Днешните телефонни измамници едва ли биха вдъхновили някой да направи филм за тях.
Вижте най-големите измамници в историята, за които се носят легенди и се правят филми.
Виктор Лустиг - Човекът, който продаде Айфеловата
Ако има пример, който следват най-големите измамници в света, то той се нарича Виктор Лустиг (Victor Lustig). Това е човекът, който продаде Айфеловата кула, и то два пъти и измами самия Ал Капоне.
Гениалния Лустиг е роден в Бохемия, днешна Чехия има дарба от Господ сладкодумие и умението да си служи добре с няколко езика. Използвал е 22 фалшиви имена из цяла Европа.
Още като младеж той започва с измами по пасажерските кораби, като кръстосва между Париж и Ню Йорк. Първата му схема е за печатане на пари. Той показвал на „клиентите" си малка кутия, за която твърдял, че може да напечата банкнота от 100 долара за шест часа. Клиентите купували машината за огромни суми, от порядъка на 30 000 долара. В следващите 12 часа машината щяла да „произведе" две банкноти от по 100 долара. След това обаче, започва да пуска само хартия. Причината - Лустиг я зарежда с 2 банкноти и има 12 часа да офейка.
Върхът в кариерата му на измамник била аферата от 1925 г. Лустиг прочел статия във вестника за това колко скъпа е поддръжката на Айфеловата кула и веднага измислил хитър план. Изпратил покани до шест търговци на метал от името на представител на правителството. Казал им, че кулата е прекалено скъпа за поддръжка и правителството е решило да я продаде. През 1925 г. това не е звучало толкова абсурдно, колкото днес, защото не е било ясно дали Айфеловата кула ще бъде в Париж за постоянно. Лустиг завел шестимата кандидати да „инспектират" кулата с лимузина. По време на срещата той искал да установи кой от тях е най-доверчив. След огледа, търговците трябвало да напишат напишат офертите си и да ги дадат на Лустиг. Той обаче вече бил решил, коя ще е жертвата. В крайна сметка Лустиг заминал за Виена с куфар, пълен с пари, а измаменият търговец не подал официално оплакване в полицията от срам.
След няколко месеца, Лустиг се върнал в Париж и отново поканил за среща 6 търговци на метал. Този път бил разкрит преди да финализира сделката си, но успял да избяга от полицията.
По-късно Лустиг убедил Ал Капоне да инвестира 40 000 долара в сделка с акции на фондовия пазар. Чехът държал парите 2 месеца в банков трезор, после ги върнал на гангстера и казал, че сделката е пропаднала. Ал Капоне се възхитил на честността на Лустиг и му дал 5 000 долара за награда. Това, всъщност била и целта на Лустиг.
През 1935 измамникът е арестуван в САЩ. Изпратен е в затвора Алкатраз, където умира от пневмония през 1947 г.
Чарлз Понци - бащата на пирамидите
Схемата на измама, която в България се нарича пирамида, по света е известна като "Понци схема". Кръстена е на Чарлз Понци, който прилага подобна система за да измами инвеститорите.
Понци e италиянски емигрант, който пристига в САЩ през 1903 г. с $2.50 джоба си и "надежда за един милион долара в сърцето си". Работил като мияч на чинии, сервитьор. През 1907 г. Понци се премества в Монреал и започва работа в банка Зароси, където се издига до мениджър. Неговата банка предлага лихва от 6%, което е двойно на това, което дават другите банки и клиентите се тълпят при тях. Скоро обаче става ясно, че банката е в сериозни финансови затруднения, заради лоши ипотеки и защото плаща високите лихви не с печалба от инвестиции, а с парите депозирани от нови клиенти. В крайна сметка Зароси фалира.
През 1919 г. Понци попада случайно на един пощенски купон за отговор (когато пишеш на човек в друга държава, му изпращаш такъв купон, който да покрие пощенските разноски на отговора му) в писмо от Испания. Прави му впечатление, че този купон, който в Испания струва само еквивалента на един американски цент, може да бъде заменен в пощенска служба в САЩ срещу марка, която струва 6 цента. От това той си вади заключението, че един милион, инвестиран в Испания, Италия или Франция може да донесе шесткратно повече от другата страна на океана. Той бърз създава фирмата "Securities Exchange Company" за покупко-продажба на тези купони. Компанията започва за събира пари от вложители, на които обещава, че ще получат 50% печалба за 45 дни. Работата с купоните не потръгва, но това не пречи на предприемача да удържи думата си- първите вложители действително получават дивиденти, но естествено за сметка на парите на следващите. Фирмата има главоломен успех- вложителите се тълпят да инвестират парите си и Понци бързо става милионер.
След няколко месеца финансовия анализатор Кларънс Барън забелязва, че в САЩ са в обръщение само 27 000 пощенски купона, а би трябвало да са 160 милиона, за да се получат обявяваните от Понци резултати. Така той разбива мита за машината за пари на Понци. Настъпва паника, инвеститорите започват масово да изтеглят пари си, спира притока на нови постъпления. Дружеството "Securities Exchange Company" рухва, след като само за два дни изплаща на инвеститори $ 2 000 000.
Понци е осъден на 5 години затвор, от които лежи три и половина. След излизането си от затвора, прави още няколко по-дребни измами и отново е съден. Става ясно, че не си е извадил американско гражданство и е депортиран в Италия. След като не успява да се задържи на нормална работа там заминава за Южна Америка, където прекарва последните години от живота си в бедност.
Първата финансова пирамида е изградена от Джон Ло, който с неговата компания "Мисисипи" разорява Франция през 1720 г.

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Бедните нямали работа и пари, за да купуват. Богатите аристократи стискали натрупаното злато.
Точно тогава в Париж пристига шотландецът Джон Ло- авантюрист и дребен банкер. Със смели предложения, гарнирани с походящи разчети, той успял да убеди правителството да пусне в обръщение известно количество книжни пари без покритие. Увеличаването на банкнотите в обръщението довело до увеличаване на потреблението. То от своя страна съживило производството.
Използвайки временното благополучие, той бързо разширил собствения си бизнес и създал огромна компания, наречена компания "Мисисипи". Той описвал развитието и като следващото финансово чудо и обещавал големи дивиденти на тези, които инвестират в компанията. Цените на акциите му се покачили. Който искал да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от държавния заем! Тези облигации се купували с книжни пари, които продължавало да се печатат. И така дългът на държавата бил покрит
Във Франция настанала истинска финансова треска. По улиците царяла бясна търговия с акции. Всички забогатявали. Привлечени от необичайни възможности в Париж пристигали хора от цяла Европа. Икономиката преживяла бум, а населението на Париж се увеличило с 1/3.
Някой по умни инвеститори, обаче започнали да се усъмняват и започнали да продават акциите си. Джон Ло почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им. Но лошото е, че те не искали книжните му пари, а злато. За да няма паника, правителството дори забранило притежанието на злато и сребро!!! И това не помогнало- всички искали злато, сребро или нещо стойностно.
Акциите се сринали. Сапуненият мехур - компания "Мисисипи", се пукнал и лъснал отвсякъде.
Джон Ло успял да избяга в Австрия, но без пари- имуществото му било продадено на търг. Няколко години след това починал в пълна мизерия.
Бернард Мадоф- авторът на най-голямата разкрита измама в света
Създадената още през 80-те години от Мадоф финансова пирамида е работила на принципа на т.нар. схема "Понци" - т.е. последните включили се финансират първите играчи в нещо, което реално не върши никаква друга дейност, освен да привлича нови измамени.
За да извърши тази мащабна кражба, Мадоф използвал регистрираната в Лондон семейна фирма, за да заблуди регулаторните органи и своите клиенти, че търгува с ценни книжа в Европа. Класическата измамна схема, му позволява да прехвърли набраните във фонда средства към семейната фирма в Лондон под предлог, че извършва търговия с европейски ценни книжа.
Мадоф не инвестирал набраните средства, а прехвърлял парите обратно към свои сметки в САЩ и се облагодетелствал. С част от парите той покривал разходите за извършваната търговия с ценни книжа в Ню Йорк и заплащал обещаната печалба на по-ранните клиенти. По този начин схемата се поддържала сама с постъпленията от новите клиенти в продължение на години. За да привлича нови средства, Бърнард Мадоф е обещавал на новите клиенти възръщаемост от 46% на година.
Основателя на най-голямата финансова пирамида в историята на САЩ Бернар Мадоф бе осъден на 150 години затвор. Щетите, причинени от действията на Мадоф, бяха оценени на 50 млрд. долара.
Сред засегнатите от неговата измама бяха холивудски звезди, някои от най-известните в света банки и еврейски благотворителни организации и др.
Кристофър Роканкур- роднината на Рокфелер
Мъжът, който се представяше на целия свят като французина, роднина на Рокфелер днес живее на свобода след 5 години затвор.
Кристофър е дете на проститутка и баща алкохолик и от малък мечтае за по-добър живот.
Първото, което прави е да си купи чифт нови тузарски дрехи с последните му останали пари и да влезе в елитните среди, където се събират френските вип-персони. Там обаятелния лъжец се представя като роднина на прочутото семейство на Рокфелер, дума, която отваря значително много врати.
Първият му удар бил в Париж. Той подправил нотариален акт на скъп имот, който естествено, не притежавал и го продал за 1.4 млн. долара.
След това заминал за САЩ, където се представял за филмов продуцент, бивш боксьор и бизнесмен. Сприятелил се с много знаменитости. От време на време пускал някой лаф от сорта на „майка ми София Лорен", „чичо ми Оскар де ла Рента" и т.н. Живял известно време в дома на Мики Рурк, убедил Жан Клод Ван Дам да продуцира следващия му филм, оженил се за модел на Playboy.
Известен е с това, че винаги се появява под ръка с красива дама (на снимката е с Наоми Кембъл). Освен, че бил женен за модела Пиа Рейс (с която имат син Зевс), успял да живее и шест месеца с друга манекенка, която не е подозирала, че той е семеен. През 2002 е арестуван и обвинен за множество измами. Глобен е с 9 млн. долара и е осъден на пет месеца затвор.
Самият той се хвали, че измамите му възлизат на общо 40 млн. долара.
Фердинанд Демара- Великият измамник
Фердинанд Уолдо Демара, известен като „Майсторът на фалшивата самоличност", през живота си успешно играл ролята на специалист в различни професии - на монах, хирург, надзирател в затвор и др. При това никога не използвал фалшивата си самоличност за значителна финансова изгода, а само като временен източник на препитание и обществен престиж.
Първата самоличност, която открадва е на друг войник - Антъни Игнолия, приятел от армията, от името на който тегли заеми. Демара инсценира самоубийството му и започва да се представя като Робърт Линтон Френч - психолог. Заловен е и е осъден на 18 месеца затвор.
След като излиза от затвора, той започва серия от псевдо-академични кариери - бил е инженер, преподавател, заместник шериф, експерт по грижи за деца, два пъти се е представял за монах от различни ордени, редактор, медицински изследовател, доктор по приложна психология, адвокат.
Най-известното му превъплъщение е като хирург на борда на канадски военен кораб по време на Войната в Корея. Представяйки се за доктор Джоузеф Кир, Демара извършил няколко успешни операции- докато подготвяли ранените за операция, той изчезвал в съседна стая с един учебник по обща хирургия и прочитал каквото успее за хирургическите интервенции. Така също успял да овладее няколко тежки инфекции, използвайки ударно количество пеницилин. Измамата била разкрита когато майката на истинския д-р Кир разбрала за военната кариера на сина си и се обадила във ВМС. Канадските ВМС не повдигат обвинение, но връщат Демара в Съединените щати.
Демара умира на 7-ми юни 1982, поради сърдечна недостатъчност и усложнения от диабет.
Историята е Демара се разказва в книгата "Великият измамник", от Робърт Крайтън, която е екранизирана във филм с участието на Тони Къртис в ролята на Демара.
Мери Бейкър- Принцеса Карабу
През април 1817 г. по улиците на град Олмъндсбъри, Англия като от нищото се появява видимо объркана млада жена с екзотични дрехи, говореща на никому неизвестен език. Хората водели различни чужденци при нея, за да разберат от къде е. Най-накрая един португалец разбрал какво говори момичето - тя била принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Била отвлечена от пирати, но скочила от кораба до бреговете на Англия и се добрала до брега.
Романтичната история превръща Карабу в истинска сензация и обект на възхищение сред местните благородници, които я обсипват с внимание. През следващите 10 седмици, принцесата станала любимка на местните богаташи. Тя стреляла с лък, владеела фехтовката, плувала гола и се молела на непознат бог- Ала Тала. Портретът й в екзотично облекло обикаля местните вестници, което скоро слага край на приказната й история. Някоя си мисис Нийл разпознава в обаятелната принцеса Карабу своята прислужница Мери Бейкър.
Дъщеря на обущар, Мери Бейкър служила като прислужница в дома на мисис Нийл и развличала децата й с измисления от нея език - комбинация от цигански и измислени думи.
След като била разобличена в Англия, Мери Бейкър опитала същата схема във Франция, Испания и САЩ.
В крайна сметка Мери Бейкър преживявала продавайки пиявици в болницата в Бристол и умира в забрава през 1865 г.
Все пак вълнуващата история на Принцеса Карабу е разказана във филма на Майкъл Остин "Princess Caraboo" през 1994 г.
Грегър Макгрегър - убеждава инвеститори да влагат пари в измислена държава.
Макгрегър е шотландски войник, участвал в колонизацията на Южна Америка. През 1829 г. той се връща в Шотландия и се представя като човек с връзки в южноамериканската островна държава Пояис (измислена от него).
Той не само убедил страшно много влиятелни хора да вложат парите си в държавата, ами и създал цял географски гид за Пояис, в който описвал забележителностите й огромните залежи от природни богатства. 250 от първите му инвеститори отплавали с кораб за островната държава. Необезпокоен от това, че ги изпраща на почти сигурна смърт, Макгрегър започнал да сформира втора група от богати инвеститори, този път от Франция. Междувременно, изготвил конституция на държавата и се самопровъзгласил за неин върховен глава. Дори и след излежаване на присъдата си за тези измами, Макгрегър прекарал остатъка от живота си като продавал несъществуваща земя и имоти на европейски благородници.