Винаги съм мечтаел да имам МПС- модел "Мерцедес"! Във времето на т.н."комунизъм" - това бе мечтата ми ?! Имах възможност да се возя на "Москвич2140", "Лада-1200 S", Лада 1500.. ГОСПОДИ - Добри машини - НО ...??? След промените - в 1994 г. - станах собственик на OPEL-ASKONA - добра кола ! След 10 годишно ползване - останах без МПС..?? Случайно видях познат да се вози на "Мерцедес 190 Е "- продаваше се ... убедих го да ме изчака и от м.11.2003 г.- станах собственик на така жадуваната през годините от мен " МАРКА НА МАРКИТЕ " - МЕРЦЕДЕС - за сумата от 3800.- лв. ??!!Mercedes 190 - елегантен като пума, издръжив като бик
“Бебето” на Бенц има всички достойнства на големите си събратя През последните няколко години сателитните телевизии повтаряха доста често един рекламен клип, който може би най-точно показва качествата и имиджа на лимузините с характерната звезда на капака. Закъснял съпруг се прибира твърде късно в къщи и обяснява - имах проблем с колата. Отговорът е звънка плесница и реплика на жената - “как, ти караш Мерцедес и това е абсолютно невъзможно.”
Погледнато от страната на статистиците всеки Мерцедес може да измине поне 1 милион километра по пътищата на света, преди да се наложи ремонт. Данните са на реномирания германски автомобилен клуб ADAC, който патрулира с хиляди коли по германските аутобани. Според неговите спецалисти най-здравите и сигурни автомобили са Мерцедес 190 и “S”-класата.
Историята на Бебето започва през 1982 година, когато специалисти и обикновени купувачи са еднакво изненадани. Двете най-реномирани германски автомобилни фирми представят новите си модели. За BMW това е “3” (модел Е 30), за Мерцедес - (първия малък Бенц - 190) модел W 201. Двете коли са представители на така наречения луксозен среден клас, на всичко отгоре са и директни конкуренти на пазара. Малкия Мерцедес бе наречен почти веднага Бебето и за всички бе ясно, че щутгартските автомобилостроители в този клас искат да изместят конкуренцията на баварците.
Сега, 15 години по-късно, когато Бебето е вече история, изместено от актуалните “C”-класа, лесно може да се каже, че успехът бе пълен. Основата за него е качеството на изработката. За доказателство думите на Волфганг Херолд от Нюрнберг, собственик на фирма за таксиметрови превози: “Продадох през 1992 година четири автомобила Мерцедес 190 D на колеги от Прага. Всички бяха на по около 580 000 километра. Не се учудих, когато тази пролет - 1997 година, посещавайки града, ги видях да вървят и то в чудесно състояние. За изминатите километри не смеех да попитам.”
Въпреки всичко казано дотук, покупката на добър и запазен Мерцедес 190 бензин или дизел не е лесна работа. Първо заради цената. Под 10 000 германски марки се продават само боклуци на стотици хиляди километри, карани без поддръжка, здраво юркани по германските аутобани предимно от млади кандидат-спортисти. Второ, заради мошениците, не само българските, но и... германските. Малкият Бенц е най-любимото “работно” място на така наречените “царе на километража” - хората, които могат само за минути да направят Бебето на каквито километри собственика им поръча.
Бебето, въпреки марката Мерцедес, както всички автомобили по света има и слабости. При бензиновите модели например, произведени между 1983 и 1985 година, има проблеми с разпределителните валове, ангренажната верига и нейния обтегач, хлопащи хидравлични клапани. Проблеми създава и лагерът на кардана, както и “потни”, пълнещи се с вода фарове. През 1988 година всички тези дефекти са отстранени изцяло. Моделите се познават по широките пластмасови лайсни на вратите, изменените преден и заден спойлер, по-широките и удобни седалки. Не се препоръчват и колите с карбуратор, защото той трудно се регулира и, особено когато двигателя е студен, придърпва неприятно. За любителите на бензиновите мотори ес препоръчват най-вече инжекционите с работен обем 1 800, 2 000 и 2 300 кубически сантиметра. Не пипайте топ-модела, който задвижва и най-малкото купе от “S”-класата. С 16-клапановия шестцилиндров агрегат с 2 600 кубика, разход под 15-16 литра супер-бензин на сто километра трудно може да се достигне.
Най-добре е да изберете дизелово Бебе, което освен че “скъперничи” с нафтата (разходът според карането е между 7 и 9 литра) е автомобил, който може да измине стотици хиляди километри без много ремонти. Естествено, от машината с мощност 72 коня не могат да се очакват спортни резултати в ускорение и максимална скорост. Силата му е спокойната и безшумна (за дизел) работа на двигателя, и, разбира се, икономичността. Много по-темпераментни, но и по скъпи като цена и поддръжка, са другите два дизелови мотора на Мерцедес 190. И двата са с работен обем от 2 500 кубика. Но докато “обикновеният” е с 94 коня, турбо-компресорът подпомага “расовия” дизел на Мерцедес до мощност 126 к.с. Какви са проблемите при дизела: слаб вентилаторен ремък, късащо се жило на газта, ръждясващо задно гърне на ауспуха.
Купето на Бебето е модерно и практично, а най-вече изключително здраво. Само при много стари и неподдържани екземпляри тук-таме, например около гнездото на крика и ръбовете на задния капак, може да се намери малко повърхностна ръжда. При някои модели на много хиляди километри проблеми създават износените предни седалки, повреди в ключа на запалването, комбинирания лост за включване на светлини и мигачи, обтегачите на вратите.
Винаги е било скъпо удоволствие да се кара хубава коля. За Мерцедес 190 - Бебето това правило важи с пълна сила. Преглътнете ли обаче този горчив хап, лимузината от Щутгарт се отплаща със стабилност и сигурност, с трудно сравнима солидност. Освен това купуването на Даймлер Бенц е сериозна инвестиция, вложените в него пари, с минимална загуба, се връщат при препродажбата на колата.
" 190 Е " тогава бе на 15 години - идеално състояние на ламарините/ прегледал съм основно всичко / ; добри летни гуми; идеален външен вид - металик , лак и т.н..; задната седалка изобщо не бе ползвана, както и предна-дясна ..; само тази на водача бе леко позахабена ..; задните врати почти не бяха отваряни, както и предна-дясна..; колата е била ползвана разумно - в Италия; километража показваше 162000 км. - но това не ме интересуваше - знаех от колеги, че Мерцедесите карат много километри..; След време - единствения по-голям ремонт, направен от мен бе : смяна на механичния инжекционен разпределител на горивото - около 500 лв. ; всички други частични ремонти и др. " глезотийки" - бяха на "поносима" стойност; в зависимост от начина на управление - при продължително каране и скорости над 140-150 км/ час - доливам масло на двигателя на около 5000 км; при нормални преходи и нормална скорост - не се налага доливане на двигателно масло; ЗА МЕН - ТОВА Е МНОГО ДОБРА КОЛА - ПОЛЗВАМ Я ВСЕКИДНЕВНО !!! Разбира се - новите модели са си нови - но за хора на моята "средна"възраст - не мога да искам нещо по-вече ! Когато я управлявам, хората се " обръщат" да я видят - значи все още е актуална!! Поддържам я в много добър вид - не се иска много време а само желание !!! ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ КОЛЕГИ - СОБСТВЕНИЦИ НА "МЕРЦЕДЕС" - ЗДРАВЕ, МНОГО КИЛОМЕТРИ И КЪСМЕТ !!
С уважение : [email protected] - Иванов
Виж ГАРАЖА
