206 мнения по тази тема

[Mr.Mercedes-Benz]

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА
№ 032 | 1992-1998 Mercedes-Benz 600 SEL (W140) 1993 - Minichamps

[Mr.Mercedes-Benz]

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА
№ 033 | 1955 Mercedes-Benz 300 SLR coupe "Uhlenhaut" (W196) - Minichamps

[Mr.Mercedes-Benz]

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА
№ 034 | 1978-1980 Mercedes-Benz 450 SLC 5.0 (C107) - Minichamps

[Mr.Mercedes-Benz]

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА
№ 035 | 1984-1995 Mercedes-Benz (W124) - Herpa

[Mr.Mercedes-Benz]

Да разнообразиме малко темата с полезна информация за марката. В следващите нколко коментара ще сложа различни видове информации и полезни връзки към такива и ще сложа линкове в първия коментар на темата към съответните такива тук. Започваме с началото:

Уникалната история на Mercedes-Benz - потопи се в нея тук и сега
Първият автомобил, първият омнибус, първият товарен камион, първият дизелов двигател, първите автомобили с ABS и ESP … ние се радваме на традицията да отразяваме историята на автомобилизма през последните 120 години. Позволете ни да ви отведем на пътуване през 120-те години на историята на автомобила.

Ето и началото (повече информация по-горе в поста):
Раждането на автомобила
1883
15 август: Леярната за камбани Kurtz от Stuttgart доставя на Gottlieb Daimler компоненти от чугун за неговия първи хоризонтален двигател с вътрешно горене. Тества се първият експериментален високоскоростен двигател с тръбно запалване (запалителна свещ).
1 октомври: Заедно с бизнесмена Max Kaspar Rose и търговския агент Friedrich Wilhelm Eßlinger, Karl Benz създава "Benz & Co. Rheinische Gasmotorenfabrik, Mannheim".
16 и 23 декември: Gottlieb Daimler взема патенти, за да защити първият „газов двигател с тръбно запалване” и седмица след това „регулиране на скоростта на двигателя, чрез контрол на ауспухов клапан”/ Двата патента DRP 28022 и DRP 28243 създавават основата за първият в света високоскоростен двигател с вътрешно горене.
1885
3 април: Gottlieb Daimler регистрира патент на двигател с вертикални цилиндри. Той е разработен съвместно с Maybach на основата на хоризонталния тестов двигател от 1883 година. Двигателят с патент DRP 34926 представя нова конструкция, тъй като коляновия вал и маховика са защитени от прах в картер с масло.
29 август: Gottlieb Daimler получава патент за "кола за яздене" с „газов или петролен двигател” с номер DRP 36423. Тестовото превозно средство е с мощност от 0,5 к.с. и е първият в света мотоциклет. През ноември Adolf Daimler, един от синовете на Gottlieb Daimler извършва първото пътуване от Cannstatt до Untertürkheim, достигайки скорост от 12 км/ч.
Октомври: Karl Benz тества първият модел от своята триколесна кола в Mannheim.
1886
29 януари: Karl Benz регистрира своя триколесник „автомобил с газов двигател” като патент. Патент номер DRP 37435 става рожденното свидетелство на автомобила.
8 март: Gottlieb Daimler поръчва карета от "Wilhelm Wimpff & Sohn" в Stuttgart. По-късно същата година неговият високоскоростен двигател е монтиран в каретата във фабриката Maschinenfabrik Esslingen, като по този начин е произведен и първият четириколесен автомобил Daimler.
25 март: Gottlieb Daimler получава патент DRP 36811 за своя изпарителен карбуратор.
3 юли: Местният вестник "Neue Badische Landeszeitung" публикува репортаж за публичното представяне на триколесно превозно средство, разработено от Karl Benz на околовръстния път в Mannheim.
5 септември: Местният вестник "Generalanzeiger der Stadt Mannheim" публикува обширен репортаж за двигателната кола на Karl Benz, заявявайки – Господин Benz смята да започне производството на такъв тип автомобили.
Октомври-Ноември: Морски двигател, разработен от Daimler под патент DRP 39367, започва публични тестове по река Neckar и по езерото Waldsee близо до Baden-Baden.
Benz купува 4000 м2 място в Mannheim на Waldhofstraße за построяване на фабрика.
1887
Пролет: Karl Benz продава един от първите си трколесни моторни коли на Emile Roger, Paris.
27 септември: Gottlieb Daimler представя миниатюрен трамвай на фестивала Cannstatt People. Той е задвижван с едноцилиндров двигател на Daimler.
Октомври: Gottlieb Daimler представя своя моторен велосипед на публиката в Baden-Baden. Karl Benz завършва конструкцията на своята моторна лодка. По същото време Gottlieb Daimler изпробва своята такава на реката Neckar. Gottlieb Daimler купува 3000 м2 за фабрика със склад на 67 Ludwigstraße в Cannstatt. Това слага края на неговите експерименти в лятната му вила (сега Daimler Memorial) на Taubenheimstrasse.
1888
Пролетта: Френският инженер и дизайнер Emile Roger получава екслузивни дистрибуторски права във Франция за автомобили и двигатели от Benz & Co. в Paris.
29 юли: Gottlieb Daimler регистрира неговата самодвижеща се пожарна помпа в Империалния патентен офис с патент DRP 46779. Първият тестов модел с едноцилиндров двигател и мощност от 1 к.с. е последван от 4 к.с. двуцилиндров вариант, който е бил изложен на Германската Конференция на Пожарните в Hanover.
Август: Bertha Benz, заедно с двмата си сина Eugen и Richard предприема първото дълго пътуване в автомобилната история. Тя пътува с триколесен модел Benz от 1888 година от Mannheim до Pforzheim през Heidelberg, Bruchsal и Durlach, връщайки се през Bretten и Bruchsal.
10 август: Продавачът на книги от Leipzig, д-р Friedrich Hermann Wölfert предприема пътуване от Seelberg Hill до Kornwestheim в дирижабъл, задвижван от двигател на Daimler с мощност 4 к.с. при 535 об/мин.
12 септември: На изложението в Munich за двигатели и работещи машини ("Exhibition of Engines and Working Machines") Karl Benz прави публична демонстрация на своята патентирана моторна кола и получава златен медал за неговия нов дизайн.
29 септември: След придобиване на нужните патенти за Щатите от Daimler, производителят на пиана и рояли William Steinway създава фирмата "Daimler Motor Company" на Long Island, New York.
1889
Gottlieb Daimler представя своя нов двуцилиндров V-образен двигател с мощност 1,5 к.с. при 600 об/мин. Двата цилиндъра са под наклон от 17 градуса един към друг. Този двигател се ползва при малки, двуместни превозни средства и е с патент DRP 50839 от 9 юни 1889 година. Този двигател е инсталиран и на „моторна кола с метални гуми” конструирана от Daimler и Maybach, която за първи път има и четиристепенна зъбна трансмисия. На Световното изложение в Париж, където и Benz представя своя автомобил, Daimler показва своя двуцилиндров двигател и „моторна кола с метални гуми”. Това е и началото на Френската автомобилна индустрия.
12 декмври: След подписване на споразумение с Daimler, френската компания Panhard & Levassor доставя един от първите двигатели Daimler, произведен във Франция за Барселона.
1890
Пролетта: Wilhelm Maybach конструира първият 4 цилиндров четиритактов двигател. Теглото на двигателя е 153 килограма и е с мощност 5 к.с. при 620 об/мин и е с предназначение за използване в лодки.
28 ноември: Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) е официално регистрирана при нотариус в Stuttgart. Gottlieb Daimler, Max v. Duttenhofer и Wilhelm Lorenz са подписали вече предварително споразумение на 14 март. Benz & Co. Започват серийно производство на двигатели за лодки. Daimler-Motoren-Gesellschaft си сътрудничи с Maschinenfabrik Esslingen за тестване на 10-20 к.с. двигатели за железопърния транспорт.
1891
11 февруари: Wilhelm Maybach напуска Daimler-Motoren-Gesellschaft, но продължава да работи в конструиране на двигатели и автомобили, като ползва домашната си работилница.
2 март: Daimler-Motoren-Gesellschaft е регистрирана в регистъра за фирми. Фирмата на William Steinway "Daimler Motor Co." Започва производство на първият американски двигател под лицез в Hartford, Connecticut по чертежите на Gottlieb Daimler. Karl Benz работи върху дизайна на четириколения автомобил "Victoria", изоставяйки триколесния автомобил.
1892
13 септември: Wilhelm Maybach заявява патенти за неговата ремъчна предавка със смяна на скорости (патент DRP 68492, 70577, 75069) и охлаждане на маховика (DRP 70260). Патентите са получени между май 1983 и май 1984 година и постижението намира място в Автомобила с ремъчно задвижване.
Октомври: От името на своя бизнес партньор Gottlieb Daimler, Wilhelm Maybach наема градинска стая в бившия хотел Hermann в Cannstatt, където той, 12 работника и пет чирака продължават своята конструкторска работа. Първата разработка е двигателят Phoenix (Феникс). Той има 2 паралелни жилиндри, изляти в един блок и разпределителен вал за контрол на клапаните за изгорели газове. Този двигател е ползван по-късно в автомобили, кораби и дирижабли.
1893
28 февруари: Benz получава патент DRP 73515 за двойно-шарнирната система за управление. Малко по-късно започва и конструкцията на четириколесните автомобили "Victoria".
26 май: Британският бизнесмен Frederick Richard Simms основава "Daimler Motor Syndicate Ltd." В Лондон. Въпреки, че компанията не произвежда автомобили в началото, това е раждането на Британската автомобилна индустрия.
1 май – 31 октомври: На Световното изложение в Чикаго Daimler-Motoren-Gesellschaft представя публично първият напълно функциониращ автомобил в Щатите. Той е модификация на „моторна кола с метални гуми”. Gottlieb Daimler посещава изложението по време на своето сватбено пътешествие със своята втора съпруга Lina. Wilhelm Maybach конструира карбуратор с разпръскваща дюза, предшественика на модерния карбуратор.
1894
Benz "Velo" ("Velocipede") става първия серийно произвеждан автомобил
16-22 юли / 22-31 август: Theodor von Liebieg предприема първото далечно пътуване в историята на автомобилизма с неговия Benz "Victoria". Дългият 939 километров маршрут започва от Reichenberg в Bohemia и продължава през Mannheim до Gondorf, на реката Mosel.
22 юли: Първото състезание (като тест за издръжливост) е проведено между Paris и Rouen. От 21 участници финишират 15. Девет от тях са с двигатели Panhard-Levassor, произведени под лиценз на Daimler и един е Benz 3 к.с. "Vis-à-Vis".
10 октомври: Gottlieb Daimler напуска временно Daimler-Motoren-Gesellschaft и официално оставя акциите си във фирмата. Той и Wilhelm Maybach продължават своята работа в конструиране на автомобили в хотел Hermann в Cannstatt.
1895
18 март: Първият в света автобус, поръчан на 19 декември 1894 година и произведен от Benz & Co. в Mannheim започва да се движи между селищата Siegen, Netphen и Deuz. Поради лоши метеорологични условия и технически проблеми той е спрян през декември същата година.
2 ноември: Първото автомобилно състезание в Щатите с дистанция от 92 мили се провежда между Chicago и Vaukegan и обратно до Chicago. Единият от двамата съперници завършва състезанието Oscar Mueller с Benz.
21 ноември: С участието на Henry Lawson, "Daimler Motor Syndicate, Ltd." Се превръща в "British Motor Syndicate, Ltd." С капитал от £ 150,000. Новата компания закупува патентите на British Daimler и Maybach за 350 000 марки. Fredrick Simms прави предварително условие в сделката, че Daimler и Maybach да се завърнат в Daimler-Motoren-Gesellschaft до 8 ноември.
21 декември: Доставката на двигател номер 1000 на Daimler е отпразнувано в градината на Daimler.
1896
14 януари: Henry Lawson основава "Daimler Motor Company Ltd.", която придобива правата за използване на патентите на Daimler от "British Motor Syndicate, Ltd." И започва производство в Coventry през май следващата година. Това е най-старата автомобилна фабрика във Великобритания.
2 април: Benz & Co. Отварят офис в Stuttgart
26 юни: Превозвачът Friedrich Greiner поръчва Daimler "Victoria" оборудван с таксиметър, за да започне дейността на "Motorized Carriage Service" в Stuttgart – първата фирма в света за моторизирани таксиметрови превози.
1 октомври: Daimler-Motoren-Gesellschaft в Cannstatt доставя своя първи камион с двуцилиндров, 4 к.с. двигател и 1500 кг полезен товар на "British Motor Syndicate, Ltd." в London. Karl Benz разработва своя първи „Автомобил за доставки” на основата на шаси от Velo.
1897
Лято: Daimler-Motoren-Gesellschaft представя "Phoenix" – първия автомобил на фирмата с предно разположен двигател. Четириколесната моторна каляска има двуцилиндров Phoenix двигател с 4 к.с., тръбен радиатор и четиристепенна зъбна трансмисия.
16 юни: Friedrich Greiner получава поръчания Daimler "Victoria" оборудван с таксиметър – първото моторизирано такси в света. Benz & Co. Разработват първия двуцилиндров двигател с хоризонтално разположени един срещу друг цилиндри. Daimler-Motoren-Gesellschaft разработват товарни модели "Daimler Business Car". Те са с 6 вида двигатели от 3, 4, 6, 8, и 10 к.с. с полезен товар от 500, 800, 1200 и 2000 килограма. В Берлин се основава първият Германски автомобилен клуб "Mitteleuropäischer Motorwagen Verein". Gottlieb Daimler и Karl Benz са сред съоснователите. Австро-Унгарският бизнесмен Emil Jellinek получава своя първи Daimler автомобил, който е поръчал при посещението си в Cannstatt. Скоро след това той започва да продава коли на Daimler и изисква от Daimler-Motoren-Gesellschaft да му доставят по-бързи автомобили със значително по-мощни двигатели.
1898
13 юни – 3 юли: На Мото изложението в Париж, Gottlieb Daimler и Wilhelm Maybach представят нова генерация от камиони с полезен товар от 5 тона. Те са с надлъжно разположен четиритактов двигател под предния капак, зъбна предавателна трансмисия и задно предаване.
21-25 юли: Ремъчно задвижван автомобил на Daimler с нисковолтово магнитно запалване от Bosch е подложена на петдневен тест в Австрийските Алпи. Електрическото запалване в последствие е монтирано на много DMG камиони. Опитът с новото запалване води до замяната на досега използваното свещово, характерно за тогавашната конструкция.
Август: "Daimler Manufacturing Company", в която "General Electric Co." има голямо участие, е основана в Long Island City, New York и взема активитетите от "Daimler Motor Company".
12 септември: Първият четирицилиндров автомобил Daimler "Phoenix" Phaeton е доставен на Emil Jellinek. 2,1 литровият двигател "Phoenix" е конструиран от Maybach и е с мощност 8 к.с. при 720 оборота в минута.
2 октомври: Десетместен автобус на Daimler задвижван от 10 к.с. двуцилиндров двигател започва да се движи между Künzelsau и Mergentheim (Württemberg). Този автобус пренася и пощата по 30 километровия маршрут. Това е и първата моторизирана пощенска услуга в Германия, въпреки че е спряна през юли 1899 година.
3 ноември: В Marienfelde, близо до Berlin, инженерна фирма, основана от Adolf Altmann през 1879 е превърната в акционерна под името "Motorfahrzeug- und Motorenfabrik Berlin AG". Тя произвежда автомобили, автобуси и камиони под лиценз на Daimler. През 1902 тя става Berlin-Marienfelde представителство на Daimler-Motoren-Gesellschaft. Daimler-Motoren-Gesellschaft представя публично първите си автобусни модели с 4 базисни модела – 4, 6, 8 и 10 к.с. между 6 и 16 пътника.
1899
2 януари: Въпреки огромния порой и разбитите пътища, 2 автомобила на Benz са първите финиширали на дългото рали между Frankfurt и Cologne.
17 февруари: Първите Daimler двигатели, конструирани за дирижаблите на Graf Zeppelin са доставени. 4,4 литровите, 4 цилиндрови алуминиеви двигатели (модел N) са с мощност 15 к.с. при 700 об/мин.
21 март: Wilhelm Bauer побеждава на 85 километровто туринг състезание от Nice до Magagnone и обратно в 24 к.с., двуместен Daimler Phoenix със средна скорост от 34.7 км/ч, но е без успех на високоскоростните и на планинското рали Nice-La Turbie. Emil Jellinek, който регистрира автомобила Daimler пилотиран от Bauer под своя псевдоним "Mercédès", настоява за производство на напълно нов автомобил в Cannstatt, който да гарантира победа следващата година.
8 май: Benz & Co. (OHG) става "Benz & Cie. Rheinische Gasmotorenfabrik AG Mannheim". Към Karl Benz като член на ръководството е назначен и Julius Ganß. На 8 юли фирмата е вписана в публичния регистър. Производството на първите Daimler двигатели за дирижаблите Zeppelin (LZ 1) дават началото на един успешен период в разработването на такива двигатели. "Österreichische Daimler-Motoren-Kommanditgesellschaft Bierenz, Fischer & Co., Wiener-Neustadt" е основана да предсавя DMG в Австро-Унгария. Продукцията е скромна и се състои в сглобяване на доставени компоненти.
1900
6 март: На 65 годишна възраст в Cannstatt почива Gottlieb Daimler.
26-30 март: На състезанието в Nice са новоконструирани 24 к.с. автомобили Daimler Phoenix. Emil Jellinek регистрира подобно на предишната година два автомобила под името "Mercédès". По време на планинското рали Nice-La Turbie е убит пилотът Wilhelm Bauer в "Mercédès I", след като губи управление и се блъска в стена. Навигаторът Hermann Braun е без травми. Този трагичен инцидент кара Jellinek да поиска по-лек автомобил с по-дълга междуколесна база и по-нисъл център на тежестта.
2 април: Emil Jellinek основава фирма в Monaco за продажба на автомобили и двигатели на Daimler. Същият месец той поръчва 36 автомобила от Cannstatt на цена от 550 000 златни марки, срещу екслузивното право да ги продава под името Mercedes в Австро-Унгария, Франция, Белгия и Щатите. На 8 юни Daimler-Motoren-Gesellschaft одобрява сделката.
14 август: Подписва се договор между общината на Untertürkheim и Daimler-Motoren-Gesellschaft за покупка на 185 000 м2 за построяване на нова фабрика.
20 септември: Представянето на радиатор „пчелна пита” с патент DRP 122 766, базиран на тръбния радиатор на Wilhelm Maybach от 1895 година.
Октомври: Произведени са първите екземпляри на малката двуцилиндрова 8 к.с. кола от DMG, конструирана от най-възрастния син на основателя на компанията Paul Daimler в периода 1899-1900. Тиражът е ограничен.
22 ноември: Първи успешни тестове на 35 к.с. автомобил Mercedes. Месец по-късно на 22 декември първите бройки са изложени в Nice от Emil Jellinek. Основан е работнически пенсионен фонд в Daimler-Motoren-Gesellschaft. В допълнение към доставените двигатели, Benz & Cie. Доставят 603 автомобила, от които 341 са за клиенти зад граница. Това ги прави няй-голямата автомобилна фабрика в света.

[Mr.Mercedes-Benz]

Емблемата на Мерцедес

Началото

DMG използва успешното, защитено с патент търговско наименование "Mercedes" от септември 1902 г. Компанията обаче все още няма характерен търговски символ. Синовете на Готлиб Даймлер, Паул и Адолф, си спомнят, че баща им и преди това е използвал като символ тривърха звезда.

Готлиб Даймлер бил технически директор на Deutz Gasmotorenfabrik от 1872 до 1881 г. В началото на работната си кариера той отбелязал своята къща върху снимка на Кьолн и Дойц с тривърха звезда. Той предсказал пред жена си, че тази тривърха звезда един ден щяла да се издигне триумфално над неговия завод.

Управителният съвет на DMG се впечатлил от това предсказание и през юни 1909 г. регистрирал тривърхата и четиривърхата звезда като търговски марки. И двата символа били юридически защитени, но именно тривърхата звезда в крайна сметка била използвана, като след 1910 т. отпред на радиаторите на автомобилите започнали да поставят нейно триизмерно копие.

Тривърхата звезда била замислена и като символ на принципа на Даймлер за глобалното моторизиране „по суша, въздух и вода”. С годините звездата претърпяла редица промени в дизайна. През 1916 г. около звездата била поставена окръжност, в която били включени още четири по-малки звезди и думата Mercedes или името на заводите на DMG в Унтертюркхайм и Берлин – Мариенфелде.

През ноември 1921 г. DMG подава заявка за защита на практически използван патент за нови варианти на символа на търговската марка и в патентната служба била регистрирана триизмерна тривърха звезда, затворена в окръжност – заедно с дизайна на радиаторната решетка.


Преди сто години, в началото на ХХ век първият автомобил Мерцедес бил купен от Емил Елинек, бизнесмен, по това време австро-унгарски консул в Ница.

Този ентусиазиран автолюбител купил своя първи автомобил от Даймлер през 1897 година. С него той участвал в различни състезания и през април 1900 година поръчал на главния инженер Вилхелм Майбах да направи автомобил, който да е по-лек, с по-безопасна конструкция и по-бърз. Още тогава помолил ръководството на "Даймлер" новата кола да носи името на неговата десетгодишна дъщеря Мерседес. Скоро след това договаря правото да продава новата кола на "Даймлер" в Австрия и Франция под името Мерцедес, т.е. станал нейния първи дилър. Наименованието станало толкова популярно, че компанията започнала да го присвоява и на всички следващи модели, а Елинек толкова много харесвал своя псевдоним, че през 1903 година официално приема фамилията Елинек-Мерседес.



Компанията на Бенц използвала като символ волан. Този знак бил регистриран през 1903 година като търговска марка. През 1909 година символът бил сменен с лавров венец.


След сливането на двете компании през 1926 година техните емблеми (трилъчевата звезда и лавровия венец) били обединени, като символ на сливането.


В съвременния си вид емблемата на компанията, трилъчева звезда в кръг, се използва от 1937 година. А от края на 2007 г. и началото на 2008 г. новият корпоративен имидж на компанията налага трилъчевата звезда като необемно изображение.

Днес по пътищата в целия свят пътуват повече от 10 милиона автомобили с марката Мерцедес. Техните собственици са хора, които не само искат да пътуват, но виждат в своя автомобил въплъщението на легендата Мерцедес.

[Mr.Mercedes-Benz]

Означения - Какво значат буквичките А,B,C, ML, SLS и т.н. и т.н. и заводските такива W,A,C,T и т.н.
Ретро:
* SSKL - Super-Sport-Kurz-Leicht ( супер спортна, къса, лека)
Различните класи:

* S - Sonder-Klasse (специален клас)
* SL - Sport-Leicht (спортна, лека)
* SLK - Sport-Leicht-Kurz (спортна, лека, къса)
* SLC - Sport-Leicht-Compact (спортна, лека, компактна)
* SLR - Sport-Leicht-Rennsport (спортна, лека, състезателна)
* SLS = Sport-Leicht-Super (спортна, лека, супер)
* G - Gelaendewagen (извън пътя/offroad)
* GL - Gelaendewagen-Leicht (извън пътя (offroad), лек)
* GLK - Gelaendewagen-Leicht-Kurz (извън пътя (offroad) лек, къс)
* ML - Mehrzweck Leicht (широко приложение)
* C - Compact (компактен)
* CL - Coupe-Leicht (купе, леко) – по-рано SEC
* CLK - Coupe-Leicht-Kurz (купе, леко, късо)
* CLC - Coupe-Leicht-Compact (купе, леко, компактно)
* CLS - Coupe-Leicht-Super (купе, леко, супер)
* A - Anfanger (начинаещ/начален)
* E - Exclusive (висок клас)
* V - Vamilies (фамилна) това са Vito и Viano



А също и буквите в моделната номерация:

* W - Wagen (автомобил седан, при някои модели включително и купе, комби или роудстър)
* S - Stationwagon (товарно комби)
* R - Roadster (роудстър)
* C - Coupe (купе, при моделите, които се произвеждат като седан)
* A - Cabriolet (кабриолет)
* V - Verlangerte Limousine (седан с удължена база)
* F - Fahrgestell (шаси при товарните модели)
* VF - Verlangertes Fahrgestell (удължено шаси при товарните модели)
* V V - Pullman-Limousine (Пулман лимузини)
* X - Gelandewagen, SUV (Извън пътя/offroad)
* T - Tourer (туристическа/комби)

[Mr.Mercedes-Benz]

Музеят в Щутгард:
http://mercedesbenz....-germany.525462
http://www.album.bg/.../?view=3&page=1
http://carscoop.blog...-museum-in.html
http://diecastcarsbg...=193537#p193537

[Mr.Mercedes-Benz]

Мисля че ще ви бъде интересно да проследите историята на G-клас

Навсякъде около нас могат да бъдат забелязани (G-класи - кои по-старички, кои - искрящо нови с всички екстри по тях. Кое прави този автомобил толкова предпочитан повече от четвърт век? Кои са качествата, които го отличават от другите всъдеходи? Дали е създаден като повечето представители на този клас за военни нужди? Отговора на тези въпроси може би ще откриете в поредицата ни от две части, посветена на G-класата.

Всъщност корените на „G" могат да бъдат открити още в началото на миналия век. През 1907 Daimler-Benz представя Dernburg Wagen, който са първи път обединява в един автомобил бензинов двигател, задвижване 4x4 и завиване на четирите колела. Фактически това е доста напредничав за времето си автомобил, но с много лоша динамика, защото купето с тегло 3.6 тона се „носи" само от 38 к.с. Моделът бил използван от полицията в германския протекторат в Югозападна Африка, днешна Намибия. Той е заменен през 1929 от първия Kubelwagen, както са наречени военните автомобили по онова време - кола без врати, но с подходящи седалки, за да не изпадат войниците от нея. Моделите (31 от 1926 и (34 от 1935 са със задвижване 4x6: мощността се предава само към двойката задни мостове. (34 е базиран на луксозния 500К, като са произведени едва 57 бройки, използвани само за специални нужди от много специални хора. Първият се ползва от Хитлер, като други два фюрерът подарява на Бенито Мусолини и на генерал Франко. Франко използва своя за лов и той е един от четирите оцелели екземпляри, който в момента принадлежи на Испанската корона и бе напълно реставриран от Mercedes-Benz през 1995 г. Моделите 170 VG и VL са представени през 1935 и представляват леки офроудъри със задвижване и завиване на четирите колела. Те са базирани на салона 170 V, със същия двигател 1,700 куб. см и мощност 38 к.с, но се отличават с 5-степенна-та си скоростна кутия. Той няма пазарен успех, само 100 бройки са продадени на Вермахта и през 1937 г. идва неговият заместник.

G5 е почти същият, но разполага с 2-литров мотор с 50 к.с. при 3,800 об/мин. Военната версия имала пълноприводно задвижване, независимо окачване и блокажи на трите диференциала. Радиусът на завой на G5 е само 7 метра при конфигурацията със завиване на четирите колела, докато за стандартната версия са нужни 12 м. Скоростната кутия е разработена специално за този модел, с много къси скорости, което играе ролята на бавни скорости, тъй като не се предлагала разда-тъчна кутия. Движението по пресечен терен се подпомага и от дължината на автомобила само 3.97 м, при колесна база 2.53 м. Въпреки очевидните предимства на модела (или може би именно заради тях), той не постига пазрен успех: само 606 бройки са реализирани между 1937 и 1941, от които 378 отиват във Вермахта и 228 при частни купувачи от Германия и чужбина. Безспорен факт е, че историята на пълноприводните автомобили е всъщност историята на военните превозни средства и Мегсесюз, както и останалите немски автопроизводители, добре знаят това. През 30-те години Мегсесюз се съревновава с BMW 325, Stoewer R180 и Hanomag 20 В. Всички те са с добри технически характеристики, но недостатък е голямото им тегло (над 1,700 кг), максимална скорост под 75 км/ч и разход при пресечен терен над 25 л/100 км. Затова не е чудно, че договора с военните получава по-компактният и по-лек Volkswagen Kubelwagen, разработен от Фердинанд Порше.

От тогава до представянето на G, MB не произвежда друг 4x4 освен Unimog. G-класата, такава, каквато я познаваме днес, води своето начало от ранните 60-те. По това време маркетинговите експерти на Daimler-Benz наблюдават нарастващото търсене на пълноприводни автомобили, особено в САЩ. Mercedes-Benz силно желаят да стъпят на този пазар и започват разработването на студия през 1972 г. Въпреки солидния си опит в 4x4 от модели като Unimog, Daimler решават да се съюзят за новата разработка с австрийския производител Steyr-Daimler-Puch, който успя да се наложи със своя Pinzgauer над Unimog в конкурса на Швейцарската армия.

Първоначалната концепция на Mercedes-Benz е да разработят високопроходима машина, адресирана не само към армията, но и с която да успеят да навлязат в новоразвилата се ниша на 4x4. Решено е да се обърне внимание основно върху практичността, а не толкова върху естетиката. Търсеният резултат е гама крос-кънтри автомобили, които да задоволяват възможно най-широк спектър от нужди. Мотото на Мегсесюз било: точният автомобил за всякакви нужди, способен да задоволи и най-взискателните изисквания на клиентите.

Съвместното ново предприятие между Daimler-Benz и Steyr-Daimler-Puch е наречено Gelandefahrzeuggesellschaft mbH (GFG), като дяловете им са разделени 50:50. Започва работата по G. Главен дизайнер е Ерих Левинка (създател на легендарните „коне" Haflinger и Pinzgauer). От самото начало се решава, че ще се използват максималните възможни компоненти от двата производителя, като панелите на купето, двигателите, скоростните кутии, мостовете и кормилната уредба идват от МВ, а SDP отговарят за шасито и раздатъчната кутия.

Името на проекта е Н2, което е абревиатура на Haflinger 2, но Мегсесюз категорично били против използването на тези инициали в пазарния продукт, заради силната му асоциация със Steyr-Daimler-Puch. По време на разработките и тестовите периоди са спрягани и имена като Explorer и Ascari, но и те са отхвърлени от борда на директорите на Mercedes-Benz заради негативните връзки, които могат да бъдат направени с германските колонии в Източна Африка.

В крайна сметка, неутралното име G, съкращение на немската дума за всъдеход Gelandewagen, е избрано. Първият модел, изработен от дърво, е подготвен от SDP през април 1973, а първият метален прототип е готов през 1974. През 1975 производството за 100 милиона германски марки и 800 работници стартира в завода на Steyr-Daimler-Puch в Грац. От началото е решено, че животът на новия всъдеход няма да бъде повече от 10 години, и че ще се произвеждат по 9 000 бройки годишно, които да заемат 2% от пазара, с планове да нараснат до 11,000/година в по-късен етап. 96% от продукцията е предвидена за експорт, 90% от които ще бъдат поети от дилърите на Mercedes-Benz. Останалите 10% ще се предлагат под марката Puch в Австрия, Швейцария, Югославия и другите дължави от СОМЕСОN. Причината за това решение е, че продуктът ще се продава по-лесно с марката Мегсесюз, отколкото с Puch, с изключение на пазарите, където името Puch е вече добре познато и наложено.

Де факто продажбите на произведените от Puch G-Wagen-и в Обединеното кралство е нарушение на първоначалните договорки, но това остава в миналото през пролетта на 1981, когато договорът между двата партньора е изменен. Steyr-Daimler-Puch започва да произвежда G по лиценз на GFG. Не може да пропуснем тук да споменем коя версия се спряга като най-достоверна за същинската причина за старта на производството на (3. Става дума, естествено, за пари... Кой е поръчал на концерна от Щутгарт въпросната машина? Повечето от поръчителите, за съжаление, вече не са между живите. Главният от тях е шах Мохамед Реза Пехлеви - принуден да избяга от Иран в САЩ, където измъчван от смъртоносна болест, намира кончината си. Шахът, който всъщност е основен акционер в Мегсес1е5-Веп2, проявява интерес към такъв автомобил (20 000 бройки) за нуждите на тогавашната Иранска армия. Поръчката обаче пропада след промяна в правителството на ислямската република. Проектът обаче стартира благодарение на поръчките на германската Гранична полиция и армията на Аржентина, последвани по-късно и от заявки за Норвегия, които търсят версиите с дълга база. Първите поръчки за автомобили със специално оборудване са направени от армията на Индонезия - те имали приспособление за рязане на бодливата тел, поставена от партизаните. След тази специална поръчка следват още много през следващите 20 години.

Една от най-впечатляващите специални поръчки е за 280 GE LWB - автомобил за лов с отворена за стрелба платформа за кралското семейство на Саудитска Арабия. При него задната седалка пада надолу и на освободеното място се появяват два удобни фотьойла, от които ловците да се прицелват. Сред другите уникати спада и папамобилът 230 G LWB, снабден с купол от плексиглас, откъдето папата да поздравява тълпата. Но да се върнем отново към пролетта на 1973 г., когато Бундесверът обръща внимание на проекта, когото желае да изпита за военни нужди. Mercedes очаквали, че със сигурност ще бъдат избрани да предложат търсения лек всъдеход, който да замени DKW Munga в края на 70-те години. Това би им гаран-тирало поръчка от минимум 8 000 екземпляра. Всъщност не става точно така. През 1976 г. конкурсът е спечелен от VW lltis, основно заради множеството взаимозаменяеми части с Munga и по-ниската му цена. Изключителното качество на (3 никога не е било поставяно под въпрос, но армията така и не прави сравнителни тестове между двата претендента. Все пак до договор с Бундесвера се стига, но чак по-късно, когато идва ред и на lltis да бъде подменен Изводът е, че ако проектът G бе обвързан и зави сеше изцяло от армията, автомобилът може би нямаше да съществува. Стартът на производството му е подкрепен от чуждите армии, като цивилните и военните версии, които се произвеждали, били в процентно съотношение 50:50.

Освен сериите 460, 461 и 463, сглобявани в Грац, се произвеждал и още един модел - 462. Тази версия се асемблирала в Солун, Гърция, като повечег части за нея пристигали от Германия и Австрия там само ги събирали. По същия принцип се асем блирали и автомобили в завода на Мерцедес-Бенз Турция, предназначени за турската армия. Френските военни също се доверили на G за свое основно лек< превозно средство. Моделът Р4, произвеждан от Peugeot, все пак не може да се счита за лицензен на G-Wagen. Той бил съобразен изцяло с военните нужди - с фабрични врати и покрив и пластмасови неотваряеми прозорци. Освен това Р-4 притежа вал специфичтни седалки, светлини и трилъчев волан, но пове чето части били сходни с тези на G. Двигателят е 2.5 л със 70.5 к.с. на Peugeot, дизелов (XD3 155), който развива максимална скорост 108 км/ч, но благодарение на пониженото си тегло (1,895кг) автомобилът притежав отлични off-road способности, въпреки че предният диференциал е без блокаж. Peugeot продавали и цивилна версия на Р4 - къса база с мек покрив, а за под капака се предлагали 2-литров бензинов мотор с 83.5 коня и 2.5 л дизел с въздушно охлаждане с мощност 75 к.с. Първият прототип, завършен през септември 1974, е отворена къса база с бензинов мотор. Той е последван от още два - с къса и дълга база. Първият военен прототип, показан през 1978, подобно на Р4, има правоъгълни фарове и е кабриолет с падащо предно стъкло и сваляеми врати. По това време производителите смятали, че именно кабриолетът ще има най-голям пазарен успех. Но в действителност се оказва, че затворените модели като комбито с къса и дълга база стават любими на клиентите (само 12% от всички G са кабриолети).

На 10 февруари 1979 производството стартира в завода в Грац с моделите 2306 (4 цилиндъра, бензин с мощност 90/102 к.с), 240GD (4 цилиндъра, дизел, 72 к.с.) и 300 GD (5 цилиндъра, дизел, 88 к.с.) и колата е официално представена на пресата на пистата Paul Ricard близо до Тулон, Южна Франция. В началото на 1980 г. започва и производството на 280 GE (6 цилиндъра, бензин, инжекцион, 155 к.с).

Всички тези версии са с 4-степенна ръчна скоросна кутия и двустепенна раздатка със задвижване на четирите колела, бло-кажите на предния и задния диференциал могат да се включват в движение. В цветовата гама имало пет предложения - кремаво, житно жълто, бежово, тъмночервено и зелено. Всички модели се предлагали за цивилните клиенти като комби (Station Wagon) с къса и дълга база, кабриолет с къса база и във военна версия, както и кабриолет с дълга база с 3 или 5 врати. Важно е да отбележим, че блокажите на диференциалите се предлагали от Puch и Mercedes-Benz като опционална екстра. Неща, които сега приемаме за даденост, като заключваема жабка, хидравлика на волана, халогенни лампи и часовник се предлагали само като опция. Освен това двулъчевият волан и повечето от превключвателите били заети от „транспортната" гама на Mercedes, което не помага особено за високия имидж на G.

През ноември 1980 предлагането е допълнено от затворен ван с дълга и къса база, но само с 2 странични врати. Първата ревизия на модела идва през 1981 г. Тя включва твърд таван за късобазовия кабриолет, 4-степенна автоматична трансмисия (само за 280 GE и 300 GD), климатик, странични пейки в товарното пространство, лебедка, поставки за пушки, допълнителни резервоари с общ капацитет 30 л, тропически гюрук за топлите региони, теглич за 2,800кг, чистачка на задната врата, 22 цвята металик за избор, допълнителна отоплителна система Webasto, спортни седалки Ресаго и защитни решетки за фаровете.

За комерсиалните нужди има още една важна опция: допълнително захранване за генераторите и хидравличните помпи. До декември 1981 всички затворени версии са с двойни задни врати базово, но могат да бъдат направени и с една задна врата. След това единичната врата става базова, а двойната конфигурация - опционална (до август 1983). През 1982 г. 230 G е заменен от 230 GE, който разполага със 125 к.с. благодарение на Bosch KA инжекцион. През тази година в стандартното и опционална оборудване е включен по-малък четирилъчев волан, ел. пакет и седалки, заети от салоните на Mercedes, увеличен воден резервоар, както и по-големи гуми с лекосплавни джанти и съответните по-големи колесни арки за тях. През тази година официалният производител на G се сменя от GFG на Daimler-Benz. Спортните успехи идват за първи път през 1983 г., когато Джеки Икс и Клод Брасьор печелят първо място на ралито „Париж-Дакар". Автомобилът им е оптимизиран аеродимично във въздушен тунел, а теглото му е понижено чрез употребата на много алуминиеви части. Поставен е 2,8 л 6-цилиндров двигател с механичен инжекцион с мощност 220 к.с. Следва успехите на Клей Регацони и други пилоти пред следващите години. През 1983 г. военните поръчки за значително редуцирани, което прави цивилният пазар още по-важен за производителя и той прави много подобрения в базовото и допълнителното оборудване на автомобила. Сред тях са: 4 нови металика, опционална 4-степенна ръчна скоростна кутия за всички версии на 280 GE и 300 GD, 4-степенен автоматик като опция и за 230 GE, светещи прибори, по-удобни седалки, вграден климатик, а хидравликата на волана става стандартна и за 230 GE.

В миналия брой започнахме да ви представяме историята на популярния офроудър G-class, който си остава критерий за истински джип. Достигнахме до годините, в които от Mercedes-Benz започват да обръщат все по-голямо внимание на екстрите в автомобила и за щастие - модерназицията не се отразява на проходимостта му, а само на цената... Сега продължаваме с нововъведенията, които G-class придобива след 1984 г. През пролетта на 1984 г. 8-инчовата сдвоена сервоспирачка е нагодена за внедряване във всички съществуващи модели. Брезентовият гюрук на открития модел е сменен със сгъваем покрив, а за всички модели са въведени безка-мерните гуми. Освен това моделите 280 GE получават тунингован разпределителен вал, модифицирано запалване и система за рециклиране на изгорелите газове, която да отговоря на строгите правила, въведени в Германия. Това подобрява кривата на въртящия момент, но намалява мощността на 150 к.с. През юни 1985 производството на вана с къса база е прекратено поради слабото търсене. Предните и задните блокировки на диференциала, оборотомерът, новите постелки на пода, подобрената облицовка на тавана, подобренията в арматурното табло, централното заключване и халката за теглене в предната броня стават стандартни при всички модели. Като опции се предлагат разширени калници заедно с гуми 255/75 R 15 и отопление за предните седалки. Моделът 230 6Е е снабден с хидравличен лост, а 280 GE вече може да работи с обикновен безоловен бензин.

В началото на 1986 г. започна да се предлага нова база от 2.85 м за шасито на моделите 230 6Е, 240 GD и 300 GD. Тя беше предназначена за цивилни цели, за военните или като база за къмпинг-автомобили. Беше предложена и нова версия на модела 230 6Е с катализатор, която развива 122 к.с, а версията преди въвеждане на катализатора продължава да бъде със 125 к.с. Като изключение, за важния италиански пазар, моделът 200 6Е се предлага с 2-литров, 4-цилиндров двигател, заимствай от модела 200 Е и 5-степенна скоростна кутия, както и РАЗ като стандартно изпълнение. През 1986 г. в Грац бяха произведени 50 000 броя от модела в, а през следващата година стана възможно да се нагоди сервоуправлението, което се предлагаше като опция от 1981, към старите автомобили. Четвъртата версия на модела се появи през 1987 г.( когато 250 60 (5 цилиндъра, дизел, 84 к. с.) беше представен на Автомобилния салон във Франкфурт през септември 1987 г. и замени модела 240 GD. Двигателят отново беше взет от лимузините и куплиран със стандартна 5-степенна скоростна кутия. Моделът продължи да се продава, но запазваше стандартната автоматична скоростна кутия с 4 предавки, а 5-степенната се предлагаше само като опция. Четиристепенната автоматична скоростна кутия стана опция за всички модели (включително и за 250 GD). За да се популяризира новият модел, специална серия от 200 бройки от 250 GD беше предложена с цвят металик. Шасито се предлага с база 3.12 м заедно с версията с база 2.85 м. Отново беше подобрено стандартното оборудване: регулируемо осветление на приборите на арматурното табло, ламинирано предно стъкло, отопление за дюзите за миене на предното стъкло, нагреваемо задно стъкло с чистачка за моделите Station Wagon, заключване на вратите за деца за страничните врати и задната врата, както и аларма за незагасени фарове при изключен двигател. През 1987 г. моделът 6 премина под ръководството на отдела за леки автомобили. Това беше необходимо в процеса на преосмисляне на концепцията за модела 6 и неговото място на пазара. Кулминацията на този процес беше стартът на серията 463.

През тази година Mercedes-Benz и Styer-Daimler-Puch започнаха да планират подобрена версия на модела 6, за да се отговори на увеличаващата се пазарна тенденция към автомобили за забавление и оф-роуд. Беше решено от самото начало, че новият модел 6 ще бъде с АВS и въздушни възглавници. Това се изискваше от ситуацията на пазара и вече беше стандарт при оборудването на автомобилите Mercedes-Benz. По време на проектирането се оказа, че АВ5-системата е възможна само в комбинация с постоянно включено двойно предаване. Цялата система трябваше да бъде проектирана наново, за да може да позволява изключване на АВЗ -системата при движение по пресечен терен. През трите години проектиране на новия модел съществуващата серия 460 е преустроена отново. От май 1988 г. беше въведен новият пластмасов резервоар като стандарт за моделите 250 GD и 300 GD с по-голям обем от 81.5 л (за разлика от предишния стоманен резервоар от 68 л - без допълнителните резервоари) и облегалки за ръцете на шофьора и пътниците, които се предлагаха като опции.

Десетгодишният юбилей на модела 6 (при пуснати в експлоатация вече около 75 000 бройки) беше отпразнувай от Mercedes-Benz с представянето на специалния модел 230 GE Classic: 300 бройки от Station Wagon с къса база в цвят синьо-черен металик, хромирана ивица в страничните гумени ленти и подобрено стандартно оборудване, което включваше булбар. Mercedes-Benz предложи също така и модел от серията 460 в бяло като сервизен ван със сини странични ивици, за да стимулира продажбите на модела 460. Накрая, през септември 1989 г., Mercedes-Benz представи новия модел 463 на Международния автомобилен салон във Франкфурт. Най-важните подобрения са напълно промененият интериор с удобна задна седалка, вътрешни подобрения по салона, средна конзола, ново табло с прибори и красива лайсна от полирано дърво, както и рамки на фаровете в цвета на интериора. Гърловината за пълнене на резервоара беше преместена отдясно над задното колело, бяха променени страничните лайсни. Новият модел има и много технически подобрения: постоянно включено двойно предаване с предна и задна електро-хидравлична блокировка на диференциала, както и 100 процента средно блокиране на диференциала (също електро-хидра-влично). Системата АВS се предлага първоначално като опция. Модификацията 300 GE е най-мощната версия на модела в. Двигателят е с 6 цилиндъра, взет от лимузината № 124/126 и 177 к.с, което гарантира възможно най-голямата мощност на моделите 6, постигана някога. Дизеловите двигатели вече имат имат хидравлични лостове, модифицирано подаване на въздуха, подобрено охлаждане и станаха много по-икономични, благодарение на оптимизираното завихряне и на по-малкото тегло. По време на пускането на серията 463 производството на завода в Грац беше твърде ниско: само осем цивилни версии на модела в излизаха от линията поради проблеми със стартирането на новата серия и намаленото търсене на все още предлагания модел 460.

Официалното представяне пред журналистите на новата серия 463 стана в Шато Ластур, недалеч от Периньон, Южна Франция през март 1990 г. Малко преди това производството на модела 200 GE и 300 GD (5-цилиндровият двигател ОМ617) беше прекратено.
Двигателите за новия модел са: 230 6Е (4 цилиндъра, бензинов с принудително впръскване, 126 к. с), 250 GD (4 цилиндъра, дизел, 94 к с), 300 GE (6 цилиндъра, бензинов, с принудително впръскване, 177 к с) и 300 GD (6 цилиндъра, дизел, 113 к. с). По-късно серията 463 - 200 GE отново започна да се предлага изключително за италианския пазар. Всички модели имат стандартно 5-степенна скоростна кутия с ръчно превключване.

Моделът 463 беше предлаган само със сгъваем покрив с къса база и като Station Wagon с къса и дълга база. Всички други версии на каросериите не се предлагат.
Списъкът на опциите в оборудването е дебел като телефонен указател и включва неща като електрически прозорци, автоматична скоростна кутия, интегрирано отопление и климатик, допълнително отопление, кожен волан и лост за скоростите, булбар от неръждаема стомана, долна защита на картера, пет вида различни аудиосистеми Вескег, електрически покрив и облегалки за ръцете за седящите отпред, допълнителни задни седалки и новата тогава система АВS. Серията 460 беше спряна през 1991 г., а 462 стартира с модела CKD на изложението в Солун.

През април 1992 беше пусната серията 461. В основата си това е моделът 460, предназначен за военна употреба, както и за общински и търговски нужди. Той се предлагаше първоначално като модел 250 GD (5 цилиндъра, дизел, 84 к. с, изключително за военни нужди), 290 GD (5 цилиндъра.дизел, 95 к. с.) или 230 6Е (4 цилиндъра, впръскване на бензин, 122 к.с), стандартно оборудван с 5-степенна механична скоростна кутия.

Моделът 461 е предназначен за експедиции, охрана на горите и стопански дейности. Това означава, че някои от опциите като електрически стъкла, климатик или кожено оборудване вече не са толкова необходими. Автоматичната скоростна кутия се предлага само по специална заявка, а интериорът е с гумени и текстилни постелки. За срам на производителя блокирането на предния диференциал беше отпаднало от стандартната версия и се предлагаше като опция, макар в стандартното оборудване да влиза сервоусилване за спирачките и кормилната система . Допълнителните резервоари за гориво никога не са били предлагани за модела 461, тъй като допълнителният капацитет от 96 литра на пластмасовия резервоар го обезсмисляше. Моделът 461 се предлагаше с къса и с дълга база като Station Wagon, като ван с дълга база или като шаси с база 3 120 мм. Късата база и при новите модели със сгъваем покрив се предлага само за серията 461 като специална заводска поръчка.

През септември 1991 Mercedes-Benz представи модела 350 GD Turbodiesel с двигател от серията 463 (6 цилиндъра, турбодизел, 136 к. с.) изключително с 4-степенна автоматична скоростна кутия. Моделът 350 GD беше предлаган за известно време пазара успоредно с 300 GD, но стартирането му ускори смъртта на непопулярния поради малката мощност модел 250 GD.

През 1992 г. оборудването на модела 463 е подобрено с включване на опциите темпомат (само при автоматика), допълнителен капак за резервното колело от качествена неръждаема стомана, странични стъпенки от неръждаема стомана и фурнир за интериора.
Също през април 1992 г. е представена най-новата версия на каросерията за модела 6, а именно моделът 461 пикап, който стандартно е с дълга база 2 850 мм. Кабината предлага място за двама души и открита товарна платформа с размери 1 670 х 1 514 мм при обща дължина на автомобила 4 600 мм. Този вариант винаги е бил изключван от серията 461. Междувременно бяха произведени повече от 100 000 бройки от модела в. През 1993 г. като модели от серията 461 се предлага шаси с кабина за шофьора с база 3.40 м. За експортните версии се предлагаха хромиран теглич, централно заключване, тапициран панел за прибори на арматурното табло, часовник и облегалки за главата.

През 1993 г. е стартирана специална серия от 500 бройки от 500 GE (V8, бензинов двигател с принудително впръскване и 241 к. с), но само като къса база Station Wagon. Двигателят с два клапана и 8 цилиндъра е взет от лимузината 500 GE и е куплиран с 4-степенна автоматична скоростна кутия и снабден с трипътен катализатор. Въпреки това не се предлага предна блокировка за диференциала даже и като опция.

Стандартното оборудване на може би най-изключителната версия на модела 6, която някога е произвеждана, включва аметистово син цвят металик, фурнирни части от интериора, включително за ръчната спирачка и лоста за скоростите, неръждаема стомана за вратите, кожа от два цвята за интериора с електрическо управление на седалките и отопление за тях, климатик, система за миене на предните фарове, АВS, прозрачен шибедах с електрическо отваряне, алуминиеви лайсни, вентилирани предни дискове на спирачките и темпомат.

По-късно през същата година всички наименования на моделите от серията 463 биват променени. Моделът 300 GE беше наречен G 300, а моделът 350 GD Turbodiesel стана в 350 DT. Моделите G 200 и в 230 се предлагаха само на определени пазари. Въпреки това серията 461 продължава да се нарича 230 GE и 290 GD.

През 1994 г. излезе втората версия от серията 463. Новият модел G 320 (6 цилиндъра, бензинов с принудително впръскване, 4 клапана, 210 к.с, 4 степенна автоматична скоростна кутия) замени за германския пазар G300. Малко след това производството на G300 беше прекратено. От март 1994 г. всички версии на модела 6 се продават стандартно с въздушни възглавници за шофьора, имобилайзер на стартера и централно заключване с инфрачервено управление. През 1995 г. беше произведен последният от специалните модели G500.

Въпреки това обаче, този автомобил не беше най-бързият или най-мощният от моделите 6, които са произвеждани някога. Тази чест се пада на модела G 36 АМ6, който е с двигател с увеличен обем на G320, произвеждан от филиала МВ за спортни автомобили на АМ6 и се продава от същите дилъри, които отговарят за останалите коли МВ. Моделът 36 (6 цилиндъра, четири клапана, бензиново впръскване 3 606 куб. см, 272 к.с. и 4-степенна автоматична скоростна кутия) развива 190 км/ч, т. е. с около 10 км/ч повече от 6500. От септември всички G 320 и G 350 Turbodiesel получават вентилирани дискове за предните спирачки. Другото оборудване, станало стандартно, е: антена за радиото, интегрирана в задния ляв прозорец при затворените версии, дистанционно управление за вътрешното огледало, темпомат (за G320), топлоизолиращи стъкла, автоматично затваряне на електрическите прозорци и шибедаха, когато се извади ключът от стартера, кожен волан и лост за скоростите и система за сигурност с код за двигателя.

Ето някои статистически данни: от 1979 до 1995 г. общият брой произведени коли е 130 000, от които 105 000 са излезли от завода в Грац, а 25000 са сглобени на други места. 90% имат знака на Mercedes, а 10% - на Рисп. Само 6% от серията 461 са в ръцете на частни лица (94% са за военните) и практически Всички автомобили от серията 461 през 1995 г. са били дизелови и съвсем малко от серията 230 6Е. От серията 463 през 1995 г. 60% от продадените 6-модели са били G 350, а останалите 40% от серията в 320.

Предпочитаната каросерия за серията 463 е с късата база Station Wagon (60% от цялата продукция), следвана от късата база на Station (28%), а със сгъваем покрив 12%. През 1996 г. Mercedes-Benz представи на международния панаир за оф-роуд автомобили в Мюнхен модела 6 с електро-пневматичен сгъваем покрив, наречен в 300 DT (6 цилиндъра, турбодизел с 4 клапана, 177 к.с. и изключително за този модел електронна автоматична 5-степенна скоростна кутия), който трябваше да замени модела в 350 DT.

Промененото стандартно оборудване включваше: система за миене на предните фарове, въздушна възглавница за спътника, сферично ляво външно огледало и темпомат и за дизеловата версия. Рисп представи серията 461 с двойно шаси (база 3.4 м), предназначено за цивилни потребители. През следващата година разнообразието от двигатели за серията 461 беше ограничено до двигателя 290 GD, дизелов двигател с атмосферно засмукване и 95 к с. Бензиновият двигател 2.3 л беше спрян поради слабото търсене, но сега вече можеше да са поръча като опция въздушна възглавница за шофьора. През 1997 г за Международния автомобилен салон във Франкфурт серията 461 получи електрически прозорци и темпомат (само с автоматична скоростна кутия), а от серията 463 моделът G320 (V6, 3 клапана и 2 свещи за цилиндър, с впръскване на бензин, 215 к с, 5-степенна електронна автоматична скоростна кутия) замени 6-цилиндровия редови двигател.

През 1998 г. двигателят 290 GD Turbodiesel, използван във вана Sprinter (5 цилиндъра, турбодизел с директно впръскване и интеркулер, 120 к с, 4-степен-на автоматична скоростна кутия), замени дизеловия двигател с атмосферно пълнене. Новият двигател беше изключително куплиран към 4-степенна автоматична скоростна кутия. Като опция се предлагаше климатична система с рециркулация на въздуха.

Малко след това беше представен новият модел G 500 от серията 463 (\/8, 3 клапана с бензиново впръскване, 297 к.с, 5-степенна електронна автоматична скоростна кутия). Новият модел вдигаше 125 мили в час и предлагаше невиждан до този момент лукс за автомобил с висока проходимост, включващи между другото: предни седалки с електрическо регулиране, стандартен кожен салон и фурнир, електронно регулиране за автоматичната скоростна кутия, стандартна екипировка с климатик, като опция сензори за парк-асистенс, като опция навигационна система, вградена инсталация за мобилен телефон и отопление за задните седалки.

За разлика от модела 500 GE от 1993 г., новият G500 се предлага във всички версии - напр. като Station с дълга и къса база и със сгъваем покрив. Този път блокировката на предния диференциал влиза в стандартното оборудване. Скоро след това МВ започна да предлага модела G 55 АМG с увеличен обем на двигателя за 6500 до 5439 куб см и 354 к. с, който почти замени модела G 36 АМG.

Моделите G 500, G 320 и G 300 Turbodiesel все още се предлагат на пазара. През март 1999 г., за отпразнуване на 20 години от пускането на моделите 6, на журналистите беше представен специален модел G 500 Classic, в ограничена серия от 400 бройки. Той имаше следното стандартно оборудване: специален цвят металик черно, кожа в два нюанса, декоративен фурнир специален дизайн за този модел, броня и странични лайсни в тон с табелката Classic. От лятото на 1999 г. всички модели са оборудвани с многофункционален волан, взет от лимузината на Mercedes-Benz, който позволява на шофьора да управлява радиото и телефона, без да сваля ръцете си от волана, както и с мултифункционален дисплей.

През октомври 2000 година на Парижкия автомобилен салон Mercedes-Benz представи новия модел G400 CDI (V8, 4 клапана, помпа за високо налягане, комън рейл, турбодизел, интеркулер, 250 к.с). Следва 25-годишният юбилей на всъдехода; решения за спирането му от производство, но за наша радост нови модели продължават да излизат и от производителя решиха, че няма никакъв смисъл да замразяват такава успешна концепция. Моделите от последната петилетка са актуални и в момента, затова ще спрем до тук с представянето им. Все пак рубриката е „ретро"

[Mr.Mercedes-Benz]

В началото автомобилите Pullman с произвеждат от американската компания Pullman Palace Car. Първият модел излиза през 1928 година и представлява удължена версия на модела W 08/460 Nürburg. Постепенно обаче названието започва да се ползва и за моделите на Mercedes-Benz с удължена база и просторно отделение за пътниците отзад. Така традицията налага германският гигант да произвежда висококачествени возила, защитавайки честта на първообраза на Pullman автомобилите.

Mercedes-Benz отбеляза 80-годишнината от производството си на бронирани автомобили с лансирането на ново издание на лимузината S 600 Pullman Guard. Първият модел от тази серия бе версията Nuerburg 460 (W08), представена през 1928 г. През трийсетте години на миналия век следва появата на друг голям Mercedes - 770 (W07). Той е произведен за японския император Хирохито.

Неофициално думата «Пулман» са прилага на представителните автомобили на Mercedes-Benz до военните години. Названието се утвърждава през 60-е год. През това време започва и производството и на брониран вариант, на които добавят названието «Guard». Mercedes-Benz type 600 Pullman limousine, серии W100 и W 140

Pullman лимузини на Mercedes-Benz от 1956 до 2008 г.

• Първоначално по поръчков дизайн за федералното правителство и за Папата
• В най-скоро време снабдена с налична интегрираната специална защита при желание.
• 2008 г.: Mercedes-Benz S 600 Pullman Guard.
Втората световна война и нейните последици водят до разчупване на традиционната представа за лимузината Pullman . По време на икономическото възстановяване, настъпва и промяна в дизайна и технологията на леките автомобили: модерните коли вече били изградени върху самостоятелно носещи каросерии. Това направило различните варианти на дизайна на купето много по-трудно, отколкото в дните на независимите каросерийни фирми, и по този начин вариантите били намалени само до няколко вида. Това е и случаят с модел 300, първата луксозна лимузина, произведена от Mercedes-Benz след края на Втората световна война – въпреки, че и при нея продължава да се наблюдава традиционната концепция за шаситата и отделното тяло.
Всъщност, това елегантно превозно средство, което започва да се произвежда през 1951 г. и бързо печели името "Adenauer-Mercedes ", никога не е било на разположение като Pullman лимузина.

Но след като през 1956 г. излиза по-дългата специална версия на модела трета серия 300 С (W 186), появила се през есента на 1955 г. по искане на Западно германския канцлер Konrad Adenauer. Този вариант е снабден с отварящ се покрив и отделяща стена, а междуосието било по-дълго с десет сантиметра - това щяло да се превърне в знак на модерната Pullman лимузина, използвана от държавните официални лица за служебни ангажименти. Но това не било официално обявено от Pullman, дори и когато специалната версия била включена в редовните продажби през юни 1956 година.
Модели на Pullman се произвеждали по поръчки за Папата и Федералното Германското правителство.
В Mercedes-Benz лимузината Pullman се появява с характеристиките, познати и днес през 1960 г. като трио от 300 d (W 189) специална продукция . Произлязла от четвърта серия на " Adenauer-Mercedes ", този вариант ( Лимузина и два landaulet) имал 3600-милиметрово междуосие вместо стандартните 3150 милиметра. А повдигнатият покрив подчертавал изключителният характер на отделните превозни средства.
Една лимузина Pullman и един Pullman landaulet остават за Mercedes-Benz, а другия landaulet е доставен на Ватикана като ново превозно средство - Лимузина за Папата. Другите две Щутгартски лимузини били наемани от германското правителство или други заинтересовани страни за специални поводи.

Типичната лимузина Pullman: Мерцедес-Бенц модел 600

Първата нова стилна лимузина Pullman в производствена версия, предоставена от Mercedes-Benz е модела 600. С този автомобил немския производител на коли, определя стандарта за престижни държавни лимузини, чийто дизайн е издържан и до днес: извършените в Mercedes-Benz 600 (W 100) отличителни технически нововъведения, елегантни линии и висока изключителност. Това е много вярно за версията на лимузината Pullman и landaulet, които имали вече 3900-милиметрово междуосие, вместо 3200 милиметра. 250 к.с. (184KW), V8 100 M двигател осигурявал на Pullman варианта да се радва на респектиращата скорост от 200 kм/ч.
Появата на Pullman вариант 600 е свързано с изискванията за повишена сигурност, необходима за политиците и бизнес лидерите. Допълнително се предлагал вариант с нормално междуосие на лимузината Pullman, както и бронирана версия. През 1965 и 1980 г. две копия на един много специален брониран вариант на Pullman лимузина са били построени, харектеризиращи се с малко по-висок покрив. Тези две коли станали част от парка за наем и били на разположение за наемане при подходящи поводи.
Интегрирана защита от производителя, само при поискване от собственика.
Няколко години от Mercedes-Benz систематизирали своите по-задълбочени познания за интегрирана специална защита, за да развият технологията на защита за държавните лимузини. Неуспеха им бил огромното тегло на превозните средства: Pullman версията на модел 600 тежал почти два тона повече от производствената версия. По-рано допълнителното тегло било още по-голямо. Mercedes-Benz предлага Pullman версия на модел 600 като лимузина с четири или шест врати, както и landaulet с четири или шест врати. В зависимост от разположението на седалките, дизайна на автомобила предлагал достатъчно място за седем или осем пътници. Стандартната версия е с четири врати била със задни седалки, които се обръщали. През 1965 г. landaulet с такова разположение екстензивно се преврърнал в новия папамобил. Освен допълнителните задни седалки, неговите особености включвали повдигнат покрив, удължени задни врати, които били изравнени с предните врати, повдигнати в задната част да се избегнат смущения в предавателния тунел.

Лимузини Pullman серия 109 и серия 126

В допълнение към еталония модел 600 Pullman, редица специални производствени модели били създени от Mercedes-Benz, въз основа на премиум класата 109 и 126 серия. Първо, през 1967 г. две лимузини Pullman били построени за Ватикана 300 SEL базирани на серия 109 с междуосие удължено до 650 милиметра. Тези коли са основно предназначени за ескорт на изтъкнати гости, по-малко се използвали за представителни случаи както традиционните папски коли с единична задна седалка.
През 1983 г. и 1985 още две Pullman лимузини са построени - този път за основа е ползван модела 500 SEL на серия 126 . Тук междуосието е удължено с 200 милиметра и височината на покрива повдигнатиа с 30 милиметра. Първата от тях, която била завършена през януари 1983 г., добавя още една луксозна лимузина във фирмения автомобилен парк. Втората кола била построена за специфичните нужди на Светия Отец от Ватикана, и била представена на папа Йоан Павел II през август 1985 година. И двете Pullman лимузини били произведени като бронирани версии.

Завръщане към производството: Версия Pullman S-Класа серия 140

През септември 1995 Mercedes-Benz отново произвежда Pullman лимузина. S 600 Pullman била първоначално разработена като държавна лимузина със специална технология за защита. Междуосието на това превозно средство са впечатляващите 4140 милиметра, точно един метър по-дълго от стандартната S 600 с дълго междуосие. В съответствие с принципа на лимузините Pullman, допълнителната дължина е единствено в полза на задните пътници, които седяли удобно и вече можело да се изолира задното купе от зоната на шофъора с помощта на плъзгаща се преграда .
Като има предвид, че специалната защитна версия на нормалните превозни средства била на базата на стандартните дизайни, традиционните открити нововъведения били включени главно във версията на Pullman серия W 140. Тук инженерите разделят небронираните S 500 Pullman лимузина и S 600 Pullman лимузина, от тези със специална защита . И двата модела са показани през лятото на 1996 година. Всичките три варианта на Pullman лимузината на основата на S-Класа серия 140 били построени до 2000 година.
Теглото на автомобила дава представа за обхвата на специалните мерки за защита, монтирани в S 600 Pullman: като се има в предвид, че бронираните превозни средства, представени през 1995 г. са с огромното тегло от 4,4 тона, стандартната версия на 6,2-метровата лимузина било само 2,7 тона. При разработването на това изключително средство, инженерите обърнали специално внимание на шасито. Това позволило много по-висока максимална скорост - докато при бронираната лимузина Pullman тя била 160 kм/ч, обикновената имала максимална скорост от 210 km / h.

Държавната лимузина за новото хилядолетие: S-Класа W 220

Pullman варианта на серия W 220 е представен през есента на 2001 година. В сравнение с дългата версия на S класата, междуосие му е удължено с един метър до 4085 милиметра. Допълнителното пространство радва пътниците в задната част, където местата са в зависимост от желанието. Pullman е на разположение с пет литров, осем цилиндров двигател (225 kW/306 к.с.), или с шест литров V12 двигател (270 kW/367 к.с.).
Основното в превозното средство е подсиленото тяло и модифицираното шаси. S 600 Pullman лимузина с B6/B7 специална защита, се нарежда в топ класацията на Mercedes-Benz за луксозната серия през 2004 г., също е приела концепцията за типична специална защита , тъй като най-добрия и най-ефективният начин е интегрирането на защитните елементи в превозното средство, ако това се извършва по време на производството на тялото .

В истинска Mercedes-Benz традиция: S 600 Pullman Guard

Новата държавна лимузина от Mercedes-Benz, която е представена през есента на 2008 г., е комбинация на традицията на марката Pullman с нововъведенията в текущата S-Класа серия W 221. S 600, текущият флагмански модел на Mercedes-Benz, с дванадесет цилиндъра, двойно турбо двигател, е техническа база за новия Pullman лимузина. Инженерите разработват първокачествено ново шаси и тяло, за да се гарантират постоянната цялостна стабилност на екстра-дългото междуосие. След всичко това се стига до извода че комбинацията от специална технология за защита и дълго междуосие ще означава, че превозно средство, ще бъде изключително тежко.
Специалните характеристики на S 600 Pullman Guard включват: задният вход е с повишена височина, параван разделящ задното купе от шофьора и удобно място за четирима пътници. Последната държавна лимузина от най-старият производител на коли в света, продължава горсата традиция на легендарния Mercedes-Benz 600.

[Mr.Mercedes-Benz]

Мерцедес-AMG ООД (на немски Mercedes-AMG GmbH), по-известно като AMG е спортното поделение на Мерцедес-Бенц, което освен със спортната програма на фирмата се занимава и с тунинговане на моделите, а от 2006 г. разработва първия си изцяло собствен продукт - Мерцедес SLS AMG, който ще дебютира през 2010 г.

История
Фирмата е основана на 1 юни 1967 г. в Бургщетен (близо до Щутгарт), провинция Баден-Вюртемберг, от бившите инженери на Мерцедес Ханс Вернер Ауфрехт и Ерхард Мелхер. Цялото ѝ име по това време е AMG Motorenbau und Entwicklungsgesellschaft mbH, а съкращението AMG идва от инициалите на двамата си основатели и на родното място на Ауфрехт Гросаспах. Компанията започва да произвежда двигатели за спортни и състезателни автомобили, а по-късно и да тунингова модели на Мерцедес - третата генерация SL-класа, втората генерация на S-класа и последната генерация Мерцедес 190, използвайки опита си и технологиите от моторните спортове. До средата на 80-те години това са неофициални тунинг пакети и аксесоари. Сред типичните екстри в периода 1979 - 1985 г. са 15- или 16-цолови джанти Penta, производство на ATS, седалки Recaro, боядисване на външните хромирани части, спортен волан, по-ниско и по-твърдо окачване, аеродинамични спойлери, подобрена изпускателна система и т.н.
Центърът за обслужване на клиенти в Афалтербах

През 1976 г. капацитетът на фабриката в Бургщетен не достига за изпълнение на нарастващия брой поръчки и поделението за тунинг е преместено в Афалтербах, докато производството на двигатели остава в Бургщетен. Мелхер напуска ръководството на фирмата, но остава като работник в Бургщетен. AMG е първата фирма, която започва да тунингова модели на Мерцедес и бързо се превръща в образец за подражание - на изложението във Франкфурт през 1981 г. цели 176 от изложителите тунинговат или предоставят аксесоари за модели на Мерцедес.[2] AMG продължава да се разраства и през 1985 г. е отворен втори завод, а за компанията вече работят 100 човека. Клиенти на фирмата стават хора от цял свят, сред които и звезди от шоубизнеса и спорта.
Мерцедес CLK 63 AMG Black Series

През 1990 г. AMG и Даймлер-Бенц АД подписват договор за сътрудничество, по силата на който AMG може да използва дистрибуторската мрежа и сервизи на Мерцедес и в последствие на който двете компании започват да изработват съвместни модели, първият от които е Мерцедес-Бенц С 36 AMG от 1993 г. Също през 1990 г. е отворена трета фабрика, а броят на заетите в AMG нараства до 400. На 1 януари 1999 г. ДаймлерКрайслер придобива 51% от акциите на AMG и дружеството е преименувано на Мерцедес-AMG ООД.[3] Отделът за поризводство на сътезателни двигатели продължава да съществува в Бургщетен под името HWA (инициалите на Ханс Вернер Ауфрехт). На 1 януари 2005 г. Ауфрехт продава и останалите си акции на ДаймлерКрайслер и оттогава AMG е стопроцентова дъщерна компания на Даймлер. През 2006 г. е открито поделението AMG PERFORMANCE STUDIO, което разработва специални лимитирани серии модели AMG, като например Signature и Black.

Всички двигатели на AMG се изработват ръчно от по един човек на принципа "един работник - едни двигател". Това се удостоверява с пластина с подписа на съответния човек, монтирана на двигателя.

От 1999 г. насам AMG доставя модифицирани V12 двигатели на Мерцедес за италианския производител на суперавтомобили Пагани.

Моторни спортове
В края на 60-те и началото на 70-те години AMG участва в различни състезания за туристически автомобили с модифицираната лимузина Мерцедес 300 SEL 6.3. Първият голям успех е второто място в общото класиране на 24-те часа на Спа през 1971 г. и победа в своя клас. По-късно през 70-те години AMG използва купето 450 SLC 5.0, което е на базата на SL-класата. След пускането на пазара на модела Мерцедес 190 Е 2.3-16, компанията започва да използва модифицирана негова версия в ДТМ, германския шампионат за туристически автомобили. В края на десетилетието Мерцедес започва да подпомага AMG в състезанията, така че AMG добива статута на заводски отбор. С модела 190 Е Клаус Лудвиг печели шампионата, първа титла от общо осем за AMG и Мерцедес в този шампионат. През 1994 и 1995 г. Лудвиг и Бернд Шнайдер печелят нови две титли, този път с автомобили, базирани на първата генерация С-класа.
Линейка C 55 AMG комби и кола за сигурност SLK 55 AMG (Ф1 сезон 2004)

От 1996 г. AMG е официален доставчик на колите за сигурност и линейките във Формула 1.[4] Актуалните кола за сигурност и линейка са съответно Мерцедес SL 63 AMG и Мерцедес C 63 AMG комби. Използваните досега модели са: кола за сигурност - C 36 AMG (1996), CLK 55 AMG (1997, 1998, 1999), CL 55 AMG (2000), SL 55 AMG (2001, 2002), CLK 55 AMG (2003), SLK 55 AMG (2004, 2005), CLK 63 AMG (2006, 2007), SL 63 AMG (2008, 2009); линейка - C 36 AMG (1996, 1997), E 60 AMG (1997), C 55 AMG комби (1998, 1999, 2000), C 32 AMG комби (2001, 2002, 2003), C 55 AMG комби (2004, 2005, 2006, 2007), C 63 AMG комби (2008, 2009).

След като през 1999 г. Мерцедес се сдобива с мажоритарния дял акции на AMG, основаната от Ауфрехт HWA поема спортната програма на Мерцеде и AMG и подготвя заводските отбори в ДТМ, както и двигатели за Формула 3. Пилоти на Мерцедес-AMG печелят още пет титли от ДТМ - четири пъти Бернд Шнайдер (2000, 2001, 2003 и 2006) и Гари Пафет (2005).

Модели
Моделите на AMG получават наименованието си в съответствие с двигателя си. В момента се произвеждат три двигателя - 5.4-литров V8, 6.2-литров V8 и 6.0-литров V12, като моделите носят в името си съответно числата 55, 63 и 65. До 2006 г. стандартните двигатели в цялата гама модели на AMG са 5.4-литровите, но в момента те се монтират само в моделите SLK 55 AMG и G 55 AMG. Модифицирана версия на този агрегат се използва в Мерцедес SLR Макларън. 6.2-литровият двигател се предлага в момента в CL-, CLK-, CLS-, E-, C-, M-, S- и SL-класа, а 6.0-литровият - в моделите от високия клас (S-, SL- и CL-класа), както и в Майбах 57S и Майбах 62S.

Х 55 AMG модели
Модел Години Мощност Варианти
C 55 AMG 1999 - 2001 255 кВ/347 к.с. лимузина, комби
2004 - 2007 270 кВ/367 к.с. лимузина, комби

CL 55 AMG 1999 - 2002 265 кВ/360 к.с. купе
2002 - 2006 368 кВ/500 к.с. купе

CLK 55 AMG 1999 - 2002 255 кВ/347 к.с. купе, кабриолет
2002 - 2006 270 кВ/367 к.с. купе, кабриолет

CLS 55 AMG 2004 - 2006 350 кВ/476 к.с. купе 4 врати

E 55 AMG 1997 - 2002 260 кВ/354 к.с. лимузина, комби

E 55 AMG 4MATIC 1999 - 2002 350 кВ/476 к.с. лимузина, комби

E 55 AMG 2003 - 2006 350 кВ/476 к.с. лимузина, комби

G 55 AMG 2000 - 2004 260 кВ/354 к.с. джип с дълга и много дълга база
2004 - 2005 350 кВ/476 к.с. джип с дълга база
2005 - 2008 368 кВ/500 к.с. джип с дълга база
2008 - 373 кВ/507 к.с. джип с дълга база

ML 55 AMG 2001 - 2003 255 кВ/347 к.с. SUV

S 55 AMG 1999 - 2002 265 кВ/360 к.с. лимузина с нормална и дълга база
2002 - 2005 368 кВ/500 к.с. лимузина с нормална и дълга база

SL 55 AMG 1999 - 2001 260 кВ/354 к.с. кабриолет
2001 - 2005 368 кВ/500 к.с. кабриолет
2006 - 2007 380 кВ/517 к.с. кабриолет
SLK 55 AMG 2004 - 265 кВ/360 к.с. кабриолет

SLK 55 AMG Black Series 2006 - 294 кВ/400 к.с. купе

Х 63 AMG модели
Модел Години Мощност Варианти
C 63 AMG 2007 - 336 кВ/457 к.с. лимузина, комби
CL 63 AMG 2006 - 386 кВ/525 к.с. купе
CLK 63 AMG 2006 - 354 кВ/481 к.с. купе, кабриолет
CLK 63 AMG Black Series 2007 - 373 кВ/507 к.с. купе
CLS 63 AMG 2006 - 378 кВ/514 к.с. купе 4 врати
E 63 AMG 2006 - 378 кВ/514 к.с. лимузина, комби
ML 63 AMG 2006 - 375 кВ/510 к.с. SUV
R 63 AMG 2006 - 2007 375 кВ/510 к.с. Миниван
S 63 AMG 2007 - 386 кВ/525 к.с. лимузина с нормална и дълга база
SL 63 AMG 2008 - 386 кВ/525 к.с. кабриолет

Х 65 AMG модели
Модел Години Мощност Варианти
CL 65 AMG 2007 - 450 кВ/612 к.с. купе
S 65 AMG 2007 - 450 кВ/612 к.с. лимузина с нормална и дълга база
SL 65 AMG 2007 - 450 кВ/612 к.с. кабриолет
SL 65 AMG Black Series 2008 - 493 кВ/670 к.с. купе

Други модели
В миналото AMG произвежда и други различни по обем двигатели. Единственият до момента дизелов двигател е 3.0-литров CDI, използван в периода 2003 - 2004 във всички версии на С-класата.
Модел Години Мощност Варианти Бройки
C 30 CDI AMG 2003 - 2004 170 кВ/231 к.с. лимузина, комби, купе
С 32 AMG 2001 - 2004 260 кВ/354 к.с. лимузина, комби, купе
SLK 32 AMG 2001 - 2004 260 кВ/354 к.с. купе, кабриолет
С 36 AMG 1993 - 1996 206 кВ/280 к.с. лимузина
Е 36 AMG 1995 - 1996 206 кВ/280 к.с. комби, купе, кабриолет
С 43 AMG 1997 - 2001 225 кВ/306 к.с. лимузина, комби
Е 50 AMG 1996 - 1997 255 кВ/347 к.с. лимузина
Е 60 AMG 1996 - 1998 280 кВ/381 к.с. лимузина
SL 60 AMG 1993 - 1998 280 кВ/381 к.с. купе, кабриолет 633
SL 70 AMG 1997 - 2000 365 кВ/496 к.с. купе, кабриолет 150
SL 73 AMG 1999 - 2001 386 кВ/525 к.с. купе, кабриолет 42

[Mr.Mercedes-Benz]

The "1000SEL"
Surfing the web looking for "1000SEL" I find the weirdest things and wildest stories. According to some the 1000SEL was fitted with 10 Litre engine. Some say it was an lengthened S-class stretched a 1000mm. Could it be a limousine that would be made on special order by Mercedes themselves? I'm sorry, some came close, but here's the truth.

The 1000SEL wasn't a Mercedes you could order at your regular Mercedes dealership. The 1000SEL cars were made by coachbuilding and tuning companies like Chameleon, Styling Garage and Trasco. German tuner Gemballa even has made a 1001SEL and GFG used the 5000GFG name. How creative!
In case of an tuned SEC the name would of course be 1000SEC and that's where the name of this website comes from.

So what did you get when you ordered your own 1000SEL? Well, a 1000SEL could be anything. 1000SEL was just a badge and the contents were defined by the wishes of the customer. Those contents could vary a lot. I've seen the most extravagant creations but also I've seen cars with just the 1000SEL badge and that's it. So really, the badge doesn't say anything, but it does raise expectations!

Interior
A real 1000SEL Mercedes has a new interior. This interior should at least have a new upholstery, most likely in leather and preferably in white, creme or red. A mid console that runs through the whole car is also very “important�. This console was in most cases made of high-class wood and fitted with all kinds of compartments to store your personal belongings. A champagne cooler and a TV for the passengers must be included. High-end over-the-top HiFi-Stereo by Clarion or Pioneer were no exception.

Exterior
The exterior of the 1000SEL could include many extras and options. More chrome, gold instead of chrome, paint instead of gold, new rims, bumpers, spoilers and a
boomerang- antenna . All were options. In fact the badge "1000SEL" meant that anything was possible as long as you paid the bill.
One of the options offered by companies like ITS, Kugok and SGS was the so-called 600-nose. This new bonnet incorporated the style of the 600 Mercedes of the 1960's. The chrome parts could be sprayed in the car's colour, could be gold-plated (e.i. Kugok, SGS) or sprayed in a completely different colour (SGS).


So there you have it, the 1000SEL was nothing more but sure nothing less than a superlative luxury vehicle, something the Mercedes-Benz factory wasn't able to make. It took another 20 years for them to invent the Maybach…

[kdl]

Възхитително!
(все още не съм си намерил черното CLK W208 моделче..., за което ти писах преди доста време. Т.е. намерих го, но не успях да го спечеля на аукциона)

[Mr.Mercedes-Benz]

Възхитително!
(все още не съм си намерил черното CLK W208 моделче..., за което ти писах преди доста време. Т.е. намерих го, но не успях да го спечеля на аукциона)

Ако още те интересува онзи модел, който ти бях пратил преди, само кажи и ти давам телефона на човека. Черен и в моя мащаб не съм го срещал май. Моят е в онзи типичен за него лилав цвят.

[Mr.Mercedes-Benz]

Майбах и Мерцедес - Кратка история
Фирмата "Maybach-Motorenbau GmbH" е съзадена през 1909 година от Вилхелм Майбах и неговия син Карл Майбах и работят финансово подпомагани от "Luftschiffbau Zeppelin/GmbH" за "Luftfahrzeug-Motorenbau GmbH" (literally Airship Engine Company) до 1918година. първият прототип на автомобил е направен през 1919 година от Вилхелм Майбах който е бил технически директор в "Daimler-Motoren-Gesellschaft" която фирма пък е произвеждала дизелови и газови двигатели за фирмата "Цепелин" и техните верижни автомобили, а първият модел в серийно производство е произведен през 1921 година и е представен на "Берлин Мотор Шоу". От 1921 до 1940 година се произвеждат супер-луксозни автомобили, в същото време произвежда и свръхмощни дизелови двигатели за корабоплаването и железниците. По време на Втората Световна Война, Майбах взимат участие в производството на двигатели за свръхтежки машини, танкове и т.н. След войната така и не се е възобновило производството на автомобили, а компанията е извършвала някакви поправителни дейности. и така 20 години по късно Майбах се влива в "Daimler AG". Чак през 1997 година на "Токио Мотор Шоу" Мерцедес-Бенц представя свръх луксозния концептуален автомобил наречен Мерцедес-Бенц Майбах и така се слага новото начало.