За по-кратка версия - виж следващия коментар.
Над 1 година по-късно вече имаме развитие по телата с горкия ми таван. В общи линии ситуацията се разви по следния начин. След като през ноември 2013 г. свалих тавана, той отвися около месец вкъщи, после още месец в гаража, а времето все беше студено и нищо не бях свършил. Накрая свалих старата тапицелия (текстил) отдолу беше останал изгнил стар дунапрен, който се беше превърнал в лепкава каша - голяма гняс. С мека телена четка (месингова, не стоманена) се опитах да го изчистя, но ставаше супер бавно. След това обърнах София да намеря месингова телена четка за бормашина... намерих в Praktiker. С нея за около час го почистих целия. Трябва да се внимава по ръбовете и около дупките на кората, защото телената четка, въпреки, че е мека, на места го поразкъса и трябваше да се лепи допълнително след това. Накрая с влажен парцал го изчистих окончателно и го оставих да съхне ... още месец.
Докато бях в Германия през октомври 2013 г. попаднах на чудесен тапицерски плюш в един магазин, при това в правилния цвят... и си купих парче с нужния размер, който още ми стои в гардероба, но това е само лирическо отклонение.
След доста дълго търсене на подходящ материал за тапицирането, след като ходих няколко пъти до "гръка" в Горубляне и къде ли още не... и след като прозвънях половината "вносители" на тапицерски материали, в общи линии се натъквах само на боклюци - по-добре на гола ламарина да я карам. Единствено при "гръка" в Горубляне имаше два текстилни материала за тавани в подходящ цвят, немско производство, доста приятни, въпреки че бяха различни от оригинала. Цена - 30 - 40 лв. на линеен метър. За тавана трябват около 1.5 метра.
Междувременно ходих да търся предложения от разни тапицери в София, като най-ниската цена, която ми обадиха беше 1200 лв. за алкантара с включени работа и материали. При това - нито един не предлагаше дори близък цвят - черно или графит и това е. Не стига че даваш куп пари за един таван, ами и няма да е в правилния цвят - просто няма как да стане.
И тъкмо преди да се откажа напълно попаднах на Жоро Христов и този сайт:
http://autoleatherbg.com/Ходих да се видя с човека, беше изключително любезен, оказа се, че е един от най-големите вносители на тапицерски текстил за автомобили в страната. Имаше невероятен избор от материали и нито един боклук - само висококачествени естествени кожи и италиански алкантари. Огромен избор от цветове, текстури... направо не можех да повярвам. Дори ходихме да ми покаже личния му автомобил, който беше направен целия с алкантара отвътре, тъй като имах някои колебания относно материала. От него си купих светла алкантара за таван - супер точен цвят, абсолютно като оригиналния. Фабрично е с 5 мм. дунапренена подложка и е специално предназначена за тавани и автоинтериор. Цената беше около 100 лв. за 1.5 метра - колкото за целия таван. От гръка си купих една кутия лепило Dupont, което трябваше да е "много добро и подходящо за лепене на тапицерия"! Цена 18 лв. за кутия.
Минаха още няколко месеца... вече беше лято и времето се затопли.
Реших, че е време да лепя... разчистих една стая вкъщи, затворих вратите, отворих прозорците и се започна. За съжаление без пистолет, ако мажеш лепилото с четка, става доста бавно, а тавана си е почти 2 кв.м. Лепилото се нанася на двете повърхности - на кората и на дунапрена (гърба на текстила). След това се чака 10 минути и двете повърхности се притискат силно една към друга за кратко време, после трябва да съхне без да се притиска силно в продължение на 1 - 2 дни.
Да де, ама то за 10 минути, дори и с най-голямата четка, която намерих, успяваш да намажеш не повече от 10 - 15 см. от кората и текстила. Значи за целия таван времето е 10 пъти, т.е. почти 3 часа! А лепилото няма толкова дълъг прозорец и ще изсъхне прекалено много за 3 часа. След четене в интернет открих, че може да се лепи на части - мажеш една лента от колата и текстила, чакаш, лепиш... след това мажеш следващите 10 - 15 см. чакаш, лепиш и така малко по малко целия таван. По тази техника малко по малко и за няколко часа го залепих почти целия... и лепилото свърши, а останаха още 10 см. да го ева. Този ден гръкът не работеше и отидох в Praktiker, където купих още една кутия, но нямаше от същото лепило и взех една кутия Bizon - около 25 лв. Въпреки, че е малко по-скъпо това лепило се оказа доста по-качествено - мажеше се по-лесно и имаше 30 минути прозорец, а не само 10. Освен това видимо залепваше доста по-лесно и доста по-здраво. Довърших си лепенето, изгладих чупките... алкантарата е много мек и приятен за работа материал - приема много лесно всички чупки по кората без да се усуква никъде, така че нямаше проблеми. На хлътналите места (сенници и дръжки) оставих по един пакет килограм сол за първата нощ, за да се отпечатат хлътнатините добре и се получи перфектно... или поне така изглеждаше.
Проблем първи - и двете лепила миришат на ацетон зловещо... работех на два отворени прозореца с включен голям вентилатор в стаята и пак миришеше токлова, че на 30 минути работа излизах за 15 минути, за да не лепя на криво
Миризмата на проклетото лепило така се пропи в стаята, че всичко, което е било на открито го прах по два пъти... а самата стая се отмирисваше почти 10 дни на отворени прозорци... добре, че беше лятото! Самият таван също доста дълго време понамирисваше на лепило... може би съм сложил повече от необходимото, защото трябваше 1 кутия да стигне и да остане, а тя не стигна. Но така или иначе - с четка по-тънко от това нямаше как да се маже!
Проблем втори - след няколко дни, когато всичко изсъхна напълно се образува малко дефект - върху текстила почти незабележимо, но все пак си личаха като тънки линии границите, където съм прекъсвал лепенето за да почивам или за да съхне лепилото - общо 5 - 6 линии по дължината на тавана. Слава богу бяха доста прави и равни, при това на еднакви разстояния една от друга и можеха да минат и за ефект, но реално си бяха жив дефект. По-късно установих, че се виждат само на ярка дневна светлина, докато таванът е свален, като се монтира в колата не се виждат, защото гледа надолу и дори слънчевата светлина не го огрява пряко... но аз знаех, че са там.
Бях много доволен, че нещата се получиха почти идеално с много малки изключения... и най-накрая лятото си монтирах тавана - тъкмо за големите жеги, да не съм под горещ ламаринен покрив.
И тъкмо, когато си мислех, че всичко е приключило успешно ми изгоря едно реле на алтернатора - колата остана пред блока за седмица, междувременно се изплющяха зловещите поройни дъждове от лятото, а се оказа, че един от дренажите отпред е запушен. В резултат на това през тръбата на въздухозаборника за партоно беше влязла вода и през вентилацията беше се намокрила (доста обилно) цялата тапицерия по пода прид навигаторската седалка - килими, стелки, всичко. И понеже колата не се караше 1 седмица, а стоеше на слънце, като я отворих и я заварих като амазонската джунгла - всичко влажно и спарено. Оставих я за един уикенд в гаража с отворени прозорци и пусната вентилация в клетката, за да може да изсъхне добре и след едно обстойно почистване нямаше следи да има някакви поражения - нито по електроники, нито по тапицерия...
Да де, ама не - дали заради влагата, дали заради жегата, дали заради моята сръчност с лепенето... след по-малко от седмица таванът се отлепи на хлътнатината на сенника на навигатора. А след месец се отлепи цялата дясна половина... в общи линии предимно там, където беше лепено с Dupont-а... и накрая остана да виси залепено само където беше с Bizon - не повече от 10 - 15 см.
Направо полудях!
Свалих го пак, одрах го наново и го прибрах в гаража и още няколко месеца си карах с гол ламаринен покрив.
Най-неприятното е, че междувременно нямам плафон, щото той се крепи на тавана, а в плафона има три много важни компонента и те не са лампите! Там е захранването на хроматичното огледало, а то без ток е обикновено огледало, но няма лостче и постоянно ме заслепяват. Съто в плафона е термометъра на климатроника, заради което той не охлаждаше (а после и не грееше) както трябва. И не на последно място - там е и антената на централното заключване... В общи линии без плафона изкарах почти цяла година и това най-много ме дразнеше.
За зла беда през 2014 г. два пъти имаше избори и аз нямах почти никакво време, за да го захвана - както първия път, така и втория път.
Накрая реших да не се занимавам повече с глупости - похарчих малко пари, начесах си крастата, бях доволен за кратко и бесен за доста време... беше настъпил момента да отида при професионалисти. Следва кратката версия...