18 мнения по тази тема

[Hooligan]

Ето ги и снимките
паролата е MBCB



Uploaded with ImageShack.us

[aalexieff]

Евала, благодаря за разходката по картинки!
С поздрав:

[300SEL]

Страхотни снимки,благодаря за което

[W140]

[Илия Горанов]

Споко... прибрах се вече: 9100 километра, 22 дни, 33 града, 9 държави, 8 GB снимки
Тепърва ще качвам...

Само между другото - SAAB-ът беше първата кола от 6 години насам, която не ни предаде нито веднъж, а пътуването беше най-дългото, което сме правили досега и като километри и като дни.

[Илия Горанов]

Както някои са разбрали, а други може би не, но на 3, 4 и 5 септември 6-ма членове на клуба посетиха едно мероприятие в Щутгарт.

Ето една първа доза от снимки от това мероприятие: 293 снимки и 6 клипа

Ето и някои от колите:

Цялата група пред музея


Mercedes-Benz SLK


Mercedes-Benz E class


Mercedes-Benz E class кабриолет


Mercedes-Benz SL500


Mercedes-Benz S class

[Dydo]

Страхотно сте си изкарали. Всъщност не видях на снимките, ама имаше ли човек от БГ групата, на който да му дадат да "тества" някой от трилъчите или поне да се вози. То като гледам каски няма, което ще рече, че не са изпъвали много колите. Апропо как е стоял там въпроса с желанието да покараш някоя от колите.

[Hooligan]

Та те не слязоха от тях, целия ден

Този пост е редактиран от Hooligan: 27 септември 2010 - 13:27

[Наско]

Много хубави снимки благодаря и на двама Ви

[KPAHK]

А бе аз чаках ли чаках някой да пусне отделна тема ама явно ще се хвалим тука

Така започна всичко



После посетихме това:



После покарахме това



и това



после в музея намерих мойта кола



и чак на следващият ден се запътихме към пистата



Там вече наистина покарахме това



и това



и най накрая си останахме с незабравимите спомени

Този пост е редактиран от KPAHK: 27 септември 2010 - 15:40

[Илия Горанов]

Добре, ето малко разказ и от мен:

Първият ден пристигнахме рано сутринта - шест човека от българския клуб. Настанихме се в хотела (горната снимка на КРАНК) и към 10 часа ни взеха с автобус и ни откараха в завода в Унтертюркхайм (баш централното място на Даймлер). В завода ни разделиха на две групи - англоговоряща и немскоговоряща. Ние бяхме в англоговорящата, прекачихме се на друг автобус и ни откараха на изпитателната писта в Унтертюркхайм. За съжаление не ни разрешиха да снимаме, докато сме в завода, което включва следващите места, за които ще напиша, така че от там няма снимки. Но тази изпитателна писта се вижда в много клипове, които са качвани в Интернет. Пистата е строена преди около 20 години, струвала е около 20 милиона евро (тогава дойче марки) и годишната поддръжка на съоръжението струва още около 1 милион евро. Представлява 7 трака с различна настилка - от модерен аутобан, през източно европейски път, паваж, грапава настилка до офроуд настилка и водни джобове - 20 и 50 см. дълбоки. Също има отделна писта, на която симулират дъжд, писта за симулиране на страничен вятър до 130 км/ч, кръгла писта, вираж с голям страничен наклон и тестови полета с различни проценти баир - от 10% до 70% наклон на пътя.

Разтовариха ни посредата на пистата, където ни очакваше един GL и една G класа. Всеки имаше възможността да се повози на един от двата джипа (а дори имаше време да се качиш и на двата, стига да имаш желание). GL го караха по дългата писта и демонстрираха системите за стабилност на джипа, както и за забавление го качваха на виража с големия наклон. G класата я въртяха по офроуд настилката, в плиткия джоб с вода и накрая я качваха на 60% баир, като на слизане спираха на средата на баира и тръгваха нагоре по баира на задна, за да демонстрират раздатката и автоматичната скоростна кутия на джипа. И в двата случая караха шофьори от Даймлер и ние бяхме само пътници, но беше интересно. Накрая пак ни натовариха в автобуса и направихме един демонстрационен заход с него по пистата, като го прекараха през паваж и грапава настилка, показаха как ускорява, качиха го на наклон - за да покажат колко нисък център на тежестта има и как не се преобръща и накрая минаха с автобуса през виража с големия наклон - черешката на тортата.

Прибраха ни с автобуса в изходната точка, където се разменихме с немскоговорящата група. През това време те бяха в windkanal-а, автобусът ги откара на пистата, а ние влязохме в windkanl-а. Това е една голяма сграда, в която провеждат аеродинамичните изпитания на автомобилите. Първо ни разказаха за самото съоръжение - оказва се, че е строено между първата и втората световна война. Дори показваха следите от бомбардировките през втората световна война. Самото съоръжение е колосално в буквалния смисъл на думата - лопатите на вентилатора бяха около 6 метра, а двигателят, който прави вятъра е 5MW - да мегавата. Имайте предвид, че малките електростанции по искър са между 1 и 2 мегавата всяка! Когато има футболен мач на стадиона в Щутгарт - не използват канала, защото електростанцията няма капацитет да захрани вентилатора и стадиона едновременно. Прожектираха ни слайдове и филми за това как работи съоръжението, разказаха, че това е най-стария, най-големия и най-добре оборудван windkanal в Европа, като е модернизиран близо 10 пъти през годините, като на него се провеждат изпитания за това как се стичат капките по колата когато вали или хвърлят кал от колата отпред, как работят системите против турболенция на кабриолетите, как издържат различни предмети на силен вятър - за пример - имаше изпитание на табели за самолетна писта, която трябва да устои на вятъра от турбините на самолетите. Учудващо - в този канал не изпитват аеродинамиката на целия автомобил, както и на спойлерите. Обяснението беше, че поведението на вятъра е различно, когато автомобилът се движи и когато е неподвижен. Тъй като асфалтът под автомобила е неподвижен - динамиката на въздуха под колата е различна и затова не могат да провеждат такива изпитания в този тунел. Но разказаха, че Даймлер имат друг подобен аеродинамичен тунел в Англия, който има подвижна платформа под автомобила и може да симулира изцяло движението на автомобила. Както и да е - немският канал можеше да симулира вятър до 250 км/ч. Докато ние бяхме там ни помолиха да оставим настрани всичко, което може да излети, да си закопчеем якетата, да си свалим очилата и ни позволиха да застанем на площадката, където стоят автомобилите, след което "пуснаха вятъра" до 70 км/ч. Усещането е невероятно, при 70 км/ч можеш да се наклониш срещу вятъра с няколко градуса, без да паднеш, а за да стоиш изправен трябва да се разкрачиш поне на 50 - 60 см. за да имаш опора. На площанката имаше и новата E class cabriolet с отворен гюрук. Позволиха ни да седнем в колата и пуснаха вятър със 130 км/ч. Колата беше оборудвана с Aircap и можеше да се усети разликата между включена система и изключена система.

С това посещението на завода в Унтертюркхайм приключи. Събраха ни отново в автобуса и ни откараха в музея (той е пред завода, което е около километър от там). В музея имаше кратък обяд на блок маса - сандвичи, салатки, кроасани, немски гевреци с масло... имаше и време за разглеждане на търговския център за коли, както и магазина за сувенири. Направихме си една обща снимка пред музея (малко по-нагоре съм я качил). След това ни раздадоха по едни слушалки и ни разходиха из музея с гид. Всъщност разходката не беше толкова с цел да разгледаме експозицията, а да покажат конкретни неща. Наблегнаха на историята на Карл Бенц и Готлиб Даймлер, първия автомобил, първите двигатели, разказаха малко за самата сграда на музея, която е не по-малко уникална от експозицията. Показаха ни временната експозиция на спортни автомобили, в която е включен и последния SLS. В общи линии минаването през музея беше малко припряно и нямаше време за много снимки или за разглеждане. Отново ни събраха в автобуса и ни откараха в ресторант, където имахме вечеря и най-накрая имаше възможност да се запознаем с останалите участници в мероприятието, тъй като през целия ден имаше разни организирани дейности и нямаше много време за приказки. След ресторанта ни прибраха в хотела и горе долу така приключи първият ден от мероприятието.

Закачам няколко снимки, сканирани от брошурите и намерени в Интернет.
Оказва се, че Daimler явно не дават много да се снима вътре, защото и в Интернет почти няма снимки от мястото на събитията.

Следва продължение.

Прикачени файлове

•  60percents.jpg   111,87K   21 Брой сваляния
•  ml.jpg   71,11K   23 Брой сваляния
•  ml2.jpg   133,3K   28 Брой сваляния
•  setra.jpg   242,14K   28 Брой сваляния
•  setra2.jpg   65,79K   27 Брой сваляния
•  wind_e.jpg   44,71K   22 Брой сваляния
•  wind_sls.jpg   108,47K   20 Брой сваляния
•  wind_sls_2.jpg   127,03K   20 Брой сваляния
•  windkanal_1.jpg   91,22K   22 Брой сваляния
•  Windkanal_06_09.JPG   137,92K   25 Брой сваляния
•  Windkanal_06_10.JPG   98,17K   23 Брой сваляния

[Илия Горанов]

И така, на втория ден, автобусът ни взе от хотела рано сутринта - в 8:00 часа. Отпътувахме за Малмсхейм, което е на около час път с автобус по аутобана от Щутгарт. В Малмсхейм имаше стара самолетна писта, която се използва от Даймлер за различни мероприятия. Като пристигнахме на пистата ни чакаха 24 мерцедеса от различни модели, но всичките бяха последната генерация на съответния модел. Горе, на шестата снимка на КРАНК се виждат всичките 24 коли на пистата.

В подборката бяха включили S класа 400 хибрид, новата Е класа с четири врати, купе и кабриолет версия, имаше и последната C класа. Имаше едно SLK, един SL500 - най-мощната, имаше един ML и един GL, но нямаше G класа. Също имаше B класа, R класа, GLK. Имаше и един CLS, на който така и не можах да се кача. Имаше и няколко А класи, но те бяха за инструкторите и тях не сме ги карали. Имаше и една B класа с водороден реактор - прототипна, и също така един Sprinter висока база 4х4, но той беше от обслужващите и също не беше за каране.

Първо ни приветстваха, разделиха ни на четири групи, представиха ни инструкторите (на нашата група се падна шефът на инструкторите)... обясниха как ще протече денят и т.н. После отвън инструкторите обясниха някои базови неща - как се намества седалка (не от кое копче, а каква е правилната поза на тялото) и др. такива работи. Мероприятието беше организирано в пет "упражнения" в рамките на деня, като 48 човека бяхме разделени в четири групи по 12 човека. Две от групите имаха инструктори на английски, другите две на немски. Всяка група имаше по шест автомобила, във всеки от автомобилите по двама. Инструкторът имаше радиостанция, по която говори, а хората от неговата група имат радиостанции в колити е слушат. Всяко "упражнение" се прави от всяка кола по един, два или три пъти (за различните - различен брой пъти) с всеки от шофьорите, като всеки от групата се качва на всяка от колите за всяко упражнение. Т.е. до края на деня всеки се качва на всяка от колите, които бяха на пистата.

Първото беше слалом между конуси, като не всеки следващ заход се увеличава скоростта, с която трябва да го минеш. Нищо особено, но доста забавно и приятно. Освен това свикваш с различните коли, свикваш с обясненията на инструктора. Бутнахме няколко конуса разбира се. Освен това колите бяха всичките с големи двигатели. Най-малки бяха Б класите с двулитрови, но големите класове бяха 350 CDI, 400 хибрид, SL-а беше 500 и все мощни коли. Всичките коли бяха с автоматични скорости - някои с лост, други с малко лостче на волана. Важното е, че като са автоматици - всичките имаха и кикдаун... е да казвам ли, че тоя кикдаян не го оставяхме намира през цялото време

Второто упражнение беше спиране със 90-100 км/ч върху мокра настилка. На едно място пистата беше боядисана с някакво покритие, което го намокриха с цистерна. Когато това покритие е мокро, обясниха, че е хлъзгаво като лед през зимата. Задачата беше да се засилиш със 90 пъривя път, 100 втория път и като стъпиш на мокрото трябва рязко да завиеш и след това да спреш. Трасето е очертано с конуси, а на влизане в трасето има радар, който показва с каква скорост си влязъл. След това обръщаш, връщаш се в мокрото трасе и трябва с изключени стабилизиращи системи на пълна газ да овладееш колата и да излезеш от трасето между два конуса в края. На това упражнение българската група бяхме доста добре, а инструкторът обясни, че хората от държави, където вали сняг се справят с тези задачи лесно, но хората от страни, където рядко или изобщо не вали сняг изобщо не могат да свикнат с хлъзгавото. На всичкото отгоре, в нашата група имаше и един финландец, който го направи както го пише в дебелите книги. После се оказа, че бил автомобилен състезател и карал предимно по заледени писти във финландия. Имал 3000 старта в зимни условия! А отделно имаше и двама от Кипър - единия от тях скочи с колата в тревата

Третото беше демострация на новите технологии - показваха една B класа F-CELL - с водороден реактор. Количката е доста странна - движи се като тролей - тихо и ускорява доста добре - съпоставимо с двулитров бензин. Реакторът прави 100 киловата ток, който се използва за задвижване с електромотори, като има и батерии, които се зареждат при спокойното шофиране и се използват при ускорение. На таблото няма оборотомер, но има един метър, който показва колко ток се произвежда от реактора, колко се консумира и ако има остатък - че зарежда батерията, а ако има недостиг - че черпи от батерията. Дадоха възможност всеки да покара едно кръгче с F-CELL-а. След това демонстрираха и Emergency Brakes - система, с която са оборудвани новите автомобили, които имат дистроник. Системата засича препятствия на пътя и 1 секунда преди сблъсака, ако шофьорът не реагира (не натисне спирачка, не завие с волана, не промени предавка или нещо друго), системата сама задейства 20% спирачно усилие, а някакви милисекунди преди сблъсъка, ако шофьорът все още не е реагирал, задейства още 40% спирачно усилие. За да пробваме системата, на пътя имаше монтирано едно устройство, което имитира препятствие и дадоха всеки да направи по един заход - ускоряваш до 60 км/ч по пистата и без да пипаш нищо - като наближи мястото, колата сама намалява, но не спира сама. Идеята е, че колата няма да спре, но ще намали скоростта и ще намали опасността при сблъсъка.

Между отделните упражнения имаше паузи с кетъринг - пасти, напитки, време за пушене и тоалетна. След третото упражнение имаше по-дълга пауза за обяд и малко време за приказки.

Следващото беше може би най-забавното упражнение. Качиха ни на най-мощните автомобили от армадата и отидохме на другия край на пистата. Там имаше очертани три кръга с конуси, може би около 50 метра диаметър. Задачата беше да се правят осморки с възможно най-високата скорост, която може да се набере, без да се бутат конусите. За тази задача беше предвиден GLK, R класа, една S класа, една E класа, SL500 и още един автомобил, но не помня вече какъв беше. Усещането на осморките с S класата е неописуемо - тази кола е като кораб, едвам се накланяше в завоите. В същото време 400 хибрид - с тия електромотори, като настъпиш на кикдауна ускоряваше като самолет. Всеки шофьор правеше по две осморки между трите кръга с всяка от колите. SL500 беше последната, на която се качих на това упражнение и не съжалявам, защото беше истински звяр... усещането в колата при ускорението е като при излитане на самолет. Карал съм коли, а преди този SL, същия ден на пистата карах още доста други не маломощни коли и очаквах, че ще е впечатляващо, но определено не очаквах такъв тласък на старта.

Последното упражнение беше - засилваш се с 90 - 110 км/ч и без да натискаш спирачка трябва да заобиколиш с резки завои ляво-дясно препятствие на пътя, което бяха няколко конуса. Когато го правех с B класата имах усещането, че ще се преобърне, но инструкторът обясняваше, че са правили тестове с тази кола до 140км/ч и не се е преобърнала. Другите коли на това задание се усещаха доста по-стабилни, дори и един ML не даваше дори и признаци, че може да има проблем при рязко завиване със 110 км/ч.

И така - до края на деня изтъркахме 100 гуми, защото колите постоянно бяха на кикдаун-спирачка-кикдаун... На края на деня на таблото на SL-а пишеше среден разход на гориво за деня - 48 л/100км. Броните на колите бяха покрити с черно - като сажди, но не бяха сажди, а прах от автомобилни гуми. Събраха ни в автобуса и ни откараха в хотела. Имаше два-три часа свободно време, след което първо се събрахме във фоайето на хотела. През целия ден на пистите имаше професионални фотографи, които снимаха. Всъщност горните снимки, които съм пуснал аз (49 броя) не са мои, а са от тези фотографи. Бяха пуснали снимките да се въртят на едни телевизори... малко по-късно имаше вечеря в ресторанта на хотела и свободно време за разговори. Аз лично се отдадох повече на разговори с хората от други клубове, като се надявам, че никой от българската група не се е обидил, но ние се виждаме в България буквално всяка седмиица, затова предпочетох да обменим опит и идеи с хората от други клубове. Запознахме се с двама англичани, един холандец, двамата от Кипър, които през цялото време се хвалеха, че кипър е 700'000 население и имали 100 члена в клуба, няколко англоговорящи немци, един датчанин, полаци, чехи и други...

На другия ден бяхме свободни... аз лично посетих още веднъж музея, този път с повече отделено време за разглеждане и снимки... след което продължих моето пътешествие назапад по Европата. От Щутгарт продължихме съм Страсбург, Бордо, от там влязохме в северна испания и по брега на океана, през Португалия, до Гибралтар. После по costa del sol - испанският средиземноморски бряг и по cote de azur - френския "лазурен бряг"... после Италия - Геноа, Венеция... и от там за България.

Още снимки в близко бъдеще...

[Илия Горанов]

По въпроса с посещението на музея - имайте предвид следното:
1. Музеят работи всеки ден без понеделник
2. Пред музея има синя зона за паркиране, която е безплатна в почивните дни и ако отидете рано сутринта - има свободни места
3. Подземният паркинг на музея е платен и цената е по 1 евро на час през първите 3 часа и по 2 евро на час за всеки следващ
4. Ако сте яли в ресторанта на музея или сте пазарували в магазина на музея имате право на един безплатен час - дайте си билета на касата
5. Входът в музея е с билет, който струва 9 евро. Членовете на клуба влизат в музея безплатно през цялата година срещу представяне на клубна карта. Членове на семействата на членове на клуба ползват билет с отстъпка, който струва 4 евро.
6. В магазина на музея се ползва отстъпка. Отстъпката не е много ясно при какви условия се ползва и какъв точно е размерът - за най-сигурно питайте на касата. Трябва да имате членска карта в себе си.
7. Музеят има 7 етажа, като е построен във вид на две спирали. Спускайки се по едната спирала ще видите т.нар. изложба "Митовете" която е подредена по хронология - от най-старите коли към по-новите коли. Ако се спускате по другата спирала - ще видите изложбата наречена "Герои", като в нея ще видите на всеки етаж различна тематична изложба - спортни автомобили, строителна техника, автомобили на известни личности и т.н. Сградата има доста сложна архитектура и ако влизаш за първи път, не е лесно да се изгубиш или объркаш по етажите. Ако искате да видите всичко и да не пропуснете нито една зала от музея - на касата за билети има малки брошурки в които има списък на всички зали и етажи. Вземете си една и следете дали не сте пропуснали нещо.
8. На влизане получавате аудио гид - устройство със слушалки, което виси на една връв на врата ви. Устройството се насочва към експоната, който ви интересува, натискате бутона PLAY и слушате аудио запис за експоната. Устройствата се предлагат на доста езици. Няма на български, но има английски, немски и руски. Освен това на всеки експонат има табели на английски и немски. На излизане от музея ще ви подарят връвчицата, на която е висял аудио гидът докато сте разглеждали.
9. Посетете първо експозицията, а след това влизайте в магазините. По-комфортно ще ви бъде да разглеждате без да мъкнете торби със сувенири. Все пак - в музея има и безплатен гардероб. Първият път когато ходих в музея вече бях излязъл от хотела и бях с куфара, с лаптоп и с голям шлифер - оставих ги на гардероба без проблеми.

ПИтахме - всички автомобили в музея са в движение. Консервирани са - източени са всички течности от тях, нямат акумулатори, може би някой гумен детайл ще се наложи да се смени. Но по думите на хората от музея могат да пуснат в движение и най-стария модел в рамките на две седмици подготовка. Разбира се, някои от моделите там са толкова стари, че не могат да работят със съвременни масла, нито със съвременни горива, но ако се използват правилните течности, всички експонати могат да бъдат запалени и ще се движат.

Пожелавам на всички приятно посещение на музея в най-скоро време.

[KPAHK]

Евала Илийка,

колко часа прекара в писане

Аз да турна и малко Видео:

Упражнение №2
http://www.vbox7.com/play:f8f758b3

Упражнение №3
http://www.vbox7.com/play:7746ff93

Другите клипчета са качени ТУК

Този пост е редактиран от KPAHK: 28 септември 2010 - 16:02

[daimler1]

Страхотно преживяване сте имали!Браво!!!Пък това с карането...