pepi71

Кола от кортеж на НСО се ударила в крайпътно дърво. На дървото е съставен акт за движение е несъобразена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение

Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките...

Двама българи отиват в Египет. Разбира се, влизат и в Хеопсопвата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат, толкова по-задушно става... Накрая единият вече не издържа и вика на другия: - Не мога повече, много задушно тука, аре пиши К*Р и да излизаме!

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както обикновено, малко се по...увлякохме и набрахме цял сандък (13 килограма). Половината мислехме да дадем на комшиите, обаче аз застанах с гърдите си пред тях и казах: „Не ги давам!”. В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги привършим. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема: пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам. Ако коментирате – гледайте само да не е нещо смешно, моля ви.
_________________

Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...