание на късметлията било вехт лист хартия, с кръстосани линии, следи от прегъвката. Фактът, който прави находката още по-ценна е, че до днес са запазени едва 25 копия от съдбовния документ, като само 3 от тях са притежание на частни лица. 4-доларовото попадение било продадено на аукцион за $2 420 000 (и това, ако не е сделка!).

 

МОКРИ ПАРИ СРЕЩУ ДЕПРЕСИЯ

 

В главната роля тук е строителният предприемач Боб Китс от Кливлънд, Охайо. Докато разбивал стената на 83-годишна къща през 2006 попаднал на необикновена находка. Оказва се, че някои държат парите си в банка, други под леглото, трети... в банята. Какво ще си помислите, ако откриете зазидани в стената на мокрото помещение съмнителни зелени метални кутии, при това прилежно обезопасени с бодлива тел? След като се престрашил да ги отвори, той открил 182 000 долара, датиращи от периода на Голямата депресия. Това е моментът, в който Боб е имал възможност да се изниже с голямата печалба, но уви... Подробност:  На дъното били открити вехти пликове за писма с обратен адрес: P. Dunne News Agency.  Претендентите за голямата награда станали трима – предприемачът, който  открил парите, собственикът на 83-годишната къща и семейството, което се появило, след като бил проследен адресът от плика. Случаят бил отнесен в съда, и в крайна сметка парите заминали на посочения адрес. Горкият Бил, на негово място бихме си държали езика зад зъбите, все пак такъв късмет не спохожда човек всеки ден.

 

ЩО ЗА ИГРА Е БЕЙЗБОЛЪТ?

 

Отговор: Такава, от която се забогатява. Колкото и странно да ни се вижда в Европа, американците продължават да са луди по бейзбола. 72-годишната калифорнийка Бърнис Галего може би е най-възрастната фенка на играта, но все още се питаме дали е изгледала дори един мач. В случая това не е важно. Баба Бърнис има далеч по-основателна причина да обича бейзбола, след като открива рядка картичка на първия професионален тим в Щатите... в мазето си. Чист късмет е, че неин познат се намесил, точно преди да продаде находката в ebay за нищожните $10. Ценният оригинал е снимка на отбора на Синсинати – Red Stockings, а на гърба блесва реклама на Peck & Snyder. Хартийката е  продадена на аукцион за $75 285. Време е да избършете прахта от вещите на баба си, току-виж изскочи нещо ценно!

 

МЕТАЛ ПРИ МЕТАЛ ОТИВА

 

Имало едно време един фермер, който стопанисвал земите в близост до малко село в района на Съфолк, Англия. Един ден през 1992г. фермерът загубил в полето малък чук, на който обаче много държал. Тогава той помолил приятеля си Ерик Луис да използва детектора си за метал и да го открие. Докато търсел чука, Ерик попаднал на нещо много повече – съкровище от 24 бронзови монети, 565 златни, 14 191 сребърни, както и хиляди лъжици, бижута и статуетки, датиращи от периода на разцвет на Римската империя. Според британския закон късметлиите били длъжни да докладват за находката на местните власти. Правителството прибрало съкровището, което нарекли Hoxnе Hoard, като компенсирало фермера и Ерик с пазарната му стойност – скромните 1,75 милиона британски лири. Съкровището е изложено в Британския музей, Лондон. А, дали са намерили чукчето?

 

ПОЛЗАТА ОТ ИГРИТЕ

 

Работник в малка компания за инструменти в Индиана похарчил 30 долара за използвани мебели и странна картина на цветя. В този момент той все още не знаел, че това ще се окаже най-добрата инвестиция в живота му. Ролята, която изпълнявала картината в дома му, била да закрива дупка на стената в хола. Няколко години след покупката американецът започнал да играе на игра от типа на Монополи, която се казвала Masterpiece. Според правилата участниците наддавали за произведения на изкуството, изобразени върху картички. За негова изненада една от въпросните карти била картина на цветя, която изключително много наподобявала неговата. След като се разровил в интернет, той установил, че платното на стената му напомня твърде много на произведенията на Мартин Джонсън Хед, американски художник, известен с пейзажи и изображенията на цветя. Собственикът направил проучване и открил галерията Кенеди в Манхатън, собственици на много от произведенията на Хед. След като експертите виждат платното, става ясно, че е изчезналата картина Magnolias on Gold Velvet Cloth. През 1999 музеят за изящни изкуства в Хюстън купува картината с магнолиите за 1,2 милиона долара. В едно сме сигурни – късметлията ще може да си позволи чисто нови тапети за хола.

 

ДАРТС ВЪРХУ ПОЛАК

 

Ако не разбирате от изкуство и видите картина на Полак, най-вероятно ще си помислите, че е дело на тригодишно, не особено талантливо дете, което е попаднало на цветните моливи на по-голямата си сестра. Това доказва теорията, че колкото по-неразбираема е една творба, толкова по-скъпа е. За неинформираните – Джаксън Полак е американски художник, чийто стил се определя като абстрактен експресионизъм. Най-вероятно вече се досещате, защо ви разказваме всичко това. Ще припомнимстранният случай с... Тери Хортън. Тя е шофьор на камион, а хобито й е да обикаля магазини за вехтории в Северна Америка. През 1990 в Калифорния Тери забелязва картина, която се въргаля ненужна на пода в забутано магазинче. Странните линии по картината й се виждат смешни и решава да я купи за един свой приятел, който бил в депресия. След кратко пазарене Тери плаща 5 долара и отнася псевдошедьовъра със себе си. Дамата планира да използват картината за мишена за дартс, докато с компанията пият бира. За неин късмет депресираният приятел се срещал с учителка по приложни изкуства, която в момента, в който видяла платното възкликнала, че държат Джаксън Полак в ръцете си. Реакцията на Тери била Кой по дяволите е Джаксън Полак и така започва всичко... Фразата дава името на документален филм, който разказва историята на Тери и Полак. Картината е оценена за скромните 50 милиона долара. Ако бяхте Тери Хортън, бихте ли продали Полак?

[hammer^BaTe]

Как се строяха жилищата при социализма

73% от сградите, в които живеем днес са от периода 1946 -1990 г. Тогава е имало години, в които са се завършвали по над 70 000 жилища в цялата страна.

Най-много жилищни сгради са вдигнати през 1946-1960 г. През тези три петилетки след Втората световна война у нас са построени 575 747 от зданията, които и днес приютяват милиони българи. Производството на домове е продължило мощно и през следващите периоди, макар и с отслабващо темпо.

През 1961-1970 г. са се появили нови 400 хиляди сгради, а през следващото десетилетие – близо 314 хиляди. Това е времето на разрастването на социалистическата индустрия и на градовете, съпроводено с възход на панелното строителство.

От 1975 г. насам в България са построени нови 781 хиляди жилища. Най-голям дял от тях (над 328 хиляди или почти половината) са пуснати за ползване през периода 1985-1992. Строителният бум от 2004 до 2011 г. със 125 хиляди нови жилища е доста по-назад в „класацията“.

По времето на соца строителството на жилища в големите градове се осъществява почти изцяло от държавни домостроителни комбинати. От средата на 60-те години на миналия век те използваха побългарена френска технология /нейни създатели всъщност са американците през 30-те години/ за панелно строителство. В началото на големия европейски строителен бум след Втората световна война строенето на жилищни блокове от готови железобетонни панели се оказва най-бързия и най-евтиния вариант, и някои страни в Европа го използваха известно време. Не след дълго се отказаха от него, но той бе изкопиран като основен модел във всички страни от соцлагера.

Жилищен блок от сто апартамента е можело да бъде построен от един багер, един кран, два-три панеловоза, и малобройна строителна бригада, а техническата документация да се използва за още няколко хиляди подобни блока. Едно стандартно панелно жилище от 50-60 м2 струва на държавата практически към двадесет кубика железобетон тъй като почти всички подове, тавани и стени се делят поравно между съседите.

При крайна цена към 3000 хиляди тогавашни лева, хората ги купуваха за по 8 – 10 000 лв, тоест с надценка от 300 %. Въпреки това тези жилища бяха по джоба практически на всеки българин; заради оскъдното вътрешно потребление едно семейство можеше да събере тези пари за пет до десет години или да тегли ниско лихвен заем, който да изплаща със символични месечни вноски.

Проблемът е, че държавата не може да си позволи за закопае огромни средства без никаква възвращаемост и да реши жилищните проблеми на големите градове. Тя строи не колкото трябва, а колкото можеше да си позволи, ето защо в края на комунистическото управление се стига до огромен дисбаланс в търсенето и предлагането на жилища. Общо за цялата страна са регистрирани като жилищно нуждаещи се към 400 000 души! По признание на върхушката ни от края на 80 – те години на миналия век, поне още десет години са били нужни, за да се тушира жилищната криза.

Историята обаче не даде десет години на Живков и режима му, в края на 1989г. социализмът се сгромоляса. От тук насетне държавата няма абсолютно никаква жилищна стратегия, всичко е оставено на свободния пазар. През първият период на прехода се строи малко, предимно от хора с кеш пари. Когато през втория период банките завъртат парите на емигрантите и чуждите инвеститори, започват да се дават с лекота жилищни кредити. За кратко време цените на жилищата литват до небесата.

След падането на Живков домостроителните комбинати са закрити, базите им разпродадени, а миграцията от малките населени места към големите градове взима гигантски размери.

[alipi]

http://socbg.com/201...социализма.html

[hammer^BaTe]

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

 

Трябва ти висше образование и реакциите на пилот от Формула 1, за да се справиш с тези машини

За толкова години светът е виждал какво ли не на четири колела. Амфибии, летящи коли, прототипи с реактивен двигател и изобщо всичко, което може да хрумне в главата на преуморен инженер. Общото между всички тези разработки е, че нито една от тях така и не успява да се наложи в серийното производство. Откъслечни опити е имало, но нищо повече. Eто защо, решихме да се концентрираме върху серийните коли с най-трудно управление в света. Някои от тях са архаични, други са модерни. Важното е, че имат регистрационна табела и могат да се движат по улиците.

Saab 9-3 Viggen

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Viggen за Saab е нещо като буквата М за BMW и RS за Renault. Проблемът в случая е, че тази кола разполага с 230 к.с., а задвижващи са предните колела. Винаги е проблем, когато цялата мощност отива само към предния мост, защото това е рецепта за т.нар. torquesteer. Това е онзи момент, в който подаваш рязко газ и воланът дърпа на една страна. Не е никак приятно, а и не е особено безопасно.

Tatra T77

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Tatra T77 няма как да избяга от участие в тази класация. Автомобилът има задно разположен V8 двигател с въздушно охлаждане и swing axle задно окачване (независимо, но не съвсем), което е рецепта за сериозно презавиване. През Втората световна война моделът дори си печели прякор – “Тайното оръжие на Чехословакия”. Защо? Защото много германски офицери са загинали зад волана на T77. Толкова е била лесна за каране.

Ford Model T

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Уважаваме до болка Ford Model T, все пак това е първият сериен автомобил в света. Той ни е дал много, но и взима много….от енергията на шофьора. За да успееш да подкараш тази класика, трябва добре да контролираш ръцете и краката си, които през цялото време ще са заети с управлението на големия брой лостове, ръчки и педали.

AC Cobra

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Тежка предница, леко дупе, огромно количество въртящ момент – с тази кола винаги си на няколко милиметра ход на педала на газта от това да отидеш да попасеш в полето или да целунеш мантинелата.

Renault Clio V6 Mk1

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Никога не е особено разумно да монтираш огромен двигател в градски хечбек със скромно междуосие. Задното предаване пък е черешката на тортата. Още повече, че хора, имали честта да карат този френски изрод, казват, че радиуса на завиване е по- голям от този на Титаник.

Lancia Stratos Stradale

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Тази кола изобщо не е трябвало да излиза на улицата. И все пак, хомологацията на състезателната машина е изисквала подобна стъпка от страна на Lancia. Шампионът от WRC Сандро Мунари казва за Stratos, че колата е била напълно непредсказуема и дори да правиш едно и също нещо в един и същи завой, колата е реагирала по различен начин.

Porsche 930 Turbo

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Когато Porsche слага турбокомпресор на 911, компанията дава мощност на модела. Мощност, която е можела да те убие за секунди. Проблемът отново се крие в задно разположения двигател, който действал като махало. А когато махалото се заклати, спиране няма.

Reliant Robin

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Колите са създадени да имат четири колела. В някои случаи може и повече, но не и по- малко.Reliant Robin доказва това твърдение. Малкият британец има само едно предно колело, както и невероятното умение да се обръща горе-долу на всеки завой. При това без скоростта да е от особено значение.

Dodge Viper ACR

9-те най-трудни за каране серийни автомобили

Груб, брутален и непрощаващ – това е Dodge Viper ACR. Ако не умееш да шофираш, по- добре не се качвай в тази кола, защото вероятността да излезеш жив от кокпита е минимален. Viper е като еволюцията – ако си глупав или неспособен, умираш. Толкова е просто.

[hammer^BaTe]

Най-големите леки коли в света

 

 

 

Даунсайзингът може да доминира като тенденция в съвременното двигателостроене, но изобщо не вълнува производителите по въпроса с габаритите на новите модели. Автомобилите растат с всяко следващо поколение, за де стигне до там, че днешното Polo е половин метър по-дълго от първия Golf.

Гигантоманията обаче изобщо не датира от вчера и съвсем не започва с копнежа на съвременните китайци да карат възможно най-голяма кола, който принуждава компаниите да удължават моделите си специално за тамошния пазар. За прародител на автомобилните акселерати може да се смята Type 41 La Royale на Bugatti, някои от чиито габарити и до днес остават ненадминати. Исполинът от 1927 г. с дължина от 6.7 метра има осемцилиндров редови двигател с обем 12.7 литра и мощност 300 к.с. Развива фантастичните по онова време 200 км/ч и е толкова скъп, че са произведени само 6 екземпляра.

Комай единственият достоен конкурент на Type 41 от онази славна епоха носи името Bucciali TAV. Френското конте се появява малко по-късно от Royale, през 1932-ра, по-малко е на размери, но изглежда дори по-внушително заради пропорциите на каросерията и 36-цоловите колела. Разстоянието от предната до задната броня на TAV достига 5.79 метра, а под предния капак се крие 4.9-литров V12 с мощност 113 к.с.

Какво ли ще се получи ако върху шаси от Hummer се монтира каросерия с италиански дизайн? това вероятно са се запитали в Coggiola, когато са създавали T-Rex. Огромният всъдеход се произвежда от 2002 г. и в техническо отношение е пълно копие на донора H1 с неговата стоманена рама, независимо дългоходово окачване, двойно задвижване с понижаваща предавка и клиренс 400 мм. Заразен е дори 5.6-литровият турбодизел със скромните 195 коня, който се монтира на армейския Humvee. Максимална скорост - 134 км/ч.

Името Superbus натяква асоциации с градския транспорт, но това творение на инженерната екстравагантност все пак прилича повече на автомобил. 15-метровият гигант с 16 врати и 6 колела е широк 2.55 и висок 1.6 метра. Може да превозва до 23-ма пътници в максимален комфорт с удобства като климатик, безжичен интернет, телевизори и т.н. Независимо от габаритите си Superbus вдига до 250 км/ч.

Включването на удължени лимузини в класация на най-големите автомобили в света не би било честно, но American Dream просто няма как да бъде пропусната. Тази "кола", която вероятно би могла да се движи едновременно в три от някои от по-малките европейски държави, има два двигателя, вертолетна площадка, 12 оси и 26 колела. Обратният завой изисква огромни пространства, поради което са предвидени две шофьорски места - отпред и отзад. С дължината си от над 30 метра "Американската мечта" надали ще изгуби скоро титлата си за най-дълъг автомобил в света в Книгата на рекордите "Гинес".

[M.Daniels]

Историята на автомобила в любопитни факти

Когато преди 125 години германският инженер Карл Бенц вписва в патентното ведомство в Манхайм изобретената от него моторна кола, никой не е подозирал колко успешно ще се окаже неговото изобретение…

Първата шофьорска книжка

Първата шофьорска книжка е издадена през 1888 година на Карл Бенц от Карлсруе. Неговото изобретение първоначално се е посрещало с неодобрение. Така например любителят на конете император Вилхелм Втори дори истински се е ядосвал на “смрадливата кола”.

 

Първият автомобил
… е дело на Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. Първата “истинска” кола, която не прилича на файтон с двигател, те сглобяват в края на 1900 година. Със своите 35 конски сили автомобилът на Даймлер и Майбах бил в състояние да развие скорост от 100 км/ч.

 

Първото авто-състезание
То се е провело през 1894 година във Франция. Тогава състезателите изминали отсечката от 126 километра между Париж и Руан. Всички класирали се на първите места автомобили били с двигатели “Даймлер”.

 

Първата поточна линия
Въвежда я американецът Хенри Форд на 1 април 1913 година. Смята се, че това е рождената дата на масовия автомобил. Легендарният модел “Форд Т” се продава в 15-милионен тираж. 11 години по-късно, през 1924, в заводите на “Опел” в Рюселсхайм започва и първото серийно производство на автомобили. През 1955 г. във Волфсбург пък е произведен 1-милионният “Фолксваген-Бръмбар”.

 

Най-култовата кола
Като фаворит за всички времена германците определят отново “Фолксваген-Бръмбар”. През 1968 година колата се превръща в кинозвезда благодарение на поредицата “Хърби” на “Уолт Дисни”. На второ и трето място в класацията за най-култов автомобил са Ситроен 2CV (в производство от 1949 до 1990 г.) и “Опел Манта” (1970-1988).

 

Гедерейски култ
Сглобяваният в ГДР от 1957 година “Трабант” се превръща в най-култовия източен автомобил едва след Обединението на Германия. Може би защото по времето на ГДР за такъв автомобил се е чакало до 14 години. В България се прослави трабантът на един български външен министър.

 

Хит №1
Най-продаваната кола в света е “Фолксваген-Голф”. До днес от шестте серии “Голф” са продадени общо 21 517 415 бройки. Второто място се държи от друг модел на “Фолксваген” – легендарният “Бръмбар” има само няколко хиляди бройки по-малко продажби.

 

Затегнете коланите!
Най-важната мярка за сигурност е въвеждането на предпазните колани за предните седалки (1976 г.) и на задните (1984 г.) Това рязко намалява жертвите при автомобилни катастрофи в Германия -от 21 300 души през 1970 година до 4 000 души през миналата 2010-та, по данни на германския автомобилен клубADAC.

 

Суша…
Най-голямата криза с гориво в Германия избухва през 1973 година. Заради вдигането със 70 на сто на цената на суровия петрол бензинът става кът и германското правителство е принудено да забрани движението на автомобили в четири неделни дни. Тогава 1 литър бензин е струвал 70 пфенига (70 днешни стотинки).

 

Пионерът
Първата хибридна кола е “Тойота Приус”, съчетаваща традиционен бензинов двигател с електромотор. Акумулаторните батерии на колата, която от 1997 година досега вече навлезе в трето поколение, се зареждат по време на движение и при спиране. “Приус” изразходва средно 3.9 литра на 100 километра пробег.

 

Светкавицата
Най-бързата кола от ранния период на автомобила е легендарният “Бенц-светкавица” с 200 конски сили. През 1909 година той успява да счупи рекорда от 200 км/ч. В наши дни най-бързата кола в света е Бугати Вейрон 16.4 супер спорт. Бугатито развива 431 км/ч и струва 1.4 млн. евро.

 

За малчуганите
Най-популярната детска кола сред германчетата е “Боби кар”, излязла на пазара през 70-те години. Замислена като проходилка, днес пластмасовата количка е класика, развила се в многобройни модели и цветове. Възрастните любители също се радват на изобретението – за тях се организират състезания с “Боби кар”. Съществува дори моторизиран вариант, достигащ феноменалните 85 км/ч.

 

Икономичният
Електромобилът има дълга история, започваща в далечната 1820 година. В търсене на алтернативи на течните горива, през изминалите 20 години човечеството отново обърна поглед към електромобила. Към новия пазар са се насочили не само големите автопроизводители, но и многобройни малки фирми. Критиките са много, но развитието е бурно.

 

Германската гордост
Гордоста на германците си остава класическото “Порше 911”, което е най-известният спортен автомобил на култовата марка. С някои технически допълнения и подобрения дизайнът си остава непокътнат вече повече от 60 години. Непроменен е и така цененият от любителите “глас” на мотора.

 

Формула 1
Когато говорим за коли, не може да не споменем и най-бързите и уникални модели. Кралската класа в автомобилния спорт съществува вече повече от 60 години и се радва на безкрайно много почитатели по целия свят. Най-известният пилот е германецът Михаел Шумахер, 7-кратен световен шампион с общо над 90 спечелени състезания.

 

И отново жена!
Началото на пътуванията на по-дълги разстояния е поставено от жена. Съпругата на Карл Бенц – Берта – изминава през 1888 година заедно с двамата си сина Рихард и Ойген разстоянието от Манхайм до Пфорцхайм и обратно (повече от 100 км). Е, по време на пътешествието се налагат някои дребни технически ремонти, но усърдната млада жена се справя сама.

Този пост е редактиран от M.Daniels: 09 април 2015 - 11:34

[M.Daniels]

Най-големият двигател в света

Висок е колкото четири етажна сграда и генерира 109,000 к.с.

Бизнесът със стоки се разраства постоянно и това налага търсенето на средства за превоз на възможно най-много товар. За да отговори на търсенето, е създаден най-големия дизелов двигател в света. Като казваме голям, имаме предвид - 14-цилиндров, двутактов агрегат, генериращ мощност от 109,000 к.с. и 7,603,850 Нм максимален въртящ момент.

Разбира се, става дума за корабен двигател. Той задвижва най-големия контейнеровоз в света, способен да пренесе 11,000+ контейнера с дължина шест метра. Корабът е Emma Mærsk - транспортно чудо с дължина 396 метра и тегло - 170,974 тона.

Самият двигател - Wärtsilä-Sulzer RTA96-C, тежи 2,300 тона, висок е 13,4 метра и има дължина от 27,4 метра. Способен е да движи Emma Mærsk със скорост 31 морски мили в час (стандартната скорост на този тип кораби е 18-20 морски мили в час).

Двигателят използва технологията за впръскване на горивото - Common rail, която му позволява да работи по-добре и по-икономично при ниски обороти. Въпреки модерните технологии, всеки цилиндър на дизеловото чудовище гълта по 0.19 литра дизелово гориво на цикъл. Двигателят работи при 102 об/мин.

Към момента финландската компания е произвела 25 такива двигателя и има поръчки за още 86.

[M.Daniels]

      Най-надеждните двигатели

 

Автомобилните ентусиасти по света надали някога ще престанат да спорят дали немците, японците или американците правят най-добрите мотори. Руското списание „Колеса“ налива своя дял от масло в огъня на препирните, като съставя собствена класация на най-удачните силови агрегати с амбицията да разкрие тайните на тяхната надеждност.

Легендите за „вечния“ двигател винаги ще бъде част от шофьорския фолклор. Често ги съпровождат удивителни истории, описващи мотори с пробег половин или милион километра, независимо, че рядко има достоверни свидетели на такива геройства. В митологията обаче има нещо правдоподобно – подобни агрегати действително съществуват.

Списъкът на най-надеждните съвременни двигатели се оказва доста обемен. През последните две десетилетия инженерите на водещите производители са сътворили не един и два шедьовъра. Според „Колеса“ обаче истински масови и известни са едва десет от тях. Те са един вид знаменитости в света на двигателостроенето – не само са монтирани на знакови модели, а и са побеждавали в състезания.

ДИЗЕЛИ

Нафтовите мотори традиционно се смятат за изключително надеждни. Само допреди 10-ина години спортният характер изглеждаше несъвместим с дизеловите агрегати, а и днес продължават да ги избират онези купувачи, които навъртат най-голям километраж и ги натоварват най-много. Дизелите от старото поколение на свой ред се отличават с пределно проста конструкция и неизчерпаем ресурс.

Семейството петцилиндрови дизели OM602 на Mercedes-Benz с по два клапана на цилиндър и механична горивна помпа Bosch заслужено държи палмата на първенството по пробег, издръжливост и процент автомобили, които все още са в движение. Daimler произвежда тези мотори от 1985 до 2002 г.

Най-слабо форсираните сред тези дизели – с мощност от 90 до 130 к.с. – се славят с изключителна издръжливост и икономичност. Семейството OM602 обаче има също достойни предци (OM617) и наследници (OM612 и OM647).

Mercedes-Benz монтира такива двигатели на W124, W201 (MB190), на всъдеходите G-Klasse, на бусовете T1 и Sprinter и даже на по-късните W210. Пробегът на много от тези автомобили надхвърля 500 хил. км, а някои рекордьори са изминали над 2 млн. км. Макар понякога горивната им система и спомагателните възли и агрегати да създават грижи, самата конструкция няма грешка.

Баварските дизели М57 заслужават не по-малко хвалби от щутгартските си конкуренти. Освен с впечатляваща надеждност тези шестцилиндрови мотори се славят с бойния си нрав, който има немалка заслуга за променения имидж на нафтовите двигатели. BMW 330D (E46) е всичко друго, но не и спокойна кола за пенсионери или таксиметрови шофьори.

Мощността на баварските дизелови шестаци варира от 201 до 286 к.с. Произвеждат се между 1998 и 2008 г. и се монтират на почти всички модели на BMW от трета до седма серия. Среща се и под предния капак на Range Rover.

М57 също има легендарен предшественик, макар и не толкова масов. Семейството M51 се произвежда между 1991 и 2000 г. Дребни повреди не липсват, но механиците са почти единодушни, че сериозни проблеми се срещат много рядко, а пробег от 350-500 хил. км е по-скоро стандарт.

БЕНЗИНОВИ МОТОРИ С 4 ЦИЛИНДЪРА

Честта да оглави класацията при най-масовите агрегати се пада на Toyota 3S-FE, представител на серията S. Двигателите от това семейство се смятат за едни от най-здравите и непретенциозни машини, проектирани някога. Имат типична конструкция от средата на 90-те години – обем от 2.0 литра, 16 клапана на цилиндър, обикновен инжекцион и разпределителен вал, задвижван с ремък. Произвеждат се от 1986 до 2000 г.

Мощността на 3S-FE варира от 128 до 140 к.с. По-напомпаните версии на този мотор – 3S-GE и турбинираният 3S-GTE – също имат нелош ресурс. Toyota монтира 3S-FE на цял ред модели – Camry (1987-1991),Celica T200, Carina (1987-1998), Corona T170 / T190, Avensis (1997-2000), RAV4 (1994-2000), Picnic (1996-2002) и MR2. Версията с турбокомпресор намира място под предния капак на Caldina и Altezza.

Механиците отбелязват удивителната способност на този японския двигател да понася огромни натоварвания и немарливо обслужване. Хвалят също удобството при ремонт и премислената конструкция. При полагане на елементарни грижи с лекота изминават по половин милион километра без ремонт и не досаждат на собствениците с дребни проблеми.

Друго японско семейство двигатели с огромен ресурс е 4G63 на Mitsubishi. Първите му представители се появяват през 1982 г., а лицензни версии се произвеждат и до днес. Първоначално този мотор има един разпределителен вал (SOHC), но през 1987 г. се появява и DOHC с два вала. С една от последните разновидности на агрегата се оборудва Lancer Evolution IX до 2006 г. 4G63 се монтира не само автомобили на Mitsubishi, а също и на Huyndai, Kia и множество китайски производители.

През годините четирицилиндровият японски мотор е подлаган на модернизация безброй пъти. Най-новите му версии разполагат с променливи фази на газоразпределението, по-сложни горивни системи и принудително пълнене, които не се отразяват благоприятно на надеждността, но пригодността за ремонт и удобствата на архитектурата си остават. В клуба „милион километра“ попадат само атмосферните модификации, макар че турбинираните версии също разполагат с по-голям ресурс от конкуренцията.

В категорията „неунищожими“ попада и още едно семейство японски двигатели с повече от десет разновидности с обем от 1.2 до 1.7 литра. Серията D на Honda се произвежда от 1984 до 2005 г. За най-сполучливи се смятат версиите D15 и D16, но всички имат огромна воля за живот и неутолим апетит за километри.

Мощността на серията D достига 131 к.с., а оборотите – до 7 000. Такива мотори се монтират на Civic, HR-V, Stream, Accord и Acura Integra. Въпреки боеспособността и малката кубатура ресурсът обикновено стига за 350-500 хил. км, а добре премислената конструкция позволява още толкова след основен ремонт.

Списъкът на отличниците при бензиновите четирицилиндрови двигатели се допълва и от един немец. x20se от семейството мотори 20ne на Opel всъщност е част от още по-голямата Family II на General Motors и често надживява автомобила, на който е монтиран.

Тайните на дълголетието на x20se се крият в простата конструкция с по два клапана на цилиндър, разпределителен механизъм с ремък и елементарна система за впръскване на горивото. Както и най-удачните представители на японската школа, той има работен обем от 2.0 литра и същото съотношение между диаметъра на цилиндъра и хода на буталото като 3S-FE на Toyota – 86 х 86мм. Мощността варира от 114 до 130 к.с.

В периода 1987-1999 г. General Motors оборудва с x20se бестселъри като Kadett, Astra, Vectra, Omega, Frontera, Calibra, австралийските Holden и и щатските Buick и Oldsmobile. В Бразилия се произвежда и турбинирана версия Lt3 с мощност 165 коня.

До миналата година знаменитият 16-клапанов вариант C20XE се монтираше на автомобилите на Chevrolet в шампионата WTCC, а версията с турбокомпресор C20LET постига нелоши резултати на рали сцената и се слави като един от най-удачните двигатели от този тип.

Най-простите версии на x20se изминават по 500 000 километра без основен ремонт, но при полагане на повече грижи са в състояние да навъртят и милион. Шестнайсетклапановите разновидности X20XEV и C20XE не могат да се похвалят с такава издръжливост, но въпреки това могат да служат дълго на собственика, а конструкцията им си остава също толкова проста и логична.

V-ОБРАЗНИ ОСМАЦИ

Леките коли с V8 по правило не се отличават с гигантски ресурс. Олекотената конструкция и сложността на компоновката с толкова голям мотор не работят за надеждността. Това не важи за американските V-образни осмаци, но те са тема на отделен разговор. Истински надеждните двигатели с такава архитектура, които да навъртат по 500 000 км, без да се напрягат особено и да досаждат на собственика с дребни или по-сериозни проблеми, се броят на пръсти.

В това отношение баварската продукция в лицето на M60 може да служи за пример. Първият V8 на BMW от десетилетия веднага си спечели почитатели с двуредната верига, никасиловото покритие на цилиндрите и добрия запас от здравина. Ресурсът се дължи на сравнително ниската степен на форсиране и премислената конструкция.

Никел-силициевото покритие прави цилиндрите на този мотор практически неуязвими към износване. Често не се налага смяна на сегменти дори след пробег от 500 000 км. Никасилът обаче си има и слаба страна – крайно чувствителен е към сярата в горивото. След множество повредени двигатели в Щатите BMW се отказва от него в полза на технологията „Алусил“ с по-меко покритие. Независимо от здравината му то се изтрива с времето под въздействието на ударните натоварвани и други фактори. M60 се монтира на 5er и 7er в периода 1992-1998 г.

По-късните баварски V-образни осмаци M62 са много по-сложни, което се отразява на надеждността им. Ресурсът им до основен ремонт е съпоставим с този на M60, но като брой на повредите двата агрегата са несравними.

РЕДОВИ ШЕСТАЦИ

За някого може да прозвучи изненадващо, но сред редовите шестцилиндрови бензинови двигатели има огромен брой „милионници“. Относително простата конструкция, съвършената балансираност, а оттам и липса на вибрации, и мощността си отразяват изключително благоприятно върху надеждността и ресурса.

Серията JZ-GE и 2JZ-GE на Toyota с обем 2.5 и 3.0 литра с право се смята за легендарна. Формулата на успеха се състои в комбинацията между нечовешки ресурс и изключително боен нрав. Съществуват и версии с принудително пълнене – 1JZ-GTE и 2JZ-GTE. Атмосферните варианти се монтират на Mark II, Soarer, Supra, Crown, Chaser и американските Lexus Is 300 и GS300. Безпроблемно навъртат по милион километра преди да се наложи ремонт, което се дължи на опростената и изпипана конструкция и безупречното качество на изработката.

Без баварски мотори класацията при шестаците би изглеждала нелепо. Историята на легендарния M30 започва през 1968 г., а някои модификации се монтират чак до 1994-а. Работният обем варира от 2.5 до 3.4 литра, а мощността – от 150 до 220 к.с. Конструкцията е максимално проста – чугунен блок, газоразпределителен механизъм с верига и 12-клапанова алуминиева глава. Спортните варианти М88 имат и 24 клапана.

Както и всеки друг надежден двигател, M30 има и турбинирана версия. Принудителното пълнене по правило ускорява износването на двигателя, но при наличието на добър ресурс няма инженер, който да не се изкуши да го използва докрай. M102B34 развива 252 к.с.

BMW монтира M30 на „петиците“, „шестиците“ и „седмиците“ от няколко поколения. Няма точна статистика на какъв пробег са способни, но 500 000 км са напълно естествено явление. Ако се отчете и сложната управляемост на автомобилите със задно предаване от онези години, повечето подобни агрегати са напускали кошовете не заради износване.

Достоен продължител на шестцилиндровите традиции на BMW е серията M50. Работният им обем е от 2.0 до 2.5 литра, а мощността – от 150 до 192 коня. Блокът също е чугунен, но главата вече има по четири клапана на цилиндър. По-късни версии са снабдени с хитрата газоразпределителна система VANOS.

Двигателите от серията M50 повтарят подвизите на предшествениците си и навъртат по половин милион километра без проблем. Следващото поколение M52 също има репутация на надеждни мотори, но заради никасиловото покритие и по-сложната конструкция повредите са повече, а ресурсът е по-малък.

Няма съмнение, че пробегът на двигателя зависи в голяма степен от начина на експлоатация. Ако автомобилът се използва като такси, моторът натрупва гигантски пробег за много кратко време. В такъв случай аргументът „навъртя 200 000 за три години без повреди“ олеква и няма никакво отношение към ресурса и износването.

Ако автомобилът се ползва в страни с по-разнообразен климат, в който студените стартове през зимата се редуват с високи натоварвания през лятото и дълъг престой в задръствания, запасът на мотора се изчерпва много по-бързо. Това обяснява защо от класацията отсъстват съвременни двигатели, навъртели над 500 хил. км за няколко години. За тяхната надеждност не може да се съди, тъй като са експлоатирани в далеч по-щадящи условия от именитите си предшественици, приключва анализът на „Колеса“.

[hammer^BaTe]

7 странни съвпадения в човешката история

 

Една съпружеска двойка от Великобритания на име Сюзан и Алистър Котън веднъж открила нещо невероятно. Двамата вече живеели като семейство от години край Ковънтри, когато установили че преди 20 години са страдали от едно и също рядко заболяване на сърцето. Това се случило през 1974 г. Тогава се наложило да бъдат лекувани и без да се познават, били настанени в една и съща болница. В един и също ден. Оперирани били от един и същи хирург. Но се запознали и оженили много по-късно. 

Историята им е част от странните съвпадения в живота на хората по света, за които се знае. Разказва я „Дейли Мейл“. Британският ежедневник посвещава материал на научните анализи на шанса и темата долко са случайни много от нещата, които ни се случват, както и срещите ни с хората, с които се сближаваме.

"Всъщност, може би всичко е свързано помежду си още от мига на своя генезис с невероятна сила, която все още сме неспособни да проумеем", посочват авторите. "Или пък нещата имат съвсем просто математическо или биологично обяснение", допълват те. 

Друг случай, за който разказват: Британските близнаци Джон и Артър Мауфорт живеели на около 130 км разстояние. Вечерта на 22 май 1975 г. двамата почувствали остра болка в гърдите. Семейството на всеки от тях не знаело за проблема на другия. Двамата били откарани в отделни болници и приблизително по едно и също време починали от сърдечен удар скоро, след като пристигнали.

Ето и още странни съвпадения от историята на света, цитирани освен от „Дейли Мейл“ и от сайта Oddee и Wikipedia. 

 

Космическата душа на Марк Твен.  

Писателят Марк Твен е роден на 13 ноември 1835г., две седмици след най-близкото регистрирано досега прелитане на Халеевата комета край Земята. През 1909г. той пише: „Дойдох с Халеевата комета. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение ще каже: „Ето две необясними явления. Те дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“. И действително, Марк Твен умира на 74-годишна възраст на 21 април 1910г., два дни след преминаването на кометата над Земята.

 

Двойникът на краля. 

Веднъж Умберто I, крал на Италия, бил на вечеря в ресторант в Монца. Когато собственикът на заведението видял кралската особа, решил да се присъедини към него и сам да го обслужи. Двамата се заговорили и си поръчали вечеря. За удивление на всички присъстващи собственикът на ресторанта и кралят си приличали като две капки вода. В хода на разговора двамата установили поредица от интересни факти, които ги свързвали. Съпругите им имали едни и същи имена, а ресторантът бил отворен в деня, в който Умберто бил коронован. Това, което прави случката още по-странна е, че няколко дни по-късно кралят чул за смъртта на двойника си, който бил прострелян от непознат мъж. Същата вечер и той самият бил убит.

 

Предизвестената гибел на "Титаник".

Трагичната история на луксозния круизен кораб е известна по цял свят. Това, което мнозина не знаят обаче е, че съществува роман със заглавие "Безсилието или гибелта на "Титан". Книгата е написана от Морган Робъртсън през 1898 г., 14 години преди истинската катастрофа на лайнера с айсберг в нощта на 14 април 1912 г. Романът е смятан за литературно пророчество за съдбата на корaба. Съвпаденията между него и случилото се с "Титаник" не са свързани само с имената им. Някои от подробностите в книгата са изумително сходни с тези в реалната история. В творбата се разказва за "Титан" - най-големият за времето си кораб с дължина 800 фута. Корабът "Титаник", от своя страна, е бил дълъг 882 фута. Както плавателният съд в художественото произведение, така и реалният кораб, са били описвани като практически "непотопими". Максималната скорост и на двата е била 25 възела. "Титаник" е имал 20 спасителни лодки, които фактически са могли да спасят едва половината от 3500-те души на борда му при възникването на катастрофа. "Титан" в сюжета на книгата е разполагал с 24 спасителни лодки, които били по-малко от половината необходими да поемат капацитета му от 3500 пътници. Съдбата на двата плавателни съда е фатална. Изумително: "Титан" в книгата също потъва, след като се сблъсква с айсберг, и повече от половината пътници на борда намират смъртта си.

"Прероденият" президент? От поне половин век насам в Щатите се разпространява градската легенда за "възкръсването" на Линкълн в Джон Ф. Кенеди заради множество съвпадения, открити от сравнение на живота на двамата президенти. Ейбрахам Линкълн е избран за президент на САЩ през 1860 г. Джон Кенеди е избран през 1960 г. или точно 100 години по-късно. Политиката на двамата е силно свързана с правата на гражданите. Съпругите и на двамата губят децата си докато живеят в Белия дом. И двамата загиват в атентати от смъртоносен куршум в главата. Фамилното име на секретарката на Линкълн е било Кенеди. Фамилното име на секретарката на Кенеди било Линкълн. И двамата биват убити от южняци. И двамата биват наследявани на поста си от хора с фамилията Джонсън. Андрю Джонсън, който наследява Линкълн, е роден през 1808г. Линдън Джонсън, който наследява Кенеди, е роден през 1908г. Джон Уилкс Буут, който убива Линкълн, е роден през 1839г. Лий Харвей Осуалд, който убива Кенеди, е роден през 1939г. И двамата убийци са известни с трите си имена. И двете имена (на убийците) се състоят от 15 букви. (на англ. език). Линкълн бива убит след театралната постановка във „Форд Тиътър“. Кенеди бива убит в колата си. Моделът е „Линкълн“ и е произведен от "Форд". Линкълн бива убит след театъра, след което убиецът се скрива в склад. Кенеди е застрелян, след което убиецът се скрива в театър. И за финал, и Буут, и Осуалд биват убити преди процесите срещу тях.

Необикновеното пътешествие на една книга. 

Британският актьор Антъни Хопкинс, който стана известен с ролята си на Ханибал Лектър в едноименния филм, вдъхновен от романа „Момичето от Петровка“ от Джордж Файфър, разказва за странно съвпадение пред английски медии. Няколко дни след подписването на договора за филма, Хопкинс отива в Лондон, за да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказало, че в книжарниците в Лондон няма нито една бройка от романа. Докато чакал на площад Лестър метрото, с което да се прибере до вкъщи, забелязал забравена на една от пейките вещ. За негово учудване се оказало, че е точно търсената от него книга „Момичето от Петровка“. Само по себе си това е едно необяснимо съвпадение, но впоследствие се оказало, че освен всичко друго поставя началото на поредица от изключителни събития. Две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, авторът на романа. Докато си говорили Файфър споменал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на свой приятел, който го загубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс показал книгата на Файфър, който с голямо учудване забелязал на страниците й собствените си бележки. В крайна сметка се оказало, че книгата е същата.

[Chavalinov]

http://gasfreeearth.com/?p=267