59 мнения по тази тема

[Momchil]

Април 1997 - Януари 1998:

32990 (Тогава Парашутна бригада гр. Пловдив), Колега :-)
1-ви ПРБ, а в учебния център - трета ненагледна рота.

27.03.2003г. - 27.12.2003г. поделение 32990 Специални сили Пловдив (Учебен център).

[калоян]

четири години ,седем месеца,петнадесет дена и девет часа затвор за побой на подполковник и капитан-амнистия и СВОБОДЕН и беж в чужбината(добре ,че ме взема една германка па се укротих(малко) )

[J0R0_1978]

Поделение 28860 Горна Малина.1998г.Най-напред ефрейтор после мл. сержант.Радиотелеграфист секретни служби.ВОС 111. А бе служба песен . Само компаньонки липсваха .

[Nasakoto]

03.01 - 14.03.2002 - ЦУЦПМКН - Плевен (бившето ШЗО)
15.03 - 03.10.2002 - 61 Стрямска гипсирана бригада - Карлово (телефонист, а после картечар в 3-та рота на 2-ри батальон)

До последно си останах редник.

[fika210]

Аз толкова много исках да ходя в казармата,ама докато се изуча и те отмениха задължителната служба...И сега се чувствам много неловко в мъжка компания, когато се разказват казармени истории...Седя,мълча и слушам. Тъпо,тъпо...

[Dimitar Nikolov]

01.10.1985 - 30.04.1986 - Школа в Бистрица - радиотелеграфист средна мощност - пък и първенец на школата 180 знака в минута МОРЗ -ВОС111 - фатмаците покриваха клас Майстор с мен,
01.05.1986 - 25.09.1987 - Поделение незнам си кое /26450 май беше/ в Божурище.
Чист пагон - чиста съвест.

[Илия Горанов]

Аз толкова много исках да ходя в казармата,ама докато се изуча и те отмениха задължителната служба...И сега се чувствам много неловко в мъжка компания, когато се разказват казармени истории...Седя,мълча и слушам. Тъпо,тъпо...

На мен пък хич ми не е тъпо да ти кажа... Не ми се ходеше и не отидох... Не беше голям зор, щото и аз докато се изуча и я отмениха. Обаче имах съученик - промит мозък, трето поколение военизирана фамилия - всички в семейството, даже и жените. Отиде в казармата с голям мерак. Излезна си разочарован. Тъй че хич и не съжалявам...

[W123]

Аз май ще ви ударя в земята с най-дълга войнишка служба...къде 8 годинки.Наборна една останалото кадрова.Пробваха се началниците да ме пращат на курсове че току виж стана и аз с пагони ама на,то като неможе човек да стои мирен и го откомандироват за "добро поведение".
Иначе като гледам бая ще се съберем от Парашутната дружина.С мен ставаме трима и Скай четвърти.
Малко бях тук в Пловдив,после в Сливен,после пак в Пловдив и така.
Минах си през гърча на ДРБ,после на ПРБ,беж към свръзките на станция средна мощност където не изкарах много,накрая малко по централа и кабели и аре шута в гъз@ и чао.
Жалкото е че в армията има много свестни момчета,хора с идеи и желание за работа но тъпите,прости,малоумни,ограничени началници им ..... майката и в един момент си тръгват безславно и огорчени,физически развалини и психически леко разстроени защото искаш да работиш за развитието на тази система,отделяш от личното си време и средства,не се съобраяваш с много фактори само и само да вървиш ти и шибаната армия напред...но не,няма и няма!!!
Може думите ми да звучат силно и нападателно но съм пристрастен защото дадох част от силните си години в името на родината ми и като се оърна назад виждам че не е имало смисъл...

[MB 230 TE]

23.03.1995 - 19.05.1995 - Новобранска школа във Враца
19.05.1995 - 27.09.1995 - Поделение незнам си кое в Сливница. - Ефрейтор
27.09.1995 - 28.08.1996 - Първа танкова бригада, Първи батальон, Трета рота в Горна баня. Див механик водач на танк Т-72 - Младши сержант.

И те така.

[fiveq]

То смешно, ама айде и аз да се включа ...
След 10-ти клас, военно за малко над 1 месец, близо до границата - Годеч.
От една страна весели и щури спомени, но от друга имаше и много неудобства за нас като момичета - ЗКПЧ-то (иначе млад и симпатичен мъж) ни даваше да се къпем само веднъж в седмицата, а това както разбирате...на една съученичка й беше дошъл периода там и тя помоли да й позволят да се изкъпе и да се замива от време на време...лелее какви крясъци и забрани бяха, НЕ та не. Срам и позор, и неудобство, ще замирише на рибният магазин.
Но на тия дебили там никак не им пукаше. Военни, кво да ги обиждаш повече ?!?
С нас бяха и момчета от ИСИ-то тогава, ходеше се в събота вечер на местната дискотека в Годеч (добре,че не отидох тогава, бях дежурна на знамето, пфу, каква глупост) и местните отворковци искали да танцуват с нашите момичета, пък тия от ИСИ-то не дали...и се заформи тогава един бой, и едно вадене на ножове и ранени...абе, дебела работа.
И на всичкото отгоре, всяка вечер спираше тока в целият район там (незнам защо) и Годеч и околността оставаше на тъмно, от 3-тият етаж на лагера се виждаха само ония ми ти огромни светлини от прожекторите на границата и нищо друго.Негър може да ти бръкне в очите и да не разбереш, такава тъмница. А баш до лагера течеше р.Нишава и имахме и полянка, ех, какви екшъни имаше само. Само дето там в Годечко всеки ден станеше ли 16.00-17.00 ч. и небето се смрачаваше и почваше да вали всеки ден, падаха светкавици и гаснеше тока естествено...и после само прожекторите видими в тъмното. Много странно време тогава в тоя район. Беше лятото на 1987 год.
А на знамето, което от време на време "пазех" (за какво го пазех и аз не знам, да не би някой да си избърше г..а с него, може би) имаше и плъхове, подпираш си се ти на рязаният "Калашников" и се ослушваш да не би да идва някой от проверяващите и да се развика що не стоиш мирно, а се подпираш на оръжието; и от време на време в тишината в коридора се чуват странни звуци, в един момент по край теб се юрва бая големичък и охранен плъх, от който група мангали биха преяли, ако го хванат своевременно... Мои съученички по съдба (там на военното) в такива моменти надаваха такъв вой... и будеха цялата сграда, само се чудеха къде да се качат там при знамето, и "стреляха" (разбирай щракаха) с празните автомати по плъховете. Единственият начин да "сплашат" мишките така. Абе, ужас... условията де.
Постреляхме малко и с истински куршуми и автомати на края (май по 6 ни се полагаха, не помня вече) и това беше. А после, след военното, същият тоя ЗКПЧ идваше (е, и другите там) в училището ни и сваляше въпросното момиче, и се държаха всички коренно различно след това- като нормални хора. Еййй, това казармата е страшно нещо, проваля човека и му промива мозъка яко.

[grosmaster]

Петя, голям филм е било при теб...
... хубаво е че в годините на демокрацията нещата малко са се променили

[kombi124d]

То смешно, ама айде и аз да се включа ...
След 10-ти клас, военно за малко над 1 месец, близо до границата - Годеч.
От една страна весели и щури спомени, но от друга имаше и много неудобства за нас като момичета - ЗКПЧ-то (иначе млад и симпатичен мъж) ни даваше да се къпем само веднъж в седмицата, а това както разбирате...на една съученичка й беше дошъл периода там и тя помоли да й позволят да се изкъпе и да се замива от време на време...лелее какви крясъци и забрани бяха, НЕ та не. Срам и позор, и неудобство, ще замирише на рибният магазин.
Но на тия дебили там никак не им пукаше. Военни, кво да ги обиждаш повече ?!?
С нас бяха и момчета от ИСИ-то тогава, ходеше се в събота вечер на местната дискотека в Годеч (добре,че не отидох тогава, бях дежурна на знамето, пфу, каква глупост) и местните отворковци искали да танцуват с нашите момичета, пък тия от ИСИ-то не дали...и се заформи тогава един бой, и едно вадене на ножове и ранени...абе, дебела работа.
И на всичкото отгоре, всяка вечер спираше тока в целият район там (незнам защо) и Годеч и околността оставаше на тъмно, от 3-тият етаж на лагера се виждаха само ония ми ти огромни светлини от прожекторите на границата и нищо друго.Негър може да ти бръкне в очите и да не разбереш, такава тъмница. А баш до лагера течеше р.Нишава и имахме и полянка, ех, какви екшъни имаше само. Само дето там в Годечко всеки ден станеше ли 16.00-17.00 ч. и небето се смрачаваше и почваше да вали всеки ден, падаха светкавици и гаснеше тока естествено...и после само прожекторите видими в тъмното. Много странно време тогава в тоя район. Беше лятото на 1987 год.
А на знамето, което от време на време "пазех" (за какво го пазех и аз не знам, да не би някой да си избърше г..а с него, може би) имаше и плъхове, подпираш си се ти на рязаният "Калашников" и се ослушваш да не би да идва някой от проверяващите и да се развика що не стоиш мирно, а се подпираш на оръжието; и от време на време в тишината в коридора се чуват странни звуци, в един момент по край теб се юрва бая големичък и охранен плъх, от който група мангали биха преяли, ако го хванат своевременно... Мои съученички по съдба (там на военното) в такива моменти надаваха такъв вой... и будеха цялата сграда, само се чудеха къде да се качат там при знамето, и "стреляха" (разбирай щракаха) с празните автомати по плъховете. Единственият начин да "сплашат" мишките така. Абе, ужас... условията де.
Постреляхме малко и с истински куршуми и автомати на края (май по 6 ни се полагаха, не помня вече) и това беше. А после, след военното, същият тоя ЗКПЧ идваше (е, и другите там) в училището ни и сваляше въпросното момиче, и се държаха всички коренно различно след това- като нормални хора. Еййй, това казармата е страшно нещо, проваля човека и му промива мозъка яко.

Няма какво да се чудиш на мозъците Да не мислиш,че им е лесно да влачат тия котлони (фуражки) на тиквите толкова години

[fiveq]

Изобщо и не се чудя, исках да кажа, че и аз бях в "казармата" , макар и за по-кратко, имам понятие за какво иде реч де. Гаврути разни там.

[Алфонсо]

След хиляди врътки в продължение на 10 години се скатах от родната казарма

И аз по същия начин, то не бяха врътки, неявяване, студентсво(на 3 места) НО им се измъкнах на шапкарите

[Vladek]

Школа-Ямбол 1978г-радиотелеграфист
Поделение-26520(може и да не е така)-7месеца набиване на Морз и схеми на разни станции-Р810 ,Р250, Р820,Р410,Р140-бе всички Ерове(още си спомням , че кварцовият генератор на 118 ката работеше на 68-69градуса по Целзий)
След това във възел "Балон"(мисля ,че така беше позивната на радиолокационният възел над село Маломир-Ямболско)
Скоро минавах от там и прескочих да видя поделението-руини-ни Христо ,ни Венера , ни Пеперуда ,няма Слон-няма нищо
Та така , 3 та армия ВВС
Обслужвахме и ПВО-пазехме въздушното продстранство на Югоисточна България
1 клас радиотелеграфист-(покривах майсторски клас ,но само щатен можеше да го притежава)
Гледам , има и колега радистче
Спомням си някои кодове(не официални) -ФЛО , ЩЩД , ОСН имаше и други , но не си ги спомням вече
Морза го знам още(егати набивките са били)
Здравей наряд - през 6 наряд
Бичехме кат луди с морзов ключ в пръстетата на десната кунка и слушалки на черепчето-ма в страни от ушетата-та да можехме да слушаме тайно Радио гонг-ББС , Голас Америки и др.
Влязох 1 октомври(тогава за пръв път въведоха зимно-лятно часово време, та висяхме на една гара ,защото сме избързали в разписанието с 1 час)
Уволних се на 28 септември(3-дни по-рано) заради следването ми-тогава така беше-приемат те във ВУЗ и те .....уволняват заради следването
Абе замаях се ат наряди по станциите
Като се уволних , в продължение на година(може би) ставах нощно време в 01.30ч - за наряд в КП-ето или дежурен по станция
Що въздушни войни и битки проведохме ,не е истина
Що цели съм предавал с часове с тоя сакат ключ - нямат брой
Много ни мъчеха от Одеса
Переха с електронни ключове, изтърваха или прибавяха точки или тирета
Прав до масата приемах донесенията им за целите , а ония перяха с по 120-130 знака в минута
Записваш по памет-1,2 донесения след края на приеменето(групата на донесение за цел беше около 8 неповтарящи се знака за цел)
Бе... допотопна работа
Мани , мани
Ае стига ,че се връщам 27 годинки назад и може да .....осъмнем
Поздрави