Публикации
Мъж
.Знам,че звучи малко странно и...несериозно,но повярвайте ми не е така...Та ако ми позволите сега ще ви разкажа една интересна,за мен,история-дано я харесате: Казвам се Алек.от София съм и съм студент 2-ри курс по стоматология или иначе казано Дентална Медицина.Преди около 20 години баща ми,който е имал над 30 коли до сега(!),заминава за Германия с много ясна цел-W123.И се прибира в България с масленозен 230 123 с 4 врати и AMG бодикит,към който тогава са се отнасяли със спойлер за по-ясно
,както и подобрено окачване от същата фирма.Представете си как се е почувствал баща ми когато на сърбо-българската граница при ГКПП Калотина,откъртва предния ''спойлер'' (дума,която не понасям от съобеажения за антиселяния).Колата е била негова до момента,в който някаква брилиянтна настроика на карбуратора кара баща ми да се раздели с колата от мечтите си.За съжаление нямам снимки на тази кола,само един видео запис от една сватба,където през 1991 колата на баща ми е редовен посетител,но си струва да я видите...
След раздялата с колата си баща ми търси някоя,която да замести празнината в сърцето му,но уви без успех.
През 2003-2004,мисля беше татко си купува друг Mercedes-benz - W124 с 4 врати в не безизвестиня цвят Рубинено червен металик,колата пристига в България чрез Илиян Литовски-много готин пич,занимава се само с Mercedes-benz и то по-стари бенцове (123;124-предимно;140;201 и тн.) има автокъща при Импас 56 Лит нещо си е...не помня точно.Тогава още идеята беше да намерим 124СЕ,но при вида на това,което ще видите мисля,че избора бе направен в полза на излишните (поне за мен) 2 врати и татко ми плати колосалните за 124 на 12 години в България 12000лв.
. Колата все още е някаде там и ако някой я кара нека се обади като види това,защото умирам да я видя отново,моля ви. 
тя е 230 автоматик и не мога да знам къде е защото отово мина през същата автокъща поради спешна нужда от кеш....И сега на въпроса-много обичам тази кола,тя за мен има сантиментална стойност поради факта,че като 15-16 годишен съм подскачал от радост когато баща ми ми даде да я измия или полирам,но изолацията на къщата е доста по-важна...сега и двамата с баща ми караме Нисанчовци-той Навара,аз микра,но знам,че тайно мечтаем за колата,която беше истински съботно-неделен бащино-сински обединител и знам,че когато се прибера от Германия с нея и той ще се трогне така,както и аз...и...ще му дам да я измие
...е добре де и едно две кръгчета,тъй като ще е съботно-неделна.За целта имам план-в момента работя за една много сериозна компания в бизнес парк-младост за доста добри пари,които тайничко кътам за моят янгтаймер и темпото,с което събирам ще ми позволи да я купя тогава,като паднат и акцизите през 2010.Искам 300СЕ 24 в рубинено червен металик с черен салон,от този с каретата,сещате се...дано и джантите с бъбречета
след което да й върна блясъка и да я изкарвам само събота и неделя ако не вали...,облечен подходящо с приятелката си на седалката до мен и кафяви ръкавици с дупчици на ръцете. 
знам,че звучи лудо,но се надявам да ме разберете,тъй като вие сте хората,който биха разбрали тази ми страст и дори болест.За финал само ще добавя,че имам да благодаря на приятелката си,Кристина,която ме подкрепя към целта,когато я постигна,надявам се да разбере,че нейният идеал за кола(мини купър С) не струва нищичко пред начина на живот,който е един Mercedes-benz 300СЕ 24 124 в рубинено червено...п.с.
последната снимка е 124 300СЕ 24 такова каквото искам да бъде 1/1!
