Време е за нова доза суха теория и интересна практика.
Пропанът гори в съотношения, вариращи между 2.4% и 9.5% по обем, изпарена газ къмто въздух. Най-висока Т на горене имаме при 4.4% обемно съдържание изпарена газ в сместа.
Бутанът гори в съотнопения, вариращи между 1.9 и 8.5% по обем.
Най-висока Т на горене имаме при 3.5% обемно съдържание.
Тъй като "зимната" газ би трябвало да е предимно пропан, заради по-ниската му Т на изпаряване(-40С при нормално атм. налягане ), а лятната предимно бутан, заради по-малкото Т разширение и по-високата Т на кипене(0Ц, при нормално атм. налягане), можем да осредним тези стойности и спокойно да приемем, че процентото съдържание газ в горивната смес, трябва да е около 4%+/-1%, като за предпочитане е сместа да е в горната граница на този толеранс.
Това означава, че грубо, площта на отворите за подаване на газ в смесителя, трябва да бъдат около 4-5% от площта на отвора за въздух. Но това е ако приемем , че нямаме хидравлични загуби и коефициентът на пропускливост е около 1, което е рядкост в практиката.
Коефициентър на пропускливост на отворите зависи от тяхната форма и заобляне, но спокойно може да приемем стойности около 0.5-0.7 за отворите за газта, и между 0.5 и 0.95 за отворите за въздуха, в зависимост от формата на дифузьора.
Когато добавим кранчето с по-малко сечение, разположено някъде по маркуча, имаме още веднъж коефициент около 0.7, или общо 0.7 х 0.7 = 0.49 общо за газта и примерно 0.9 за въздуха (много добър дифузьор).
Това означава, че ако има дифузьор с диаметър 40мм и площ 1256мм2, реалната хидравлична площ е 0.9 х 1256 = 1130.4мм2.
От там лесно можем да намерим необходимата минимална площ на отворите за газта - (4% x 1130.4)/коефициента на пропускливост за газта = 45.2/0.5 = 90мм2.