519 мнения по тази тема

[hammer^BaTe]

10 вулгарни автомобила

Ако колите бяха хора, тези тук щяха да са любимци на жълтата преса

В стремежа си да бъдат различни, автомобилните производители и частните тунинг компании често представят абсурдни разработки. Още по-абсурдното обаче е, че винаги се намира определена група хора, която харесва крещящия външен вид, нелогично високата мощност и странните инженерни решения. Представяме ви 10 вулгарни автомобила, които имат своите фенове, макар да ни е трудно да разберем защо.

Stutz Blackhawk

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Луксозен американски автомобил, произвеждан от 1971 г. до 1987 г. Освен името, колата няма нищо общо с оригиналния Stutz Blackhawk от края на 20-те. Stutz Motor Company е възродена през август 1968 г. от нюйоркския банкер Джеймс Одонъл. Той обединява сили с бившия дизайнер на Chrysler Върджил Екснър, който проектира дизайна. Външният вид на колата е крещящ, а най-голямо впечатление правят изпускателните тръби, излизащи от калниците, които вървят под прага на колата чак до задните гуми.

Cadillac Series 62 от Saoutchik

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

През 1968 г. френският дизайнер Жак Саучик конструира два автомобила Cadillac Series 62, които и до днес провокират недвусмислени гримаси. Има хора, които биха се влюбили в екстравагантния външен вид на колата, комбиниран с огромно количество карбон и скрити в калниците джанти. Според мнозина обаче тя си остава безвкусна и твърде натрапчива.

Jeep Wrangler Dragon Edition

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Колкото и да не ни се вярва, Jeep са предлагали специална серия Dragon Edition за своя легендарен всъдеход Wrangler. Тя се отличава с черен основен цвят, златисти елементи и стикери с дракони.

Mansory Carbonado

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Какво се случва, когато кръстосаме крещяща италианска компания с германска тунинг фирма, за която всички фабрични коли са консервативни и скучни? Ето какво – Mansory Carbonado. Накратко казано, това е Lamborghini Aventador с мощност 1600 к.с. и допълнителна порция карбон. Самото име е кръстоска между думите “carbon fiber” и “tornado”.

Hummer H2 SUT

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Тези джипове никога не са били предназначени за обществената пътна мрежа. Животът на Hummer започва като военна машина, която преминава в серийното автомобилостроене главно заради група хора, държащи всички останали на планетата да им завиждат. Едно от проявленията на това желание е Hummer H2 SUT, което се определя като още по-скъпа и непрактична версия на и без това вулгарното SUV.

Hamann Mystere

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Тунинг проект, предназначен основно за клиенти от Близкия изток. Освен с агресивен и особено неходходящ за огромен джип като Range Rover оптичен пакет, машината се набива на очи с почти огледално покритие в няколко цвята. Преди известно време една златиста машина от “серията” се появи в Лондон, предизвиквайки абсолютно недоумение у случайните минувачи.

Rolls-Royce Toilet Car от Vignale

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Годината е 1954-а, а светът е потресен от едно противоречие. До този момент никой не е смятал колите на Rolls-Royce и Vignale за вулгарни. Но не и този път, в който двете компании изнасят урок по безвкусие. Техен клиент поръчал кола със златна тоалетна чиния, позиционирана под дясната седалка. Интересното в случая е, че той настойчиво умолявал съдържанието й да се изхвърля директно върху пътното платно под колата.

Mercedes G63 AMG 6×6

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Отново машина, създадена специално за клиенти от Близкия изток. Урок по вулгарност, базиран на Mercedes G-Class, чието шаси било удължено и бил добавен трети двигателен мост. Просто, но брилянтно решение за желаещите да се изфукат пред приятелите си в пустинята.

Dartz

10 вулгарни автомобила от AutoCredit

Компанията Dartz е известна с това, че произвежда бронирани джипове, които се харесват на руски олигарси. Цената на машините обикновено надхвърля 1 милион долара, а вулгарното в случая е, че Dartz се хвали със специална тапицерия, за която е използвана кожата от половия орган на мъжки кит.

Lamborghini Veneno

Lamborghini печели мястото си в автомобилната история, създавайки луди и вулгарни автомобили. Може би най-вулгарният от тях е този. Казва се Veneno и е базиран на модела Aventador, който до него изглежда като срамежлива ученичка.

[hammer^BaTe]

6-те най-шантави японски прототипа

 

Смелият дизайн обикновено идва от Европа. Не и този път.

Свикнали сме да подценяваме японския принос в автомобилния дизайн. Обикновено европейските производители са тези, които представят интересни форми и почти налудничави решения в своите проекти. Този път обаче забравяме за тях и поглеждаме далеч на изток, където ни чакат тези 6 невероятни японски прототипа.

Toyota Publica Sports

През 1961 г. Toyota пуска на пазара модела Publica, който е вдъхновен от успеха на Volkswagen Beetle. Инженерите на компанията не спират дотук и започват работа по негова спортна версия, която наричат Publica Sports. Тя има интересен, плъзгащ се назад покрив, през който влизат шофьора и пътниците. Още по-интересното е, че покривът може да бъде демонтиран напълно, което превръща колата в кабрио.

Toyota EX-III

През 60-те италианците шокират света със своите клиновидни концепти, базирани на стари състезателни шасита със средно разположен двигател. Toyota не иска да пропуска партито и представя ЕX-III на автомобилното изложение в Токио през 1969 г. Това е и първият автомобил със средно разположен двигател на Toyota.

Nissan 126X

До 1970 г. Nissan никога не е представяла концептуална разработка. Вместо това японската компания залага на готови за производство автомобили и състезателни проекти. Появата на Toyota ЕX-III изиграва ролята на сигнал за ръководството на Nissan, че компанията се нуждае от промяна. Тя идва под формата на 126Х, който има разноцветно външно осветление в предния капак, сигнализиращо на околните колко точно шофьорът е натиснал газта. Историята мълчи защо.

Mazda RX500

RX500 не е просто дизайнерско упражнение за Mazda, които през 70-те също поискали парче от пая на “клиновидните”. С този концепт японците показват на света революционния си ванкелов модел, който разполага с едва 500-кубиков двигател, произвеждащ 250 к.с.

Yamaha OX99-11

Много производители твърдят, че използват технологии от Формула 1 в серийните си автомобили. В началото на 60-те обаче японската компания Yamaha се доближава най-близо до крайната цел. Тя представя концепта OX99-11, който използва същото карбоново шаси и същия 3.5-литров V12 двигател като тогавашните болиди от Формула 1.

Honda Fuya-Jo

В последните години японските производители представят все по-извънземни концепти. Една такава кола е Honda Fuya-Jo, която излиза през 1999 г. В превод името означава “безсънния град” и е вдъхновено от основния таргет на концепта – “млади хора, които извличат максимума от нощния живот в града”.

[hammer^BaTe]

Историята е велика наука и е пълна с поуки.

Може да се изпишат хиляди думи за всяко събитие, но понякога снимките говорят най-добре.

Това са 15 много редки кадъра, които ще ви накарат да се замислите.

1. Айнщайн в Насау, Лонг Айлънд, Ню Йорк през лятото на 1939 г.

2. Здравият печат от гробницата на Тутанкамон, 1922 г.

3. Работник прави дишане уста в уста на колега след удар от високоволтова дъга през 1967 г.

4. Той стои сам, отказващ да бъде Нацист през 1936 г.

5. В Швеция преминават към движение в дясното платно. Това е снимка от първата сутрин през 1967 г.

6. Австрийско дете се радва на нов чифт обувки през Втората световна война

7. Американски войник във Виетнам 1965 г.

8. 106-годишна арменска жена пази своя дом през 1990 г.

9. Животни са вкарани в медицинска терапия за деца през 1956 г.

10 Жена не е допусната да бяга на маратона в Бостън през 1967 г. Катрин Суицер прескача правилата и става първата жена, която минава финала, въпреки че организаторите опитват да я спрат.

11. Последната известна снимка на Титаник

12. Никола Тесла стои в лабораторията си със своя резонансен трансформатор

13. Жена католичка и нейния съпруг протестант, положени един до друг 1888 г.

14. Боядисването на Айфеловата кула 1932 г.

15. Дупка в айсберга по време на Британската експедиция до Антарктида през 1915 г.

. 

petel.bg

[///sasho]

http://fakti.bg/avto...paign=firstpage

[hammer^BaTe]

Моят разумен V8 Какъв автомобил на старо би купил Ларс Буземан

 

 

 

   

Извор на радост: 4,2-литровият V8 с 279 к.с. определя спокойния и уверен характер на този Understatement Benz

3 / 3

 

от AUTO BILD БЪЛГАРИЯ 375

Редакторите на AUTO BILD да не са се побъркали? Да препоръчват Benz с V8 като разумен автомобил? Да, точно така. Незабележимият, направо скромен на външен вид Mercedes E 420 от модела W124 (6/1993 до 6/1995) още по онова време е бил автомобил за хора, които предпочитат тихо да се наслаждават на лукса и мощността, вместо да се фукат с нея. И ако беше с цвят „слонова кост” (цвета на такситата в Германия), минувачите биха махали с ръка на струващата 100 000 марки лимузина като на таксиметров автомобил.
Да, наистина на външен вид прилича на 200 D, но се движи съвсем различно. Инженерите на Daimler са монтирали диференциал с дълго предавателно число, оборотите са по-ниски, отколкото при по-големия и брутален брат E 500 с 320 к.с. и изпъкнали арки на калниците. Заради това E 420 се движи по-нежно, по-спокойно – и ако се наложи, дори може да развие по-висока максимална скорост от по-мощния Е 500. Да, точно така, защото, докато при 250 км/ч Е 500 работи с почти максимални обороти, 420 продължава да ускорява заради по-дългото предавателно число. Стига да няма ограничител.
Да, той е дело на разума. Ниските обороти осигуряват не само оптимален акустичен комфорт при пътувания по магистрали, но и разход на гориво, който е изненадващо нисък за V8. 11 до 12 литра са напълно реален всекидневен разход.
Йенс Селтрехт от Garage 11 в Хамбург (www.garage-11.de) иска приемливите 19 800 лева за този поддържан вълк в овча кожа. Много е вероятно стойността на автомобила да се покачва.

+ Лукс без фукливост, превъзходна динамика, много висок комфорт, с дълъг живот, непреходен дизайн, при добре поддържаните екземпляри е възможно постепенно повишаване на стойността

- Проблеми с кабелния сноп на двигателя, ръжда, при V8 - дефектни обтегачи и скъсани вериги, разбити тампони и шарнири на окачването

Извод

E 420 е лимузина на познавачи. Ненатрапчивата външност е комбинирана с нежен и тих, но винаги готов за спринт V8. Все още могат да бъдат открити добри екземпляри под 20 000 лева. Но те са на свършване.
Ларс Буземан



Mercedes E 420 (W 124)
Мощност 279 к.с.
Производство 1994
Пробег 132 000 км
Цена 19 800 лева

[daimler1]

Доста хубави усмивки поражда тази статия!

[hammer^BaTe]

Топ 13 на най-странните руски превозни средства

 

 

Бързам да уточня – НЕ се подигравам на външния вид, нито на постиженията на „братушките“ от бившия СССР. Времената са били такива, нравите – различни, комерсиалното чувство – почти непознато. Това не пречи обаче да се порадваме на уникално изглеждащите автомобили, камиони, полукораби и още по-странни средства за придвижване.

И все пак отново, без да искам да обидя съветските дизайнери - те явно така и не са се научили да следват линии на симетрия и изящество, да изпипват детайлите точно, продуктът да изглежда в крайна сметка перфектен. Това може да се види не само на снимките по-долу, но и ако сте имали честта като мен преди много години да се возите в чисто нов москвич, лада, волга и др. Всичко изглеждаше някак си… „сделано в СССР“. По-важното в случая обаче е, че руснаците наистина са имали най-различни чудати, смели, авангардни разработки. Ето какви:

 

ГАЗ-А-Аэро (1934 година)

Дизайнер-конструкторът, създал този наподобяващ западен автомобил от онези времена прототип е Алексей Никитин. Предложен е през далечната 1934 година и е един от първите следреволюционни съветски спортни автомобили, създаден на базата на шасито на ГАЗ-А. Благодарение на издутите калници и изключително аеродинамичната за времето си форма коефициентът му на съпротивление бил много по-нисък от този на стандартния ГАЗ-А.

Колата имала дървена рама и метална каросерия, предното стъкло било V-образно, сходно с това на модела „Победа“ от същата марка. В името на по-добрата аеродинамичност той бил лишен от характерните за онези години странични стъпенки и закрепена отзад резервна гума. Пак заради това фаровете са почти внедрени в корпуса, а не отделно издадени, като задните гуми са почти закрити от калниците.

Съветският „болид“ е съществувал само в един екземпляр и къде се намира днес той, е неизвестно.

 

ГАЗ М-20 "Победа-Спорт" (1950 година)

Още една „газка“. И отново спортна, концептуална и на базата на серийния модел ГАЗ-20 „Победа“. Височината на автомобила е намалена до 160 см, а предните и задните обтекаеми части на корпуса са от свръхмодерния тогава дуралуминий (лека и здрава алуминиева сплав от титан и алуминий, използвана за фюзелажа на самолети).

През 1951 година тези коли били снабдени с двигатели от ГАЗ-Торпедо, а в един от образците дори е монтиран тестов двигател НАМИ. През 1955 година се появява и версия във вид на кабриолет с двигател от волга.

Смешно изглеждащите днес автомобили на практика са били действащи и с тях дори са спечелени три победи във вътрешни автошампионати (за СССР).

  ЗИС-112 (1951 година)

Заради външния си вид с единствен централен фар този як съветски „спорткар“ бил наречен още „Циклоп“. За онова време бил невероятно красив, но оставете това… Двигателят бил 6-литров и максималната скорост на колата достигала 204 км/ч, което си е впечатляващо за средата на 20-и век. Като прибавим към това и факта, че ЗИС-112 бил с дълга база и тегло повече от три тона, ще разберете защо близо 10 години след създаването си той не е използван за състезания. Като капак на всичко имал и лоша маневреност.

По-късно създателите му обаче го преработват така, че той се превръща в състезателен автомобил и е летял мощно по състезателната писта в град Минск. Тя била една от най-дългите в света, съставена от две съединени напречни шосета, образуващи трасе от цели 42 километра! 

 

ГАЗ-Торпедо с дуралуминиева каросерия (1951 година)

Този вариант на „Победа“ е създаден през 1951 година и има тръбен дуралуминиев корпус с изключително обтекаема форма и е много по-лек от своите предшественици. Максималната скорост на „торпедото“ била 190 км/ч, като успявало да измине 1 километър за 33,7 секунди. Този комунистически „спорткар“ счупил два национални рекорда на СССР.

 

ГАЗ-ТР "Стрела" с реактивен двигател (1954 година)

Отново смела разработка на инженерите от ГАЗ. През 1954 година, вероятно водени от стремежа да не отстъпват на демонстрираните от американците суперскоростни коли, те вграждат истински самолетен реактивен двигател в този автомобил и лесно постигат скорост от 300 км./ч. ГАЗ-ТР се оказва първият в света автомобил с турбореактивен двигател. Според създателя му А. А. Смолин (създал още ГАЗ-Торпедо и др.) пределната скорост е била много по-висока, но поради липса на подходящо трасе и рама не успяват да счупят световните рекорди.

Използваният реактивен двигател е от МИГ-17 и има мощност над 1000 конски сили. Според изчисленията скоростта, която автомобилът можел да постигне, е 800 км/ч – много над тогавашния световен рекорд от 634 км/ч. Но липсата на достатъчно дълга писта или природна даденост като Соленото езеро не позволява на руснаците да смажат самочувствието на Запада. Всъщност подобие на това езеро, което през лятото пресъхвало, е било налично (Баскунчак), но за постигане на огромната скорост са били нужни специални скоростни шини, които така и не били създадени.

 

Москвич Г2-405 (1956 година)

Ей, най-сетне и любимата у нас марка на всеки провинциален мъж от средната класа! За жалост този модел не е бил наличен в България, иначе… със своите максимално постижими 223 км/ч по пустите тогава пътища из страната щеше да бъде доста весело.

Рекордно бързият москвич е притежавал задно разположен двигател, а особеностите на конструкцията са стандартни – алуминиев блок на двигателя, 4 карбуратора, чупещ се волан и алуминиев корпус. Самият двигател бил 4-цилиндров с обем 1091 куб.см, а мощността – 74 конски сили при 5600 оборота в минута. Въпреки сравнително малката мощ на двигателя той е постигал високата скорост благодарение на ниското си тегло (720 кг) и аеродинамичната си форма. Това му позволява да счупи 3 национални рекорда на СССР за времето си.

 

ВНИИТЭ ПТ - експерименталното такси (1964 година)

Е това вече е истинска олигофрения, връх в антидизайна на съветската мисъл. Винаги съм крил у себе си чувството на отвращение към ужасния дизайн и „сделаната“ конструкция на всички руски автомобили, но това вече е "връх на сладоледа". Да се чуди човек толкова ли не са имали възможност руснаците да „купят“ някой италиански мозък и да създадат нещо по-красиво и съразмерно…
Ето каква интересна информация открих за това „такси“ на сайта bizarremachines.com.

ВНИИТЭ-ПТ е съкращение от "Всесоюзного научно-исследовательского института технической эстетики Перспективное Такси". През 50-те години се налага мнението, че е необходим специално конструиран автомобил, и през 1962 г. е издадено постановление за създаване на специално такси. Произведено е в един екземпляр, който е работил в продължение на месец като такси в Москва, преминал е успешно изпитанията и е бил препоръчан за производство на опитна серия в ЕрАЗ (Еревански автомобилен завод). Поради ведомствени неуредици това никога не се случва. Единственият екземпляр се съхранявал дълго време в 19-и таксиметров гараж в Москва. Понастоящем е изложен в Държавния военнотехнически музей в с. Ивановское, Московска област. Автори на дизайна са Ю. А. Долматовски, А. С. Ольшанецкий и А. Б. Черняев.

Колата имала странична плъзгаща се врата, разположена отдясно по посока на движение. Купето има стоманена рамка, а панелите са от стъклопласти. Приложени са доста авангардни за времето си решения: това е първата съветска кола с електрически вентилатор в системата за охлаждане на двигателя (тъй като радиаторът е отпред), покрити с капаци светлини, черни колонки и рамки на прозорците и др.

Задвижването е на базата на двигател и скоростна кутия от Москвич 408 (1358 куб.см, 50 к.с.), поставен отзад напречно на купето. С този двигател колата развивала до 100 км/ч, което се е считало за достатъчно за градски условия. Пътниците влизали през широка (740 мм) плъзгаща се врата с електрозадвижване и дистанционно отваряне от водача! Пътническият салон е отделен от кабината на водача, доста просторен и разполага с четири места.
Водачът има отделна обикновена врата. Седалката му е разположена почти централно, леко вляво. Интересна особеност е, че педалите за управление (от висящ вид) са се регулирали по разстояние спрямо шофьорската седалка.

 

Аэросан Ка-30 (1969 година)

Това са специални механични транспортни средства, които нямат трансмисия и не са предназначени за движение по нормални пътища. Тяхното движение е благодарение на тласкащ въздушен винт, който работи чрез двигател с вътрешно горене. Така че трудно бихме нарекли това нещо „автомобил“, то е по-скоро създадено и използвано да се плъзга по сняг или вода.

Такива превозни средства се конструират в СССР още от 20-те години на миналия век, за да се изучават северните части на огромната държава, както и разбира се, за военни цели. В показания КА-30 обаче са използвани всички достижения от предходните години. Използвано е купе от микробус, което обаче не е от обикновена стомана, а отново от лекия дуралуминий. Специалният двигател, задвижващ перката, може да работи при екстремно ниски температури от -40 градуса по Целзий. Повече информация за машината ще намерите на този адрес.

 

Екранолетът ЭКИП "Экология и прогресс" (1978 година)

Още по-странно превозно средство със „сделан“ дизайн. Това е нещо като руска летяща чиния, създадена от инженера Лев Шчукин. То има товароподемност от цели 100 тона! Първият екранолет е полетял (да, това чудо лети) през 1980 година и според техническите данни може да се издига и лети на височина от 3 до 11 000 метра! Скоростта му не е много висока – от 120 до 700 км/ч, но това се дължи на специфичната конструкция – много по-дебело и късо крило и специална аеродинамика, създаваща ламинарен аеродинамичен поток с по-малко съпротивление.

Екранолети се създават и до днес, като това е специален дял от самолетостроенето, но като че ли те повече биха се използвали за военни, отколкото за граждански цели, ако някога достигнат масова употреба. Въпреки това можете да разгледате и по-новите варианти (пътнически) на тези странни машини.

 

ТА-05 – влак на магнитна възглавница (1986 година)

Недалеч от столицата Москва през 80-те години е създадено малко експериментално депо с дължина 600 метра. Там руснаците са тествали своя вариант на магнитно-левитиращо (Maglev) транспортно средство. За съжаление след разпада на СССР почти готовият проект е замразен, финансирането прекратено и той потъва в забрава.

Планираната скорост на движещия се на магнитна възглавница вагон е била 250 км/ч, като благодарение на ниското съпротивление и разход на енергия планираната стойност за превоз на един човек на разстояние 1 километър е била от 3 до 5 пъти по-ниска от тази на метрото!

 

Екранопланът „Луна“

Това не е екранолет, нито самолет, нито кораб! А нещо средно. Ракетният кораб „Луна“ е съветски ударен екраноплан ракетоносач. Предназначен е за борба с кораби чрез нанасяне на ракетен удар в условия на слабо противодействие от страна на вражеската противовъздушна отбрана. Главна цел на ракетоносача са самолетоносачите. Благодарение на високата си скорост (за кораб!) на движение и невидимостта за радарите (които засичат летящи обекти), „Луна“ може да се доближи до нужното разстояние за пускане на ракетите и да потопи огромни морски съдове.

В крайна сметка обаче този тип оръжие не се налага на въоръжение, защото се оказва, че големите размери, тежкото въоръжение и бавната (за самолет!) скорост го правят уязвим за по-съвременната техника. Още информация – тук.

 

МАЗ-2000 "Перестройка" (1988 година)

Един прототип на магистрален камион (ТИР), който обаче има много оригинална и различна конструкция (не казвам сполучлива!). Отпред е разположена по-голямата част от механиката – двигател, скоростна кутия, системите за управление. Любопитното в случая е, че при нужда всяка от останалите тежки части може да се заменя с други, като по този начин буквално според конкретната нужда можете да си сглобите малък, среден или голям тежкотоварен камион.

През есента на 1988 година по време на автосалона в Париж тази концепция получава много висока оценка, но до масово производство прототипът така и не достига. Разработката на МАЗ 2000 е напълно прекратена, а идеята е възприета от френската фирма Renault, която успява да организира производството на подобни машини, само че в класическия си вид.

 

МЗКТ-7919, локомотивът с гуми (2001–2002 година)

Той не е единствен – съществуват и други такива странно изглеждащи транспортни средства. Но зад създаването им стои, разбира се, желязната логика – те се използват или за военни цели (за изтегляне на големи товари, ракети през пресечена местност), или за транспорт на товари около нефтени находища, големи строителни площадки и др., където няма условия или все още не са построени железопътни линии.

Локомотивите на гуми обаче са признати за неудачен експеримент, защото стойността на двигателите и механиката е много по-голяма от тази, да речем, на един гигантски камион КРАЗ. Отделно ниската маневреност, голямата тежест, сложността при извършване на ремонти правят локомотивите на гуми доста нецелесъобразна инвестиция. Така те си остават просто един символ на човешкото любопитство или… глупост.

[hammer^BaTe]

12 неща, които със сигурност не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия

 

Адолф Хитлер е отгледан в семейство от средната класа. През първите години от детството си, семейството му преминава през труден период от глад. След като е бил войник в Първата Световна война , на 30-ти януари 1933 година, той става канцлер на Германия, изпълнявайки мечтата на всеки беден човек от средната класа, да направи нещо голямо.

Всички сме запознати с историята на Хитлер, в която Съединените Щати упорито настоява да повярваме. Според тях Хитлер е най-злият човек живял някога, убил милиони невинни евреи. Същата тази история бива представяна в много Холивудски филми. Съвсем спокойно можем да кажем, че са похарчени милиарди долари, за да се натрапи идеята за злият Нацистки режим. Ами, ако всичко това, което ни казват, не е напълно истина?

 

Има много доказателства от хора, които са живели, работили или интервюирали Хитлер, които достатъчно убдително говорят, че не всичко, което знаем сега е цялата истина.

Ето, 12 неща, които със сигурност не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия:

1. Хитлер освобождава Германия от Международните банкови картели.

Снимка: dailystormer.com

Когато Хитлер става канцлер на Германия, германският народ няма работа, няма пари и гладува. Един варел пълен със сто милиарда марки не може купи, дори един хляб по това време. Много германци живеят в бараки, тъй като безброй домове и ферми са били иззети от банките на Ротшилд/Рокфелер.

В книгата си „Магията на парите“ от 1967 г., президентът на Райхсбанк, Д-р Ялмар Хорас Грийли Шахт, разкрива голямата тайна:

„Драматичното обезценяване на марката започва скоро след „приватизирането“ на Райхсбанк, или оставянето и в ръцете на частни инвеститори.“

С други думи, отговорност за следвоенната хиперинфлация поема не правителството на Германия, а по-скоро частната централна банка в Германия, която има монопол върху създаването на парите.

Немската икономика бива разбита и опустошена от банкери…, до пристигането на Хитлер.

След като бива избран, Хитлер отказва да играе по свирката на Рокфелер/Ротшилд и едно от първите неща, които прави е да оправи корумпираната, базирана на дългове финансова система. Това станало, чрез емитиране на собствени пари. Новите пари не били обезпечени със злато или друга чужда валута, тк всичко това било в ръцете на световните банкери, а били обезпечени с труда на самите немци.

Правителството плащало на работниците със сертификати, а с тях работниците плащали за другите стоки и услуги, като по този начин се създават и допълнителни работни места.

В отговор на новата банкова система на Германия, еврейското световно господство обявява война на Германия чрез бойкот на германски стоки. За две години безработицата в Германия изчезва, а за пет години от най-бедната страна, Германия става най-богата страна в Европа.

2. Хитлер създава процъфтяваща икономика с нулева безработица.

След създаването на обществена банкова система, Хитлер продължава управлението си с изграждане на нови пътища, мостове, язовири, канали, пристанищни съоражения, както и ремонти на обществени и частни сгради.

Всичко това се прави с публични средства. Както е казал самият Хитлер: „За всяка издадена марка, ние изискваме еквивалента на нейната стойност в свършена работа или произведени стоки.“

Нацисткото правителство насърчава жените да бъдат домакини, а цялата работа по ремонтите и подобряването на инфраструктурата и транспорта в страната, създава работни места за мъжете.

Както споменахме по-горе по този начин безработицата в Германия изчезва само за две години и тя отново стъпва на крака.

3. Хитлер акцентира своето уважение към жените, децата и семейните ценности

Снимка: dailystormer.com

Заради икономическите затруднения, точно преди Хитлер да бъде избран, Германия страда от много ниска раждаемост.

През 1933 г., Хитлер приема закон, който позволява на младите двойки да получат безлихвени заеми, минимум 1000 Райх марки (равни на 9 месечна заплата), за да създадат свой дом и деца.

За всяко родено дете, двойката има право да запази 250 марки, без да ги изплаща. Тази система създадена от Нацисткото правителство, днес съществува в Швейцария.

Бедните семейства са били подпомагани чрез финансови стимули и семейни надбавки , а брачни заеми и субсидии за деца получавало всяко семейство от всеки сегмент на обществото.

4. Опазване на околната среда и животните

Под нацисткият режим, малтретирането на животни се е считало за отвратително престъпление. Ако някой бива заловен да малтретира животно, веднага се изпраща в концентрационен лагер.

Като човек, който се е възхщавал на животните, Хитлер показвал голяма загриженост към животните естествени за Германия и създавал закони, за да осигури тяхната безопасност и добър живот.

През 1934 г., Хитлер приел закон наречен Das Reichsjagdgesetz, тоест Закон за лова в Райха, който регулирал колко животни да бъдат убити на година. Също така той обособил подходящи ловни сезони. Този закон е приет днес от повечето западни страни.

Благодарение на този закон, който опазва местните животни биват спасени вълците и евроазиатският Рис (или накратко само Рис). Нацистите са първи в историята, които създават закони за опазване на околната среда. През 1935 година правителството на Третия райх гласува т.нар. „Акт за защита на природата на Райха“.

5. Хитлер забранява експериментирането върху животни (Вивисекцията)

Снимка: dailystormer.com

Нацистка Германия е първата страна в света, която забранява вивисекцията, или които и да е опити върху живи животни. Пълната забрана на вивисекцията влиза в сила през април 1933 г.

Министър-председателят на Прусия Херман Гьоринг казва:

„Абсолютната и постоянна забрана за вивисекцията е не само необходим закон за защита на животните и показване на съпричастност към болката им, но също и закон за човечността… По тази причина аз обявих незабавна забрана на вивисекцията и нейното практикуване ще бъде наказуемо деяние в Прусия. За наказание, виновникът ще бъде изпратен в концентрационен лагер.“

6. Хитлер е финансирал научни изследвания в технологиите за „свободна енергия“

Хитлер е бил наясно, че за да направи Германия напълно независима от международния банков картел, той трябва да намери начин да елиминира зависимостта и от петрол. Хитлер търси неизчерпаем източник на енергия, който не е монополизиран от частни парични картели, за да добие истински суверенитет.

Този стремеж води Германия до развиването на тъй наречената Нацистка камбана, описана от автора Джоузеф П. Фарел като: „хиперизмерно физично приспособление проучвано под егидата на отделите Entwicklungstelle-IV, Forschung, Entwicklung, и Patente…“ Виж повече информация на английски тук.

Според Фарел, „мисията на Entwicklungstelle IV е била да разработи свободна енергия и да направи Германия независима от чуждият петрол.“

Нацистката камбана е била проектирана, по оценка на Фарел с тройно предназначение:

1. Енергийна независимост
2. Оръжие с огромна сила
3. Напреднала двигателна технология

7. Немските работници са добре третирани

Снимка: dailystormer.com

С цел повишаване на стандарта на живот за всички германски граждани еднакво, Адолф Хитлер стимулира духа на почтеност, другарство и щастие, като финансира програми за хуманно отношение към многобройните работници, включително:

- Силно субсидирани международни ваканции.
– 134 000 тетрални и концертни прояви за 32 милиона души (между 1933-1938г.). 2 милиона души били пратени на круизи, както и 11 милиона души пратени на театрални пътувания.
– Всеки гражданин получил радио.
– 5-дневна работна седмица за всички.
– Безплатно обществено здраве.
– Всеки, който отказвал да работи бил хвърлян в затвора. Синдикатите били забранени, както и стачките.
– Всички големи фабрики и заводи трябвало да предоставят кътове за отдих, кафенета, съблекални, дори игрища и басейни за своите работници.

8. Организирано индустриално производство и земеделие

За разлика от сегашната американска икономика, където производството се задвижва от преследването на максимална печалба, Хитлер прави политика на самозадоволяване, където целта е да се произвежда само това, от което имат нужда германците.

Целта на нацисткото правителство е да произвежда за своята страна всичко, от което имат нужда германците, без да се налага да разчитат на внос.

Правителството субсидира фермерите за пропуснати ползи, и на всички земеделски производители се дава гаранция, че всичко, което отгледат ще бъде изкупено.

9. Хитлер елиминира престъпността и подобрява здравето на германците

Давайки на социално неприспособените и престъпниците работа, Хитлер е бил в състояние да намали нивото на престъпността в Германия. В книгата си от 1976 г., „Дванадесетгодишният Райх“, авторът Р. Грюнбергер заявява, че има значителен спад в убийствата, грабежите, присвояването и дребната кражба по времето на Хитлер.

Много чужденци са били впечатлени от подобряването на Германия, включително сър Арнолд Уилсън, британски депутат който посещава Германия седем пъти от идването на власт на Хитлер.

„Детската смъртност е значително намалена и значително по-ниска от тази във Великобритания“, пише Уилсън. „Туберколозата и други заболявания са значително намалени. Наказателните съдилища никога не са имали толкова малко работа, а затворите никога не са били толкова празни. За мен е удоволствие да наблюдавам физическата способност на младите германци. Дори най-бедните хора са добре облечени и техните усмихнати лица свидетелстват за психологическото подобрение, което са получили.“

10. Нито един гражданин няма да гладува или мръзне

Снимка: dailystormer.com Съд за събиране на благотворителност

Основната философия на Германия по това време е, че всички граждани трябва да имат един и същ стандарт на живот. Нацистка Германия може да се похвали с една от най-големите програми за социално подпомагане в историята със слоган „Никой няма да гладува или мръзне“.

Всяка година, високопоставени нацисти и граждани излизали на улицата, за да съберат средства за благотворителност, което генерирало чувство на съпричастност и другарство към хората в нужда.

Дори стигнали до там, че публикували имената на тези, които не давали средства за благотворителност във вестника като наказание или напомняне на тяхното пренебрежение.

11. Нацистката Антитабако мисия

Нацистките лекари са първите, които пишат научни статии, свързващи пушенето с ракът на белия дроб. Вследствие на това, пушенето бива забранено в ресторанти и обществения транспорт.

Рекламите на цигарите и пушенето са строго контролирани от нацистите и данъкът тютюн се повишава до възпиране на хората от пушене.

В най-скъпата и ефективна антитабако мисия в историята, много немски здравни организации започват да образоват обществото за вредите от тютюнопушенето. Също така и запознават бременните жени с големите рискове от спонтанен аборт.

През 1940 година, годишното потребление на цигари на глава от населението в Америка е над 3000, а в Германия 749.

- Хитлер забранява продажбата на цигари на жени.
– Хитлер забранява тютюнопушенето на лица под 18 години.
– Хитлер забранява тютюнопушенето на хората в униформи.
– Хитлер забранява тютюнопушенето на обществени места.
– Хитлер за първи път поставя предупредителни снимки (от тези с развалените дробове) по цигарените кутии.

12. Хитлер създава култура ценяща музиката

Признавайки музиката като важна част от културата на една страна, Хитлер основава Държавен музикален инситут през 1933 след като идва на власт. Неговата цел да популяризира вечната музика на композитори като Бетовен, Моцарт, Вагнер, Брамс и други. А и както вече казахме, всеки гражданин в Германия притежава радио.

Младежите били насърчавани да развиват музикални кариери, за да запазят богатото музикално немско наследство. Джаз, Суинг и сексуално провокативната музика били забранени в Германия по времето на Хитлер.

Важно! Целта на тази статия НЕ Е възхваляването или оневиняването на Хитлер! Целта е да се запознае обществото с факти, които не се изучават в училище, по незнайна причина! Моля, имайте това предвид, когато коментирате статията!

[hammer^BaTe]

И част Втора !

 

Снимка: dailystormer.com

1. Фолксваген

През 1934 година, Хитлер започва мечтаният проект, всяко немско семейство да притежава кола, която да има възможността да вози двама възрастни и три деца с максимална скорост 100 км/ч.

Той е искал немските граждани да имат същият достъп до кола, както американците.

Като малко чудо, атрактивната кола направена от стомана и задвижвана от двигател с 25 конски сили успява да впечатли целият свят. В 150 000 км тест драйв тя показва, че лесно може да поддържа скорост от 100 км в час по магистралата. Дори самите създатели на колата остават учудени от това, колко добре се справя малкият бръмбар.

Две от най-важните желания на Хитлер са изпълнени: колата харчи само 7 литра гориво на 100 км. и е на цена по – малка от 1000 Райх марки (на цената на малък мотоциклет). Източник

2. Метадонът (като заместител на хероина) и Петидина (мощно обезболяващо) са изобретения на нацистите.  (Wikipedia , Wikipedia) 3. Всички евреи на сапун !?

Всеизвестни са историите за това, как нацистите правили сапун от телата на умрелите евреи. Истина ли е това? Твърдо не!

Еврейският историк Уолтър Лакер „отрича установената история“, като признава в книгата си от 1980 г. „Ужасната тайна“, че цялата история с човешкият сапун, няма основание в реалността. Walter Laqueur, The Terrible Secret (Boston: 1980)

Гита Серени, друг еврейски историк, отбелязва в нейната книга „В тъмнината“:
„Общоприетата история, че труповете на загиналите са се използвали за направата на сапун и торове най-накрая е опровергана от Централният орган за разследване на нацистките престъпления в Лудвигсбург.“ Gitta Sereny, Into That Darkness (London: A. Deutsch, 1974)

Дебора Липщат, професор по съвременна еврейска история, по подобен начин „пренаписва“ историята, като потвърждава през 1981 г.: „Факт е, че нацистите никога не са използвали телата на евреите по какъвто и да е начин, за производство на сапун.“ „Nazi Soap Rumor During World War II,“ Los Angeles Times, May 16, 1981

През април 1990 г., професор Йехуда Бауер, водещ историк по въпросите за Холокоста от Еврейския университет в Израел потвърждава, че историите са човешкият сапун не са верни. Източник

4. Микровълновото готвене е изобретено от нацистите (за войските в Русия)

Снимка: dailystormer.com

5. Аушвиц и газовите камери

Аушвиц се счита за най-известният нацистки център за изтребление. Казвано ни е, че там систематично са избивани стотици хиляди затворници – най-вече евреи. Всички сме чували и за прословутите газови камери. Но, истински ли са те?

Фред Лейхтер е водещ специалист в Америка по проектиране и производство на оборудване за екзекуция, включително газови камери. През 1988 г. Лейхтер взима проби от стените на  предполагаемите газови камери в Аушвиц, Биркенау и Майда́нек (познат и като Люблин).

Лейхтер не открива цианиден остатък по стените, което е било задължително, ако са се използвали като газови камери.

През 1991 г. полското правителство повтаря тестовете, за да опровергае откритията на Лейхтер, но те получават същите резултати.

Въпреки, че уж 6 милиона евреи са загинали в газови камери, няма направена аутопсия на нито едно от телата, с което да се потвърди смъртта от отравяне.

Всъщност повечето от загиналите хора през ВСВ са умрели от тифус или глад, а от стотиците снимки с трупове повечето са на загинали германци от бомбени атаки.

Но, нека за момент да отхвърлим всички доказателства и да приемем, че е имало газови камери.

За да се убият 6 милиона евреи в газови камери, ще са нужни 68 години. Източник

6. Нацистите откриват нервно-паралитичните агенти Табун и Зарин. Използвани по света като химически оръжия. 7. Третият Райх усъвършенства телевизията и провежда първото излъчване.

Снимка: northerntruthseeker.blogspot.com

8. „Дневникът на Ане Франк“ е измама

Много автори са провеждали специални проучвания относно достоверността на световноизвестният дневник на Ане Франк. Тъй като всеки имат интернет и може да се поразрови ще споменем само някои основни неща относно измамата.

Диетлиб Фелдерер публикува книга относно измамата с дневника на Ане Франк. Неговите проучвания включват: проучване на сградата, в която е живяла Ане Франк (днес музей), проби от почерка на момичето и вътрешните противоречия в самият дневник.

Фелдерер е писал до Ото Франк, бащата на Ане Франк с молба да проучи оригиналният ръчно написан дневник. Молбата му, разбира се е била отхвърлена. Фелдерер препоръчва в книгата си, да се направи анализ на мастилото използвано в дневника, за да се определени неговата автентичност. По-късно заради заведено съдебно производство в Германския съд, Федералната служба за криминални разследвания разследва оригиналният дневник. Техният анализ е установил, че значителна част от ръкописа е написан с химикалки, които не са били достъпни преди 1951 г.

Друго, което установяват е, че ръкописът от дневника се различава от действителния ръкопис на Ане Франк.

Друг изследовател на дневника Д-р Форисън сравнява различни издания на дневника на различни езици и установява огромни различия между тях. Той намира много добавки и значителни пропуски, които оспорват автентичността на дневника.

Професор Артър Бутц от Северозападен Университет казва: „Чел съм дневника и не вярвам (в неговата автентичност).“ Най-бързият пример, вижте още на втора страница четем есе на тема „защо едно тринадесет годишно момиче би започнало дневник“, на трета страница виждаме кратка историята на семейство Франк и веднага след това виждаме преглед на специфични антиеврейски мерки последвали германската окупация през 1940 г. Butz, Hoax of the Twentieth Century (1977) Източник / Още информация

Снимка: dailystormer.com

9. По времето на нацистите се създават аутобаните. 10. Немските Братя Хортен са създателите на технологията „Стелт“ през 1944 г. 11. Модерните днес „Бой скаути“ произлизат от идеята на Хитлер за строяване на младежта. Идеята е те да се научат на умения за оцеляване на открито, къмпинг и т.н 12. „Споразумението Хаавара“

В центъра на Германо-Ционисткото сътрудничество в ерата на Хитлер се сключва споразумение, което позволява на десетки хиляди евреи да емигрират в Палестина. Споразумението е известно като Haavara (на иврит „прехвърляне“). Споразумението се сключва през август 1933 г. между Ционистката федерация на Германия, Англо-Палестинската банка (под директивата на Еврейската агенция) и властите в Нацистка Германия.

Снимка dailystormer.com

Според това необикновено споразумение, всеки евреин тръгнал за Палестина, депозира пари в специална банкова сметка в Германия. Парите се използвали за производство на селскостопански инструменти, торове, строителни материали, помпи и други, които били изнасяни за Палестина и продавани там от еврейската компания Haavara в Тел Авив.

Между 1933 г. и 1941 г. , 60 000 немски евреи емигрират в Палестина чрез споразумението или други подобни немско-ционистки програми. Това е около 10% от еврейското население на Германия през 1933 г. Тези немски евреи правят 15% от еврейското население в Палестина през 1939 г.

Споразумението за прехвърляне е най-дълбокият пример за сътрудничеството между Хитлерова Германия и Световната ционистка организация. По време на споразумението, Третият Райх прави повече, от което и да е друго правителство в света по това време в подкрепа на Еврейското строителство и развитие в Палестина.

С други думи казано, Благодарение на Третият Райх днес съществува Израел. Източник

[daimler1]

Значи в Бг.ни трябва нещо такова...:-)

[hammer^BaTe]

Отмъщението на родителите или най-извратените имена у нас

 

Това което ще видите наистина граничи с лудостта, но предварително се извиняваме на хора като Винету Келешев, Кокона Катърова, Портокал Портокалов и Графиня Скринска, които по душа може да са много готини, но имената определено им куцат.

Преди това ще ти кажем и онзи виц, който е точно по темата:

Честито бебе! Да ви е жив и здрав!
- Благодаря!
- Как го кръстихте?
- Издислав.
- На кого?!?!?!
- На песента на White Snake.

Е, следващите имена са далеч по-странни от Издислав, така че приятно четене.

 

 

А
Автономка Торимацова
Автономка Шестакова
Анна Кокошкова
Африкан Симеонов

Б
Босилчо Кърков
Братухчо Въчев Братухчев
Брилянт Иванов
Букетка Градинарова
Буря Куртакова

В
Ваньоздрав Яназов

Великан Тодоров
Веселазасмяна Тодорова
Винету Келешев

Г
Генчо Бърборков
Георги Дришльов
Георги Макаронски
Гита Пътечкова
Графиня Скринска
Гуца Контопишева
Гъргурин Китов
Гьончо Горчев Гьоков

Д
Делчо Кукуряшков
Джанка Таралингова
Дойничка Многознаева

Е
Европ Европов Кирилов
Етко Хвърчилков
Ефремилия Сопаджиева

Жана-Дарк Илиева
Златохрист Месаров

И
Идеал Тухчиев
Изгрев Топков
Изографил Яков
Иконом Иликьов
Исперих Бурханларски
Испиридон Вражалски

К
Касиер Бранков
Кимирсен Зенгинов
Кинче Кривошапкова
Кокона Катърова
Куцар Фенеров

Л
Ласкар Възвъзов
Левент Кьоров
Лимонка Крушовска
Лука И Лушка Тъпанарови

М
Марулка Сланинкова
Менто Ментешев
Мечтати Андонов
Мочо Мочев
Мучачо Младенов

Н
Надежден Тошев
Нана Певецова
Нягул Тумангелов

Обретен Негрилов
Олимпия Първанова

П
Паганини Канчин
Партизан Миленков
Патко Патков
Патьо Пондьов Бътовски
Патьо Самоходов
Паун Четрафилски
Паца Пачаръзка
Пацка Куртажова
Пеперудка Йоткова
Перко Смърдански
Петилетка Пенджакова
Плутон Вакрилов
Портокал Портокалов
Прошко Прошков
Пульо Пулев

Р
Рад Манавски
Райна Точева-Клопова

С
Салфетка Габровлиева
Самолетка Първанова
Семка Пройкова
Симфония Младенова

Славка Кочеткова
Солидар Кесьов
Спасител Златков
Стадион Колев
Станетко Пикянски
Стенограф Николов
Стихия Балканска
Столетник Стойков
Стоман Каракашев
Стоян-Клод Чуканов
Сърнела Докова

Т
Ташо Мераков
Телефонка Негритова Коритарова
Тинтява Мустакова
Титко Педалов
Тодор Тъпчилещов
Тонет Въртунински
Трендафил Кукуригов
Трендафил Юрганчев
Трифон Клатикрушев
Трошка Пръндачка
Трудолюб Монтянов
У
Унчо Топчийски
Утеха Яркова

Ф
Фото Костов
Франчешко Колипатков

Х
Хамомилия Васовa
Харалампи Чукчуков
Храбър Геройски
Храбър Кобиларов
Христо Лимонадов
Христос Цоцов

Цоликофер Недялков

Чайка Бележкова
Черешка Червенкова

Ш
Шумейкър Йорданов
Шунка Сапунджиева
Щильон Щърбов

Щраус Занов

Ягода Вампирска

[hammer^BaTe]

На английски е, но нямам време и нерви да превеждам сега. Съвсем на кратко... един пич е вкарал мотор и доста други неща от CL (215) 65 AMG в 140
 

There's no need for explanations here. 857.9 HP, 1190 torques, a speed limiter set to 369kph. It was built in Hungary and it'll blow your mind. Straight.

There's nothing special to notice from here

To tell you the truth, it's not showy at all. Just a nicely kept Merc S-Class from the great mass of such cars that keep mixing into their surroundings. The only thing that might disturb the nitpicker's senses are the bigger than standard wheels and the signal-orange (should I call them pink?) brake callipers glinting from between the spokes. And there's that badge on the rump. Oh yes, the badge.

KO860, it reads.

That signal gives you a proper hint

„We just stuck it there to show that this car is a bit different from all the others. But I guess the contractor who summoned us to build it will remove the letters in no time. He explicitly asked us to build a special W140 from the looks of which nobody can guess what it has under the skin. I think you may call this one a real sleeper. We had our quarrels about the height of the suspension, about the bigger wheels, but in the end we had to guarantee at least a minimum level of safety. Of course, everything is relative at this level,” says István Sywa, the 'nanny' of this Mercedes-Benz 600 SEL KO860.

 

Well, what do we see here? A big Merc CL6.5 AMG coupé (factory code: C215) clad in the clothes of the long wheelbase sedan S-Class (W140) from a generation earlier. Oh yes, the mix has also had some milk-plus mesto added to it if you don't mind me stealing the correct description from Anthony Burgess' A Clockwork Orange.

Long wheelbase version

It's an intriguing task by itself to squeeze a super-complicated luxury coupé into the shell of an earlier-gen super-complicated luxury limousine – and I'm not talking about the differences in sizes here, because we all know that the W140 was a humongous piece of automobile, so – take any car – there should have been enough space left after all the squeezing was done to cram two Fiat 500's in the boot. The problem is rooted in the different design philosophies between the two generations of these big Mercs.

The newer coupé has got a clean CAN-bus system, meaning all the information runs in binary cables in the electric system and there are small computers for decoding this information at the ends where the commands are executed by the ancillaries. The older car already had some sections in its electronics that operated on the same CAN-principle but most of its network utilized the good old 12 volts running up and down a mass of thick wires. Two interfering principles collide, especially at the level of complication these cars reach.

There are curtains on the rear door windows, too

And of course there's the steering with the new one having a rack-and-pinion system, the old a recirculating ball 'box. Again, two different solutions to the same problem. And some more still. The newer-type Merc had such niceties like ESP – a safety feature the designers could have only dreamt of (after having a bit too much of Rhine Riesling and Schnapps at a party) in 1989 when the W140 was introduced. The serials on the TV might make it seem as easy as mowing grass, but in reality it is tough as hell to mate one car with another.

To an outsider all this blending means nothing, the KO860 was made from two equally big, twelve-cylinder Mercedes-barges from twenty-something years before. The milk-plus mesto – now that is the interesting ingredient here. The KO860 has got two turbos atop its engine and it is in fact much more powerful than what AMG, Brabus, Lorinser or any other tuner might have had the guts to produce from the same hardware. It's no secret: the measured power is 857.9 DIN horsepowers, the torque 1190 Newton-metres. Now that's something.

Pirellis: 245 wide at the front, 275 at the rear

As you might guess complications arise when one is measuring such brute power. It wasn't the rolling road that broke – that could have taken a punishment up to 1500 HP – but the tyres. They started to melt after the first try producing lots of smoke on the way. But the worst was that the slip became so great, it proved impossible to measure the power of the beast. In the end they gathered all the usable blowers and fans from the premises, directed their blow on the wheels and proceeded that way. What a horror of a car, this, even when standing still.

It's a handful on the street too, mind you. To divert your religion from Muslim to Christian is just a stroll at your local Tesco department store compared to this; here we talk more of a magnitude of conversion from atheism to Rosicrucian type. A vehicle like this doesn't behave like a car in the traffic, rather it's like a huge, black, two-ton switch with some delay built into it.

The end of the exhaust system with the join and the open central pipe

Let's picture this. There you are in the traffic, wafting along with all the others. You notice a gap in the line five cars further forward. Click, says the huge switch and there comes a short, threatening pause, but there you are, in the spot up ahead that you just laid your eyes upon. What happened in the meantime is beyond your senses. It just happened like that, in an instant. As my late grandmother would have said (who could really be a pain to be with, bless her soul): Zsolti, it is not fit to do such things.

From all the rumbling that's been going on you may surmise that something more earthly could have happened in that roughly 1/10th of a second when all the tele-porting was done. Oh yes, the noise. As they come from the factory I've always thought of twelve-cylinder Merc engines as the most boring motors ever devised by mankind. A specially low-volume Electrolux vacuum cleaner could have given any one of them a head start in a goosebump-arousing contest. But those twelve jugs rumble indecently in this car, even in city traffic. And I haven't pressed the button with the exhaust pipe sign on it yet.

The only difference you spot at first is the steering wheel which is newer than the car

The KO860 has got two separate exhaust systems stemming from the cylinder blocks as all V-engined Mercs. But here, the two systems are joined before entering the last two silencers at the rear end of the car. It is at this point of joining where the makers included a vacuum-operated valve and a short, silencer-less, empty pipe sticking out under the boot floor. When the valve is opened, hell is let loose. Whilst there is always some discernible, albeit fully tolerable murmur in the KO860 – not unlike that of a muffled but sporty V8 – at the press of the exhaust button you get three times the noise, four times the machismo. It's all showbiz but some nastiness just had to be built into this otherwise well-mannered car.

„The customer saw a few cars we converted, asked for some photographic evidence on the work done on them and – probably in a fit of foolhardiness – ordered this car from us. The KO860 was made in nine and a half months, almost the same time a pregnancy lasts. Maybe this is why I feel like a parent about a child when I think of it, remember, I dreamt, thought and ate this project for the best part of 300 days,” says István.

These seats weren't designed in expectation of the powers that work in the car today

He sums up the work: „At least twelve people worked on it. There was one doing the engine internals (Kasza), another guy had the upholstery (Antal Szalay), a third put the interior together and installed special functions (Iván Sághi), there was a company making the special switches, instruments and their connections (Haudek), and I haven't mentioned the suspension and electronics gurus, the builder of the special gearbox and the welder who did all the body conversions.”

The whole interior was retrimmed in alcantara above the car's waist level

What are the specialities?

The engine

„The 6.5-litre AMG engine came from the C215. Kasza completely dismantled it and made a list of the components we could utilize. Not much was left apart from the engine block, the crankshaft and the heads. The AMG con-rods would break in half at the sight of this kind of torque, plus, we needed special pistons, gudgeon pins, valves and bearings, too. Luckily there is a company in the US which produces specialized components for competition engines at an incredibly high standard – this is real low-volume car production from here. You just specify what you exactly want and you get the package a few weeks later. And, erm, you also receive a bill which is eye-watering. But then, you also get a guarantee on the parts supplied.

At the sight of this, your eyebrows set on a journey to the top of your head

After lots of measuring and calculations, Kasza came to the conclusion that the original turbos have to stay on the engine, there's no space for anything larger. Thus, we sent the existing ones for a power conversion to Germany where they were completely remodelled internally. The company guaranteed 800+ horsepowers according to their volumetric calculations but their numbers proved to be pessimistic as you can see from the outcome.

Special hoses and clamps

Then came the issue with the intercooler. At the outset we couldn't decide between an air-to-liquid or an air-to-air cooler. In the end we chose the air-to-air version, although most known tuning firms use the air-to-liquid type. This way we might not get as much power initially, but what we have, we can depend on. According to our maths the air-to-liquid intercooler could in fact, get more power out of the engine, but there would come a sharp decline in output once the coolant of the engine had reached a high temperature. Even engine failure could occur in such a case.

This is the tunnel that had to be made from scratch

This engine is now ready to use, and it surely isn't a short-term device. But in order to get to this level we had to finish all the cooling tubes with a black, heat-dissipant paint, coat the exhaust down-tubes with a ceramic layer. And all those radiators... We ended up with nine of them, two for the engine, one for the gearbox, one for the air con, one for the steering servo, one for the intercooler, don't ask, I've lost count...

When all the mechanicals and gases have been taken care of, we had the electronics to attend to. The ECU was remapped for the new boost and the special injectors by Powered Áki, then this unit had to be mated to the old car's wiring. That turned out to be a real challenge,” concludes István.

The suspension

„We had to redesign most of it. All that we could use from the existing front suspension was the steering knuckles and arms, the rest had to be manufactured from nothing. There was a huge modification to start out with: we had to turn the front subframe upside down so that the engine would fit. We then had to modify the tie-in points of the suspension, next came the rack-and-pinion steering 'box of the C215 to install. For the latter we had to make a unique steering column from scrap. Then came the beefier shock absorbers –the lowering of the suspension. It took a lot of mathematics to get everything right.

Those wheel give away a bit of the KO860's capabilities

Smaller problems started to arise from this very non-standard setup. The eight-piston Brembo brake callipers wouldn't fit in any kind of wheel that has ever been made for the W140. The biggest you could order in its time was 18” but these are 19” AMG's now, shod with 245/35 Pirellis up front, 275/45's at the rear. Given the torque, I don't think that even this extra wide rubber will last more than 10,000kms.

I don't think this is the only W140 in the world that has been converted to rack-and-pinion steering, but I have a feeling that it might be one of the better executed examples. Compared to an original you don't really feel the difference apart from this being a tad more direct. Of course you lose the W140's magic manoeuvrability in tight spaces because the turning circle is much larger, but the conversion was an absolute must. Are you asking what will happen if anything goes wrong with such a complicated car containing so many bespoke elements? We are safeguarding all the blueprints, dies, jigs, adjustment data – all that's necessary to reproduce anything; even the whole car,” answers István and steps onto the next topic.

The electronics

„It wasn't the engine or the suspension giving us the worst headaches. With those if something was needed, we just designed it and had it manufactured, no problem. But the electronic network... Looking back, it still gives me the nightmare sometimes. The complete system was built step by step by Mihály Hrabowsky. I already mentioned the greatest conflict: the mixing of old and new CAN-systems plus the traditional electrical wiring in the W140.

The meter at the top now shows the oil temperature

He had to make ten additional computers and program then have a communication between the truncated networks. A few examples: the newer-type air-conditioning system now understands the signals from the older-gen input panel of the W140. Communication has been resolved the same way between the ABS-sensors and the central computer, the engine management unit and the accelerator pedal – the list is long.

We needed two instrument panels, too. The one you see from the driver's seat belongs to the old car and it's analogue. But there's another one hidden right behind that; of course it's just the circuit without the meters. There is a special interlacing between the two that was devised by the Haudek works, who have been repairing vehicle instruments for the best part of the last 60 years. They made the oil temperature gauge (it stepped into the place of the former eco-meter), the special buttons in the central console and the shift indicator, too. The only thing they couldn't solve was the operation of the horn from the steering wheel – the button is now on the centre console with an appropriate sign.

See the skull sign on the button?

We have now arrived to the biggest nut to crack – the ESP. We somehow had to give our customer an option to turn it off. But how sad, Mercedes doesn't have a software switch, nor any special program for providing such an overriding function with this engine-gearbox combo. Our electrician solved this by producing and setting up a counter-computer that tricks the car's own hardware into thinking that the wheels are properly rotating (whilst they're not). We finally got a car in which all electronic control can be turned off, except the ABS. I have been using the KO860 for a month now to have all the remaining glitches sorted, but I didn't dare try this button. I once turned it off to see if the button is working and that was all.

This little row of buttons on the middle console sums up the car perfectly: the horn button is for honking, the exhaust button means you'll get exhausted by the noise soon and the skull button means instant death,” he laughs.

Having not brought a bottle of Veuve Cliquot with us we had to settle for a flask of water to test the refrigerator

„The speedometer reads only to 360kph but the limiter is set to 369, and don't forget, this car strips its rear rubber even when shifting from fourth to fifth. But it isn't about outright speed at all. There are two LCD-monitors in the headrests, a factory-spec refrigerator between the front seats and another between the electrically adjustable rears, we've even made curtains for the side windows in the second row, too.

But there's also a nod to the car's age – the Becker radio is the first of its breed with a satnav system and then here's the original car phone. It has a SIM-card in it, you can use it if you wish, it works!” he continues. „I don't think the new owner will be as fond of these details as I am, but he'll certainly like the ceiling in the W140. It's been re-done in a combination of dark and light grey alcantara in harmony with the car's original interior colour scheme. It looks as if it was produced in Untertürkheim, doesn't it?” and suddenly I notice that he's bragging about this car the same way as I am when talking about the good grades my sons got. Now that's weird...

This plate and the mechanics under it have been completely remade

The gearbox

„This unit really had to be rebuilt from nil, we could only use the casing and the electronics from the C215, everything that rotates inside is our team's own work, led by Attila Bucsi. We had to re-write the program in the computer here; then we had the task of making a new shifting console for the changed mechanicals. The differential has a longer ratio, too, but here we were really lucky: there was just enough space to fit the larger input gear while the drive gear had to be smaller, so that didn't cause any problems. We also had new, extra strength half-shafts constructed. Here we are talking about parts that can cope with loads better than the AMG-shafts which aren't bad either. The weakest part of the drive-train right now is the Rotoflex-coupling, those rubbers are original, brand-new AMG items. I hope they'll last a while,” and with this we get to the end of the long description.

We started the test run in an outer district of Budapest and headed straight for some country roads. The traffic was packing up, but the big Merc wafted along just like a new car with only the extra exhaust noise and the occasional squeaking of leather upsetting the peaceful harmony. But even when I noticed a long, clean space in the flow of cars, I couldn't bring myself to prodding the long pedal properly. I kept remembering those immense figures, while at the same time I tried to imagine how a vendor who spent the best part of the price of a new S-Class on this old W140 (and has really paid most of it) would react to the notice a week before delivery: „Mercedes totalled by a journalist, sorry, best regards, István”. No, I daren't do that. Not yet.

860 HP is more than what they ever thought of at AMG when tuning this model

So, according to the old tester's rule – have the pictures ready before you start fooling around with the car – we got through all the necessary shots first. Then came my chance to do a bit of gun-ho driving. Being on a deserted road I turned on the loud exhaust first, but left the skull button alone. I have got two kids to feed.

There came a nastier-style prod on the organ pedal from my side and in reaction I received a decidedly nastier death shove from the backrest accompanied with noises from the soundtrack of Jurassic Park. This is no child's play, this is Danger, spelt with a capital D, but of the more controllable kind. It then took me an hour of exploitation to get a vague idea of the KO860's capabilities. Yes, I have felt similar forces in my life, for example in a Ferrari 458 three years ago... and... there was the CBR1000RR Honda, too, which I had for a weekend... And there was that elevator in New York but that doesn't count because I was drunk... But hey, right now I'm driving a car that weighs more than two tons and I'm completely sober! What powers are working here?

Drifting? No problem with 1190 torques

It's incredible how the KO860 blurs your vision with the sheer G's it produces. There are moments when your greatest worry is that your eyes will pop due to the acceleration. Of course, like with all big Mercs, there is a hesitation after the long pedal disappears in the carpet. It lasts for just a fraction of a second, but believe me, that is enough for viewing the entire movie of your life, I have seen it. At first there's that menacing rumble, the car raises its bonnet in anger, but you still don't know whether there's an earthquake coming that will erase half of Europe in an instant or it's just the mechanics of the car producing all these signs that would befit a horror movie more than any traffic situation. But you're still not moving. And then alas!, the car shots out like a bat from hell.

With proper, race track derived reflexes it would probably be possible to keep an elegant posture and to make the car stay on the grey stuff with acceptable precision, albeit incredible speeds. But when the power of acceleration tries to split the cells in your body one by one, you just have a single thought remaining in your mind: „remember, you brake with the big pedal!”

KO860 is a fast tyre-shredder

When the huge Pirellis give up the fight, the ESP tries to step in, but its action is severe, it cannot leash the power in any other way, all the while the engine does its best to tear the internals of the gearbox to pieces, you even feel the body of the car flexing under the load it was never designed to bear. Without traction control this car can probably chew itself up and spit it out, disgusted, it's got that much power. In bends – although the grip is mighty on those big tyres and the suspension is also a bit more up to the job of harnessing cornering powers – the laws of physics prove to be way over the limit, the old chassis with its subframes sitting on soft rubbers cannot live up to the demands of powers nearing the Bugatti Veyron's.

There was an official testing at a disused airfield later on, it was done by race driver Olivér Ámon, a guy who had also modified a W140 just for fun a few years before. The times of KO860: 50-150kph – 5s; 100-200kph – 6s, 50-250kph – 13s. Even if it's not Veyron territory yet, it's already Koenigsegg, Pagani Zonda and McLaren F1 stuff.

I've been soaked in sweat, had my part of hooliganism for the day and we're all still in one peace, I'd say luckily. The KO860 murmurs along the boulevard leading back to the city unruffled by the action. It doesn't even smell of burnt carbohydrates, all the meters read normal values, the only sign of thrashing can be read from the fuel gauge, the needle of which has developed a considerable lean towards zero. It's been enormous fun, it's been immense exhaustion at the same. The old Jethro Tull song keeps ringing in my ear: He's too old to rock'n'roll, but he's too young to die.

I pop the token from this crazy dodgem. I haven't felt the breath of death on my neck so intensely for quite many years. We come to a halt near the editorial and I can see relief on István's face, too. But it's only for now. He speaks his thoughts out loud: „You know, I'm really worried that within a few weeks I'll get the message – the car is finished, it's a wreck. I'll really feel like having lost a baby child.”

Until the time of writing of this article, there came no bad news on KO860. We really hope it stays that way. What an idea. What a car. What a beast!

[kdl]

Впечатляващо! И много добре написана статия. Дано наистина са боядисали тръбите на радиаторите и махнали сините силиконови снадки!

Баси типчетата, толкова усилие в преправяне на всичко, а да не може да се пусне клаксона от волана

[Pe6o666]

Брутал!

[Ванюша]

Кажи честно.