20 мнения по тази тема

[st16me]

Първата ми реше 190-ка. По принцип беше за баща ми, но той почна да мрънка че била стара дъри бъри....... Аз карах едно Рено Сафран, но веднага го продадох и така вече 4-ри мерца. Много приятели ми казват смени марката - не. Виж една нова от магазина и то задължително от Щутгарт.

[shiki]

Карам аз ладата на тати от 1984 год. като моя, ама не е! Всички разходи на мене, бензина от мене, а той само кара, че и претенции да не я карам има! Мрак отсекъде! В 1991 год. таман кандиса да я прехвърли, сменям аз кранче за парно, лъсвам я за преглед и отивам на работа. На обед се скатавам да ходя в КАТ и гледам-няма я колата! До два месеца ги напипах кои са копелетата и отидох да ги портя, ама се оказа че шефа на районното май бил Боса и... застраховката платиха-3050 лв., тогава колата струваше 80 000 лв. За тия 3050 лв. татето си купи шуба и обувки и не останаха. Оттам купих стар Фичо от заобленките, маниашки, на автомонтьор,вратите се отваряха отпред назад! Сбирах погледите по улиците, ма не и разбирах и за дребни неща ме цакаха яко, та един приятел дето ме врънкаше постоянно и се израдва! После карах служебна Лада, а като и това премина взех една 2103 от един инвалид-също манияшка, продадох я ноември 2007 г., че имах вече Мечо и ми тежеше.
Но: как стигнах до първата си любов? Служебно гепиха от митницата едно конфискувано БМВ петица. Оказа се, че е с пренабит двигател тройка и няма душа, но се влюбих в салона. Започнах да търся "нещо такова", естествено от сериозни хора, не от Горубляне. И хоп-в интернет виждам КОЛАТА! Да ама във Враца! Обаждам се на двама приятели и след час ми викат: Идвай я взимай докато не се е изпарила, супер е, ще ти я пази три дни че е познат! Много пари и искаше, нямах ги, ама ги събрах тутакси и на другия ден кацнах с автобуса във Враца. Януари, студ на кутийки. Като видях колата отблизо се уплаших-то кораб бе! Де жигулката, де Фичото, де това? И директно от Австрия, гледана кола! Като седнах зад волана и се влюбих! Давам парата, договор, винетка, малко гориво и с галошите(ама наистина гумите съвсем гладки бяха, ама на АМЖ сеемнайсе цола Жанти) и поемам бавно към София. И хоп на Мездра - КАТ. Давай всичко за колата викат и се подхилват. Давам аз и викам: Аааа, всичко си имам! Всичко-викат, верно, ама без номерата! Пък аз ги спестих тях че имаше страхотна опашка за поредната последна смяна на старите номера и трябваше да спя у Враца. Хеле оправихме се-добра е викат колицата, ние я гледахме вече у Враца, честита да ти е! Симпатяги! От там зад един ТИР и леко-леко до вкъщи,веднага каското да не изгоря и на другия ден -към КАТ. И пак хоп-пред президентството катаджии! Мъж и жена. -Де ти номера, бре? -Ми отивам да ми го дадат! -Да, ама с репатрак!-Абе така не може ли, викам и най-сладката ми усмивка сочи блестящо към женския индивид. -Мииии, и без това си тръгнал вече, ама мини долу през ..... и ми казва къде нямат пост, та да мина между капките. Като съм на зор съм неотразим! Та така с моя Мечо!!! Сега усилено работя в такава насока, че да стане непродаваем и да си е вечно мой! Любов необяснима-сутрин целувам гаджето и отивам на паркинга да цуна колата. Добре че паркинга е далече, че първо ще целувам колата и ще ме изгонят!

[caki]

E па и аз да си кажа. Имах Форд ескорт 84 год и го имах за най-големата кола на света. Един ден вуйчото вика "ще ме закараш ли с мерца до Варна" - мерца беше негов. Навих се и ... разбрах че форда не е най-голямата кола на света. След година ми го продаде и си го карам вече 8 годинки. Купен е от банков търг в Германия за 15001 марки.

[dan3ata]

Първата колица беше Кадета на Тате, ам а то и нямаше първа среща щото преди туи съм я карал на село и съм се возил в нея доста. Изключвам и двете фордчета дето карах в Щатите щото там почвата е друга, колите,състоянието им и парите им съвсем други.
Ама реших да се връщам в БГ-етото и малко след като се върнах, тръгваме с дъртия на кръстоносен поход да си търся аз кола. Решено сторено - ще обикаляме Германия и Австрия като резервен вариант. Взех си отпуска 1 седмица и на автобуса. Стоварихме се в Улм, където бащата имал някакъв братовчед, да ни води да гледаме.
Да ама тоя дивак ни води все по едни и същи автокъщи дето 124--ките са от 4 бона на горе, дилърите или араби или турци. Ужас. На 3-тия ден влизаме в една автокъща за която същия братчед ни беще казал че е на сърбин и е доста скъпа. Гледаме коли всякакви. Аз бях тръгнал за нещо по спортно, но избора беше все между барутници та се спирах да гледам и други коли.
А Мерца седи 2-ра кола до една Ес-ка 320. Гледам, гледам, кусур не намирам освен че е 10 годишен. Кожата свети, всичко работи. Карах го, няма да тропне, няма да хлопне! Баси ма*ата викам на толкова години кола и така запазена. А и стоиката и, доста добра за комби. Помислих си да тръгна да обиколя още малко, ама сърбина каза че на следващия ден администрацията в града не работи, а днес са до 4 часа. Това и братчеда ни го беше казал да го знаем. Е като ме осени идеята че до утре някой ще го е дръпнал, веднага влязохме в офисчето и направихме пазарлъка. . Веднага се сдоби с една бутилка троянска сливова , свали ми 500 евро от цената при условие че я взимам веднага. В 3 и половина тръгнахме към общината и 4 и 15 се бяхме изнесли от хотела и пътувахме към Австрия! Пътя, стъкло, усещането от шофирането беше несравнимо. По пътя се убедих в предимствата на марката, тъй като преди това не бях карал Мерцедес на дълъг път.
И после се замислих за пръста на провидението: Отишъл съм аз за кола, почти не разбирам от двигатели в сравнение с много хора в БГ-етото, и в Германия ми се пада кола от най-добрата марка, при това в пълна изправност! И това ако не е съдба!?!
Бащата все крънка: Продавай, продавай, малък си за Мерцедес (на 24 съм). И го обявих за продажба. И навсякъде написах че искам добър купувач да му се падне, да му се радва. Да го смениме за по младежка кола - не и не! Едвам се нави един да доиде да го гледа! Почвам да си мисля че това провидение освен че ми бутна страхотна кола в ръцете, не иска да се разделям с нея! Ама и к79 и veni си дадоха мнението, за което съм им много благодарен и ще почакам още месец да мога с основание да кажа на дъртия: Ей на не е добра колата, вечно моя ще си е. Това е. Няма продажба!
Определено бях тръгнал с нагласата за нещо по евтино тъй като парите митрябват и за други работи.
Обаче ако трябва да съм честен, че се влюбих от пръв поглед добре, ама с всеки изминал ден хлътвам все повече и повече. Като пубертетче в любовен период.
Вече разбирам че поговорката " Мерцедес и всички останали" е абсолютно вярна, и дори съм заел позиция да я браня пред който се осмелява да опонира!
Такава е моята история момчета.
Живот и здраве да дойда до столицата скоро, ще се видим с някой от вас, че съм с голямо желание за притежание на членска карта!
Поздрави на всички ви, и с пожелания за много и безавариини километри на любимите ни коли!

[ivostankov]

При мен се проточи доста търсенето на Мерцедес. Бях се спрял на 190-ка и понеже бащами е монтйор и само се чува тая е удряна дъра бъра и вече ми беше писнало когато една сутрин ми звани GSM и от среща дартия вика намерих го идваи веднага.Заебавам работата и колегата и с слжебната кола газ до ламарината отивам аз и какво да видя един сив металик лъщи целия поглеждам вътре няма чокнато никаде.Идва момчето дето е с автовоза и вика как е , а аз не мога да си махна усмивката.Каран от жена в Италия на 100000 хил. километра просто перфектен сабрахме документите и отидохме да оправяме бомагите И досега като кача някой приател остава учуден колко е хубаво в Мерцедеса

[mbenz]

Първото ми коле беше Ладичка-перфектна и никви ядове!Реших да се развивам обаче и след мноооого търсене точно и само на 123-ка успях да намеря такава запазена,но с поидухала матора-200Д.Цената беше добра,та щеше да остане и за основен ремонт,който направих след 6 години чак!Но вече почти нямаше палене около 0 градуса!Имах я десет години,продадох я много добре и се заоглеждах само и единствено за 124-ка-250,или 300Д.С климатик и шибедах задължително!Брееееей-половин година обикалях из страната-няма и няма-все едни издухали,измъчени-последен сезон!Изпуснах 2 такива в мобилето за по 14 000лв.-обаждам се час след,като е излезнала обявата-продадохме я!А,сега де...?Тъкмо се чудех ква друга марка да търся и една събота отивам на Горубляне-не с надеждата да намеря читав цедес,а да се измъкна от къщи най-вече!Зяпам,гледам...по едно време-А-стои мойта встрани от пътя и неколцина от търговците притиснали собственика(възрастен човек),и го убеждават,че много иска-11500лв.,че колата не струвала и т.н.!Идвам и казвам-може ли да я запалите,да вдигна капака и да развия врътката за доливане на масло?Никви проблеми казва човека-правете квот знаете-аз нищо не разбирам!Запали я той-гледам,душа ауспуха-нищо не излиза и мирише на добре изгоряла нафта!Вдигам капака-ОПАААА-вентилирания дизел!Я,викам да покараме-готово.Настъпих я по магистралата-перфектна!Питам-работи ли регулировката на фаровете-ми не знам!Климатика работи ли-пак не знам,огледалата регулират ли се-същия отговор,люка как е-абе момче-отде да знам-никога не съм ги ползвал!Брех,викам си-тоя нещо ме работи!Ама не-всичко си работеше перфектно-човека борден инженер в авиацията,вкарал си колата от Австрия и почти не я карал.После си купи Рено-клио...Определено мога да кажа,че извадих късмет!Капарирах му веднага 500лв. без да му искам разписка,което много го озадачи:ама как така?!И в понеделник в уречения час изповядахме сделката пред нотариус.