fam

Не е страшно да се родиш прост, страшното е да умреш прост.
Ужасен ужас. Безотговорни, нагли и безпрецедентни куки. И пак се прочухме....

Разчистваме

Аз съм кандидат-премиер.
Другия път ше ме изберат
и милиони микроби ше умрат.
А до тогава как да си гледам кефа бе?
И ти и аз знаеме кои са шефове.

Ами кандидат е сега...но другия път. Самата убеденост в това, че ще го изберат е доста подтискаща. Нямат избор, ще го изберат. Всъщност всичко е решено. На масите им е отнето най- свещеното право- СВОБОДАТА, понеже свободата се проявява в правото на ИЗБОР, а те ще ГО изберат и респективно след това "милиони микроби ще умрат" тихо , спокойно, ужасно..все едно казва "добър вечер", а всъщност оповестява смъртта на души, мечти, надежди..и супер циничното..след като е издал смъртните присъди Лирическия герой очаква съчувствие, разбиране и идеи, които да му помогнат да излезе от тази задънена улица в която е останал с въпроса "А ДО тогава как да си гледам кефа, бе?" Впечатление прави, пренебрежителното отношение към въображаемия човек пред когото си "излива" душата. "ДО ТОГАВА" значи всичко е ясно, живота ще се усмисли тогава, ще мрат микроби, ще го избират и всичко ще си дойде на мястото, а до тогава? Няма позитивизъм, няма жажда за развитие само за отмъщение и заплахи. и Ти и Аз и той и тя..естествено е да продължи посочването, но всъщност тук ТИ и АЗ замества ВСИЧКИ и то до толкова добре, че дори Той се включва към тази група. Представям си драмата на лирическия герой има един признак, по който той е част от тълпата..част от микробите...защото други са вождовете "до тогава". има едно много показателно за емоционалния свят на героя изречение" България не ме обича, а аз съм егати пича". Самодоволство, егоизъм, самомнителност, абсолютна липса на желание да разбереш, да изслушаш другия (другите). изобщо целия текст на песента е много реален, конкретен, образен, словесен низ от кадри от снимки на нашия делник: "Стрида в маршрутките"- просто да не разказвам на какво прилича Маршрутка с номер 6 в часовия интервал 7.30 - 8.30 сутрин в делничен ден. Умирай трудно 4 пасти да яде. "Аз съм сам в държавата на проститутките". Има една китайска мъдрост и тя казва, че няма по страшно нещо от това да си сам, освен да си сам с някого. Наистина за пореден път получаваме доказателство, че да си различен в съвременното общесто е тежък товар, който не всеки може да носи..и той е сам, на фона на натъпканите маршрутки и продажността на хората. Всъщност за някои от тях проститутка е почти комплимент, понеже все пак знаем всички, че работещите тази професия жени продават тялото си....в парламента където "да лапаш **** е бизнес" са си продали душите. и отново на темата за мечтите "дай ми един от ония партийни куфари, да купа на 5 п**** мини купъри, в протмонето ми да е претъпкано вместо кухо." Ще променя Мечтая за нещо "сухо". Меркантилен свят, всичко е пари, и много парии Дори не се срамува от това. Героя не се срамува. Въпреки, че бихме могли да го оправдаем, че той е само поредната жертва на времето в което живеем...но всеки прави избор и плаща цената му след това.. Може би и той е "като бит пес". И за него някой казва - Ще стане премиер, защото ....Текста е ужасно реален...
Немаше ги още бандеролите,
немаше я и кръвта в сополите.
Цените беха още идеални (ооо)
Ъпсурт не беха толко комерсиални.
Сега амортисьорът ти тропа,
говориш ми за залеза на хип-хоп-а.
Виде ми се, колега, че си паднал по гръб,
от коза съм станал малко тъп.
Ти си..........

След "Колега" на Ъпсурт, която беше официално призната за нова политическа - сатирична песен защото в днешно време май не се занимават със това, та всички слушатели като чи ли очакваме все повече от Ицо Хазарта и компания. Доколкото знам текстовете им ги пише сам той че и текстовете за песничките дето разни други ги пеят, а те им ядат трохите за да оцелеят перефразирам нещо тяхно. Наистина са доста.....парливи, несъмнено верни и изобщо са си страхотни. Особено в последното което пуснаха в ефира "Звезда" - ".....Вземи SLK-ато и ела на Какао бийч...." таправо може да стане химн на форума Както казва един колега- много стил има в " тиха музика и малък Джеймсън"..почти като най- велийката природна картина в БГ лириката "...настане вечер и месец изгрява......" Само, че напоследък като им гледам интервютата на тези момчета.. ами няма го безгрижното лудо надсмешливо отрицание както преди и все да осмеят делника и определени типажи....все по- тъжни и по- изобличаващи са им текстовете...