519 replies to this topic

[mradulov]

Ако гововорим за приходи и мащаб, бих споменал Foxconn, Samsung, Microsoft, Apple, IBM, Google, Intel, Boeing. Чудно, че ги нема в списъка, всеки от тях е собственик на стотици марки.

Sent from my SM-N910C using Tapatalk

[hammer^BaTe]

Кои са 10-те най-красиви дигитални табла

От лудостта на 80-те до високите технологии на 21 век, това са нашите фаворити

Истерията по дигиталните технологии се разгаря до внушителни размери в последните няколко десетилетия на миналия век. Изведнъж всички започнахме да мразим стрелки, кабели и изобщо всичко аналогово. Автомобилните производители също се вляха в дигиталната вълна, опитвайки се да лишат автомобилите от така омразните  движещи се части по таблото. Разбира се, по това време дисплеите бяха скъпи, така че дигиталните табла останаха запазена марка основно за суперавтомобилите и най-смелите прототипи. Впоследствие обаче технологията се приближи до масите и сега можем да видим електронно табло дори в посредствено градско автомобилче от най-нисък клас. И така, кои са 10-те най-красиви дигитални табла?

McLaren P1
 

В състезателните автомобили би трябвало да е по-важно как работят таблата, а не как изглеждат. В McLaren P1 и P1 GTR двете неща изглежда са свързани. Събитията в тези коли се случват толкова бързо, че човешкият мозък няма време да обработва информацията от някакви си стрелки. Затова пред вас има простичък хоризонтален оборотомер със светлини в три цвята, посредата с голям символ се изобразява моментната предавка, а скоростта е долу вдясно. Просто, елегантно и ясно.

 

 

Audi R8
 

Много автомобилни производители предлагат дигитални табла, които могат да се конфигурират според индивидуалните предпочитания на шофьора. Иначе казано, с натискането на един бутон можете да изберете каква информация да се изобразява пред вас. Аudi R8 стига още по-далеч, предлагайки опцията да се скрие всичко и на негово място да се изобрази гигантска карта, за да се ориентирате по-лесно.

 

Subaru XT Turbo
 

Много са налудничавите решения в тази кола. Освен че воланът й е абсурден, от двете му страни няма обичайните лостчета, а чистачките, мигачите и всичко останало се контролира с бутони. Таблото е дигитално и напомня на стара телевизионна игра, тъй като в долната си част има графика на колата и пътя пред нея в перспектива. За десерт, загледайте се в долния ляв ъгъл на снимката, където ще откриете скоростен лост с бутон, който силно наподобява джойстик!

 

Vector W8
 

Vector W8 e eдин от най-лудите деветдесетарски автомобили, така че е съвсем логично да очакваме в интериора му повече от необичайни уреди. Не сме разочаровани - таблото на Vector W8 изглежда като кокпита на изтребител. Освен стандартната информация за актуалната предавка и скоростта, големият дисплей изобразява стойностите за налягане и температура на маслото, температурата на охладителната течност, както и температурата на изгорелите газове. Общо взето каквото и налягане или температура да ви интересуват, Vector W8 ще ви информира.

 

Lamborghini Reventon
 

Lamborghini Reventon е базирано на култовото Murcielago и е вдъхновено от изтребителите. Дигиталното му табло предлага няколко режима, сред които един доста консервативен и класически. Истината обаче е, че всеки би искал да вижда този на снимката. Чувствате ли, че излитате? Лошото е, че едва ли ще видим нещо подобно отново в автомобил.

 

Chevrolet Corvette C4
 

Четвъртото поколение на Corvette е автомобил, проектиран с една-единствена цел - да извади култовия спортен автомобил на Chevrolet от тъмните векове и да го пренесе към по-светло бъдеще. Разбира се, когато си автомобилен производител през 80-те и търсиш как да впечатлиш хората, просто разработваш дигитално табло и всичко е наред. Американците направили точно това и шокирали всички. Сега изглежда малко демоде, но за 1984-а е било направо революция.

 

 

Honda S2000
 

През 90-те дигиталните табла все още са рядкост. Затова, когато на пазара се появява Honda S2000 със своето вдъхновено от Формула 1 табло, пристрастените към бензина са впечатлени. До това време технологиите са се развили и дисплеят използван от Honda е много по-лесен за четене от панелите, станали популярни през 80-те.

 

Lexus LFA
 

От Lexus признават, че са използвали електронен оборотомер в суперавтомобила си LFA, защото V10 двигателят на колата е толкова нервен и развива обороти толкова бързо, че аналоговата технология със стрелка не би могла да реагира толкова бързо. Дали е така или не, нямаме идея, знаем само, че изглежда великолепно. За щастие, красивата графика продължава да живее зад воланите на други два модела на компанията - RC F и GS F.

 

Buick Reatta
 

Когато дебютира за пръв път, Buick Reatta имал семпло дигитално табло и CRT сензорен дисплей, вграден в централната конзола. За моделната 1990 г. от Buick се отказали от сензорния дисплей, но създали този инструментален панел, който е един от последните експерименти на концерна GM в областта на дигиталните табла, преди да се завърнат в областта съвсем наскоро.

Ferrari LaFerrari

LaFerrari ви дава възможността да се насладите на традиционен оборотомер в средата на таблото, но според нас режимът Race е много по-вълнуващ. Изведнъж пред вас се появява дигитален оборотомер под формата на хокеен стик, в бяло квадратче отдолу се изобразява предавката, на която се намирате, а вдясно от нея е скоростта. Простично, но ефективно.

[hammer^BaTe]

Най-големите недомислици в автомобилостроенето.

 

http://www.autobild-...ци-в-автомобил/

[hammer^BaTe]

http://fakti.bg/tech...-2-mln-ogledala

 

Фарове с 2 млн огледала от Мерцедес

[dimitrovivdi]

Публикувано във факти.бг:

Mercedes 600 Pullman - лимузина за Брежнев и Кларксън

 

 

Публикувана: 27 Декември, 2016 11:26

 8 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА  14302

Радослав
Славчев

  ШРИФТ  ПЕЧАТ  

 

Екземпляр от култовия Mercedes-Benz 600 Pullman, производство 1968 година, ще бъде продаден в САЩ по време на предстоящия търг, организиран от аукциона RM Sothebys. Това е една от най-луксозните лимузини на миналия век, като в неговата конструкция са интегрирани всички технически иновации от 60-те години - пневматично окачване, ел. регулируеми кресла и още куп невиждани по онова време екстри.Огромната лимузина е с дължина 6.2 метра и тежи 3.3 тона. Този мастодонт се задвижва от 6.3-литров V-образен осемцилиндров двигател, мощността на който е 250 конски сили. Въртящият момент се предава на задните колела посредством четиристепенна автоматична скоростна кутия, а максималната скорост на колата е 200 км/ч. От този модел са произведени 2 677 екземпляра, като те са продадени основно на диктатори и известни лица от шоу бизнеса.На 600 Pullman са се возили вождове като Мао Дзедун, Леонид Брежнев, Ким Ир Сен, Николае Чаушеску, Садам Хюсеин, Пол Пот и много други. Що се отнася до звездите от шоу бизнеса, то тази лимузина е била привилегия за Джон Ленън, Джак Никълсън, Елизабет Тейлър, Елвис Пресли и дори Роуън Аткинсън. Такъв Mercedes притежава и бившият водещ на Top Gear Джерами Кларксън. Сега още някой богаташ ще се сдобие с тази легенда от миналия век. От RM Sothebys обаче все още не са обявили първоначална цена за лимузината.

[dimitrovivdi]

Публикувано във факти.бг:

Четвъртвековен Benz на цената на две нови S-класи

 

 

Публикувана: 19 Декември, 2016 14:46

 30 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА  42423

Георги
Касабов

  ШРИФТ  ПЕЧАТ  

Още по темата 

 

• 
•  
• Продава се още един нов Mercedes на старо26 Декември, 2016 11:53

 

Дори да не е бил роден през 80-те и да не е чувал за филми като "Крайпътна къща", едва ли има ценител на автомобилите, който да остане безразличен към купето на базата на Mercedes-Benz S-Klasse W126. Безкомпромисен като техника и дизайн, този модел отдавна се смята за класика и запазените екземпляри тепърва ще вдигат ценовата летва.

 

 

Тъмносиньото купе от снимките е още по-особен случай. То не само е преминало през ръцете на спецовете от все още независимата по онова време AMG, а и е било притежание на един-единствен собственик през целия си живот.

 

 

 

 

Човекът очевидно се е грижил добре за колата. Километражът сочи едва 20.5 хил. мили (33 000 км) и състоянието е практически заводско, за което свидетелства и педантично попълваната сервизна книжка.

 

 

В AMG снабдяват C126-ицата с 6.0-литров V8, създаден на базата на 5.5-литровия 117.968. Двигателят с четири разпределителни вала развива между 380 и 385 к.с. в зависимост от източника на информация.

 

 

Каросерията се различава от заводската по раздутите калници. За разлика от други "widebody" доработки от епохата всички нови панели по каросерията на автомобила са изработени от метал.

 

 

В салона има спортни седалки Recaro с електрически настройки, волан AMG, бели циферблати на приборния панел и дървени декорации в изобилие. Подобно на външността, интериорът изглежда като в чисто нова кола.

 

 

За жалост цялото това великолепие си има цена и продавачът очевидно я знае добре. Часове след публикуването на обявата консервираният Mercedes-Benz 560 SEC 6.0 AMG вече си има нов собственик въпреки смразяващата кръвта сума от $211 000. За сравнение в САЩ нова S-Klasse W222 струва около $100 000.

 

 

 

 

 

 

 

 

[ЦецоКолев]

Колекционерска му работа, чак пък такива пари...

[dimitrovivdi]

[dimitrovivdi]

 

Среща на трите върхови S-класи от 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век

Всеки от тримата на времето си е носил титлата световен шампион. От този трон не е могъл да ги низвергне нито един Jaguar, Cadillac, BMW или Rolls-Royce. И днес върховите S-класи от три поколения излъчват автентичния дух на висшето автомобилно общество.

 

Първи въпрос: Къде е 300 SEL 6.3? Нали той даде старта в състезанието на S-класите за приза най-добра мощна лимузина в света? Тогава моделът 600, от който взе назаем V8 мотора, беше прекалено тежък и елитарен, за да ускорява от нула до сто за по-малко от осем секунди. Той, Големият Mercedes, беше смятан за най-изискания представител на марката с трилъчна звезда – тих, внушителен, недосегаем.

Мощен V8, разточително оборудване – това беше тайната на големите S-класи

Осемнайсет години той беше гордият президент на всичко с името Mercedes и това никога не беше поставено под съмнение – дори когато през 1975 г., въоръжен с цялата мощ на техническия прогрес, 450 SEL 6.9 го изпревари отдясно по виражите на фирмения полигон в Унтертюркхайм. За разлика от него 6.3 е патриархът на култивираната силова игра, съвсем различен от уязвимия 300 SE с неговия алуминиев двигател. Предшественикът все още не беше автомобилът, който да отправи предизвикателство към машини като Jaguar, Cadillac, Ferrari 330 GT и Rolls-Royce Silver Shadow.

Митологията на числото 600

„Шест и три” обаче имаше амбицията да е най-добрият – без никакви уговорки. Рецептата за неговия успех, състояща се от голям V8 в дългата, разкошно обзаведена каросерия на S-класа с подкрепата на необикновено сложна ходова част, беше възприета и от неговите наследници. Тогава, през 1968 г., това беше истинска революция – 250 к.с., 225 км/ч максимална скорост, а с цената си от 40 000 марки 6.3 беше точно два пъти по-скъп от почти еднаквия на вид 280 SE.

„Шест и три” – гениалната лудория на талантливия инженер изпитател Ерих Ваксенбергер, видяла бял свят с бащинската благословия на шефа на развойния отдел Рудолф Уленхаут, беше почетен подобаващо в наскоро появилия се на нашия сайт материал. Този път той дава шанс на по-младите поколения, като пропуска напред например 600 SEL – призования доста късно в пантеона на S-класите и дълго пренебрегван дори от приятели на марката W 140. Най-големият от серията 140 неслучайно се докосва до мита на числото 600. Независимо че не се превръща в самостоятелна моделна серия като Maybach 57 и 62, на които впрочем предоставя конструктивната база, той грее високо над останалите модели на Mercedes, както някога големият 600.

600 SEL приближава тихо, почти недоловимо за слуха. С неочаквана грация се завърта по разклона, за да се срещне с останалите в усамотение, далеч от суетата на движението. Край пътя го очакват неговите предшественици 560 SEL и 450 SEL 6.9. Усещайки предизвикателството, „Шест и девет” няма търпение да се впусне в битка.

Дали съгласно старата поговорка близо седем литра работен обем не могат да бъдат заменени с нищо? Или все пак могат – с 12 цилиндъра и 48 клапана? Чакълът скърца под широките протектори на гумите с размер 235, автомобилът влиза в кадър, изпълвайки целия формат. Ефектът от присъствието му се подсилва още повече от цвета – борнитов металик, – един нежен, дори женствен виолетов тон, който при всяка смяна на осветлението изглежда някак различно, а в началото на деветдесетте беше предмет на безброй спорове, подобно на самия W 140. Днес съчетанието между двата феномена се приема като духовно родство в една непризнаваща граници лудост.

Демонстрация на могъщество: свръхголям, тежък, масивен

Постепенно W 140 зае своето място в сърцата на феновете, а страхопочитанието замени някогашната хаплива ирония. Едно време ругаеха модела като безформен динозавър и го смятаха за несъобразена с духа на епохата социална провокация. Няколко досадни недостатъка, като твърде късите в началото габаритни „антенки” отзад, прекалено малкия допустим полезен товар и сгъващите се странични огледала, наричани подигравателно „слонски уши”, още повече подрониха авторитета на големия Mercedes. И днес дори неговите почитатели се нуждаят от време за постепенно привикване. Свръхголемият, тежък автомобил, самотна демонстрация на сила и технически възможности, не прави задачата им по-лека. Отказът от кадифено мекото хидропневматично окачване, което при „Шест и девет” е задължително, а при 560 SEL е поне на разположение, макар и срещу доплащане от 4280 марки, остава и до днес загадка при снабдения с пространствено многораменно окачване 600 SEL – още повече, че газовият дюшек първоначално е фигурирал в конструктивното задание.

Големите гладки повърхности без „скулптурната линия” – характерната гънка по дължината на профила, каквато има при купе версията на W 140, все още отчуждава зрителя. Задната част е бомбастично внушителна, но предницата е твърде безлична. За да види цялата звезда на предния капак, един водач с нормален ръст трябва да използва електрическото регулиране на седалката, иначе емблемата се превръща в полумесец. Изобщо W 140 не е бил звезден миг за дизайнера Бруно Сако и изглежда най-добре, гледан косо отгоре – тогава създава впечатление за елегантна скулптура.

Наблюдателят няма как да не почувства липсата на изтънчените стилистични акценти на предшественика 560 SEL, който очаква своя час зад горската просека в ECE версия с 300 к.с. и без катализатор. В светлината на късния следобед нежно златистият лак с цвят опушено сребро изважда на показ всеки от многобройните фини детайли в дизайна на W 126. Стройният и прекрасно пропорциониран 560 SEL се отличава с класическа автомобилна красота. Тук дължината не само има значение, но 5,16-те метра бързо стават незаменима част от превъзходната стилистика.

Съвършеният оазис на благополучие – Mercedes-Benz 600 SEL

Истинска наслада за окото е начинът, по който този модел прикрива своите доста разточителни размери. Това му се отдава главно благодарение на леката на вид конструкция на покрива и сравнително тясната, полегата задна колона. Черният кожен интериор прави тонираните стъкла да изглеждат още по-тъмни.

Усещане за лекота може да ви споходи и в 600 SEL, но главно когато седите зад волана – в това отношение той е безспорен първенец в групата върхови S-класи. Не е за вярване колко лесно, тихо и напористо четириклапанният V12 агрегат ускорява тежащата 2,2 тона лимузина, без да се налага водачът да търси силови изпълнения и в крайна сметка да губи обороти. С по два горни разпределителни вала за всеки ред цилиндри монументалният алуминиев агрегат буквално черпи енергия с пълни шепи – не на последно място благодарение на обогатяването на сместа при работа с пълен товар.

Тази „малка” особеност на ранните модели от серията води до внушителни каталожни данни като 408 к.с. и 580 нютонметра при 3800 об./мин. Само едно леко шумолене, далечно като прибоя на Бискайския залив, прониква през многослойните стъкла на каросерията. Автомобилът обгръща своите пасажери като в пашкул и когато се настаните отзад върху оформените като сепаре седалки, пред краката ви остава невероятно много място, а пейзажът се носи край вас, сякаш седите в купе на луксозен вагон. При нужда от тавана се спускат осветени огледала за гримиране, а озвучителната система Becker Mexico Diversity Compact Disc може да се управлява дистанционно и от задните кресла. Така 600 SEL се превръща в идеален оазис на благополучието, особено когато велурената тапицерия е с цвят Champignon в смела комбинация с борнитовия външен лак.

Лукс от най-чист вид – електрическите задни седалки във W126

Подобно откъсващо от света, почти трансцендентно усещане за вътрешен простор не можете да изпитате в 560 SEL въпреки старанието му да ви настани върху луксозни фотьойли от черна кожа. Комплектът седалки тип купе включва самостоятелни, електрически регулиращи се кресла и е едно аристократично допълнително предложение за продължителни и лишени от напрежение пътешествия. Дори само визуално те са изключително привлекателни, също като необикновения на вид бордкомпютър сред контролните уреди. Вдясно отзад има работна масичка, облицована с орехов фурнир. Посредством клавиши на задната врата работещият по време на пътуване мениджър има възможност дори да регулира облегалката на седалката до водача.

Един радиотелефон за 13 338 марки осъществява връзката с външния свят. За разлика от W 140 при 560 SEL околните шумове все още проникват в кабината, където звуците от двигателя и колелата се долавят по-отчетливо. При подаване на пълна газ осмакът звучи импозантно и могъщо, а доста късите предавателни числа, чиято цел е да бъдат постигнати впечатляващи стойности за ускорение, вдигат нивото на оборотите доста нагоре. Нали все пак специално култивираният „мачомобил” 560 SEL е трябвало да се отличава чувствително от по-евтината с 37 000 марки комфортна карета 500 SEL. Това се постига най-добре в дисциплините статус, мощност и оборудване. Нов, още по-сложно балансиран колянов вал със значително по-дълги мотовилкови шийки осигурява по-голям работен обем на изпитания алуминиев двигател от модела М 107. Той пък води произхода си от M 100 на „Шест и три”, чийто обем е нараснал до 6,9 литра благодарение на увеличения диаметър на цилиндъра.

Докато пътуването в 600 SEL се превръща в представление, внушаващо респект дори у изкушения познавач на марката Mercedes и подхранвано главно от невероятната широчина на плуващата над пътя просторна каросерия, в 560 SEL веднага се появява познатото чувство за завръщане у дома, което сме свикнали да ценим толкова високо при автомобилите с трълъчна звезда.

Той е най-дружелюбният от тримата, би изтърпял дори да седнете зад волана по тениска. Всичко е там, където трябва, няма гонене на ефекти, няма загадки – освен може би скритите бутони на бордкомпютъра. В целия интериор на W 126 витае полъх на някаква италианска лекота.

Тръпчивият чар на седемдесетте – моделната серия W116

А пък свещеният „Шест и девет”, икона на големия работен обем и неудържимата вяра в прогреса, ни посреща с добре познатата обстановка на един 280 SE. Дори цветът му носи името „иконично злато”, което звучи почти като благовещение.

Черната кожа ухае така, както може да мирише само кожата в добре поддържан стар Mercedes. Въпреки не съвсем изисканите перфорации по средните ивици тя изглежда по-аристократично, отколкото тапицерията на 560 SEL. „Шест и девет” също черпи своето толкова уютно превъзходство не от прекалена разточителност, а от добре съчетани детайли, като тапицираните облицовки на вратите с издължени подлакътници, ореховия фурнир, централната опора за лакти отпред, опорите за глава отзад, контрастно очертаните уреди с малък аналогов часовник в оборотомера. Само малкото изтеглящо се лостче между волана и арматурното табло, с което се регулира височината над пътя, издава, че моделът е „Шест и девет”. Целият ансамбъл изглежда изключително устойчив, по тевтонски стабилен и чистокръвен, като едновременно с това излъчва духа на своето време по един несъмнено приятен начин. Големият автомобил, съвсем малко по-тесен от W 140, предлага най-добър обзор, а подходящата позицията на седене се открива почти веднага.

Осемцилиндровият мотор започва да фучи агресивно от 3000 оборота нагоре, тристепенният автоматик не превключва толкова меко и внимателно като модерните, оптимизирани четиристепенни версии в следващите модели. Въпреки „дългото” главно предаване трансмисията осигурява тяга с несдържана и първична сила дори при 160 км/ч на магистрала. Другите модели разполагат наистина с повече мощност, но „Шест и девет” субективно се усеща като по-силен. Той е в много по-голяма степен ориентиран към водача, отколкото 560 SEL и 600 SEL, в които важните пътници по презумпция би трябвало да бъдат возени отзад. В краен случай би могъл да замени дори едно Porsche 928 в качеството на Gran Turismo за активно шофиране.

Въпреки че в стилово отношение моделната серия W 116 вече се е отклонила от традиционната линия на Mercedes с типичния висок радиатор и вертикалните фарове, днес благодарение на изобилието от хромова украса автомобилът изглежда действително класически, дори почти бароков. Освен това – за разлика от наследниците си, изработвани в доста масови тиражи – той притежава в много по-голяма степен характера на уникат, който правеше и „Шест и три” толкова въодушевяващо привлекателен. До този статут най-много се доближава 600 SEL – един далеч по-етапен модел, отколкото 560 SEL, появил се като късна версия на серията W 126. Нека прочее да почакаме още няколко години, докато W 140 достигне класическа зрялост – той вече твърдо се е запътил натам.

 

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Mercedes-Benz 600 SEL, W140, произв. 1992 г.

ДВИГАТЕЛ Модел М 120, дванайсетцилиндров V-образен с водно охлаждане (ъгъл между цилиндровите редове 60 градуса), цилиндрови глави и моторен блок от лека сплав, 7 основни лагера, два горни разпределителни вала за всеки ред цилиндри, задвижвани с две ангренажни Duplex вериги, автоматично регулируеми разпределителни валове за всмукателните клапани. Четири клапана на цилиндър, задействани чрез чашковидни повдигачи с хидравлично компенсиране на хлабините. Работен обем 5987 см³, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 89,0 x 80,2 мм, мощност 408 к.с. при 5200 об./мин, от септември 1992 г. (без обогатяване при пълен товар) 394 к.с., макс. въртящ момент 580 Нм при 3800 об/мин, степен на сгъстяване 10,0 : 1, електронно впръскване на горивото Bosch LH-Jetronic с дебитомер с нажежаема жичка, управление на запалването с графична карта, масло в двигателя 9,5 л, два регулирани керамични катализатора.

СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела с регулиране на приплъзването ASR, четиристепенна автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател.

КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща стоманена каросерия. Отпред двойки напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор, отзад мост с пространствено многораменно окачване с напречни стабилизатори, обтегачи и реактивни щанги (пет рамена на колело), винтови пружини, стабилизатор, хидропневматично регулиране на нивото (по желание), система за адаптивни амортисьори ADS, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател, дискови спирачки с ABS, ковани джанти от лека сплав 7,5 J x 16, гуми 235/60 R 16.

РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина 5213 мм, широчина 1886 мм, височина 1497 мм, междуосие 3140 мм, предна следа 1602 мм, задна следа 1574 мм, собствено тегло 2190 кг, резервоар 100 литра.

ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Макс. скорост 254 км/ч, ускорение от 0 до 100 км/ч за 6,1 сек, разход 19,5 л бензин 95 на 100 км.

ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Mercedes-Benz 600 SE и 600 SEL (S 600) 1991 — 1998, 3399/32 517 екз.; серията W 140, 406 717 екз.

 

Mercedes-Benz 560 SEL, W 126, произв. 1989 г.

ДВИГАТЕЛ Модел М 117, осемцилиндров V-образен с водно охлаждане (ъгъл между цилиндровите редове 90 градуса), изработен изцяло от лека сплав (Reynolds 390), работна повърхност на цилиндрите със силициеви кристали (елнисилов слой), 5 основни лагера, по един горен разпределителен вал за всеки ред цилиндри, задвижвани с ангренажни Duplex вериги, висящи успоредни клапани, задействани посредством кобилици. Работен обем 5547 см³, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 96,5 x 94,8 мм, мощност 300 к.с. (ECE версията) при 5200 об./мин, 279 к.с. с регулиран катализатор, макс. въртящ момент 455 Нм при 3750 об/мин, степен на сгъстяване 10,0 : 1, механично-електронно впръскване на бензин Bosch KE-Jetronic, електронно запалване, масло в двигателя 8,0 л.

СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, четиристепенна автоматична трансмисия (Daimler-Benz) с хидравличен преобразувател на въртящия момент, сериен механичен самоблокиращ диференциал.

КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща стоманена каросерия. Отпред двойки напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор, отзад мост с коси носачи и винтови пружини, стабилизатор, регулиране на нивото, газови амортисьори, по желание хидропневматично окачване с пневмоелементи, газови резервоари и регулиране на нивото, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател, дискови спирачки с ABS, ковани алуминиеви джанти 7 J x 15, гуми 215/65 VR 15.

РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина 5160 мм, широчина 1820 мм, височина 1446 мм, междуосие 3070 мм, предна следа 1555 мм, задна следа 1527 мм, собствено тегло 1830 кг, резервоар 90 литра.

ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Макс. скорост 242 км/ч, ускорение от 0 до 100 км/ч за 7,4 сек, разход 17,5 л бензин 95 на 100 км.

ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Mercedes-Benz 560 SE, 1988 — 1991, 1252 екз.; 560 SEL, 1985 — 91, 72 693 екз.; серията W 126, 1979 – 91, 818 063 екз.

 

Mercedes-Benz 450 SEL 6.9, W 116, произв. 1977 г.

ДВИГАТЕЛ Модел М 100, осемцилиндров V-образен с водно охлаждане (ъгъл между цилиндровите редове 90 градуса), цилиндрови глави от лека сплав, блок от сив чугун, 5 основни лагера, по един горен разпределителен вал за всеки ред цилиндри, задвижвани с по една ангренажна Duplex верига, висящи успоредни клапани, задействани посредством кобилици. Работен обем 6834 см³, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 107 x 95 мм, мощност 286 к.с. при 4250 об./мин, 279 к.с. с регулиран катализатор, макс. въртящ момент 550 Нм при 3000 об/мин, степен на сгъстяване 8,8 : 1, механично впръскване на бензин във всмукателните колектори Bosch K-Jetronic, безконтактно транзисторно запалване, мазилна система със сух картер и отделен маслен резервоар, масло в двигателя 12 л.

СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, разделен карданен вал, тристепенна автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател на въртящия момент, самоблокиращ диференциал.

КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща стоманена каросерия. Отпред независимо окачване с двойни напречни носачи, хидропневматично окачване с пневмоелементи, газови резервоари, стабилизатор. Отзад мост с коси носачи и компенсиране на момента при потегляне, пневмоелементи, газови резервоари, стабилизатор, регулиране на нивото, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател, дискови спирачки на четирите колела, по желание с ABS (от 1979 г.), джанти 6,5 J x 14, гуми 215/65 VR 14.

РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина 5060 мм, широчина 1870 мм, височина 1410 мм, междуосие 2960 мм, предна следа 1521 мм, задна следа 1505 мм, собствено тегло 1985 кг, резервоар 96 литра.

ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Макс. скорост 230 км/ч, ускорение от 0 до 100 км/ч за 8,2 сек, разход 19,5 л бензин 95 на 100 км.

ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Mercedes-Benz 450 SEL 6.9, 1975 — 1980, 7380 екз; серията W 116, 1972 – 1980, 473 795 екз.

 

Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер

[hammer^BaTe]

игула на 40 години с пробег 378 км

 

Представяме ти най-запазената кола на света, брато. Тази скромна, но красива жигула, ухаеща на жигула, е на 40-годишна възраст, но е изминала едва 378 км. Направо си е нова. Чисто нова кола на 40 години.

Ако не си се возил в такъв автомобил, много си изпуснал. Не можеш да оцениш правилно реалността, когато сложиш косматия си гъз на кожен салон, задвижван от 300 коня, ако не си пърпорил по селските баири с жигула, ако не си се бръснал с мотика, оглеждайки се в джантите й.

Това чудо на техниката е една от перлите на социализъма, който и според Тодор Живков е едно недоносче. Преди 40 години в СССР същото возило е било лукс. Жигулата е била синоним на стил, защото е предоставяла на водача и пътниците му неповторимо елегантно возене. С мирис на жигула. Жигулата си има собствен аромат. Направо са се късали да я купуват. Кеф, понеже и яко мацки са се лепили на социалистическия джентълмен, развозващ се с жигула.

Стриктен дизайн, предозиране с хромирани елементи, които дават специален блясък и първи жалки опити за аеродинамика. През 70-те години тази машина е била символ на престиж и предимно високо ценените и заможни хора да имали привилегията да си я вкарат в гаража. Елитът на СССР, а и на България, се е возел с това. В момента се смееш и подиграваш на жигулите, които изпреварваш с изгнилия си шибан опел, но да знаеш, че нещата се въртят, брато. Нема нова кола, която да държи като руските сатрапи.

Този истински съветски мерцедес първоначално е достигал до шофьора само с връзки. Без връзкарство и приятелства във висшите еталони на властта няма как да караш нещо такова. А в действителност всеки е мечтал за тази кола.

Конкретната жигула от тези снимки е с година на рождение 1975. Километражът й е навъртял 378 км – трудно е да си го представиш, но се загледай, за да се убедиш. Не е барната.

Полировката й е перфектна, без забележки, става да се оглеждаш в нея и да си скубете веждите с Цецка. Има луксозен интериорен дизайн, направо имаш чувството, че по тия седалки хора не са сядали. Двигателят е с мощност 77 конски сили, имаш ускорение от 0 до 100 км/ч за 16 секунди. По онова време това е било направо страшно. Не един и двама са се насирали в купето на жигула, движеща се със 100 км/ч. Ние също бихме пикнали 2-3 пъти на полусъединител – капка по капка. Не колан, брато, Господ не може да те спаси, ако шибнеш в нещо стабилно.

Колата е закупена от колекционер в Санкт Петербург. Стойността на сделката не се разкрива, но бъди сигурен, че е скъпо, тук говорим за колекционерска стойност. Има редица нововъведения за времето си, като ще ти споменем, че подът е оборудван с дебели килими и повърхности, които са имали ролята на шумоизолация. Смятай. Интериорът е от висококачествена пластмаса, няма гол метал, всичко е облицовано.

Заводското наименование на жигулата е ВАЗ 2101 и малко по-късно 2103. Двигателите са 1200, 1300 и 1500 кубика. Скорости: 4. Задвижване: задно. Дължина: 4 метра, ширина: 1,6 метра. Тегло: близо тон. Разход на гориво: 6,9 – 9,4 литра на 100 км. Обем на резервоара: 39 литра. Бижу. Перфектно. Искаме да цункаме предния капак.

Формално, развитието на ВАЗ 2103 настъпва през 1972-73 г. Първите 1500 бройки са произведени през четвъртото тримесечие на 1972 г. Те са имали разни проблеми с интериорния дизайн и са били продадени по-евтино на служители на завода. За 12 години са произведени 1 304 899 жигули като тази от снимката. Някои от тях са в България и все още са в движение. Какво по-прекрасно от това да имаш кола, която ти служи?

Жигулите се произвеждат до 1988 г. Основата е на Фиат от 66-та година. В момента некои цигани ги режат наполовина, впрягат отпред кон и така се превръщат на истинска римска колесница.

[Pe6o666]

Ни думай...брато

[Yumerov]

По-тъпо написана статия отдавна не бях чел. Някой плаща ли им на тия "журналисти" да пишат такива глупости. И малкото конкретика където са се опитали да вкарат няма нищо общо с истината. Иначе си я бива ладичката. Дядо ми имаше такава червена. Уникална беше!

[daimler1]

Мирише ми на як тунинг!
Такъв накрайник на ауспуха нямаше!
И си спомних за простотията - задна светлина под бронята.Рядко се виждаше нещо като включиш на зад вечер.А пък как се чупеха тия лампи по бордюрите...

[aspet]

И задължителното паве под гумата да не хване на някъде сама 

[ЦецоКолев]

Руското автомобилостроене...

Много готина изглежда, признавам. Какво мислите, след 40 години стоене, какви са поразийте по колата? Гумени части и т.н.? Или в тях няма гума, само желязо?