Няма значение, че са объркали датата. Ще я поправят
Интересно ми е какво написа като възражение
Абе може само да ядосат съдията, ако го поправят. Нали тя има екземпляр, ще го покаже в съда........и тогава вече става подправка на съдържанието на официален документ или по-точно казано - престъпление.
Ето едно примерно възражение срещу акт, което съм писал, но чиито аргументи можеш да използваш в евентуалната жалба до съда срещу наказателното постановление, когато го издадат. Разбира се, тези аргументи може да се използват и във възражение срещу акт, но естествено следва да се съобразят с всеки конкретен случай. Все пак може да се извлече нещо, което може да бъде полезно или да ти даде насока за развитието на определена теза при изграждане на защитата. Една жалба до съда обикновено би следвало да е по-подробна, но и възражението до КАТ по съставения акт си струва да се опита. Та затова съм го писал на един авер. В твоя случай трябва да се добави и разминаването на датата. Ето го и него (най-важните неща, които може да бутнат наказателното постановление и на които следва да се наблегне, са болдвани):
ДО
НАЧАЛНИКА НА АНД-СДВР
В Ъ З Р А Ж Е Н И Е
От: ……….., с ЕГН ………, адрес: гр. София, кв. ……….
СРЕЩУ: Акт за установяване на административно нарушение № ………..., съставен от ………. – инспектор при зв. ПК РУП - СДВР
УВАЖАЕМИ Г-Н НАЧАЛНИК,
На основание чл.44, ал. 1 от ЗАНН, възразявам в срок срещу Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ……../…2010г., като съображенията ми затова са следните:
АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения, които нарушават правото ми на защита в процеса – пороци, който не могат да бъдат санирани, поради което нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да се приложи.
От друга страна, изложената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
1. На първо място следва да се посочи, че в хода на проверката, след като ми бе заявено, че съм превишил разрешената скорост, изисках да се запозная с отчетените от уреда данни, т.е. да видя конкретната скорост, която се твърди да съм развил. Категорично ми бе отказано, като проверяващите заявиха, че отчетените данни са верни и аз няма нужда да гледам. От друга страна, след този отказ поисках да се запозная и с метеорологична контролна марка на радара им, както и с отделната кутия за пренос на скоростоизмерватения им уред който им е зачислен в началото на смяната. Проверяващите за малко се замислиха и се заоглеждаха по уредите, но веднага след това отново ми отказаха, без право на реплика от моя страна.
Тук възниква въпроса, как да упражня аз правото си на защита, след като не мога да се запозная с фактите, които обуславят твърдяното извършено от мен нарушение на ЗДвП. Не съм се движил с повече от 50 км./ч., но уви – много лесно може да се каже, че съм превишил скоростта, без въобще да ми се даде възможност да се защитя, още повече, пряко да бъда запознат с фактите, като поне се уверя какво показва уреда. Ако действително е отчел 86 км./ч., то поне да видя това така ли е. А дали ако наистина е имало засечена такава скорост, тя е отчетена спрямо моят автомобил, тове въпрос стоящ на съвсем друга плоскост.
Визираните мои твърдения се потвърждават и от самият АУАН, от който е видно, че не е описано, да ми е предоставяна възможност да се запозная с отчетената скорост. А това е било редно да се направи.
2. Съществено процесуално нарушение е видното противоречие на описаната в АУАН фактическа обстановка. От една страна в АУАН се твърди, че уредът е фиксирал дата и час, а от друга страна, още в началото на самото описание, се твърди около 21.00ч., което само по себе си е абсурдно противоречие в описанието на фактическата обстановка. Ако уредът е фиксирал точен час, защо в АУАН ще се пише около 21.00ч. Трябва в АУАН да се напише точния час - например 21.12.2010г., 21.05 ч. и т.н. Това доказва, че явно в отчетената скорост има разминаване на часа и минутата в които е фиксирана спрямо времето, в което се твърди, че съм превишил същата. Именно поради това може би не ми беше дадено да се запозная с данните от скоростоизмервателния уред, защото щях да видя, че часа и минутата на отчетените 86 км./ч. не съвпада с часа и минутата на проверката. Очевидно ако е имало такава скорост, тя е отчетена преди моята, за която аз съм обвинен несправедливо, ако въобще такава е била отчетена. Вече упоменах, че при проверката не ми бе показана отчетената от уреда скорост – защо ли?
3. В АУАН е описано, че съм нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нормата на същия визира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – категория В 50 км./ч. за населено място. Ал.2 обаче на същия член регламентира, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Въпреки, че не съм превишавал скоростта, в АУАН би следвало да се опише, че такъв знак не е имало, тъй като така не става ясно, била ли е налице хипотезата на изключението от принципните 50 км./ч. за населено място. Каквато например е тази, касаеща скоростта на бул. „Цариградско шосе”.
По този начин отново ми е нарушено правото на защита в процеса.
4. АУАН е съставен в противоречие с императивно регламентираните в ЗАНН процесуални правила, т.е. в разрез с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в него не са включени всички свидетели, присъствали на констатираното и описано „нарушение”. В АУАН е посочен само един свидетел, очевидно колега на актосъставителя. Защо ли обаче е посочен като очевидец, без да е визирана длъжността му.
По време на проверката, покрай нас премина пешеходец на видима възраст около 50 г. Аз го попитах, дали е съгласен да стане свидетел, като преди това види отчетеното на радара. Господинът се съгласи, но чух единият от проверяващите да казва, че той не е бил по времето когато са ме спряли, радара е нулиран и на практика няма какво да види, за да свидетелства. Човекът се оттегли, а аз си замълчах.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че не е еднаква и съдебната практика, по отношение на това, дали АУАН може да бъде съставен само с един свидетел или трябва да са включени минимум двама. Едното тълкуване е, че щом законът говори за „свидетелите”, те винаги трябва да са минимум двама. Другото тълкуване застъпва схващането, че използването на думата в множествено число е с цел, ако има повече свидетели присъствали при извършване на нарушението, те да могат да бъдат включени в АУАН, т.е. да не се ограничава броят им само до един, използвайки в закона термина „свидетел”. Също така, в подкрепа на това виждане е и нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като щом може да се състави акт при липсата на свидетели въобще, като се включат двама други и това изрично се отбелязва в АУАН, няма пречка АУАН да се състави и с един присъствал-очевидец /ако е нямало други/ на нарушението свидетел. Тук трябва да се наблегне на факта, че в случая не е важно коя от теориите ще застъпи съответният районен съд, но е безспорно, че ако е имало повече свидетели, ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В АУАН. Това е така, тъй като нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изрично споменава „ПРИСЪСТВАЛИ”. Именно поради това, ако приемем за по-издържана дори втората теория, АУАН може да се състави и с един свидетел, но само ако единствено той е присъствал при констатиране на нарушението. В конкретния случай обаче това не е така. При извършената проверка присъства и горепосоченото лице. В тази насока е и трайната съдебна практика, досежно задължителното включване и на други свидетели присъствали на нарушението, ако има такива.
Тук не би трябвало да се игнорира равнопоставеността между правата на едната спрямо другата страна. Обичайната практика при проверяващите в тези ситуации, винаги би била породила съмнения за тенденциозност и трудно ще се докаже обратното, тъй като на практика в съда ще е „дума срещу дума”. Няма пречка дори целенасочено да се измислят нарушения, които не са извършени, особено когато водача е управлявам МПС е сам и няма кой да призове като свидетел, за да даде показания в доказване на обратното.
Уважаеми Господин Началник,
Управител съм на фирма за …………….. Няма да излъжа ако кажа, че семейният ни бизнес определено както се казва, не върви. Последиците за мен, за нарушение в което съм обвинен, но не съм извършил, ще са убийствени. При визираната скорост, с която отново заявявам не ми бе дадено да се запозная, може би ще е основание за отнемане на свидетелството ми за управление на МПС, за не малък за мен период от време. Имам малко дете, което тези дни постъпи на лечение в болница (мога да го докажа с документи при необходимост) и пресичането на възможността ми да се придвижвам с автомобил, ще повлияе крайно негативно както на трудноразвивания от мен бизнес, така и в личен план. Тези факти не ги излагам с цел, да бъдат възприети като смекчаващи вината обстоятелства (каквато вина още един път казвам, че нямам) а да бъдат взети предвид, до какво може да доведе една несправедливост, един незаконосъобразно и необосновано съставен АУАН.
В и без това трудни времена, какво се получава като резултат. Спазваш закона, но те обвиняват, че си го нарушил. Искаш да се защитиш, като се опитваш да реализираш правата си, запознавайки се с обвинението и фактите около него, но отсрещната страна, нарушавайки закона ти отказва. И дори да си прав, ще следва да обжалваш незаконосъобразни наказателни постановления, но през това време ще си без свидетелство за управление на МПС.
Не искам да приема и не искам да вярвам, че такива неща, такава несправедливост все още се случва. Вярвам в държавните институции и ги уважавам, но най-вече вярвам в правотата си, която по-горе бе подкрепена и с безспорни аргументи.
Предвид изложеното, моля да приемете настоящото възражение, като на основание посочените от мен съображения за незаконосъобразност на ……………….., да не издавате Наказателно постановление.
С уважение,
………………
Виж ГАРАЖА
