Бояне, ти ме връщаш 7-8 години назад, когато живеехме под наем, а под нас имаше квартално кафе, което нощем се превръщаше в квартална кръчма.
Наемателят на кафето го държеше отворено до към 2-3 часа през нощта, а аз трябваше да ставам сутрин в 7:30 за да стигна навреме до работа.
Да, не пускаха музика, но шумът от разговорите по масите беше достатъчен да ме влуди докато се опитвах да заспя.
Викал съм и полиция, и забележки съм правил, и с обувки по пода съм удрял, и обиди сме си разменяли. Бях си спечелил омразата на кварталните пияници. Даже мисля, че и в общината бях ходил, но ми казаха, че работното време на инспекторите по търговските обекти е до 5 слодобед, което малко ме обезокуражи.
После се преместихме в собствено жилище, където пак от време на време чувам комшиите си, но поне няма кафе под мен (все още). Чат-пат лятото някоя група тийнове пият шумно бири в градинката до нас. Тогава обикновено към 2-3 викам полиция, ако някой друг комшия вече не го е направил, защото се е случвало да дойдат и да им разтурят седянката точно като мисля да им звънна.
Веднъж едни много арогантни типчета ги замерях с "мръсни бомби" - Великденските яйца от хладилника, няколко месеца след като са били боядисани. Мятах ги нагоре към дървото под което бяха седнали, а те се ръсеха отгоре им. Така и не разбраха откъде им дойде.
От моя опит стигнах до извода, че мъжете са особено чувствителни към шумове като разговори, глъч и тропане на предмети. Тази чувствителност е смесица от атавистичен инстинкт на ловец и чувство за териториалност. Хем наостряш слух като чуеш нещо, хем пък те хваща яд, че някой ти пречи да спиш - в дома ти, в собственото ти легло, което може направо да те изкара извън нерви.
За да не ескалира излишно ситуацията, все пак те съветвам да звъниш в полицията като имаш проблем, а не да вземаш нещата в твои ръце. Едно от основните задължения на органите на реда е да съблюдават спазването на закона и да санкционират нарушителите.
Виж ГАРАЖА
