Статия:
Първа мечта: преди много години в списание "Егоист" се деляхме на два вида хора - хора с РС и хора с "Епъл". Лаптопни врагове, водещи технологичен джихад. Още тогава нахапаната ябълка беше кауза.
Аз, разбира се, бях с РС и въобще не се интересувах от напредъка на "Епъл". Всеки напредък е от дявола. Игнорант на бъдещето - и аз съм като повечето българи. Това е талант на българите - да игнорираш бъдещето. Да няма значение.
Днес Стив Джобс е част от световната доза живеене. Без да съм му фен, осъзнавам огромността на мечтата. Да можеш да правиш нови неща. Да изобретяваш. Да излезеш пред хората и те да чакат твоята нова версия на някаква спонтанна детска идея. Да надминеш модата и да накараш потребителя да осъзнае, че утре ще има още.
Не като количество, а като прогрес
А аз се родих в страна, където винаги казват: "Няма да откриваме топлата вода, я!". Винаги добавят едно "я" накрая, защото изпитват неудобство. Това е най-горчивият смях - когато осъзнаеш, че има държави, които раждат и правят Стив Джобс. И други, които раждат и правят деца за продан.
Хората на планетата всеки ден откриват топла вода и успяват да ни я продадат, а ние не откриваме нищо. Откриваме само следи от подметки по задницата си. И пак ще напомня - докато едни хора на планетата продават таблети, други хора продават децата си. Защо е така, мамка му, и защо се оказах от тая страна на Земята?!
Стив Джобс - не ми отива да пиша за него. Но ми отива да пиша за това, което помня от читанките. Примерно: "... ний сме дали нещо на света!". Потисната реплика. Не се сещам какво сме дали освен една-две бактерии. А Стив Джобс даде нещо на света и днес хората им е мъчно за него. Човекът е творческа проява на божественото. Стив Джобс със сигурност.
Иначе повечето хора са биомаса
Но дори и като биомаса могат да имат мечти. Трябва даже.
Втора мечта: Бразилия. Само преди десет години давахме примери за това, че в България се бразилизираме. Сиреч - жените продават телата си, мъжете продават съмнителни прахчета в хартийки. Държавата с най-големия външен дълг на планетата беше Бразилия. Произвежда "Фолксваген" и самба. Столицата й има формата на самолет. Имат гета колкото Благоевградски окръг. Как се справихте с бразилските цигани?
Един ден бразилците се събудиха и осъзнаха потребността да бъдат модерни. Да си платят дълговете и да станат водеща икономика. Ако горе-долу мога да си представя мечтата на един отделен субект като Стив Джобс, но не мога да си представя мечтата Бразилия.
Един човек да успее - това може да се осъзнае от българския мозък. Но цяла държава да се осефери и да тръгне по правилния път?! Как стават тези неща? Колективна мечта? Това е български оксиморон и бразилска реалност. Колективна мечта се прави от много мечти. Ама ние имаме вересии, нямаме много мечти. Дори нямаме планове за довечера.
Забранено е да се мечтае наоколо. Наоколо казват, че една птичка пролет не прави. Въобще - имаме най-тъпите пословици, който пословично ни различават от модерността. Щом Стив Джобс е възможен, щом Бразилия е възможна - значи има някакъв шанс и за нас.
Трябва някой да разреши мечтите наоколо. Да постави пътни знаци, които не ограничават, а поощряват. Бразилия и Стив Джобс. Чувствам се като световен селянин. Има защо.
Източник