
Много съм се чудил каква е най-подходящата кола за нея ...За двe години тя стана достатъчно добър шофьор, може би носи някакъв ген от баща си, който е дългогодишен шофьор, и за разлика от много други жени усеща автомобила, слуша го и веднага разбира, когато нещо не е наред. Аз затова исках да се научи на някоя трошка - хем ниска първоначална инвестиция, хем честите проблеми я запознават по един категоричен начин с автомобила, научават я да разбира кое от какво става, какво има под капака, зад колелетата ... Сега шофира уверено, културно, а когато я наскачат Бабините Влайкини, го настъпва яко и се справя по-добре от доста мъже. С две думи - за 2 години тя отбеляза много голям прогрес, като се има предвид колко много я беше страх в началото, и вече не заслужава автомобил, който не е изпипан от създателите си.
Сигурно повечето от вас ще кажат - трябва и Мерцедес, и ще ги разбера. Но за да бъдем максимално обективни, нека поставим все пак някакви критерии:
1. Колата трябва да е със среден размер - нито да е като моя Мечо, нито да е някоя калинка
2. Максимална цена 3-4 хил. лева
3. Много добре проектиран и изработен автомобил, запомнил се с качествата си
4. Никакви италиански, френски, испански и други марки не се разглеждат - само немски (без Опел) или японски (тук пропускаме Мазда, Нисан и Сузуки, Субару по-трудно ми се струва, че се поддържа (4WD), иначе е добро)
5. Произведена след 1995 г.
6. Достатъчно икономична - до 20лв./100 км софийско
7. И на последно, но не по значение - външния вид на колата трябва да е характерен, да не може да се сбърка по-отдалече с друга
Надявам се, че ще стане интересна тема, в която ще изскочат важни въпроси и където ще бъдат направени най-различни паралели. Нали казват, че жените били по-добрата половина на човечеството, та ако е вярно - значи те също (може би не всички) имат право и могат да изпитват неповторимото удоволствие от това да се слееш с автомобила и да си говориш с него на един и същ език. Предварително благодаря на всички участници - заедно ще се приближим по-близо до истината. А тя - тя винаги е една, само гледните точки са различни. Поздрави!