Мерси за мнението, напълно съм съгласен!Браво на колегата Brozestian за хубавите снимки и споделените снимки и впечатления.
У мен се затвърждават няколко наблюдения:
1. Колите стават все по-сложни
2. Асистиращите ситеми са направени като за пълни идиоти и в повечето случаи повече пречат - миналата година lane assist-a на друга марка почти ме доведе до лудост. Така и не намерих откъде се изключва. В дъжда, на стеснената лента на магистралата в ремонт, между ТИР-а и мантинелата, нямах време да ровя из менютата. Просто стисках зъби и волана за да не позволя на lane assist-a да ме забие в мантинелата;
3. За сметка на многото функционалности, качеството на материалите се влошава - важното е на клиентите да се предлагат много функционалности, визуално интериора и екстериора да изглеждат добре докато са нови, без непременно да са много здрави или издръжливи;
4. Идеята е, след изтичане на лизинговия период, клиентът да върне "старата" кола и да вземе нова - никой производител не иска 20 години да карате същата кола и да не купите нова. От една страна, добре изглеждащите стари модели в движение са атестат за качеството на марката, но от маркетинг гледна точка това са пропуснати продажби на нови модели, а продажбите движат икономиката напред, или поне такова е схващането.
5. Идеята е не да притежаваш, а да бъдеш дългосрочен ползвател на автомобила. За съжаление отново можем да разделим Европа на Западна и Източна. Ако в Западна Европа можеш да си позволиш смислена нова кола за не много пари на изплащане (съотносено към стандарта на живот), то по-на изток и по-специално у нас, офертите не са така добри и за същите пари трябва да гледаш някоя Фиеста, Шкода нещо си или Пежо/Ситроен, като опциите за двигател са 3-цилъндъра бензин със ил без турбо или най-много 4-цилиндров дизел, но задължително с двигател, не по-голям от 1.6.
Затова и пазарът на употребявани автомобили в България е с по-голям оборот от този на нови, като отново е изключително ценово ориентиран. Аз съм човек, който си поддържа добре автомобилите и осъзнавам, че при препродажба губя много пари, защото обикновено средната цена на пазара е 1.5-2 пъти по-ниска от това, което съм вложил като първоначална инвестиция и поддръжка.
Купувачът гледа да купи възможно най-евтината, с най-много екстри, и на най-малко километри кола. Като резултат, продаваните автомобили са все на 150-200 хил. км, независимо от реалния пробег. Има огромен брой Франкенщайни, събрани от няколко коли и т.н.
Като заключение, от една страна България би била чудесен избор за препродажба на автомобил заради силния вторичен пазар, от друга страна пазарът е ориентиран към по-бюджетни или компромисни екземпляри.
Еската не е сложна, тя е направо шифър който трябва да разкодираш. Според мен към нея трябва да върви и психолог, който да ти лекува паник атаките в които те вкарва.
В трафик тип пълзене с 3-5 км/ч е една постоянна манифестация на предупрежденията. Включват се камери отляво, отдясно, предупредителни съобщения: внимавай неравен път, внимавай легнал полицай, внимание зона 30 км/ч, внимание кръгово, тит тит тит.
Бях стигнал до там да питам в дилърството дали мога да си платя да спрат всичко софтуерно. Казаха ми че трябвало разрешение блабла и не съм звънял обратно.
Аз съм много голям фен на 80те, 90те и може би началото на 2000та година.
Не мисля че добре окомплектована кола от тези поколения отстъпва кой знае колко на последното поколение.
Да нямат динамиката при една и съща мощност, нямат същата икономия на гориво, нямат цифровите възможности на новите автомобили.
Но имат в пъти повече ресурс, а качеството е несравнимо.
Трябва да разчистя няколко от личните ми автомобили и следващата която мисля да използвам доживот за daily driver, ще бъде чиста механика.
Реално от екстрите на мен ми трябват ел. стъкла, огледала, климатик, темпомат, шибедах, подлакътник. Автоматик, без да е задължителен.
И ще започна търсене най-вероятно на 123ка комби, с OM617. Не ме интересува че е невървящ харчещ и няма части.
Все още се намират запазени с горните екстри за около 20к евро