Нова година - история на празника - Поздрави и пожелания

Отбелязването на Новата година е най-древният от всички съществуващи празници.

По време на разкопките на египетските пирамиди археолозите намерили съд, на който било написано “Начало на Новата година”.

В Древен Египет настъпването на Новата година било по време на разлива на река Нил (към края на септември). Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта. Египтяните поставяли статуите на бог Амон, жена му и сина му в лодка, която един месец се носела по реката.

Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес.
Първият месец от годината бил наречен на името на римския бог Янус – двуликия. Единият му образ гледал назад, а другия напред - в бъдещето.

Съществува легенда, според която Цезар е освободил един от своите роби за това, че последният му пожелал през следващата година да живее по-дълго, отколкото през изминалата.

Във Вавилон Новата година започвала през пролетта. По време на празника хората се веселили и можели да правят каквото си поискат. Когато след няколко дни царят се завръщал със своята свита, народът отново се захващал за работа.

Келтите посрещали Новата година в края на ноември. Празникът се наричал Samhain от “summer's end” (краят на лятото). Те вярвали, че в навечерието на новата година духовете на мъртвите се явяват.

В Средновековна Англия годината започвала през месец март. Решението на парламента началото на годината да се пренесе на 1 януари срещнало протеста на женската част от населението. Дамите не били съгласни, защото по този начин щели да прибавят още дни във възрастта си. Това се случило през 1752 г.

В дълбоката древност началото на Новата година се е свързвало с пролетта – началото на възраждането на природата и очакването за новата реколта.

В Русия също празнували на 1 март, докато през 1699 г. Петър І издава указ, с който определя за начало на годината 1 януари.

А ето и някои основни моменти, за да ви върви през Новата година.
Вярва се, че какво се случи на 1 януари, в този дух ще протече цялата година.

Желателно е да не се натоварвате с тежка и мръсна работа през първия ден, за да не прекарате 12 месеца в неуморен труд без почивка.

Гледайте и да не давате пари назаем, че цяла година ще ги търсите.

Автор: Евгения Гигова

Любопитни обичаи за Нова година Сутринта на 1-ви януари е най-доброто време за гадаене, защото тогава съдбата подсказва най-вярно

Часове преди настъпването на новата година, всеки следва определени традиции и ритуали, които е научил от семейството си и за които вярва, че ще му донесат здраве и късмет. Ето някои любопитни обичаи за Нова година по света и у нас.

Подобно на коледната, новогодишната трапеза у нас трябва да бъде богата и пищна, отрупана с различни ястия и красива подредена. Колкото повече блюда има на масата, толкова по-голямо ще е изобилието през новата година и толкова по-плодородни ще са земите, пише Rozali.com.

Спорен е въпросът какво да бъде основното ястие. Някои казват, че на трапезата задължително трябва да има ястие с птиче месо, докато според други така ще излети късмета. Същият е и казусът със свинското. Едни твърдят, че е на хубаво, други вярват, че носи лош късмет, защото прасето рие в земята.

Важно място на новогодишната трапеза заема баницата с късмети. Традицията повелява тя да бъде нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, плюс едно допълнително за къщата. По стар обичаи в баницата трябва да се сложат освен късмети и дрянови пъпки. След като всички опитат от традиционното ястие, хвърлят дряновите пъпки в огъня. Ако изпукат, е на хубаво.

На новогодишната трапеза трябва да има и орехи. По тях се гадае дали ще е здрава година. Ако ядките вътре са хубави, тогава семейството няма да има болести и здравословни проблеми.

Казват, че сутринта на 1-ви януари е най-доброто време за гадаене, защото тогава съдбата подсказва най-вярно. На кафе, на боб или с конец са най-разпространените методи за врачуване в началото на новата година.

Поверия за Нова година и Васильовден

На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.

Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна новата година и да има хляб за всички. Ако сте от почитателите на морските дарове, се налага да се въздържате. На този празник блюдата с раци и омари са забранени, за да не върви годината назад.

Ако посрещате Нова година в чужбина, означава, че ви очакват пътешествия и през идната.

В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави. Празнични поверия

Едно от празничните поверия гласи, че жените трябва да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година. Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.

Народните поверия гласят, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.

На Нова година и на Васильовден не се дават пази назаем, за да не излезе богатството от дома.

На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът.

Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.