За да не изглеждам демагог или оптимист или празноглавец.... всъщност за празноглавеца не е сигурно де...

.....та ще дам един бърз пример..... От 98-ма година си имам един бизнес който от година на година ми вървеше добре ... в един момент усетих че завися само от този бизнес и ако нещо в законодателството в моята сфера на дейност се промени - всичко ще се срине... Затова започнах нещо малко по различно, свързано с първото, но независещо от него....... С времето се разви и втория бизнес...През това време пробвах с трети, четвърти - там уви неуспешно.... Скоро започнах нещо коренно различно, надявам се и съм почти убеден че там ще се справя ......... Както и предвидих - първия бизнес се срина с навлизането на големи чужди компании - второто препитание обаче вече беше достатъчно добро за да не ми пука особено.... Сега се застраховам с нещо друго, дано успея ... ако не - пробвам живот и здраве нещо друго.... Борба за оцеляване - борба с бюрократи, лицензи, работа с хора - да наемаш хора е нещо доста трудно..... заеми, малко свободно време, малко време за семейството... Не мога дори да си завърша висшето образование две години остават ... а не ми остава време.... Но пък всичко около мен зависи от самия мен... И имам толкова неща напред които трябва да свърша...... Все имам чувството че съм до никъде, макар околните да мислят че съм успял И ако някой ме почерпи дори кафе - чувствам се задължен - не съм свикнал някой да ми дава нещо безплатно....... та близките години не ме притесняват.... имам мнооого работа за вършене...

хм... айде стига че го обърнах на литературен форум... модератора да трие ако е съвсем офтопик.....В