Към съдържанието

  •  

Само Дизел

Регистрация: 23 фев 2006
Офлайн Последно: 27 яну 2011 - 15:12:54
*****

#52694 Монтаж на темпомат, тип “Кат’ истински”

Публикувано от Само Дизел на 17 юли 2007 - 14:56

Такаа. Поръчал си значи немеца Мерцедес на времето, турбо-дизел, комби, автоматик, климатик и т.н. ама забравил нещо. И то к’во? Темпомат, разбира се! Днес аз, 16 год. по-късно се заех да поправя това недоразумение.
Реших да монтирам темпомат. Обаче какъв?
Оригиналният темпомат за W124 отпада автоматично, защото е твърде скъп. Само за части биха отишло към 700 Евро. Разните китайски ментета (ако има такива, щото не съм и търсил) също отпадат, защото темпомата си е сериозно нещо, не ми се рискува с несигурни производители.
Затова, като единствен вариант отстана лидерът на пазара на такива системи – ф-ма Waeco. Още повече, че четох из Нета за успешно монтирани техни системи на различни Мерцедеси.
Waeco предлагат различни модели темпомати. Най-евтиният вариант е MS-50, който е пълен комплект със всичко необходимо за монтажа и е почти универсален. Аз обаче, като по-хитър, реших да взема MS-400, който е два пъти по-скъп и съдържа само контролера и вакуумно моторче. Няма допълнителни датчици, няма копчета за управление. Последните две така или иначе не ми трябваха, защото идеята ми беше темпомата да се контролира от оригинално Мерцедес лостче за темпомат и да взима сигнал за скоростта от вграденият в скоростомера на таблото датчик на Хол.
И така, планът беше готов, следваше поръчка на части. Ето как изглежда тя:

А. Необходими части и цените им
1. Оригинални Mercedes-Benz части (цени в Евро, по ценова листа, без ДДС):

A1245400444 Лост темпомат (42,81)
A1244623223 Бленда волан (6,69)
A126 462 04 96 Маншон за лоста (4,34)
N007985004158 Винтче (0,40)
Публикувано изображение


2. Waeco части (от Ebay, цена в Евро, с доставка)

Magic Speed MS-400 (175,00)

Публикувано изображение

Общо (с ДДС, с отстъпка): ~240 Евро

Блендата за волана е този черен, пластмасов кожух на кормилната колона. Необходим е нов, заради допълнителната дупка за новото лостче. Лостчето е с гумен маншон в долната си част, което закрива дупката. Винтчето е много важно, защото е доста дълго и особено и, ако не се поръча, може да е трудно да се намери. А трябва да е дълго, за да може да мине през лостчето и да го фиксира към колоната.
Лост за темпомат може да се потърси и на старо по моргите и тогава би трябвало да излезне доста по-евтино.

Б. Монтаж

1. Търсим място за вакуумното моторче в двигателният отсек.
Моторчето трябва да се монтира на сухо и хладно място, на поне 300 мм от източници на силно електромагнитно поле (бобини, генератори и пр.).
Аз му намерих място на стойката на ABS-a, където си имаше една дупка с резба в която точно пасна едно от винтчетата от комплекта на темпомата. Т.е. не съм пробивал дупки по тенекията. Е, в ABS-а има източници на ел-магнитно поле, но са слаби.
Жилото го фиксирах за щипката на спирачните тръбопроводи, прекарах го през дупка в преградната стена, мина около ботуша на амортисьора, и го вкарах обратно в двигателният отсек, през маншона на жилото на газта.

Публикувано изображение


2. Монтираме жилото за лостовата система на газта.

Пробвах три варианта. Първите два бяха с фиксиране на жилото на темпомата към жилото на газта. Не ми харесаха и затова измислих трети вариант, при който жилото е вързано директно към лостчето на газта. И при трите варианта се пробиват дупки, но само в планките и при грешка или желание за връщане към оригинала, лесно могат да се поръчат нови планки, едва ли са скъпи. Снимката нещо не излезна, ще го снимам пак.

3. Свързваме кабелите на контролера
Свързват се следните кабели: +12V, маса, сигнал за скоростта, сигнал от спирачката машинка, 4-жилен кабел към вакуумното моторче, 8-жилен кабел към контролното лостче. За точните цветове на кабелите и начин на свързване е най-добре да се чете внимателно ръководството и да се спазва абсолютно точно, без импровизации.

Сигнал за скоростта.
Взима се от оригиналния датчик на Хол. За целта се сваля таблото с уредите. Датчика е точно в основата на жилото на скоростомера. Сигнала се взима от жълта/зелената жица или буксата и. ВНИМАНИЕ! Снимката е малко подвеждаща. Към датчика се свързва СИН кабел, а не лилав, както е на снимката!!! Синият кабел е в черна изолация заедно с още един кабел и завършва с кабелна обувка. Лилавият кабел не се използва (изолира се)!!! Подчертавам това, защото подобно подвеждане по една снимка в нета ми коства няколко дена мъки, плюс няколко урока по електроника.
Някои модели нямат монтиран датчик на Хол. Това не е трагедия, има няколко решения – датчикът може да се купи и монтира (струва към 50 евро обаче), или може да се вземе темпомат модел MS-50, който пристига със собствен датчик, който се монтира на кардана или полуоската.
Публикувано изображение


Свързване на кабелите на моторчето.
Тука няма нищо особено, следва се ръководството. Споменавам го само за да кажа, че най-подходящият начин да се прекара кабела от таблото в двигателният отсек е през кутията с бушоните. Кутията се разкача с развиването на няколко винтчета, повдига се нагоре и имаме пряка връзка със салона. На кутията има подготвени отвори за кабели, само трябва да се изреже дупчица в гумата.

Свързване на оригиналният лост към контролера.
Това, което не пише в ръководството е как да свържем кабелите към оригиналното Мерцедес контролно лостче. Това става така:

MS-400: Пин номер, цвят (ФУНКЦИЯ) -> MB-лост: цвят (ФУНКЦИЯ)
(-x означава, че не се ползва)

1. Син (OE KEY) -x
2. Кафяв (ON/OFF) ->Червен (AUS)
3. Жълт (KEY/SET) -> Зелен+Син (BESCHLEUNIGEN+SPEICHER)
4. Черен (COM/GND) -x
5. Сив (RES) -> Жълт (VERZOEGERN)
6. Бял (ON LED) -x
7. Зелен (COAST) -x
8. Оранжев (ING) -> Сив (???)
9.

Вързано по този начин, функциите на лоста стават така:
Нагоре:
-едно бутване - фиксиране на скоростта
-следващи побутвания - увеличават фиксираната скорост с 1 км/ч
-задържане - увеличаване на скоростта, докато се пусне лоста и фиксиране на достигнатата скорост.
Надолу:
-едно побутване - възстановяване на фиксираната скорост преди прекъсване на работата на темпомата.
-едно побутване при работещ темпомат - намаляване на фиксираната скорост с 1 км/ч
-задържане - намаляване на скоростта, докато се пусне лоста и фиксиране на достигнатата скорост.
Напред: Изключване на темпомата.
Назад (към теб) без функция.


Публикувано изображение


4. Монтиране на лостчето.
Сваля се волана, развиват се болтчетата, който държат лоста за мигачите, сваля се лоста за мигачите, сваля се блендата на волана, слага се новата бленда с допълнителната дупка. Надяваме новото маншонче на лоста за темпомата. Новото лостче за темпомата се монтира в жлеб в основата на лоста за мигачите. Двата лоста се монтират обратно, само винтчето, което минава през лоста за темпомата, се заменя с новото, по-дълго винтче. Волана се монтира обратно. Готово.
Публикувано изображение


Публикувано изображение

Следва тестове, нагласяници (по желание) и се завършва с няколко студени бири за добре свършената работа :)

А сега бързам да издам колегата Вени, който тези дни монтира успешно модела MS-50. Поради финансови причини, очаквам по-голям интерес към този модел, отколкото към MS-400.
  • 1


#32100 Азбучни истини или Read Me First

Публикувано от Само Дизел на 08 февруари 2007 - 12:07

ВНИМАНИЕ! Темата е само за информация. Моля, ако имате въпроси и проблеми, излагайте ги в съответните раздели, не тук.


Мерцедес-Бенц, както всички тука знаем, е уникален автомобил, а не просто кола, като всяка друга. Вековният опит и традиции на фирмата са заложили редица специфични идеи в конструкцията, а от там и в ремонта и подръжката на автомобилите на фирмата. Тези особености рядко затрудняват поддръжката, най-често дори напротив. От несъмнена важност е обаче да се знаят и да се спазват! Само така можете да разчитате напълно на легендарната здравина, издръжливост и удобство на автомобилите Мерцедес-Бенц.
Затова, с общите усилия на форума и най-вече на колегите, които са изписани най-долу със специални благодарности, съставихме настоящият текст, който има за цел да обърне внимание на новите (а и по-старите) собственици на Мерцедес, на някои от нещата, които са специфични за марката Мерцедес-Бенц и не се срещат (или се срещат рядко) в други автомобили. Тексът няма за цел да бъде ръководство за ремонт, нито да описва всички процедури по поддръжката. Целта, освен да се даде полезната информация, е да накара собствениците на Мерцедес да се замислят малко преди да се заемат с някаква нова дейност по автомобила. Да потърсят информация, сами или тук във форума и да не разчитат само на съмнителни знания на гаражните "майстори".
ВНИМАНИЕ! Въпреки, че голяма част от фактите наистина се отнасят за всички модели Мерцедес, списъкът е базиран предимно на особеностите на моделите от серията 124. Почти без забележки може да се приеме и за останалите модели от това и близките поколения. Политиката на Мерцедес е да не променя излишно детайли и възли доказали функционалността си в практиката, което улеснява обслужването. Все пак, силно препоръчително е всеки да установи особеностите на собствения си Мерцедес.
VIN номера (Vehicle Identification Number) е първото нещо, което трябва да проверите, дори още преди да сте купили автомобила. Този номер ще ви даде важна информация за точния модели и модификация на автомобила, оборудването и в много случаи и датата на производство.

Сладват фактите.

Трансмисии:

1. В повечето ръчни скоростни кутии на Мерцедес се използва АТФ (масло за автоматични трансмисии), а НЕ стандартно трансмисионно масло за ръчни скоростни кутии! Използването на грешно масло може да разруши скоростната кутия!

2. Конвертора (турбината) на автоматичните трансмисии (АТ) на Мерцедес има пробка за източване. Смяната на маслото става, като се източи маслото от тази пробка, от пробката на картера на трансмисията и се свали капака на картера и извади филтъра. Така, при Мерцедес маслото се подменя напълно, а не на половина, както е при повечето други автомобили.

3. Проверката на нивото на маслото в АТ става при загрята трансмисия (карана поне 10-15 км) и работещ двигател с лост на селектора в положение Р (паркинг). Тогава нивото на маслото трябва да е между MIN и MAX белезите на сондата (пръчката). Някои от по-новите модели са с необслужваеми трансмисии и нямат сонда за проверка на нивото.

4. Всички леки автомобили на Мерцедес са с хидравличен привод на съединителя, още от края на 50-те години

5. Много от моделите с АТ нормално потеглят от 2-ра предавка. Това не е дефект. Трансмисията може да бъде принудена да потегли от 1-ва предавка, чрез превключване на лоста в положение 2 или чрез кикдаун.

6. Уникално свойство на АТ на МБ (до 1995) е, че позволяват палене на двигателя на буксир, защото имат втора маслена помпа на изходящия си вал, която на практика се задвижва от колелата. Необходимо е автомобилът да се ускори до поне 30 км/ч, с лост на селектора в положение N, за да се вдигне налягане в кутията, след което се включва на скорост. Поради тази причина АТ на МБ са и по-нечувствителни от кутиите на други производители при буксиране след авария, но тук трябва да се прочетат указанията в ръководството за експлоатация за всеки модел.

7. Хидротрансформаторите на 4-степенните АТ нямат lock-up функция. Това увеличава малко разхода, но затова пък се увеличава и надеждността на трансмисията.

8. Редовно проверявайте нивото на маслото в диферциала, особено, ако има теч на масло. Маслото трябва да достига до долният ръб на пробката за наливане. Корпусът на дференциалът не е херметически затворен, а има отдушник, който винаги трябва да е чист и проходим. Отдушникът може да се демонтира за почистване.

Интериор и климатизация

1. Силата на осветлението на таблото и копчетата се регулира от копчето за нулиране на дневния километраж.

2. Задните седалки на Т-моделите се свалят по следния начин:
- хоризонталната (седалищната) част на седалките се повдига със задната страна напред. Това е възможно само при отворени врати.
- свалят се възглавничките за глава на задните седалки. За да се извадят напълно трябва да се натисне копче, разположено точно до единият от двата отвора за стоманените пръти на възглавничките. Извадените възглавнички се постават в направените за целта отвори на обърнатите на горе седалки. Облегалките на задните седалки се избутват изотзад, с горната си част напред и надолу. При правилно положение гърбът на седалките застава в една хоризонтална равнина с пода на багажника.
- при нужда от по-голям обем, седалищната част на седалките може да се извади напълно. За да се освободят се дръпва червена ръчка в долния заден край наизправените седалки.

4. За да се свалят предните подглавници, те трябва да се вдигнат максимално нагоре от врътките (разположени странично на облегалката) и да се продължи вдигането, като успоредно с това се напипа клавиша за освобождаването им, който се намира на гърба на облегалката и се познава, че е той само опипом - външно по нищо не личи , че е там.

5. От централната (двойната) дюза за климатизация на салона винаги духа само хладен въздух! Това е за ваша безопасност. Топлият въздух насочен към главата действа приспивно, затова тази възможност е изключена.

4. Датчикът за температурата в салона се намира зад отвор разположен в плафона над огледалото за обратно виждане. Ел. вентилаторче разположено зад жабката има грижата да смуче постоянно въздух от салона и да обдухва датчика. Връзката между вентилаторчето и датчика е чрез гумен тръбопровод.

5. Моторчето задвижващо ел. люк се намира в горната предна част на левия заден калник. Там е и механизма за ръчно задвижване на люка в случай на проблем с ел. двигателя.

6. Защитата срещу отваряне на вратите от деца на задната седалка се активира с помоща на тънък предмет (например ключ), с който трябва да се бръкне в малък отвор, странично на вратата, близо до механизма на ключалката.

7. При несветещо осветленине на арматурно табло и клавиши за управление първо проверете реостата за силата на светене (копчето за нулиране на дневния километраж), а после - и предпазителя, монтиран на гърба на арматуртното табло - в червен цокъл на крушка. Винаги използвайте крушки с предписаната мощност, защото в противен случай рискувате разтапяне и повреди по копчетата и врътките.

8. Арматурното табло се сваля сравнително лесно с издърпване към водача. За удобство може да си направите Г-образни куки, с които да се облекчи издърпването. При тази опрерация обаче трябва да се внимава да не се опъва жилото на километража. Правилната процедура е преди това жилото да се освободи от трансмисията и приидържащите скоби.

9. Капака на резервоара се заключва централно. При проблеми с централното заключване, капака може да се отвори ръчно, като се дръпне бутон от вътрешната страна на багажника, точно над гърловината на резервоара.

10. Защрихованата зона на скоростомера между 50 и 60 км/ч е максимално допустимата скорост на движение в града.

11. Малките оранжеви приличащи на римски цифри чертички I, II, III и IIII върху скоростомера отбелязват максимално допустимите скорости на движение на съответната предавка съобразени с максималната честота на въртене на двигателя (ако няма ограничител) или честотата на въртене при задействане на ограничител (бензинов ДВГ) или регулатор (дизелов ДВГ).

12. В хоризонталната редица бутони за командване на климатика, четвъртия бутон от ляво на дясно е за парното (топло) в купето останалите командат компресора на климатика и се ползват предимно лятото. Зимата ползвайте само този четвърти бутон, той командва вентиратора без да включва компресора. Скороста на вентилатора се избира от вертикалните бутони в дясно от хоризонталните, а градусите от лявата врътка.

13. Климатика е добре да се включва от време на време дори и зимно време, защото хладилната течност съдържа и масло, което е важно за смазване на компресора и уплътненията.

14. При автомобилите оборудвани с климатик, копчето "ЕС" означава "икономичен режим". Когато копчето НЕ свети, компресорът се включва според нуждите, докато когато копчето свети, компресорът е напълно изключен. При изключен компресор, всички функции свързани с отопление и циркулация на въздуха работят нормално, но няма активно охлаждане на въздуха. Копчетата за размразяване на стъклата или за изсушаване на въздуха работят, когато лампичката им свети.

15. Ако всичко по автомобила е наред и работи нормално, по таблото и копчетата не трябва да свети нито една друга лампа, освен тези на осветлението.


Окачване и спирачки

1. Всички леки автомобили са с дискови спирачки от 1968 година нататък, но паркинг спирачката е барабанна. Барабана е част от задния спирачен диск. Паркинг спирачката е отделна система и изисква отделно внимание. Поне веднъж, отворете барабана да видите какво е положението и да подмените евентуално износените или кородирали части.

2. Задният мост на Мерцедес дава възможност за прецизно регулиране на сходимостта и геометрията. Полезно е поне веднъж да се мине на стенд за реглаж на задния мост.

3. Поради стабилното си окачване и конструкцията, амортисьорите на Мерцедес трудно могат да бъдат тествани "на ръка", т.е. с натискане и отпускане. При съмнение в амортисьорите е най-добре те да се тестват на стенд.

4. Трябва да се внимава с дължината на болтовете за задните колела - ако са по-дълги могат да предизвикат повреди в механизма на паркинг спирачката или още по-сериозни проблеми...

5. Всички Т-модели (комби) са стандартно оборудвани с автоматично ниворегулиране на задния мост. Така дори и много натоварен, автомобилът запазава благоприличната си стойка.

6. При моделите с ниворегулиране, ролята на амортисьори на моста, който е с ниворегулиране, се изпълнява от хидро-пневматични сфери. Това, което прилича на амортисьори са хидравличните опори на окачването.

7. Ако карате с алуминиеви джанти, а резервната гума е на стоманена джанта, задължително си носете един комплект болтове за стоманени джанти - иначе сте и без резервна гума.

8. Ръчната (паркинг) спирачка на МБ (с изключение на W201) в действителност е крачна и използва най-левия малък педал.

9. При прекомерно износване на ябълковидните болтове на предните носачи е възможно измъкване на болта по време на движение. Следете за състоянието им.


Двигатели

1. Не търсете ангренажен ремък и ролки за Мерцедес! Всички двигатели са със ангренажна верига.

2. За дизеловите двигатели: Гарнитурата на главата на турбодизелите (602.962 и 603.962) е изработена от неръждаема стомана, за разлика от атмосферните двигатели. Гарнитурата от турбодизелите може да се ползва при атмосферните, но обратното е недопустимо.

3. Обтегачът на ангрнажната верига е хидравличен, т.е трябва да е пълен с масло и обезвъздушен. При необичайни шумове от веригата или теч на масло е наложително възможно най-скоро да се свали/инспектира/почисти/ремонтира/подмени обтегача...Проста операция, спестяваща много главоболия и финанси.

4. Редовно регулирайте топлинните хлабини на клапаните на автомобилите произведени преди 1984 г. След тази година клапаните са с хидравлични компенсатори на хлабината и не се нуждаят от регулиране.

5. Редовите ГНП на старите дизелови ДВГ, нямат електрически стоп-клапан и двигателят не се гаси чрез прекъсване на притока на нафта. На практика веднъж пуснати на тях не им е нужна електроенергия. Нужна е за спирането – ел.магн. клапан подава разреждане (вакуум) към лостов м-м с мембрана за придвижване на рейката на ГНП в положение ”нулева порция”. На самото ГНП има лост с надпис STOP, за ръчно спиране на двигателя.

6. Блок-картерите на МБ изработени от алуминиеви сплави не използват технологията ”Никасил” както е при някои БМВ и позволяват възстановяване на цилиндро-буталната група на ремонтни размери. При отливането на тези блокове по стената на цилиндъра кристализират голямо количество насочени кристални структури от силициев карбид (търговско название Силумал). В такива блок-картери могат да се използват само бутала със специално покритие (при Мале се казва Феростан, а при Колбеншмит – Алусил), в противен случай буталата ще задерат и блокират веднага след запалване. В такива ДВГ трябва да използват само висококачествени масла, защото са много чувствителни на тази тема.

7. Гориво-нагнетателните помпи на някои по-стари дизелови модели (W123 и по-стари) сa с автономно смазване, отделно от това на двигателя. Следете за нивото на маслото, има специална пробка за това. При необслужвана дълго време помпа е възможно да остане без масло или маслото да се разреди прекомерно с гориво. По новите модели с редови помпи се мажат от маслото на двигателя и не изискват специална грижа в това отношение.

8. Собствениците на дизелови автомобили,произведени преди 1979 г. с последователно свързани подгревни свещи с открити спирали лесно и бързо могат да преминат към новите паралелно свързани и бързодействащи такива.


Екстериор и осветление

1. Лявото огледало, е различно от дясното

2. Всяка изгоряла крушка трябва да се заменя с такава с мощност, предписана от производителя. Отклонение от това правило води до светване на контролната лампа за неизправност по осветлението, а в по-крайни случаи и до повреди.

3. При светване на контролната лампа за неизправност по осветлението, но не можете да откриете коя ламмпа е изгоряла, не забравяйте да проверите и габаритните светлини, осветлението на номера и спирачните светлини. Ако всички крушки изглеждат наред, най-вероятно някоя от тях е с неправилна мощност или с непостоянен контакт.

5. Предните фаровете за мъгла се включват, като копчето за фаровете се издърпа с една позиция към шофьора. Задните светлини за мъгла се включват, като копчето се издърпа още една позициа назад. Тогава светва и червената точка в средата на копчето.

6. Страничните огледала не се прибират ръчно, не ги напъвайте!

________________________________________________________________________________



Специални благодарности :allhail на авторите:
Dezki
kyuss
hektor
Veni®
mbenz
КРАНК
sakata
Двигателист
ALEXONE™



За корекции и допълнения, моля орбъщайте се към Само Дизел.
  • 3