А какви са двата фейслифта ??
Тук са подробностите
Mercedes-Benz 190
В началото на 1983 г. отзивите на специализираната преса за новото творение на инженерите от Щут¬¬гарт трудно могат да се нарекат сърдечни. Поводът за не съвсем дружелюбното оживление е представен официално на 8 декември предходната година, когато Merce¬des-Benz повдига завесата пред първия си истински компактен модел от европейския сегмент D със заводски индекс W201. Много от отколешните почитатели на марката и консервативните купувачи са шокирани от решението на концерна да се включи в пазарната битка в толкова нисък клас, а журналистите моментал¬но лепват на но¬вака прозвището Baby Benz. Mercedes 190 действително има прекалено малко общи черти с предшествениците си. Почти пълното отсъствие на хром с изключение на легендарната радиаторна решетка, черните пластмасови брони, дръжки и лайсни напълно съответстват на автомобилната мода от началото на 80-те, но за именитата германска марка са си направо новаторство. За пръв път в историята є след традиционния индекс W стои двойка вместо единица, а сериен седан от Щутгарт получава клиновидна каросерия (Сх=0.33).
Две десетилетия след премиерата на W201 надали някой от скептично настроените тогава специалисти има желание да си спомни за парливите критики, които е отправял към Бебето. На 10 май 1993 г. от конвейерите на Mercedes-Benz слиза 1 879 630-ата "сто и деветдесетка" - колосална цифра предвид елитарността на марката и автомобилите є. Още по-впечатляваща обаче е репутацията, която Baby Benz успява да си изгради през годините. Надеждността и здравината на щутгартската продукция спокойно могат да послужат за тема на докторска дисертация. По-важното в случая е, че днес 190-ката остава най-достъпният начин да се притежава Mercedes. Съвсем истински.
Обикновено W201 се спряга като "щутгартски отговор на трета серия на BMW". Определението е вярно, но само донякъде. С Бебето Merce¬des променя философията и стандартите, на които се подчиняват производителите на автомобили от компактния сегмент на средния клас. Много от тях достигат нивото на 190-ката чак в началото на 90-те. Това превръща малкия Mercedes в напълно оправдана покупка, макар концепцията на неговата конструкция отдавна да е навършила пълнолетие. Днес дизайнът на германската лимузина може и да изглежда малко демоде, но на фона на конкуренцията от онези години външността прилича на току-що скицирана. За сравнение по качество на изработката пък и дума не може да става.
Каросерията
е практически безупречна дори при много възрастни екземпляри. Корозията засяга само някои автомобили от най-ранните години на производството - обикновено в долната част на вратите и пода на багажника. Според статистиките по този показател W201 отстъпва единствено на на¬пълно поцинкованото Audi 100. Изключително качествената сглобка и здравината на използваните материали винаги са били запазена марка на Mercedes-Benz. "Сто и деветдесетката" напълно се вмества в тази представа. Броят на дефектите по купето е смешно нисък за автомобили на такава възраст и пробег. Обаждат се предимно ограничителните обтегачи на вратите и металният скелет на седалките, който "увисва" с времето.
Един от многото параметри, по които 190-ката завинаги ще остане глава над всички конкуренти от 80-те, е степента на активна и пасивна безопасност. От самото начало на производството срещу допълнително заплащане моделът се оборудва с ABS, монтирана стандартно след 1992 г. За комфорта и пълната концентрация на водача върху шофирането се грижат куп особени инженерни решения от многофункционалния лост за светлините и уникалната единична чистачка до различните като размер и форма странични огледала.
На 22 август 1988 г. пред журналисти е представен обновеният W201. Каросерията става двуцветна, страничните лайсни са удебелени до праговете, броните са изменени, а арматурното табло получава декоративни панели от дърво (без дизелите). Появяват се също подглавници на задните места. Промените обаче далеч не засягат само оформлението на автомобила. На смяна застъпват нови
двигатели
До този момент моторната гама на Mercedes-Benz 190 се състои от бензинови двигатели с обем 1 977см3 (90 к.с.), 1 996 см3 (105 или 122 к.с. за карбураторната и инжекционната версия съответно), 2 298 см3 (136 к.с.) и 2 597 см3 (166 к.с.). Топмодификацията 2.3-16 се оборудва с 2.3-литрова ламя със 177 или 185 коня. През септември 1983 г. е представена дългоочакваната дизелова версия с двулитров атмосферен двигател с мощност 72 или 75 к.с. Две години по-късно купувачите могат да изберат също 2 497-кубиковия петцилиндров дизелак с 90 коня.
След обновяването на модела през 1988 г. гамата се обогатява с турбоверсия на големия дизел (122 или 126 к.с.), а 2.3-литровият мотор на топмодификацията е заменен с 2 498-кубиков с мощност 195 или 204 коня. Последната придобивка на W201 е 1.8-литров бензинов агрегат със 109 к.с., монтиран от април 1990 г.
Дори напълно неизкушените от автомобилната тематика са чували за чудовищния ресурс на щутгартските двгатели. Да се сбърка при избора на модификация е практически изключено. Всеки от изброените мотори разполага с теоретичен потенциал да издържи до 1 млн. км без капитален ремонт, така че всичко зависи от изискванията на купувача и дебелината на портфейла му. По последния параметър феноменалните дизели на Mercedes-Benz нямат никаква конкуренция. Удивително икономични са и дават рекордно нисък процент дефекти. На противоположния полюс е 2.6-литровият бензинов шестак, който радва собственика с изключително култивиран ход и изобилие от мощност, но "лапа" като комбайн. За препоръчване е да се избягват "наточените" 16-клапанови бегачки.
Макар да се ползват със славата на "вечни", моторите, монтирани на 190-ката имат някои недосатъци. Повечето от тях засягат автомобилите отпреди 1988 г. Така например проблеми създава газорапределителният механизъм - износен разпределителен вал, разтегната и дори скъсана заради дефектен обтегач ангренажна верига. Всички мотори са крайно чувствителни към качеството на използваното масло, а управляващата електроника на колите до 1985 г. понякога капризничи. С времето се износват хидравличните опори на двигателя, жилото на газта при дизелите се разтяга, започват да хлопат клапаните. Като цяло обаче, по степен на надеждност двигателите на W201 надали имат аналог. Същото важи за
ходовата част и трансмисията
За да компенсират недостатъците на класическата схема на задвижване, конструкторите от Щутгарт обзавеждат Бебето с невиждано до този момент сред компактните седани от средния клас задно окачване. То е петлостово и представлява пълен аналог на това при W124. Ходовата част има малко недостатъци, предопределени до голяма степен от лошите пътни условия. Обаждат се най-често шарнирите, но в общи линии окачването е еталон за издръжливост и комфорт. Ресурсът на трансмисиите пък е абсолютно съпоставим с този на моторите. Слабото място тук се нарича среден окачващ лагер на карданния вал, който се износва и започва да вие.
Ако не се смята по-интезивното износване на дисковете при по-мощните модификации
спирачната система
почти няма недостатъци. Изключение правят само накладките на ръчната спирачка, които понякога заяждат заради нередовна употреба. Характерни за дизелите са следите от ръжда по задните дискове - следствие от слабото им натоварване.
Краткият списък от недостатъци, присъщи на Merce¬des-Benz 190, се допълва от остарели уплътнения на стоповете, заради които понякога в багажника прониква влага, корозия на задното ауспухно гърне, конденз на вода във фаровете, изгоряло моторче на парното и дефекти на патрона на контактния ключ. Почти всички изброени проблеми са отстранени след модернизацията през 1988 г.и Бебето от Щутгарт безгрижно про¬дължава да води в статистиките по надеждност. Качествата му обаче имат своята цена. Запазените екземпляри понякога струват двойно и дори тройно повече от аналозите на други реномирани производители, а и правилната поддръжка на Mer¬cedes не е по джоба на всеки.
Виж ГАРАЖА
