Виж ГАРАЖА1. на първо място, за онези, които ми обясняват вече 5 години, че който има Мерцедес, трябва да има и друга кола за зимата, че тия със задното не можели да излязат в снега...
2. на второ място, за всички гъзари в хотела, където съм отседнал, дето копаха, бутаха, дърпаха с въжета, палиха с кабели, ръсиха с пясък и правиха черна магия, за да си изкарат колите днес сутринта...
3. на трето място, за всички теоретици от форума, дето разтягат локуми, че няма смисъл от зимни гуми и че гумите по 50 лв. на Горубляне са със същите качества, като чисто новите...
4. Накрая, но не на последно място, за всички фенове на марката, която наистина може да ни закара навсякъде!
И така, в момента съм на ски в Пампорово. Дойдох на ски с купето, дето не ставало за повече от двама, като ските са натоварени вътре (имам ски джоб в облегалката на задната седалка), а не на багажник на покрива. Имам и газова уредба с тороидална бутилка на мястото на резервната гума. Въпреки това, в багажника се събраха два чифта ски, два чифта ски обувки, четири щеки, резервна гума 16" 55/205 (не патерица), грейки, допълнително зимни обувки, куфари, багажи и още куп други неща.
Пристигнах и паркирах пред хотела, където ми посочиха от охраната, че е място за паркиране на гости. От понеделник тук почти не е спирало да вали, като днес върху колата имаше около 50 см. сняг. През последните 3 дни се изредиха други гости от хотела да ми обясняват, какъв ужас е настанал с тоя сняг, колите нямали изкарване... и естествено - горкият аз, как изобщо съм дръзнал да отида на такова място и на тоя сняг с кола със задно... майтапи, как ще се прибирам с автобуса, как на пролет ще идвам да си взимам колата... изобщо, много им беше забавно.
Моят коментар си го запазих на ум, но изобщо не приемам мнение от хора, които са дали повече за аудиото в колата, отколкото за гуми... нито от хора, които видимо карат кола с двете леви ръце и с двата леви крака. Тъй като времето днес тотално се влоши, реших да пропусна ските. Цял ден вали мокър сняг, температурата е 2 градуса, снегът по пистите се топи, а местните титани на мисълта изобщо не обработват пистите и положението по пистите е такова, че не ми доставя удоволствие от ските. За да не си стоим цял ден в стаята, решихме да си направим една разходка. Първо се коментираше за ходене до Смолян, после обаче се сетихме, че предните дни гледахме купола на телескопа в Рожен и решихме да отидем до обсерваторията.
Сутринта закусих, слязох пред хотела, поразчистих малко снега от колата, запалих и си излязох, все едно е лято... никъде не пробуксувах, никъде нямаше грам проблем. Натоварихме се и си тръгнах по пътя. Скоростта е около 20 - 30 км/ч, което е напълно в границите на разумното предвид пътната обстановка. Стигнахме до разклона за Смолян, а на километър по-натам и до табелата със стрелка наляво "Обсерватория 5 км".
Пътят за обсерваторията беше видимо чистен предния ден, имаше малко натрупал сняг и видими следи от кола, която е минала по пътя, но вероятно вчера. Прецених, че няма нищо страшно, завих си наляво и тръгнах нагоре. Това е пътят за Лъки, като след 1 км. пътищата се разделят - напред продължава за Лъки, а наляво има разклон за обсерваторията. Когато стигнах до този разклон, разбрах, че разчистеното е по пътя за Лъки, а не за обсерваторията. Видимо пътят за обсерваторията е разчистван със снегорин, но със сигурност не е било днес или вчера и имаше малко коловози. Въпреки това, прецених, че вече сме минали по-голямата част от пътя и да се откажем 4 км. преди крайната цел е глупаво. Затова смело газ напред...
Изминах още 2 километра, през които само на някои от завоите малко ми премигна ESP лампата на таблото, но нищо сериозно. За съжаление, колкото по-нагоре се качвахме, толкова повече ставаше снегът и съответно толкова по-дълбоки коловозите. Спрях ESP-то, защото взе да се включва все по-често, да ми отнема от газта, а ако намаля прекалено много, винаги има риск да не мога да тръгна след това. Въпреки това, някъде след втория километър след последния разклон, коловозите станаха толкова дълбоки и снегът толкова много, че колата пробоксува прекалено много и спрях.
Част от спътниците ми ги обхвана паника, веднага констатираха, че сега ще трябва 15 километра да се връщат пеша до хотела, как ще се прибираме до София, начертаха се някакви ужасни планове за остатъка от деня и т.н. Тъй като пътят е широк колкото за един автомобил, дори се изказа съмнение, че ще мога да карам назад 2 км. до разклона, въпреки, че ги уверявах, че няма да се наложи, но ако в много краен случай стане нужда, и 4 км. ще карам назад без проблеми, няма да ми е сефте. Слязох съвсем спокойно, извадих си комплекта вериги за сняг (шведски, маркови, оригинални, тук специални благодарности на Шики, от когото ги купих), свалих си якето, запретнах си ръкавите, да не се окалям... и за 10 минути ги сложих, дори в коловозите. От там - върнах 5 метра назад, пренатегнах обтегачите на веригите и пак газ напред.
Стигнахме до Национална астрономическа обсерватория Рожен за нула време. Видимо по-нататък снегът ставаше все повече и повече, така че явно без вериги нямаше да стане номера, така че не съжалих, че се поизмокрих. Но най-важното беше, че стигнах до там, до където исках. Като в нито един момент не се усъмних във възможностите на автомобила.
В обсерваторията по това време заварихме един доста нелюбезен пазач, който 15 минути ни се кара, че не сме спрели на знака СТОП на входа... и никакви уверения, че съм спрял 2 метра след знака, защото ако спра точно на него, може да не тръгна по баира след това не го смегчиха. След това се нацупи, че посещения се правели само от групи по 6 човека... и т.н. Беше кисел и в червата. За сметка на това, астрономката, която ни посрещна след това, беше толкова мила и любезна, че компенсираше двойно за пазача. Оказа се, че двамата са единствените хора в обсерваторията по това време на годината. Имало и други астрономи, но били слезли към Смолян. Всички бяха доста изумени, че изобщо сме "рискували" да тръгнем нагоре в тоя сняг, въпреки, че казаха, че не сме единствените "луди", които се качват зимата до обсерваторията.
Разгледахме всичко, разказаха ни много интересни неща (аз съм ходил там, но преди повече от 15 години)... и като приключихме си обърнах колана на паркинга, който също видимо не беше чистен от поне седмица, излязох през портала и се спуснах обратно до главния път без никакви проблеми.
Доказателство към историята е снимка с колата на паркинга на националната астрономическа обсерватория Рожен. Отстрани ясно си личи количеството сняг, както и около самата кола.
everywhere.JPG 106,65K
255 Брой свалянияИзводът: ако се грижите за автомобила си и познавате добре предела на неговите възможности, можете да му се доверите винаги и да сте сигурни, че ще ви закара навсякъде.
P.S. гумите са ми 16" 55/205 Goodyear Ultragrip 7+ като тази зима им е трети зимен сезон. Купени са чисто нови с DOT 2010 г. Ако колата беше с още 5 - 10 см. по-висока, вероятно щеше да се качи догоре и без вериги, основен проблем бяха коловозите, а не хлъзгавият път. Все пак да отбележим, че колата е по-скоро спортна, не е 4x4, относително ниска, с мощен двигател и т.н.
