MERCEDES 190Merca на Mercoвете
Започната от phantasm, 06 май 2006 - 18:45:42
39 мнения по тази тема
#1
Публикувано 06 май 2006 - 18:45
Mercedes 190 - елегантен като пума, издръжив като бик
“Бебето” на Бенц има всички достойнства на големите си събратя През последните няколко години сателитните телевизии повтаряха доста често един рекламен клип, който може би най-точно показва качествата и имиджа на лимузините с характерната звезда на капака. Закъснял съпруг се прибира твърде късно в къщи и обяснява - имах проблем с колата. Отговорът е звънка плесница и реплика на жената - “как, ти караш Мерцедес и това е абсолютно невъзможно.”
Погледнато от страната на статистиците всеки Мерцедес може да измине поне 1 милион километра по пътищата на света, преди да се наложи ремонт. Данните са на реномирания германски автомобилен клуб ADAC, който патрулира с хиляди коли по германските аутобани. Според неговите спецалисти най-здравите и сигурни автомобили са Мерцедес 190 и “S”-класата.
Историята на Бебето започва през 1982 година, когато специалисти и обикновени купувачи са еднакво изненадани. Двете най-реномирани германски автомобилни фирми представят новите си модели. За BMW това е “3” (модел Е 30), за Мерцедес - (първия малък Бенц - 190) модел W 201. Двете коли са представители на така наречения луксозен среден клас, на всичко отгоре са и директни конкуренти на пазара. Малкия Мерцедес бе наречен почти веднага Бебето и за всички бе ясно, че щутгартските автомобилостроители в този клас искат да изместят конкуренцията на баварците.
Сега, 15 години по-късно, когато Бебето е вече история, изместено от актуалните “C”-класа, лесно може да се каже, че успехът бе пълен. Основата за него е качеството на изработката. За доказателство думите на Волфганг Херолд от Нюрнберг, собственик на фирма за таксиметрови превози: “Продадох през 1992 година четири автомобила Мерцедес 190 D на колеги от Прага. Всички бяха на по около 580 000 километра. Не се учудих, когато тази пролет - 1997 година, посещавайки града, ги видях да вървят и то в чудесно състояние. За изминатите километри не смеех да попитам.”
Въпреки всичко казано дотук, покупката на добър и запазен Мерцедес 190 бензин или дизел не е лесна работа. Първо заради цената. Под 10 000 германски марки се продават само боклуци на стотици хиляди километри, карани без поддръжка, здраво юркани по германските аутобани предимно от млади кандидат-спортисти. Второ, заради мошениците, не само българските, но и... германските. Малкият Бенц е най-любимото “работно” място на така наречените “царе на километража” - хората, които могат само за минути да направят Бебето на каквито километри собственика им поръча.
Бебето, въпреки марката Мерцедес, както всички автомобили по света има и слабости. При бензиновите модели например, произведени между 1983 и 1985 година, има проблеми с разпределителните валове, ангренажната верига и нейния обтегач, хлопащи хидравлични клапани. Проблеми създава и лагерът на кардана, както и “потни”, пълнещи се с вода фарове. През 1988 година всички тези дефекти са отстранени изцяло. Моделите се познават по широките пластмасови лайсни на вратите, изменените преден и заден спойлер, по-широките и удобни седалки. Не се препоръчват и колите с карбуратор, защото той трудно се регулира и, особено когато двигателя е студен, придърпва неприятно. За любителите на бензиновите мотори ес препоръчват най-вече инжекционите с работен обем 1 800, 2 000 и 2 300 кубически сантиметра. Не пипайте топ-модела, който задвижва и най-малкото купе от “S”-класата. С 16-клапановия шестцилиндров агрегат с 2 600 кубика, разход под 15-16 литра супер-бензин на сто километра трудно може да се достигне.
Най-добре е да изберете дизелово Бебе, което освен че “скъперничи” с нафтата (разходът според карането е между 7 и 9 литра) е автомобил, който може да измине стотици хиляди километри без много ремонти. Естествено, от машината с мощност 72 коня не могат да се очакват спортни резултати в ускорение и максимална скорост. Силата му е спокойната и безшумна (за дизел) работа на двигателя, и, разбира се, икономичността. Много по-темпераментни, но и по скъпи като цена и поддръжка, са другите два дизелови мотора на Мерцедес 190. И двата са с работен обем от 2 500 кубика. Но докато “обикновеният” е с 94 коня, турбо-компресорът подпомага “расовия” дизел на Мерцедес до мощност 126 к.с. Какви са проблемите при дизела: слаб вентилаторен ремък, късащо се жило на газта, ръждясващо задно гърне на ауспуха.
Купето на Бебето е модерно и практично, а най-вече изключително здраво. Само при много стари и неподдържани екземпляри тук-таме, например около гнездото на крика и ръбовете на задния капак, може да се намери малко повърхностна ръжда. При някои модели на много хиляди километри проблеми създават износените предни седалки, повреди в ключа на запалването, комбинирания лост за включване на светлини и мигачи, обтегачите на вратите.
Винаги е било скъпо удоволствие да се кара хубава коля. За Мерцедес 190 - Бебето това правило важи с пълна сила. Преглътнете ли обаче този горчив хап, лимузината от Щутгарт се отплаща със стабилност и сигурност, с трудно сравнима солидност. Освен това купуването на Даймлер Бенц е сериозна инвестиция, вложените в него пари, с минимална загуба, се връщат при препродажбата на колата.
“Бебето” на Бенц има всички достойнства на големите си събратя През последните няколко години сателитните телевизии повтаряха доста често един рекламен клип, който може би най-точно показва качествата и имиджа на лимузините с характерната звезда на капака. Закъснял съпруг се прибира твърде късно в къщи и обяснява - имах проблем с колата. Отговорът е звънка плесница и реплика на жената - “как, ти караш Мерцедес и това е абсолютно невъзможно.”
Погледнато от страната на статистиците всеки Мерцедес може да измине поне 1 милион километра по пътищата на света, преди да се наложи ремонт. Данните са на реномирания германски автомобилен клуб ADAC, който патрулира с хиляди коли по германските аутобани. Според неговите спецалисти най-здравите и сигурни автомобили са Мерцедес 190 и “S”-класата.
Историята на Бебето започва през 1982 година, когато специалисти и обикновени купувачи са еднакво изненадани. Двете най-реномирани германски автомобилни фирми представят новите си модели. За BMW това е “3” (модел Е 30), за Мерцедес - (първия малък Бенц - 190) модел W 201. Двете коли са представители на така наречения луксозен среден клас, на всичко отгоре са и директни конкуренти на пазара. Малкия Мерцедес бе наречен почти веднага Бебето и за всички бе ясно, че щутгартските автомобилостроители в този клас искат да изместят конкуренцията на баварците.
Сега, 15 години по-късно, когато Бебето е вече история, изместено от актуалните “C”-класа, лесно може да се каже, че успехът бе пълен. Основата за него е качеството на изработката. За доказателство думите на Волфганг Херолд от Нюрнберг, собственик на фирма за таксиметрови превози: “Продадох през 1992 година четири автомобила Мерцедес 190 D на колеги от Прага. Всички бяха на по около 580 000 километра. Не се учудих, когато тази пролет - 1997 година, посещавайки града, ги видях да вървят и то в чудесно състояние. За изминатите километри не смеех да попитам.”
Въпреки всичко казано дотук, покупката на добър и запазен Мерцедес 190 бензин или дизел не е лесна работа. Първо заради цената. Под 10 000 германски марки се продават само боклуци на стотици хиляди километри, карани без поддръжка, здраво юркани по германските аутобани предимно от млади кандидат-спортисти. Второ, заради мошениците, не само българските, но и... германските. Малкият Бенц е най-любимото “работно” място на така наречените “царе на километража” - хората, които могат само за минути да направят Бебето на каквито километри собственика им поръча.
Бебето, въпреки марката Мерцедес, както всички автомобили по света има и слабости. При бензиновите модели например, произведени между 1983 и 1985 година, има проблеми с разпределителните валове, ангренажната верига и нейния обтегач, хлопащи хидравлични клапани. Проблеми създава и лагерът на кардана, както и “потни”, пълнещи се с вода фарове. През 1988 година всички тези дефекти са отстранени изцяло. Моделите се познават по широките пластмасови лайсни на вратите, изменените преден и заден спойлер, по-широките и удобни седалки. Не се препоръчват и колите с карбуратор, защото той трудно се регулира и, особено когато двигателя е студен, придърпва неприятно. За любителите на бензиновите мотори ес препоръчват най-вече инжекционите с работен обем 1 800, 2 000 и 2 300 кубически сантиметра. Не пипайте топ-модела, който задвижва и най-малкото купе от “S”-класата. С 16-клапановия шестцилиндров агрегат с 2 600 кубика, разход под 15-16 литра супер-бензин на сто километра трудно може да се достигне.
Най-добре е да изберете дизелово Бебе, което освен че “скъперничи” с нафтата (разходът според карането е между 7 и 9 литра) е автомобил, който може да измине стотици хиляди километри без много ремонти. Естествено, от машината с мощност 72 коня не могат да се очакват спортни резултати в ускорение и максимална скорост. Силата му е спокойната и безшумна (за дизел) работа на двигателя, и, разбира се, икономичността. Много по-темпераментни, но и по скъпи като цена и поддръжка, са другите два дизелови мотора на Мерцедес 190. И двата са с работен обем от 2 500 кубика. Но докато “обикновеният” е с 94 коня, турбо-компресорът подпомага “расовия” дизел на Мерцедес до мощност 126 к.с. Какви са проблемите при дизела: слаб вентилаторен ремък, късащо се жило на газта, ръждясващо задно гърне на ауспуха.
Купето на Бебето е модерно и практично, а най-вече изключително здраво. Само при много стари и неподдържани екземпляри тук-таме, например около гнездото на крика и ръбовете на задния капак, може да се намери малко повърхностна ръжда. При някои модели на много хиляди километри проблеми създават износените предни седалки, повреди в ключа на запалването, комбинирания лост за включване на светлини и мигачи, обтегачите на вратите.
Винаги е било скъпо удоволствие да се кара хубава коля. За Мерцедес 190 - Бебето това правило важи с пълна сила. Преглътнете ли обаче този горчив хап, лимузината от Щутгарт се отплаща със стабилност и сигурност, с трудно сравнима солидност. Освен това купуването на Даймлер Бенц е сериозна инвестиция, вложените в него пари, с минимална загуба, се връщат при препродажбата на колата.
#3
Публикувано 08 май 2006 - 12:04
Ето ги плюсовете и минусите:Плюсове и минуси на 190-та
Mercedes-Benz 190 (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО:+/¦)
"Прекалено малък", "неоправдано скъп", "не съвсем Mercedes"... В началото на 1983 г. отзивите на специализираната преса за новото творение на инженерите от Щутгарт трудно могат да се нарекат сърдечни. Поводът за не съвсем дружелюбното оживление е представен официално на 8 декември предходната година, когато Mercedes-Benz повдига завесата пред първия си истински компактен модел от европейския сегмент D със заводски индекс W201. Много от отколешните почитатели на марката и консервативните купувачи са шокирани от решението на концерна да се включи в пазарната битка в толкова нисък клас, а журналистите моментално лепват на новака прозвището Baby Benz. Mercedes 190 действително има прекалено малко общи черти с предшествениците си. Почти пълното отсъствие на хром с изключение на легендарната радиаторна решетка, черните пластмасови брони, дръжки и лайсни напълно съответстват на автомобилната мода от началото на 80-те, но за именитата германска марка са си направо новаторство. За пръв път в историята є след традиционния индекс W стои двойка вместо единица, а сериен седан от Щутгарт получава клиновидна каросерия (Сх=0.33).
Корозията засяга само най-старите екземпляри - предимно в задната част на пода, вратите...
Две десетилетия след премиерата на W201 надали някой от скептично настроените тогава специалисти има желание да си спомни за парливите критики, които е отправял към Бебето. На 10 май 1993 г. от конвейерите на Mercedes-Benz слиза 1 879 630-ата "сто и деветдесетка" - колосална цифра предвид елитарността на марката и автомобилите є. Още по-впечатляваща обаче е репутацията, която Baby Benz успява да си изгради през годините. Надеждността и здравината на щутгартската продукция спокойно могат да послужат за тема на докторска дисертация. По-важното в случая е, че днес 190-ката остава най-достъпният начин да се притежава Mercedes. Съвсем истински.
... и ауспухната система
Обикновено W201 се спряга като "щутгартски отговор на трета серия на BMW". Определението е вярно, но само донякъде. С Бебето Mercedes променя философията и стандартите, на които се подчиняват производителите на автомобили от компактния сегмент на средния клас. Много от тях достигат нивото на 190-ката чак в началото на 90-те. Това превръща малкия Mercedes в напълно оправдана покупка, макар концепцията на неговата конструкция отдавна да е навършила пълнолетие. Днес дизайнът на германската лимузина може и да изглежда малко демоде, но на фона на конкуренцията от онези години външността прилича на току-що скицирана. За сравнение по качество на изработката пък и дума не може да става.
Каросерията
е практически безупречна дори при много възрастни екземпляри. Корозията засяга само някои автомобили от най-ранните години на производството - обикновено в долната част на вратите и пода на багажника. Според статистиките по този показател W201 отстъпва единствено на напълно поцинкованото Audi 100. Изключително качествената сглобка и здравината на използваните материали винаги са били запазена марка на Mercedes-Benz. "Сто и деветдесетката" напълно се вмества в тази представа. Броят на дефектите по купето е смешно нисък за автомобили на такава възраст и пробег. Обаждат се предимно ограничителните обтегачи на вратите и металният скелет на седалките, който "увисва" с времето.
Един от многото параметри, по които 190-ката завинаги ще остане глава над всички конкуренти от 80-те, е степента на активна и пасивна безопасност. От самото начало на производството срещу допълнително заплащане моделът се оборудва с ABS, монтирана стандартно след 1992 г. За комфорта и пълната концентрация на водача върху шофирането се грижат куп особени инженерни решения от многофункционалния лост за светлините и уникалната единична чистачка до различните като размер и форма странични огледала.
На 22 август 1988 г. пред журналисти е представен обновеният W201. Каросерията става двуцветна, страничните лайсни са удебелени до праговете, броните са изменени, а арматурното табло получава декоративни панели от дърво (без дизелите). Появяват се също подглавници на задните места. Промените обаче далеч не засягат само оформлението на автомобила. На смяна застъпват нови
двигатели
До този момент моторната гама на Mercedes-Benz 190 се състои от бензинови двигатели с обем 1 977см3 (90 к.с.), 1 996 см3 (105 или 122 к.с. за карбураторната и инжекционната версия съответно), 2 298 см3 (136 к.с.) и 2 597 см3 (166 к.с.). Топмодификацията 2.3-16 се оборудва с 2.3-литрова ламя със 177 или 185 коня. През септември 1983 г. е представена дългоочакваната дизелова версия с двулитров атмосферен двигател с мощност 72 или 75 к.с. Две години по-късно купувачите могат да изберат също 2 497-кубиковия петцилиндров дизелак с 90 коня.
След обновяването на модела през 1988 г. гамата се обогатява с турбоверсия на големия дизел (122 или 126 к.с.), а 2.3-литровият мотор на топмодификацията е заменен с 2 498-кубиков с мощност 195 или 204 коня. Последната придобивка на W201 е 1.8-литров бензинов агрегат със 109 к.с., монтиран от април 1990 г.
Дори напълно неизкушените от автомобилната тематика са чували за чудовищния ресурс на щутгартските двгатели. Да се сбърка при избора на модификация е практически изключено. Всеки от изброените мотори разполага с теоретичен потенциал да издържи до 1 млн. км без капитален ремонт, така че всичко зависи от изискванията на купувача и дебелината на портфейла му. По последния параметър феноменалните дизели на Mercedes-Benz нямат никаква конкуренция. Удивително икономични са и дават рекордно нисък процент дефекти. На противоположния полюс е 2.6-литровият бензинов шестак, който радва собственика с изключително култивиран ход и изобилие от мощност, но "лапа" като комбайн. За препоръчване е да се избягват "наточените" 16-клапанови бегачки.
Макар да се ползват със славата на "вечни", моторите, монтирани на 190-ката имат някои недосатъци. Повечето от тях засягат автомобилите отпреди 1988 г. Така например проблеми създава газорапределителният механизъм - износен разпределителен вал, разтегната и дори скъсана заради дефектен обтегач ангренажна верига. Всички мотори са крайно чувствителни към качеството на използваното масло, а управляващата електроника на колите до 1985 г. понякога капризничи. С времето се износват хидравличните опори на двигателя, жилото на газта при дизелите се разтяга, започват да хлопат клапаните. Като цяло обаче, по степен на надеждност двигателите на W201 надали имат аналог. Същото важи за
ходовата част и трансмисията
За да компенсират недостатъците на класическата схема на задвижване, конструкторите от Щутгарт обзавеждат Бебето с невиждано до този момент сред компактните седани от средния клас задно окачване. То е петлостово и представлява пълен аналог на това при W124. Ходовата част има малко недостатъци, предопределени до голяма степен от лошите пътни условия. Обаждат се най-често шарнирите, но в общи линии окачването е еталон за издръжливост и комфорт. Ресурсът на трансмисиите пък е абсолютно съпоставим с този на моторите. Слабото място тук се нарича среден окачващ лагер на карданния вал, който се износва и започва да вие.
Ако не се смята по-интезивното износване на дисковете при по-мощните модификации
спирачната система
почти няма недостатъци. Изключение правят само накладките на ръчната спирачка, които понякога заяждат заради нередовна употреба. Характерни за дизелите са следите от ръжда по задните дискове - следствие от слабото им натоварване.
Краткият списък от недостатъци, присъщи на Mercedes-Benz 190, се допълва от остарели уплътнения на стоповете, заради които понякога в багажника прониква влага, корозия на задното ауспухно гърне, конденз на вода във фаровете, изгоряло моторче на парното и дефекти на патрона на контактния ключ. Почти всички изброени проблеми са отстранени след модернизацията през 1988 г.и Бебето от Щутгарт безгрижно продължава да води в статистиките по надеждност. Качествата му обаче имат своята цена. Запазените екземпляри понякога струват двойно и дори тройно повече от аналозите на други реномирани производители, а и правилната поддръжка на Mercedes не е по джоба на всеки.
Димитър Димитров
[email protected]
#4
Публикувано 10 май 2006 - 23:05
Бре ! Като чета това написаното по горе то аз съм голям късметлия .
Мерца ми е производство септември 1988г дизел 2.5 пет цилиндра пет скорости и по километраж наближава 300 000 пък на колко е никой не може ми каза но действително е голяма работа.И съм го купил преди пет години от пазара в Плевен за 5.800лв
Мерца ми е производство септември 1988г дизел 2.5 пет цилиндра пет скорости и по километраж наближава 300 000 пък на колко е никой не може ми каза но действително е голяма работа.И съм го купил преди пет години от пазара в Плевен за 5.800лв
#5
Публикувано 11 май 2006 - 18:07
Евтини са да.
Много здрави коли са иначе, пчелички
Много здрави коли са иначе, пчелички
#6
Публикувано 11 май 2006 - 20:10
Моя го имам от 4 години взех го за около 5 000 лв.
И мога да кажа че до сега съм нямал никакви проблеми скоро ще стане на
200 000 км. но е много запазен и наистина за тези пари....най-добрия избор.
И мога да кажа че до сега съм нямал никакви проблеми скоро ще стане на
200 000 км. но е много запазен и наистина за тези пари....най-добрия избор.
Mercedes-Benz W201
#7
Публикувано 11 май 2006 - 20:20
Двигателите на около 200 000 пеят и много вървят и аз се учудвам на здравината им. Един таксиджия има от златните и имаше мерц 190 на 500 000.
#8
Публикувано 17 май 2006 - 17:44
Moia e vzet minalata godina za okolo 7400 i vsichki ot kluba mi znaiat peripetiite ,ma te biaha shtoto imah naglostta da go natepam na gaz i niamashe svestni gazadgii.A inache kvo da vi kaga - predi iskah 124 i sega im se kefia kakto i na s klasite i nai veche na 126 ma triabva da si priznaia che sluchih na kola .Shtoto veroiatno s klasata shte she da mi izleze tegka na dgoba a tova moito makari maluk si e mercedes:) i v subota shte karam abiturent!!!!:)Kvo da se pravi krasiva kola e!
#9
Публикувано 17 май 2006 - 21:17
Колега много си прав като се кача...се едно е нов..а да не ти казвам като го докараха от Германия...пепелника не беше използван задните врати не бяха отваряни...само предните 2 седалки тапицирани...и така карал го е дядо 28 набор!!!Двигателите на около 200 000 пеят и много вървят и аз се учудвам на здравината им. Един таксиджия има от златните и имаше мерц 190 на 500 000.
Mercedes-Benz W201
#10
Публикувано 17 май 2006 - 21:43
А моя като го купувахме в Германия пред гаража на собственика беше израсло дърво та се наложи да го отрежем със штилката та да го изкараме от гаража
#12
Публикувано 17 май 2006 - 23:28
Както им вика един приател чиято 190ка 2.7 бензин, беше брутално задигната, пред блока: "Малката S класа"
#13
Публикувано 18 май 2006 - 12:51
Клапаните нещо не са наредНе пипайте топ-модела, който задвижва и най-малкото купе от “S”-класата. С 16-клапановия шестцилиндров агрегат с 2 600 кубика, разход под 15-16 литра супер-бензин на сто километра трудно може да се достигне.
Иначе за качествата на Е190 спор няма
#15
Публикувано 20 май 2006 - 20:56
Незнам тои така каза аз неможах да я разгледам преди да я дигнат... била US изпълнение...Какъв е този мотор 2.7(2.6 станал 2.7)Както им вика един приател чиято 190ка 2.7 бензин, беше брутално задигната, пред блока: "Малката S класа"
1 потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни