Истината за учителската професия:...Изповед на една бивша учителка:
" По повод учителската стачка искам да ви разкажа някои случки от 3-те години. ( Боже, сториха ми се 30 ) , когато се мъчех по училищата. / Всички се мъчат, но не всички си признават/.
Ситуация първа: трима ученика в час разговарят високо. Учителят ги умолява!!! да мълчат, или поне да говорят по-тихо." А иначе - какво?"- пита интелигентното дете, което е влязло в техникума с изпит. Според закона : а иначе- нищо. Нямаш право да го изгониш от час, можеш да му дадеш повече домашно за наказание- то просто няма да го напише и да се почувства виновно. Нямаш право да му пишеш двойка, защото е без домашно. Можеш да се заядеш, което не е редно, и да го изпитваш повече, но то ще се яви на повишителен изпит, ако оценката му трябва. Ако не му трябва- толкова по-добре за него. И пак ще пречи на другите, и пак няма да се чувства виновно. В подобна ситуация, разбира се, учителят може да се опита да разбере какъв е проблемът, който децата толкова дълго и високо обсъждат. Оказва се, че проблем няма. А часът се превръща в котешко събрание.
Ситуация втора: Звънецът е бил, ученички приказват в коридора. Портиерът, минавайки, ги побутва по гърба и казва:" Хайде, влизайте в час". На което едната отговаря:" Не ме пипай, ще те съдя за сексуален тормоз". Тя няма да го съди, разбира се. Но аз ви гарантирам, че при подобни обстоятелства този човек вече не би се погрижил за реда в училището. А те ще го гледат и ще се присмиват :ето, дори портиерът не смее да им направи забележка.
Ситуация трета: ученик се кара с още трима, бият се по главите с учебници и крещят 32 минути. Учителят, оказва се, нямал право да ги изгони, нямал право да шамароса единия от тях на 32-та минута, имал право само да ги умолява!!! да спрат, търпеливо да ги изчака да провалят часа на останалите, и след часа да ги заведе при училищния психолог, а те да се чувстват като герои, бунтари или нещо подобно. А учителят за този шамар може да бъде уволнен. Защото се е опитал да въдвори ред и дисциплина, за да могат учениците поне да му чуват гласа над врявата, за да може да преподава и обучава.
Положението е по-лошо, отколкото в Дивия Запад. Там поне е можело да реагираш. Тук не може. По закон. Не можеш да ги накажеш, не можеш да им спреш джобните пари, например. Защо да не правят каквото си искат на принципа " а иначе - какво"? Защо да не са безхаберни към останалите?
Защото нищо няма да им се случи- по закон. Родителят, обаче, също няма да накаже своето дете , защото е пречело на другите. Дори да е системно. След мен- и потоп. Защото го е грижа единствено неговото дете да е добре, макар да мине през трупове. Имаше и такива- в буквалния смисъл- някои стигнаха до новините.
Когато се махнах от училище, много хора ми казваха:" А хората, които цял живот са учители, те как могат, те как се справят?". И аз отговарям: те не че могат- просто са принудени, защото няма къде да отидат. Когато са се усетили, вече е било твърде късно. Те не се справят, те правят каквото могат. И с течение на времето придобиват примиренческата философия :" ами, това е животът".
Ако не ми вярвате, станете учители в училище и след време ще ви познаят по постоянно унижения вид, който ще придобиете, по вечно недоволния, сърдит и обиден поглед , по напрежението, което ще се излъчва от вас, да не употребявам израза "бито куче". Ще ви питат едно, вие ще отговаряте друго. И непрекъснато ще ви се струва, че хората се заяждат с вас, обиждат ви, пренебрегват ви - продавачката, съседката, говорителят...
Не така, обаче, са се чувствали учителите през Възраждането, когато е имало уважение, ред и дисциплина. Учителите не са били прекъсвани на всеки 20 сек. с тъпи и просташки въпроси и коментари / не по урока, разбира се/. Децата са мълчали, слушали и учели /каквато, всъщност, е идеята/ , а въпросите си по материала са задавали не докато учителят говори. И са били обучавани дори по-добре, ставали са добри специалисти. Само дето учителите не са получавали рак, диабет или психично заболяване ПОРАДИ РАБОТАТА СИ !
21 век е модерен и демократичен. Няма го строгия даскал с показалката, за сметка на това има слободия, анархия и животинска агресия. Всъщност, да не обиждаме животните- те са агресивни при глад, а децата са агресивни от извратена любознателност- да видят докъде могат да стигнат и кое още ще им се размине.
А може би им е скучно в училище. Ами да се откажат , и вместо да разковават чиновете, да отидат да копаят картофите. За да може един да учи, някой друг трябва да копае.
Това не е просто " тежка професия". Това е професия със задължения без права. Всъщност имаш право- да мълчиш /като обвиняемите в криминалните филми/. И всичко, което направиш или кажеш, ще бъде използвано срещу теб.
Един учител умрял. По грешка го изпратили в ада. Дошъл Свети Петър да му се извини и да го отведе в рая. А учителят отговорил:"Не се притеснявай. След училищните години адът ми изглежда като рай."
Ако тази статия е отказала поне един човек от учителската професия, аз смятам, че мисията е изпълнена. Обичам децата, но своето здраве- физическо и психическо- го обичам повече. Все пак всяко нещо прекалено е вредно. А човек може да бъде полезен и чрез други професии."
Катерина Катеринова

Стачката на учителите-лични мнения
Започната от калоян, 03 окт 2007 - 18:45:07
45 мнения по тази тема
#46
Публикувано 23 октомври 2007 - 22:14
"Марката е като живо същество-нейният авторитет расте или се уронва все повече с течение на времето..."
1 потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни