Всичко давах за колата , когато я взимах от Германия си казах , това е моя Мерцедес.Преди 2 години го боядисахме , сложихме нови пружини , амортисиори , лагери биалетки , ксенон , нова генерация , музика , нов акумулатор и куп други неша .Колата беше просто перфектна. Двигателя , винаги е обслужван с качествени масла , антифриз и т.н.
Беше хубав ден , с нищо не подозирах , че ще видя най-лошото от толкова близко.Всичко вървеше по план . Бях си на Габрово , в стаята , бях си направил таратор , тъкмо мислех да лягам , докогато единия съквартирант каза , че ще му идват приятели и да идем да се поразходим малко .Беше 10 вечерта , тръгнахме леко и спокойно , беше леко мокро , по пътя имаше пясък (останъл от зимата) перфектната предпоставка за катастрофа.Стигнахме ние телевизионата кула , приказвахме си , чоплихме семки и дойде време да си тръгваме.Всичко перфектно , ксенона светеше много добре , колата се държеше , слушахме музика и си правех план да изям 2 банички с боза от кварталната закусвалня и след това да легна да спя и на следващия ден да си представя презентацията и всичко да е тип топ.НОО не , всичко се обърна срещу нас , да подчертая снОщи ограбиха камиона на баща ми и там ядове . Карам си аз с 70 , слушаме Танци мръсни на мишо шамара и мечтаем за банички.Докогато не се появи този долен обратен завой и поглеждане за миг в цд-то за сменяне на песента.Толкова долен завой , че чак те изхвърля в насрещното движение , а точно там много пясък , а до пясъка много мокра трева.От наклона и пясък предницата толкова бързо поднесе и след нея задницата , че имах части от секундата да спра.Всичко точно , колата с мъки спря , гумите се провлачиха все едно нямаше абс. Навих пълен десен и колата все едно беше на лед , ти завиваш тя продължава напред.След точно 2 секунди малко от колата беше на ръба на пропаста и точно след по малко от секунда вече ми се губят кадри.Колата започна да се върти през таван , около 20 пъти се превъртяхме и се ударихме в едно дърво.Живота ми мина на лента точно за секунди.Сякаш автоматично ръцете ми се дигнаха на главата за да я пазят и сякаш някой ми каза да се свия на кълбо колкото ми позволяваше пространството.Всичко това става за части от секундата и след това последваха ужасните покъртителни звуци на желязо , пластмаса и чупещи се клони и всичко това става в 12:00 , мислех , че санувам и това е просто един кошмар.Колата спря , бях с още 2 момчета в нея.Първата реакция всички допре ли са и за около 2 секунди вече бяхме избягали от колата за да се предпазим от евентуален взрив.Толкова бързо изкачих скалите и тръните , че изобщо не чувствах къде се удрям и какво ме боде , земята беше осеяна в бодли и много клони , но адреналина в мен напираше и не усещах нищо.Едното момче беше по бързо от мене докато се укроти колата тия 100 метра ги зима за секунди , другото момче беше отзад без колан , той е с счупен нос.Благодаря на Господ , че ни пази , защото можеше да стане най-лошото.



