G.Penchev

Колеги, 

Имам намерение да сложа ГИ на купето си с прясно поставен 3.0 м104.. 

Четох много и за момента единственото което съм разбрал е че подобни контролери, които могат напълно сами да симулират duty-cycle на дюзите са големи пари и нямат никаква документация. 

Ако сте видели темата за историята на моето купе вече ще знаете колко обичам да се доверявам на разни хора да правят каквото и да е по колата ми. За жалост при системите за алтернативни горива наличността на публична информация е много орязана и винаги биваш насочен към сервиз за каквото и да е, било то настройка, било то инсталация или просто обслужване ... Разбира се практиката на сервизите е абсолютно правилна тъй като никой не иска някой многознайко да ровичка в нещата които ти си настроил и след това да идват при теб с оплаквания. 

На мен обаче това не ми харесва тъй като не искам да си купя китайски контролер със себестойност 29 долара за 600лева, за да се обвържа със някой сервиз и да не мога да настроя нищо сам.

Търсейки попаднах на "блутроник" изненадах се че се произвеждат в България и имат един куп документация. Има ли някой колега който използва такъв, за да каже дали е доволен?

Аз се чух със founder-a на блутроник и се надявам да си уговорим среща идната седмица, за да ми разкаже повече за самия контролер и идеята си. Наистина силно се възхищавам на това което са направили и имам намерение да поставя именно такъв контролер. 

П.С: четох мнения относно комплектовката - дюзи и изпарител, били кофти, но това което ме интересува е само и единствено контролера. Моля давайте мнения за него. 

Здравейте, 

Нов съм във форума, но страстта ми към 124-ките и специално към купетата съвсем не е от скоро. 

    Като малък .. мисля че беше 2001-ва когато за първи път се качих на 124-ка купе .. помня как можех да стоя и да я гледам с часове, за мен нямаше по хармонична и красива кола. Мечтаех си как някой ден ще мога да си я позволя и ще си карам моята собствена такава. 
    Минаха се не минаха 13-14 години когато пак на един паркинг ми направи впечатление една много лъсната 320-ка и си казах - абе я да хвана аз да поразгледам как са цените и всичко останало .. па да видим. 
   След около месец вече бях горд собственик на спукана от каране 124-ка купе, която харчеше около 4-5 на 100 .. масло .. и почти нямаше здрав лагер по себе си. Колата видимо си имаше нужда от сервиз и то сериозен, но салона беше сравнително запазен (черна кожа) и нямаше дори и петънце ръждичка. Беше 200ce м102 (баба яга) външно преправена на фейслифт. При покупката разпитвах човека за състоянието на мотора и той видимо изглеждаше много смутен, знаеше че на тая кола и има нещо.. питах го дали гори масло ... отговора беше  .. "е не знам аз не съм я карал от много време" като в същия момент около мотора имаше поне 3 тубички по литър ей така натикани между кабелите Истината е че мен това не ме притесняваше изобщо понеже за цената за която я купих ми останаха значителна сума пари да оправя каквото и да е. 
    От там се започна големия ремонт ... имах планове да я направя пълен оригинал. Започнах със всички лагери в скоростната кутия и диференцяла... спря да вие .. доста тампони смених, също така и двата шарнира на предните носачи. След тези интервенции колата дори стана приятна за каране... След като покарах около седмица реално спря да харчи толкова много масло, но пак си го хапваше. Не бързах да отварям мотора тъй като не знаех колко време ше се задържа с него.  Реално си я карах така повече от половин година де .. но скоро намерих супер тънка оферта за 2.3 м102, който е след основен ремонт. Естествено мотора след около 3 седмици беше монтиран в купето ми и разликата беше от небето до земята.... Радвах се че вече дори може да набира.. 
    Карах я така още няколко месеца, но все нещо и липсваше...  Колкото и да не искам да си призная смятам че да си вземеш пръсната от каране кола и да я ремонтираш не е много добра идея... особено когато искаш да е в пълна изправност. Единственото което ме топлеше е че няма грам ръждичка... 
Мотора който уж беше след основен ремонт бавно но упорито започваше да работи неравномерно, да похарчва масло, да почуква... докато в един момент не усетих че се превърна в стария 2,0. надуващ водната риза и харчещ масло като щур. 
    Въпреки че вървеше горе доле, все не успяваше да ми хареса и не исках да го ремонтирам, казах си че тая кола заслужава мощен мотор .. Започнах да търся варианти, но все не намирах нищо подходящно .. нещо което лесно би могло да "легне" в моето купе. Хората искаха по 2-3 хилки за 3.2 м104 което беше лудост понеже това е само гол мотор .... Тогава разглеждайки обявите по Германия попаднах на едно купе, много ръждиво и грозно, но 300CE-24 .... за 1000 евро... помислих малко.. сравних го с подобни такива и честно казано не намерих друго такова за под 3к евро. 
    Намерих човек който знае немски и се обадихме... поразпитахме собственика който каза че колата е карана и обслужвана много адекватно дори имала сервизна история. Тя беше с почти пълен пакет екстри за модела .. темпомат, подгрев на седалките, 5-степенен автомат и други .... освен това и много добре изглеждаща кожа (на снимките). 
    След малки драми и около 25 телефонни разговора успях да намеря хора намиращи се в Германия, които да отидат в още същия ден при човека и да я капарират. Оказа се че на следващия ден са щели да я купуват хора от Унгария които са се обадили малко преди мен.. Важното е че успяхме да уговорим всичко и след около 3 дни вече колата пътуваше към мен. 
    След като пристигна се започна щур купон.... Оказа се че наистина е в блестящо състояние с изключение на супер прогнилото купе. Дълго време мислих дали да стегна него, или да прехвърля всичко на моето... реално решението беше да прехвърлям понеже, за да изкърпя ръждите разходите и усилията щяха да бъдат доста по-големи. 
    Разглобих моята кола от-до .. остана само ламарината, бях решил, че ше прехвърлям всичко, тъй като реално интериора на новата беше просто супер запазен ... Лека полека започнах да прехвърлям неща... Смених дори страничните стъкла с машинките ..  Отне на мен и баща ми около 10 последователни дни и 5 уикенда активна работа в период от около 7 седмици като на ден се работеше по 14 часа. Това беше така защото действието се развиваше в Кърджали, а през останалото време живея и работя в София.