Бруно Сако и вечният дизайн на Мерцедес

Бруно Сако - кратка биография

Визитка - Бруно Сако ( роден на 12 Ноември 1933 год. в гр. Удине - Италия ) е италиански автомобилен дизайнер, който е бил шеф на дизайнерите в германския автомобилен гигант Daimler-Benz между 1975 и 1999 година. Той е признат за един от най-големите дизайнери в автомобилната история.

Според самия Сако за първи път той е вдъхновен и решава да се занимава с автомобилен дизайн след като вижда дизайна на Raymond Loewy върху Studebaker Commander Regal от 1950 година, карайки колело по улиците на Tarvisio през 1951 година. Тези първи впечатления не могат да го накарат да забрави колата и вече знае, че неговият живот е решен.
След като изучава "механично инженерство" в Политехническия университет в Торино, той се опитва да намери работа в прочутите Ghia i Pininfarina carrozzerie, преди да се премести в Германия след тези неуспешни опити. През 1958 год. получава работа в Daimler-Benz като стилист и въпреки че плановете му са били за кратък престой, той се запознава с Берлинката Annemarie lbe за която се жени през 1959 година, а година след това се ражда дъщеря им Marina като това променя окончателно неговите първоначални планове.

През следващите 15 години кариерата на Sacco е в постоянно развитие в Daimler-Benz, като през 1974 вече е шеф-дизайнер, преди да замени Friedrich Geiger като директор на стилист центъра на Даймлер в Sindelfingen през 1975 година. Следващите 25 години преди пенсионирането си през 1999 година той отговаря за дизайна на всеки лек автомобил, автобус и камион. Между многото негови творби са концептния автомобил C111, три много успешни последователни модела на луксозната S-класа – W126, W140, W220, SL от 1989, компактния C класа, моделите на Е класа от 1984 ( W124 ) и 1995 ( W210) година, спортните CLK и SLK, луксозния SUV на M класата. Неговият любим дизайн, с голямо значение за Мерцедес, е Мерцедес 190 (W201) представен през 1982 година, докато той открито изказва разочарование от Мерцедес S класа от 1991 година (W140), считайки го за „ 4 инча прекалено висок”.

При оттеглянето си той се отказва от стария си червен SLK в полза на Mercedes-Benz 560SEC coupé

Дизайн

„Един Мерцедес-Бенц винаги трябва да изглежда като Мерцедес-Бенц” — Bruno Sacco
Преминават няколко години преди Bruno Sacco да разбере културата на Daimler-Benz, тъй като е нямало „написани стилистични закони”. Следвайки философията на съ-основателя на компанията Gottlieb Daimler: „Нищо, освен най-доброто” той започва да разбира по-добре насоките, които да следва.
За хомогенността на дизайна на Мерцедес той използва термини като хоризонтална и вертикална афинитет. Хоризонталната линия е най-важната роля като стилистичен елемент в производствения обхват и като силна визуална връзка между различните модели - големи и по-малки автомобили. Вертикалната връзка е изискване за автомобилите да не бъдат приемани остарели след поява на нов модел, осигурявайки им вечност в дизайна. За Sacco и отношението му към Мерцедес това е от особена важност, тъй като автомобилите на марката имат репутация на издръжливи и качествени автомобили с експлотационен живот между 20 и 30 години.

Награди

Sacco е притежател на множество награди и признания, получени по време на кариерата му. Цялостната му работа е призната от списанието Car Magazine' като „Дизайнер на дизайнерите” (1996), EyesOn Design Lifetime Achievement Award (доживотна награда - 1997) и на фондацията Raymond Loewy Foundation's Lucky Strike Designer Award (1997). Той е в листата на един от 25 те автомобилни дизайнери на столетието през 1999 година и името му е записано в Автомобилната зала на славата през 2006 и на Европейската автомобилна зала на славата през 2007. В родината си той е награден с най-високия орден на Републиката (Ordine al Merito della Repubblica Italiana) през 1991 година и получава докторска степен от Университета на Удине през 2002.

П.П. Статията съм е взелв от тук http://mercedes-bulg...a-mercedes.html . Слагам е в нова страница понеже никога не съм срещал нищо за този човек тук ,а приносът му е огромен. Нека творението говори само за твореца. Ако прецени управата може да закове статията ,за да я прочетат още хора.