Почина Христо Калчев - Разговори за всичко и всеки

Той е най-касовият български автор на всички времена, тиражите му отдавна са надминали Вазов.

На 61-години почина писателят Христо Калчев, авторът на "вулгарни романи", достигнали невиждани тиражи през последните 10 години.

Негови колеги, които го признаваха и харесваха, но дори и завистливи литератори, които го ненавиждаха, твърдят, че е най-касовият български автор на всички времена, а тиражите му отдавна са надминали съчиненията на Иван Вазов.

Христо Калчев (роден на 11 август 1944) е от типично софийско семейство. Завършил е английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е републикански шампион по фехтовка.

Той пишеше романи далеч преди промените през 1989 г. и понякога беше учудващо как така се промушва безнаказано край строгата идеологическа цензура. Знаеше се, че прекарва часове в писателското кафене и в ресторанта на "Ангел Кънчев" 5, а после описваше твърде лесно разпознаваеми типажи от бохемстващите интелектуалци.

Първата му книга е сборникът разкази "Инерция (1976). До 1990 написва още 13. По-известни от онова време са "Луда вода" (1980), "Вътрешна светлина" (1981) и особено издадената между 1987 и 1989 г. поредица за "Белият дявол ". Но за тях все пак знаеха главно професионалните литератори.

"Писателят трябва да проникне в персонажа си и да го разбере", казваше Калчев, но не е ясно дали наистина се е познавал с толкова много престъпници, корумпирани политици и магистрати и парвенюта, колкото е описал.

В интервю за "Плейбой" разказа, че се е срещнал за пръв път очи в очи с Васил Илиев в емблематичната за групировката ВИС кръчма "Мираж".

Друг път обаче е казвал, че видял за първи път същия Васил, който беше един от първите показно разстреляни главатари на "мутрите", като охранител на гарата.

"Русо момче с очилца, сресано на път. Не излъчваше драматична агресия, каквато излъчваха хора като Поли Пантев например. Тази пропорция е едно към един милион. Ако е помогнал на 10 души, е рекетирал, грабил, наранил много повече хора", преценяваше Калчев.

Той написа 25 романа, които сам определи с непознатия до тогава жанр "вулгарни".

Описа възникването и възхода на мутрите, на сенчестия бизнес, на наркотрафика.

Трилогията "Нерон Вълкът", "Калигула Бесният" и "Цикълът на Месалина" (1996-1998), "Ликвидирайте генерала" (1998), Кървавият път на коприната" (1999) са продадени в стотици хиляди екземпляри.

Неколцина от т. нар. утвърдени писатели се опитаха да имитират стила и сюжетите му, но не успяха. Книгите на Калчев и до днес се търсят най-много.

Той предрече в текстовете си гибелта на повечето от ликвидираните през годините бандити. Прогнозира дори убийството на някогашния министър-председател Луканов. Казваше, че знае кои са убийците на емблеми на лесното и бързо забогатяване, на лица като Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви, Поли Пантев, Бай Миле, Клюна и т.н., но си пази живота и никога няма да каже.

Калчев твърдеше, че са се случили 90 процента от пророкуваните убийства.

Днес вече е ясно, че от всички "погребани" от Христо Калчев, жив е само Майкъл Чорни.

Различните бандити, повярвали в своите, по думите на писателя, "куха изключителност, просташки лукс и парвенюшки палати", не разбираха как така един "софийски драскач", който рядко излиза извън барове и ресторанти, познава с подробности живота им, оргиите им, престъпните им техники.

"Още в "Нерон Вълка" аз представих структурите и как са създадени групировките и кой ги създаде... 90 от 100 полицаи минаха на другия бряг. Това е ясно на всички. Кой е най-добрият наемник? Обученият наемник. Кой е обучен наемник? Бившият полицай," обясни той навремето пред в. "Труд".

Онези, които се чувстваха описани или засегнати от съчиненията му, както и завистниците пускаха всякакви слухове за него. Той отговаряше: "Да, аз съм поръчков писател. Докато пиша, си поръчвам водка."

По друг повод казваше: "Политици няма в държавата. Има хора, които временно са се добрали до властта и които задължително обслужват интереси, защото всяка силова структура си има парламентарно лоби."

Попитан за "корените на мрачното вдъхновение", Калчев казваше: " Бях четиригодишен, когато на първи май 1948 г. отведоха баща ми в Белене. За нищо, без съд и присъда.

Той и двамата му братя излежаха там 19 години и половина, само защото бяха възпитаници на прочутия цариградски "Роберт колеж". Изселиха семейството ми от столицата в Делиормана От 48-а до 53-та ни подмятаха и местеха по разни турски села, после в Балчик. В село Враникон, Поповско, където живяхме три години, аз, майка ми и баба ми бяхме единствените българи.

... Татко беше сериозен човек. До края така и не ми разказа за преживяното в лагера. Имало ли е изтезания, нямало ли е, на какъв режим са били... Една дума не обелиха, нито той, нито братята му... Ако не беше майка ми, сигурно щях да стана не писател, а зидаромазач. Издържаше ме, като даваше у дома частни уроци по английски и френски".

След 1990 г. обясняваше, че се е захванал да пише една-единствена книга, само че я издава на отделни части.

"Кръстих я "вулгарни романи", за да не я нарекат така критиците.

В нея използвам езика на улицата, защото друг не е възможно да се употребява в такава обстановка. Един ден ще сумирам целия този труд от вулгарни романи и ще го озаглавя "Кървавият преход на една нежна революция". Тогава ще стане ясно. Ще се разбере, че "Калигула Бесния" и "Нерон Вълка" са били исторически четива, само маскирани като вулгарни романи..."

www.netinfo.bg

Това, за повдигане на културното ниво на форума ли беше
Браво, много добре
Ами малко обща информация.Между другото, аз съм прочел всичките негов книги и бях доста впечатлен, колко добре е информиран.Даже се чудех как не са го свитнали досега след като изкара толкова кирливи ризи на показ За това се изисква доста смелост и широк гръб

Първо Мир на праха му. Второ какви кирливи ризи не е казал нищо повече от това коеот се знае т.е. написа публичните таини на лист, но тук въпроса е не какво знаеш а какво може да докажеш и като го докажеш..... както и да е друга тема.