Публикувано 06 май 2006 - 12:40
Въпроса е доста комплициран. Не искам да подвеждам никого, най-малкото към всеки Мерцедес има ръководство за експлоатация, в което ясно пише какво масло да се използва. Има и отделна точка за буксиране на повреден автомобил, където са дадени указания за автоматичната предавателна кутия, но липсват каквито и да било ограничения за механичните такива.
Относно мазането – типа на маслото на маслото се залага при проектирането и после при изпитанията се правят промени ако е необходимо. Изхожда се, най-общо, от конструкция, натоварване и материали използвани в агрегата. Лично мое мнение е, че по принцип повечето кутии за леки автомобили нямат проблеми с използване на АТФ, стига да са с цилиндрични зъбни предавки с нормално зацепване и невисоки контактни налягания. При наличие на червячни, хипоидни и др. подобни, обаче АТФ не е подходящ.
АТФ позволява (говоря за ръчни предавателни кутии) работа в много широк температурен диапазон, защото неговото температура на течливост е около –40 градуса, докато на 80W90 e –25-27, което при под –20 създава сериозни съпротивления и затруднения в превключването. Самият коеф. на триене който създава АТФ в контактната зона е различен, което според някои автори води по-малко време за синхронизация. Загубата на мощност при кутия заредена с АТФ е по-малка, естествено, като това е по-изразено при ниски температури.
Разработването на АТФ, както подсказва и името, е основно за автоматични предавателни кутии, където е необходимо масло което да осигури нормална работа на хидротрансформатор или хидросъединител и същевременно мазане на мокри фрикционни елементи и на зъбни предавки. Поради тази причина, при предавки с големи контактни налягания съчетани с приплъзване в контактното петно, се използват масла са по-голям вискозитет и подходящ пакет от присадки (така нар. ЕП). Примерно, ако разгледаме изключително универсалната кутия Борг&Уорнър Т5 (поне на мен ми е известно да се вгражда в над 10 марки) – тя има две разновидности – за мазане с АТФ и за мазане с ЕП. Разликата е в лагеруването, ъгъла на конусната повърхнина на синхронизиращия пръстен, материала на изработка на последния. При някои кутии отворите за мазане са по-малки и сипване на ЕП води до влошено мазане на лагери втулки докато загрее кутията. Някои автори твърдят, че АТФ се използва в някои механични кутии, защото синхронизиращите пръстени са изработени от месинг, а присадките в ЕП маслата (съединения на фосфор и сяра) са корозионно активни спрямо месинга.
Трябва де знае, също, че качествата на АТФ са обратнопропорционални на работната му температура. Направените тестове показват, че при 80 градуса, качествата се запазват в продължение на 160000 тестови км (автоматична предавателна кутия). При 90 – 80000, 100 – 40000, 125 – 10000. При 210 градуса пробега е само 32 км.
Собствениците на автомобили с автоматични трансмисии трябва да спазват точно типа на маслото, например АТФ А, АА, Дексрон 1, 2, 3 и 4, Меркон и Мопар са с изменяеми фрикционни свойства, докато АТФ тип Ф, Г и СиДжей са с неизменяеми с-ва. Двата основни типа не са взаимозаменяеми.