Вицове
Започната от ALEX_C200, 29 сеп 2006 - 16:22:07
2416 мнения по тази тема
#1111
Публикувано 16 декември 2012 - 14:09
Центъра на перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе…
- оу…
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
… – … на кво?
- ми… петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
- абе…
- мм…?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
…!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
- … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…!
=======================================================================================
Що е тва пернишки ужас?
Голф без тунинг.
=======================================================================================
На площада в центъра на Перник спира ''Тоарег',насъбра ли се около него гражданите да го оглеждат....
След няколко минутно мълчание се чул глас измежду тълпата:
- Ибаси гУлемю Голф?
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе…
- оу…
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
… – … на кво?
- ми… петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
- абе…
- мм…?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
…!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
- … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…!
=======================================================================================
Що е тва пернишки ужас?
Голф без тунинг.
=======================================================================================
На площада в центъра на Перник спира ''Тоарег',насъбра ли се около него гражданите да го оглеждат....
След няколко минутно мълчание се чул глас измежду тълпата:
- Ибаси гУлемю Голф?
#1112
Публикувано 16 декември 2012 - 14:31
...
#1113
Публикувано 16 декември 2012 - 16:08
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по ташаците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по ташаците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
#1114
Публикувано 16 декември 2012 - 20:31
Дядо отива на доктор и се оплаква:
- Докторе, нещо прокапах!
Докторът го преглежда и го пита:
- Кога си имал полов контакт за последно, дядо?
- Завчера.
Докторът:
- Поздравления, сега свършваш!
- Докторе, нещо прокапах!
Докторът го преглежда и го пита:
- Кога си имал полов контакт за последно, дядо?
- Завчера.
Докторът:
- Поздравления, сега свършваш!
Scientists have finally discovered what's wrong with the female brain : On the left side, there is nothing right, and on the right side, there is nothing left...
#1115
Публикувано 17 декември 2012 - 18:11
Двама приятели на чашка в бара си говорят:
- Кой те запозна навремето с жена ти?
- Ние сами се срещнахме. Не обвинявам никого...
- Кой те запозна навремето с жена ти?
- Ние сами се срещнахме. Не обвинявам никого...
Ако си задаваш въпроса "струва ли си да ремонтирам стария Мерцедес", по-добре го продай и си купи чисто ново Пежо, Мерцедес не е твоята марка!
• Бабини деветини • clk.babailiica.com • наргиле •
#1116
Публикувано 17 декември 2012 - 18:30
Кара си един пич по магистралата и по едно време вижда човек, облечен целия в червено и му маха за автостоп. Шофьорът спира и го пита:
- Кой си ти, бе?
- Аз съм Червеният педе*аст и искам да ме откарате до следващия град.
Откарал го нашия и продължил.
По едно време гледа - един, целия в зелено, маха за автостоп.
- Кой си ти?
- Аз съм Зеленият педе*аст и ако може да ме хвърлите до следващия град.
Качил го нашия и продължил по пътя си.
Кара си той и изведнъж гледа един в синьо му маха. Спира пичът и казва:
- Ти сигурно си Синият педе*аст и искаш да те откарам до следващия град.
- Абе ти дай документите, пък ще видим после кой е педе*аст!
- Кой си ти, бе?
- Аз съм Червеният педе*аст и искам да ме откарате до следващия град.
Откарал го нашия и продължил.
По едно време гледа - един, целия в зелено, маха за автостоп.
- Кой си ти?
- Аз съм Зеленият педе*аст и ако може да ме хвърлите до следващия град.
Качил го нашия и продължил по пътя си.
Кара си той и изведнъж гледа един в синьо му маха. Спира пичът и казва:
- Ти сигурно си Синият педе*аст и искаш да те откарам до следващия град.
- Абе ти дай документите, пък ще видим после кой е педе*аст!
Ако си задаваш въпроса "струва ли си да ремонтирам стария Мерцедес", по-добре го продай и си купи чисто ново Пежо, Мерцедес не е твоята марка!
• Бабини деветини • clk.babailiica.com • наргиле •
#1117
Публикувано 17 декември 2012 - 18:40
Един човек решил да си купи крава... отишъл при друг, който рподава крава и се разбрали да му плати 100 лв. а другия ще му доведе кравата на следващия ден. Да обаче, на следващия ден - човекът дошъл без крава:
- Извинявай, ама тя кравата взела, че нощеска умряла...
- Е няма проблеми, върни ми парите...
- Да де, ама аз снощи ги изпих...
- Добре де, поне ми дай умрялата крава
Дал му той умрялата крава, а след време се срещат
- Какво направи ти с оная умряла крава?
- А, продадох я на томбола.
- Е как така на томбола?
- Ми как, продадох на 500 човека билети за томболата - всеки билет по 2 лв. и спечелих 998 лв.
- Как 998, нали 500 х 2 = 1000 лв.
- Да де, ама тоя, дето спечели беше възмутен, че кравата е умряла, та се наложи да му върна двата лева!
- Извинявай, ама тя кравата взела, че нощеска умряла...
- Е няма проблеми, върни ми парите...
- Да де, ама аз снощи ги изпих...
- Добре де, поне ми дай умрялата крава
Дал му той умрялата крава, а след време се срещат
- Какво направи ти с оная умряла крава?
- А, продадох я на томбола.
- Е как така на томбола?
- Ми как, продадох на 500 човека билети за томболата - всеки билет по 2 лв. и спечелих 998 лв.
- Как 998, нали 500 х 2 = 1000 лв.
- Да де, ама тоя, дето спечели беше възмутен, че кравата е умряла, та се наложи да му върна двата лева!
Ако си задаваш въпроса "струва ли си да ремонтирам стария Мерцедес", по-добре го продай и си купи чисто ново Пежо, Мерцедес не е твоята марка!
• Бабини деветини • clk.babailiica.com • наргиле •
#1118
Публикувано 17 декември 2012 - 21:16
Турист минавал през село Педерастово.
На площада срещнал един местен и го попитал :
- Защо сте си кръстили селото така?
- Не знам. Аз съм снаха тука ...
На площада срещнал един местен и го попитал :
- Защо сте си кръстили селото така?
- Не знам. Аз съм снаха тука ...
#1119
Публикувано 17 декември 2012 - 21:36
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, моето момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти
Мецан такова… нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
- Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре де, каква е тая твоята венерическа болест толкова страшна?
- Ми боли ма оная работа за твоите въглища!
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, моето момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти
Мецан такова… нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
- Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре де, каква е тая твоята венерическа болест толкова страшна?
- Ми боли ма оная работа за твоите въглища!
Scientists have finally discovered what's wrong with the female brain : On the left side, there is nothing right, and on the right side, there is nothing left...
#1120
Публикувано 19 декември 2012 - 14:45
Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва:
- И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си!
Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва:
... - О, да, напълно съм съгласен с теб!
- Да, да, наистина е знак – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща!
Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден:
- Ти няма ли да пиеш?
Тя отговаря:
- Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
- И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си!
Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва:
... - О, да, напълно съм съгласен с теб!
- Да, да, наистина е знак – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща!
Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден:
- Ти няма ли да пиеш?
Тя отговаря:
- Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
#1121
Публикувано 20 декември 2012 - 11:18
На тел. : 112
- Ало, от Перник се обаждам.
- Арееее, веднага със заплахи започваме а?
- Ало, от Перник се обаждам.
- Арееее, веднага със заплахи започваме а?
#1122
Публикувано 20 декември 2012 - 11:34
Двама приятели се срещат:
- Ти от колко време не си се изповядвал?
- От много, сигурно има 3 години, защо?
- Ще те помоля за една услуга - да отидеш при попа и да се изповядаш, ама да се задържиш така повечко при него - поне час, час и половина, че искам да посетя попадията - нали разбираш?!
- Е щом е за приятел, ще направя услуга...
Отишъл човекът при попа и започнал да се изповядва, един грях, втори грях и така три години назад. Накрая обаче му станало гузно:
- Дядо попе, имам още един последен грях. Един приятел ме помоли, да те задържа така час - час и половина, докато се изповядвам, че имал работа с попадията!
- Чедо, нямаш грях, ама тичай бързо при жена ти, че попадията почина преди година!
- Ти от колко време не си се изповядвал?
- От много, сигурно има 3 години, защо?
- Ще те помоля за една услуга - да отидеш при попа и да се изповядаш, ама да се задържиш така повечко при него - поне час, час и половина, че искам да посетя попадията - нали разбираш?!
- Е щом е за приятел, ще направя услуга...
Отишъл човекът при попа и започнал да се изповядва, един грях, втори грях и така три години назад. Накрая обаче му станало гузно:
- Дядо попе, имам още един последен грях. Един приятел ме помоли, да те задържа така час - час и половина, докато се изповядвам, че имал работа с попадията!
- Чедо, нямаш грях, ама тичай бързо при жена ти, че попадията почина преди година!
Ако си задаваш въпроса "струва ли си да ремонтирам стария Мерцедес", по-добре го продай и си купи чисто ново Пежо, Мерцедес не е твоята марка!
• Бабини деветини • clk.babailiica.com • наргиле •
#1123
Публикувано 20 декември 2012 - 17:19
- Добър вечер, два билета, моля!
- За Хобитът?
- Не, това е гаджето ми.
- За Хобитът?
- Не, това е гаджето ми.
#1124
Публикувано 20 декември 2012 - 23:13
Срещат се мъж и жена в 5 часа сутринта пред вратата на апартамента си. Мъжът започва да вика на жената: - Къде ходиш, ма, не виждаш ли колко е часа, къде си скитала до това време?!?! - Ми бях у Пена, досега си бъбрихме, не усетих кога е минало времето? Мъжът решил да провери, обадил се на Пена и питал за жена си, а Пена отговарила: - Ей, Иване, тая твойта жена много несериозна, от месеци не се е обаждала, сума време не сме се виждали вече? Жената, сконфузена, нападнала мъжа: - Ми ти, бе, ти къде ходиш, що се прибираш чак сега, къде си хойкал? - А, аз у Гошо бях. Жената на свой ред решила да провери тази работа, звъни у Гошо и пита: - Гошо, мъжа ми там ли е? - Ааа, как?! Тука е, играем карти. Искаш ли да го чуеш?
#1125
Публикувано 22 декември 2012 - 23:17
След +#$%*****, Тя пита:
-Ти да не си таен агент?
-Защо?- пита Той с широка усмивка.
-Знам ли?.. Влезе, излезе - нищо не усетих!
-Ти да не си таен агент?
-Защо?- пита Той с широка усмивка.
-Знам ли?.. Влезе, излезе - нищо не усетих!
Scientists have finally discovered what's wrong with the female brain : On the left side, there is nothing right, and on the right side, there is nothing left...
0 потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 0 гости, 0 анонимни