Лично за мен, говорейки от личен опит, заминаване за чужбина, особенно за САЩ, е абсолютно безмислено!
Искам само да ви кажа следното:
-никой никъде не ви чака с отворени обятия, защото сте по хубави, по работливи и по интелигентни от тамошните хора, респ. работници.
-човек започва да осъзнава стойността на неща, едва когато ги загуби, давам пример-някой от вас замисля ли се за храната която яде всеки ден..за вкуса и?...ами не е лошо да се замислите дали това е важно за вас-защото ако е важно, трябва да знаете, че може да забравите вкуса на храната такава каквато я познавате. В САЩ всичко е полуфабрикат или произведено с огромни количества захар-включая хляба
-ако някога сте били в чуждо село по работа която касае местните и сте се оглеждали през рамо-ей така ще сте и навсякъде-винаги ще бъдете втора ръка хора. В САЩ това не винаги е случая, но за сметка на това там ще се сблъскате със същите циганий, както прио нас, но с наситеното участие на мексиканос, тъмнокожи братя, като най лошата част от тях са от ямайка, тринидад и тобаго и т.н.
Гарантирано ще може да си купите повече дехи, по голям телевизор, по хубава кола....и дотам
Когато задоволите материалните си нужди(не всички, но първоначално), след това почва да идва нужда от социализиране. Да сте способни да се чувствате в общество, което да допълва бита ви. Ами няма как да стане, освен ако не сте във вече изградена среда, с много близки хора и приятели около вас. Давам за пример БензБоса, който живее в САЩ, но със брат си, цялото си семейство-майка, баща, жена деца и т.н., като те си имат едно мини общество там и им е добре, но това е мноооого трудно постижимо.
Нещата ще се превърнат в "от работа вкъщи-от вкъщи-на работа"-буквално!
Ами семейството и приятелите които оставате тук?
Особенно от САЩ-ако трябва да пътувате по спешност, то то ще ви коства ограомни суми и разправии, а както всички знаем-има случай в които трябва спешно да се приберем-и това ми се е случвало и знам.
Освен това мечтите за безпроблемно съществуване от страна на сигурност, добре работеща администрация и уреден живот, а мит! Вместо сигурност, ще получите правила, които ще ви карат да се чувствате подтиснат постоянно. Опашките и киселите служителки в администрациите, не са нещо непознато в САЩ-даже напротив. Колкото повече се замислям за живота си там, който дръжа да отбележа беше доста добре уреден-със добре платена работа и официално пребиваване, толкова повече не се сещам един позитив. Даже се сещам, че спрях да ходя и за риба, единственото нещо с което разпусках, след като няколко пъти идваха да проверявам дали съм си купил червейите и стръвта от магазин с касова бележка. И искаха да ми сложат глоба, защо не съм паркирал на около половин километър където бил паркинга, а не близо до брега...
Емиграция в Европа е много по разбираема и допустима за мен, но все таки аз смятам, че реализация в България е най хубавото което може да се случи на един Българин.
Има хора с други разбирания, които биха могли да се впишат в така описаната обстановка, но за това трябва да се положат много усилия. Ако тези усилия се канализират правилно тук-то тогава същия успех би трябвало да е наличен и в Бг.
Има и хора тесни специалисти, които в чужбина могат да изкарат 5 или 10 пъти повече. Тях бих ги разбрал, защото ще отидат за 10-15 години и ще съберат доста солидна сума пари, с която после биха се реализирали и тук.
Всичко написано горе се обуславя от личното ми виждане и светоусещане разбира се. За мен беше такова чувството и избрах да се върна в България и да се реализирам тук. Вече 3та година доказвам, че това е възможно и че човек може да живее добре и тук.
Тук съм устроен добре, но бъдещето ме плаши. Искам да знам, че когато стане нещо, държавата, законите и полицията ще ме пази, а тук това просто не виждам как ще стане в близките поне 20 години, точно обратното даже. Вместо да се подобрява нещата, според мен се влошават. Незнам, може би това мое мнение съм го изградил заради медиите, които вече отразяват всяко едно вдишване на политиците и кирливите им ризи (в сравнение с преди). Начина ни на мислене и отношението ни, един към друг е много далече от представата ми. 
Виж ГАРАЖА
