G.Penchev

Колеги, мина много време..  и ДА, сложих ГИ - Блутроник и да ви кажа в началото бях недоволен. В последствие обаче поправих всички грешки за някои, от които естествено бях виновен аз. Все пак бях решил твърдо да се преборя сам с инжекциона с единствено малко телефонна помощ от Младен Дойчев (създателя на Блутроник). 

Конфигурацията ми се състои от изпарител Tomasetto AT13 с дюзи Apis Solo. 

Започна се с емулацията на бензиновите времена, по подразбиране Блутроника е с много неподходящи бензинови времена за този мотор. Това беше първото което научих по трудния начин. В крайна сметка, иска доста увеличаване на горивото в преходните режими при "средна газ", за да работи равномерно. ..

После стигнах до липсата на мощност във високи обороти. Каквото и да правих с настройките, колата не върви ако времената не са толкова високи, че дюзите ми да достигат 99% duty cycle още при 4500 оборота, след което просто започва да работи бедно и съответно спънато. Този проблем излезе комплексен и най-трудният за решаване.

Оказа се, че изпарителят ми е бил с дефектна регулираща игла и просто не успява да достави необходимият дебит. След като подмених всичко по него, започна да придърпва след 4к оборота, но някак си ускоряваше придърпвайки ... имаше напредък. Някак си налягането на газта падаше драстично след стабилно ускорение. Тогава след много четене и анализиране на показатели достигнах до извода, че от Томасето навремето са преписвали по физика и имат допусната груба грешка.

Входът на изпарителя е за тръба на течната фаза - 8мм, а аз карам с тръба и сонда на 6мм с преход към 8мм ... сега сигурно си казвате "ти си много зле бе, какво очакваш?" ... да, много хора ми го казаха, но проблемът не беше в това. Като разкостих изпарителя установих че въпреки тлъстия 8мм вход, преходът на газта през вграденият клапан е 4,3мм ...  Това беше много полезно откритие, реално отворът на този входен клапан позволи да бъде разпробит до 6мм. Това реши проблема с придърпването и като цяло с недохранването. 

Друг проблем излезе гасненето след продължително каране на газ, Това се решава или с някакъв резистор, който лъже ECU-то на колата. че механичният дебитомер е в начална позиция ... или по-лесният начин като мен - много нежно отваряне на дросела. Тогава ECU-то компенсира чрез намаляване или спиране на дебита през стъпковото моторче и реално си държите нормални ниски обороти при нисък товар и съответно моторчето си върши работата когато пуснете климатика или включите на скорост при автоматите. 

Сега вече съм супер доволен от карането на газ. Честно казано ако искате вярвайте, колата е много по-пъргава отколкото най-здравият механичен инжекцион който съм карал. Имам тежък крак и разходът ми не може да служи за пример  ... около 25 градско, толкова правих и когато колата още беше с м102. 

Здравейте, 

Нов съм във форума, но страстта ми към 124-ките и специално към купетата съвсем не е от скоро. 

    Като малък .. мисля че беше 2001-ва когато за първи път се качих на 124-ка купе .. помня как можех да стоя и да я гледам с часове, за мен нямаше по хармонична и красива кола. Мечтаех си как някой ден ще мога да си я позволя и ще си карам моята собствена такава. 
    Минаха се не минаха 13-14 години когато пак на един паркинг ми направи впечатление една много лъсната 320-ка и си казах - абе я да хвана аз да поразгледам как са цените и всичко останало .. па да видим. 
   След около месец вече бях горд собственик на спукана от каране 124-ка купе, която харчеше около 4-5 на 100 .. масло .. и почти нямаше здрав лагер по себе си. Колата видимо си имаше нужда от сервиз и то сериозен, но салона беше сравнително запазен (черна кожа) и нямаше дори и петънце ръждичка. Беше 200ce м102 (баба яга) външно преправена на фейслифт. При покупката разпитвах човека за състоянието на мотора и той видимо изглеждаше много смутен, знаеше че на тая кола и има нещо.. питах го дали гори масло ... отговора беше  .. "е не знам аз не съм я карал от много време" като в същия момент около мотора имаше поне 3 тубички по литър ей така натикани между кабелите Истината е че мен това не ме притесняваше изобщо понеже за цената за която я купих ми останаха значителна сума пари да оправя каквото и да е. 
    От там се започна големия ремонт ... имах планове да я направя пълен оригинал. Започнах със всички лагери в скоростната кутия и диференцяла... спря да вие .. доста тампони смених, също така и двата шарнира на предните носачи. След тези интервенции колата дори стана приятна за каране... След като покарах около седмица реално спря да харчи толкова много масло, но пак си го хапваше. Не бързах да отварям мотора тъй като не знаех колко време ше се задържа с него.  Реално си я карах така повече от половин година де .. но скоро намерих супер тънка оферта за 2.3 м102, който е след основен ремонт. Естествено мотора след около 3 седмици беше монтиран в купето ми и разликата беше от небето до земята.... Радвах се че вече дори може да набира.. 
    Карах я така още няколко месеца, но все нещо и липсваше...  Колкото и да не искам да си призная смятам че да си вземеш пръсната от каране кола и да я ремонтираш не е много добра идея... особено когато искаш да е в пълна изправност. Единственото което ме топлеше е че няма грам ръждичка... 
Мотора който уж беше след основен ремонт бавно но упорито започваше да работи неравномерно, да похарчва масло, да почуква... докато в един момент не усетих че се превърна в стария 2,0. надуващ водната риза и харчещ масло като щур. 
    Въпреки че вървеше горе доле, все не успяваше да ми хареса и не исках да го ремонтирам, казах си че тая кола заслужава мощен мотор .. Започнах да търся варианти, но все не намирах нищо подходящно .. нещо което лесно би могло да "легне" в моето купе. Хората искаха по 2-3 хилки за 3.2 м104 което беше лудост понеже това е само гол мотор .... Тогава разглеждайки обявите по Германия попаднах на едно купе, много ръждиво и грозно, но 300CE-24 .... за 1000 евро... помислих малко.. сравних го с подобни такива и честно казано не намерих друго такова за под 3к евро. 
    Намерих човек който знае немски и се обадихме... поразпитахме собственика който каза че колата е карана и обслужвана много адекватно дори имала сервизна история. Тя беше с почти пълен пакет екстри за модела .. темпомат, подгрев на седалките, 5-степенен автомат и други .... освен това и много добре изглеждаща кожа (на снимките). 
    След малки драми и около 25 телефонни разговора успях да намеря хора намиращи се в Германия, които да отидат в още същия ден при човека и да я капарират. Оказа се че на следващия ден са щели да я купуват хора от Унгария които са се обадили малко преди мен.. Важното е че успяхме да уговорим всичко и след около 3 дни вече колата пътуваше към мен. 
    След като пристигна се започна щур купон.... Оказа се че наистина е в блестящо състояние с изключение на супер прогнилото купе. Дълго време мислих дали да стегна него, или да прехвърля всичко на моето... реално решението беше да прехвърлям понеже, за да изкърпя ръждите разходите и усилията щяха да бъдат доста по-големи. 
    Разглобих моята кола от-до .. остана само ламарината, бях решил, че ше прехвърлям всичко, тъй като реално интериора на новата беше просто супер запазен ... Лека полека започнах да прехвърлям неща... Смених дори страничните стъкла с машинките ..  Отне на мен и баща ми около 10 последователни дни и 5 уикенда активна работа в период от около 7 седмици като на ден се работеше по 14 часа. Това беше така защото действието се развиваше в Кърджали, а през останалото време живея и работя в София.