Към съдържанието

  •  

Снимка
- - - - -

Още смях


  • Заключена тема Тази тема е заключена
25 мнения по тази тема

#1 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 14 април 2006 - 14:36

ЦЕНОРАЗПИС НА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.

ЦЕНОРАСПИС

Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)

Ядане
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)

Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено е**Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.

Добре дошле у назе!

Опознай селото та да обикнеш градо!
Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо ебаси.
си.
_________________
Усмихвай се докато имаш зъби!

:lol:
  • 0

#2 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 14 април 2006 - 15:32

Какво ще кажете да се съберем там у селото дето не е като у градо :lol:
  • 0

#3 Гост_TUNINGГост_

Гост_TUNINGГост_
  • Гости

Публикувано 14 април 2006 - 21:35

Айде ма изчакай да се науча да спъ в мерцедес!
  • 0

#4 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 26 юни 2006 - 15:49

НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН ЧЕ ЧОВЕК ПОНЯКОГА ПОПАДА В СИТУАЦИИ КЪДЕТО НЕ Е НА МЯСТОТО СИ. НА ЗАСЕГНАТИТЕ ДАМИ ПРЕДЛАГАМ ДА РА3ВИЯТ ТЕМАТА "МЪЖ ПА3АРУВА ЧОРАПОГАЩИ С ЛИКРА".
А ДОТОГABA....
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека.Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери часта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй.....Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят.....Цялата опашка се състои от
мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ???!!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго
Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ???!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
-???!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление: - ПОЛО!!!!
Девойката:
- ????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Bсички са в шок, такава антика, а още се движи....
Продавачът нерешително прелиства каталога... И изведнъж някой от опашката
Хxaxaxaxa, хихихихи!!! (сподавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
- ????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той
загрява и почва да се хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!!?!!?!
Някой от пашката, на пода на магазина(от СМЯХ):
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът
(червен от сдържания смях): .
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, !продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
-Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки се с остатъци от хихикане):
He - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли? Продавачът:
- Имаме Ferodo, Ate.
Девоиката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
-Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък): ­НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!! !???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!





:lol:
  • 0

#5 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 26 юни 2006 - 15:54

Тайното обучение на една болгар-нинджа!
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф, 220V, 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три РПГ-та, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е, той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титано-волфрамови пръчки, които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета. Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластм
асовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
  • 0

#6 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 26 юни 2006 - 16:17

НАРЪЧНИК НА ПИЛОТА
1.Всяко излтане е по желание. Кацането е задължително
2.Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад - смаляват се. Това правило
важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава кcщите стават МНОООГО големи.
3.Летенето не е опасно! Катасрофите са опасни.
4.Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не
си долу.
5.Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6.витлото е един голям вентилоатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той
cnpe, пилотът започва да се изпотява.
7.когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8."Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е
това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9.Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.
10.Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до
рампата.
11.Вероятността да оцелееш е обратнопропорцинална на ъгъла на приземяване.. Колкото е по-голям ъгълът,
олкова по-малка е вероятността и обратно.
12.Стой настрана от обалците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика
дa се крият в облаците.
В.Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14.Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги
открие.
15.Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16.Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17.Ако единственото нещо, което вижаш към прозореца, е земята, която.?тава все по-кръгла и по-кръгла, и единственото, което чуваш, е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18.Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час, и земята, която се движи с нула километра в час, досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19.0глеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.
20.запомни, гравиатцията не е просто идея. Тя е закон:-И не подлежи на обжалване.

CAMO В АМЕРИКА!
Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина. Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък IВИд И много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил iзастраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец вpeмe, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени "в серия от малки пожари" и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най­популярния начин - изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати астраховката. Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие "загубата" на толкова ценните пури в серията от малки "пожари". Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява iчека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и 1$24,000 глоба. САМО В АМЕРИКА! Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш


БЕШЕ РОЖДНИЯТ МИ ДЕН.
събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"НИЩО" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
Сед около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, щата и тъста, колегите, приятелите и много други,а аз.........
седях на дивана гол.....



Някои от нещата са от този сайт-www.angelov.biz
  • 0

#7 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 26 юни 2006 - 16:19

[B]Специално за Черноглав :D :lol: :D
  • 0

#8 KPAHK

KPAHK

    Член на МБКБ

  • Членове на клуба
  • 3766 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:MLADOST CITY
  • Автомобил:
    MB E 200, 2016
    MB E 320 CDI, 2007
    Mazda3 BL, 2011
    Toyota Hilux DLX, 2007
    Punto MK1, 1998
ГАРАЖ Виж ГАРАЖА

Публикувано 26 юни 2006 - 16:25

....
Някои от нещата са от този сайт-www.angelov.biz

а кой ли ще е тоя АНГЕЛОВ :D :D :D

радвам се че ви харесват B)
  • 0

#9 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 26 юни 2006 - 16:32

:rolleyes: Е!Хубава работа.Защо не си пускал тук та да се посмеем ?
  • 0

#10 sky

sky

    Майстор

  • Потребители на форума
  • 2135 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:София;Казанлък
  • Автомобил:
    190E 2.3

Публикувано 26 юни 2006 - 22:45

Светът е оцелял защото се е смял :D
  • 0
Публикувано изображение

#11 sky

sky

    Майстор

  • Потребители на форума
  • 2135 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:София;Казанлък
  • Автомобил:
    190E 2.3

Публикувано 27 юни 2006 - 21:13

ценно

:D :lol: :D
  • 0
Публикувано изображение

#12 Черноглав

Черноглав

    Чирак

  • Потребители на форума
  • 131 Мнения:
  • Град:Sofia

Публикувано 27 юни 2006 - 21:31

[B]Специално за Черноглав :D :lol: :D

кое от всичките е за мен? и защо точно мен? :D
  • 0

#13 Fitibaldi

Fitibaldi

    Чирак

  • Потребители на форума
  • 248 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:София
  • Интереси:Мерцедес, спорт, +#$%*****
  • Автомобил:
    Mercedes-Benz W124 Е300Т Diesel 1995

Публикувано 28 юни 2006 - 09:48

Публикувано изображение
  • 0
Публикувано изображение

#14 Blond

Blond

    Член на МБКБ

  • Членове на клуба
  • 3954 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:София
  • Автомобил:
    C124 200E 1992
    S202 220CDI 11.1999
    W211 220CDI 04.2004
    C207 350CDI 06.2009
    W212 220CDI facelift

Публикувано 28 юни 2006 - 10:34

Публикувано изображение

Мале че яка кола... с вертикално отваряне на вратите дори :-)
жигула ли е?
А за ИнжИнера чували ли сте? аз сега го откривам :D
ОПРЕДЕЛЕНО Е ЗА 18+ ПОРАДИ МРЪСЕН ЕЗИК!!!
  • 0

#15 GiN

GiN

    Напреднал

  • Потребители на форума
  • 538 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Град:Хисаря
  • Интереси:интересни
  • Автомобил:
    W124 102.963

Публикувано 28 юни 2006 - 12:00

...........и ако всичко това работи, мисля че ходенето и връщането до ЛУНАТА ще бъде по-безпроблемно от пътуване със СтаР ТреК Ентернещоси :lol:
  • 0




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни