Като ми е тръгнало назад и бутане неще.Днес,убав септемврийски ден,решихме да излезем на излет с приятели,всички по колите и към балкана.За лош мой касмет на сто метра от нароченото място мерца хлецна и легна по корем,като някой кит останал на сухо.УЖАС,мисля си аз-скъсах шарнир,и вече почвам да набирам телефона на продавача да му казвам какви ментета продава(наскоро ги сменявах)-слизам,поглеждам гумата се скрила у калника ама шарнира здрав,Е***И.Грозна гледка,скъсал се ботуша дето даржи пружината към купето.Изприщих се,карах с 5км в час,ами ако бях с 105-и жената и детето вътре.Пак си викам малкия дявол,ами сега брада-трябва и да я прибера.Колесар не става,единствената кола на пътна помощ натоварена с един Понтияк на три месеца,и патува за София на сервиз.
Добре че имам тел.номер на НЕВОЛЯТА та се оправих,подложих един тампон от (срам ме е да кажа че ми излезе име вече)земеделска техника между горния носач и подкалника и право при тенекеджията,а той даже ме успокои-не си пьрвия.
Ето и полеви снимки,горе долу се вижда за какво става вапрос.