19 мнения по тази тема

[Dimitar Nikolov]

В. Г. е автокрадец, който склони да разкаже анонимно за e-vestnik как са организирани автокражбите в България от 90-те години до днес, какви са схемите, сътрудничеството с полицията, методите за кражба. Всеки може сам да се убеди от прочетеното доколко е достоверен разказът на автокрадеца:


Нощем на улицата колите са напълно беззащитни срещу автокрадците. Само застраховката може да ги опази. Снимка: e-vestnikПървите схеми за кражби на автомобили заработиха веднага след промените през 1989 г., когато започнаха да се внасят автомобили от Западна Европа, предимно от Германия. По-късно започнаха да се правят и застрахователни измами.

В началото се крадяха предимно соц-автомобили, най-вече лади. „Лада 2107“ беше с предимства, защото много я търсеха. Тя имаше 5-степенна скоростна кутия, а вътрешното оборудване беше много „модерно“ и можеше да се монтира и на по-старите автомобили – жигули и др. „Самара”-та тогава беше все едно си откраднал S-класа. Тези коли се разфасоваха, сваляха се най-ценните неща от тях и се продаваха за части.

Като се открадне колата и от нея се свалят вратите, капаците, двигателя и др., голото купе се разрязва на 4 части, за да може да се извози. Непотребните остатъци се разхвърлят на различни места, дето птичка не прехвръква, за да не те хванат – по разни дерета и забутани места, където не минават хора. Така, дори да намерят някоя част, те не могат да разберат, че става въпрос за цяла изчезнала кола. Номерата на шаситата се заличаваха с флекс. Частите се продаваха в различни автосервизи и в многобройните магазинчета за авточасти - там по онова време имаше части предимно за „Лада“. Една нова „Лада“ струваше 5000-6000 лева. Като я откраднеш и я продадеш на части – двигателя 500 лева, скоростната кутия, ако е 5-степенна – също за 500 лева, фаровете - за 100 лева, врати и капаци общо за 500-600 лева, вътрешният салон - 500 лева, и всички други използваеми авточасти, и си докарваш към 3000 лева. Соц-автомобилите бяха лесни за запалване и по-разпространени. Още нямаше западни.

Като навлезнаха западните, крадците се усъвършенстваха и върху тях. Най-често се крадяха с „правени“ ключове. Изкъртва се патронът на вратата или на багажника и по него се изработва ключ, дубликат на истинския. С този ключ отваряш колата, палиш я и си я откарваш. После я продаваш на някой цяла или на части. Западните коли по-рядко се разглобяваха и разпродаваха на части, защото вече се крадеше по-далновидно.

Как се легализира и продава крадена кола

Какво имам предвид - изкупуваш на безценица тежко катастрофирали западни автомобили, заедно с всичките им документи, регистрационни табели и т. н., а после търсиш да откраднеш същия модел кола, но в движение и в добро техническо състояние.

Дори и цвета на откраднатата кола да не съответства на катастрофиралата, пребоядисваш я, пренабиваш й номерата на рамата и на двигателя, сменяш й регистрационните табели и започваш да се возиш с нея, все едно си реставрирал катастрофиралата, без изобщо да се притесняваш. Може да я продадеш без никакви угризения на някого като редовна, защото имаш всички документи – от кого си я купил и т. н. Дори и да се разбере, че е „пренабивана“, никой не може да докаже, че ти си го направил.

Ако си откраднал кола, за която нямаш регистрация и не ти се занимава да й търсиш двойник (защото и обратното се правеше – първо се краде колата, а после се търси катастрофирала, която да прилича на нея), продаваш я на свой човек на по-ниска цена като „крадена“ и той да се оправя с нея. Друг вариант беше да й пренабиеш номерата и да я продадеш с фалшиви документи, но в друг град, защото там е по-малко вероятно някой да си я познае на улицата.

Най-изгодно беше колата да се открадне, да й се направи фалшив регистрационен талон, все едно е редовна и да се застрахова. След това или я продаваш на някой като крадена, или я разглобяваш на части, или я изнасяш в чужбина, най-често в Русия, и я продаваш там. После казваш на застрахователите, че са ти я откраднали. В Русия я закарваш с българските номера и документи. На излизане от България плащаш на митничар, за да не запише, че колата е напуснала страната. В Русия новите собственици я пререгистрират като внесена от България (на база на фалшивия регистрационен талон), без да знаят за какво става въпрос, и започват да се возят на нея напълно законно. По онова време властите в Русия нямаше как да разберат дали талонът е истински или фалшив, защото компютрите им нямаха връзка с българските. Схемата действаше успешно години наред, защото рискът беше нищожен. Единственият случай, при който в България може да се разбере, че същата крадена кола е изнесена и продадена в Русия, е тя да се върне обратно в България и да се обяви за продажба. А шансът това да се случи е минимален.

Като продадеш колата в Русия (с резервен ключ и фалшив талон) си взимаш ключовете и документите, с които си я застраховал, и се връщаш в България. Отиваш в полицията и я обявяваш за открадната. Минават няколко месеца, след което застрахователите ти я изплащат. По тази схема от една крадена кола се изкарват двойно повече пари от стойността на една напълно редовна и законна кола.

Така се крадяха и препродаваха западните автомобили до 1995-1996 година. Нямаше предпочитания към цвета или марката. Важното беше да не е руска, защото руските станаха отживелица. Крадяха се от най-лесните за запалване коли, които можеха да се пререгистрират или се разпродават лесно на части, до най-луксозни и скъпи автомобили.
Как се преодоляват защити и аларми

След това се появиха автомобилите с по-модерно запалване. В техните ключове е поставен специален електронен чип, който автомобилът разпознава. Не отне много време да се реши и този проблем, както по-рано стана с автоалармите, на които също им се записват кодовете.

За да се открадне една по-съвременна кола, трябва да преодолеят четири защити – алармата, ключалката, контактния ключ и чипа, който се намира в оригиналния ключ. В зависимост от автоалармата, тя се отстранява по различен начин. На някои им се записват кодовете със специална апаратура. Харесвам ти твоята кола примерно, включвам си машинката – специален декодер, който записва честотите на алармата, и започвам да карам след теб. Като спреш и си включиш алармата, аз ти записвам кода с моята машинка и после с него ти обезвреждам алармата.


Някои застрахователни компании, за които работят автокрадци, съветват клиентите си да оставят в жабката втори екземпляр от квитанцията за застраховката, за да видят крадците къде е застрахована колата и да не я крадат. Снимка: e-vestnikОтключването на колата се прави с меча лапа, която е метален инструмент от специална стомана с формата на ключ от кола. За всяка кола е различен. Вкарваш го в бравата, завърташ го с “рамо” (някаква дръжка, допълнителна опора) и той кърти всичко вътре в ключалката. С меча лапа се разбива и контактният ключ. Същото може да се направи и с друг специален инструмент - т. нар “тирбушон”, който направо изтръгва ключалката навън и освобождава кормилото.

След това трябва да разкодираш чипа, който пречи да се запали колата. В зависимост от марката на колата, кутийката, в която се намира електрониката за разпознаване на ключа, е на различно място (на едни им е в таблото, на други – в компютъра на колата и т.н.). Разкодира се чипът и колата се запалва. Ако колата е много нова и нямаш необходимата техника да я запалиш, обезвреждаш алармата, освобождаваш й кормилото и с помощта на въже я изтегляш, или с друга кола я избутваш отзад броня в броня до безопасно място.

За целта крадеш друга кола и я теглиш (или буташ) с крадена кола, защото подгонят ли те, може да се наложи да зарежеш колите и да бягаш, а не е добре да оставиш собствената си кола насред пътя, вързана за крадената – много лесно ще те хванат. Когато откраднатата кола се тегли с въже и те подгонят куките, предната кола дава газ, а задната натиска спирачките, въжето се скъсва и единият със сигурност успява да избяга с колата, а другият – евентуално пеша. Дори и единия да го хванат, другият е добре да избяга, защото после може да отиде, да му наеме адвокат, да му плати гаранцията или в най-лошия случай да се грижи за семейството му, докато той излезе.

Мисли се за тези неща, когато излизаш на улицата. Щом си тръгнал да крадеш коли, очакваш и най-лошото – да те бият, да стрелят по теб, да те арестуват, да те съдят, да те убият.

Не се мисли само за най-добрия вариант - в който взимаш 5 коли, изкарваш 30 000 лева и т.н.

Ако всичко мине добре и изтеглиш с въже или избуташ откраднатата кола, закарваш я на безопасно място и викаш човек, който разбира от компютри и е наясно с блокировките по автомобилите. Даваш му пари и ти пали колата.

При кражбата, в случай че не успееш да обезвредиш алармата и тя неочаквано се разпищи, то е за секунди - намираш къде е сирената и я изкъртваш. Докато единият разбива ключалката и пали колата, другият обезврежда алармата. Ако собственикът излезе да види защо му пищи колата и се развика, се действа според ситуацията. Ако е по-далече, палиш и тръгваш. Ако идва към теб, слизаш от колата и бягаш. Ако е вече до теб, се биеш с него, докато не се отскубнеш.

Комбина с полицията

Групите автокрадци работят в комбина с полицаите, на които им се плаща, за да контролират обстановката. Когато някой собственик на автомобил или случаен свидетел се обади на полицията и каже, че пред блок еди кой си някой се опитва да открадне кола, диспечерът съобщава на най-близката патрулна кола да отиде да провери какво става. Полицаите от патрулката ти се обаждат и ти казват да изчезваш веднага оттам, защото са те видели и идват на проверка. По тази причина крадците работят на райони, в които познават полицаите. Когато още нямаше мобилни телефони, коли се крадяха по специална уговорка с полицаите – предварително се разбирате къде точно ще се краде тази нощ, за да може най-близката патрулка до „местопроизшествието“ да е с твоите хора. Те кръжат наоколо и те „пазят“. Ако им се обадят да отидат на проверка, намират начин да те предупредят отдалече да изчезваш бързо, за да не успеят да те „хванат“.

След това се наложиха силовите застрахователни компании. Те започнаха да поставят обозначителни стикери по стъклата. Никой вече не смееше да пипа коли с тези стикери, защото ако разберат, че си откраднал кола с лепенка, те потрошават от бой. Така принудиха хората да застраховат колите си в определени компании – от една страна, тези коли никой не ги пипаше, а от друга - ако не си застраховаш колата при тях, веднага ти я крадат. За което си плащаш откуп и пак се принуждаваш да си я застраховаш при тях. Постепенно всички крадци на коли започнаха да работят за застрахователните компании. Това е в сила и до днес.
Когато колата няма застраховка и полицията не я намери, крадците намират посредник, който да направи контакт със собственика. Те му искат откуп, за да му върнат колата. Парите се предават чрез посредника, след което на собственика му се съобщава къде му е паркирана колата. Собствениците много рядко се оплакват в полицията, защото се страхуват от отмъщение, но има и случаи, в които са залавяни посредници и крадци с белязани пари по сигнал на собственика на изчезналия автомобил. Застрахователите не изплащат обезщетение, когато колата е открадната с оригиналния ключ, независимо дали е взет от собственика или е бил оставен в колата (например, на таблото, докато си зареждаш гориво или слезеш да си купиш вестник и т. н.). Затова зимно време е много популярно по спирките да се дебнат собственици на коли, които слизат да си купят кафе или вестник и си оставят колата да работи, за да им е включено парното.
След 2000 година най-предпочитани за крадене автомобили станаха „Мерцедес“, „БМВ“, „Ауди“ и „Фолксваген“, защото са по-луксозни, по-скъпи и хората ги предпочитат пред останалите западни марки. В същото време тези коли са с много защити и е по-трудно да ги запалиш, да ги откраднеш, да ги пререгистрираш. Но и за това се намериха начини.



От 2000 година досега автомобили се крадат и узаконяват по сходни начини. Разликата с преди е, че има повече защити на документите и вътре в самите автомобили. Предпочитаните марки – БМВ, Мерцедес, Ауди, целите са налепени с информационни стикери и табелки. Във всеки стикер (информационна табела) има бар-кодове, по които се разпознава истинският произход на автомобила. Обозначени са с кодове номерът на двигателя, кога и къде е произведена колата и какъв е оригиналният й цвят. След като им сложиха толкова много защити, регистрацията стана по-трудна.
Най-скъпите автомобили имат и устройство за джи пи ес, с което могат да бъдат проследени навсякъде по света. По тази причина, при съмнение, че открадната кола има джи пи ес, се закарва на място, където системата няма обхват. Намира се устройството и се отстранява. Обикновено представлява кутийка, която се слага на различно място.

До преди влизането на България в ЕС всички коли, които се внасяха от чужбина, минаваха през митница и им се плащаше ДДС, мито и акциз. Таксите се изчисляват в зависимост от мощността на двигателя и държавата, в която е произведен автомобилът. Когато вкараш кола и митническите такси ти излезнат прекалено скъпо заради високата й мощност, търсиш помощ от твой познат митничар. Той си получава възнаграждението, за да ти напише по-малка мощност на двигателя.

Това се прави по следния начин - ако даден модел го има в няколко варианта, примерно с мощност 80 конски сили, 120 конски сили и 180 конски сили, а твоята кола е 180, той пише, че е 80 конски сили. По този начин спестяваш 2000-3000 хиляди лева. Няма голям риск да те хванат, защото в западните документи никъде не пише номера на двигателя - само номерът на рамата го пише. По този начин, дори товарни автомобили, се описват на българската митница като пътнически (микробуси, пикапи) и така се спестяват значителни суми за такси. Подобни шашми се правят и при регистриране на автомобилите в КАТ, ето защо вече изгърмяха някои шефове на митници и на КАТ. Митничарят може да ти напише също и по-нова дата на първоначална регистрация на автомобила от реалната.

Преди влизането в ЕС колите се внасяха и регистрираха в България с фотокопия на документите. Оригиналните документи оставаха при старите собственици в чужбина, с които те ги отчисляваха от тамошните регистри.
Много хора започнаха да внасят автомобили на застраховки от чужбина. Намира си авер в дадена държава. Той си продава колата на ниска цена с фотокопия на документите, без да подписва никакви договори и декларации за продажби, и след като колата е докарана и регистрирана в България, с оригиналните докумени собственикът отива и я обявява за открадната. Застрахователите му я изплащат. Единственият начин схемата да се продъни е, ако автомобилът отиде в същата държава и му бъде направена справка по номера на шасито.

Когато някой добросъвестен купувач на такъв автомобил отиде в чужбина и му конфискуват колата, продавачът в България му казва: “Аз откъде да знам? Купил съм я от чужбина, докарал съм я и съм я регистрирал. Нямам представа, че е крадена.” Така разследването отива напред в годините. Когато чужденците конфискуват колата, те я връщат или на собственика, или на застрахователя, ако той вече я е изплатил, а на българския купувач му дават само една бележка и му казват: “Имате посолство - оправяйте се”.

Човекът се върне в България, оплаква се, оплаква се, накрая пие една студена вода и се приключва. Много от луксозните автомобили, които се карат в България, са регистрирани по този начин, но това няма как да се докаже. Новите собственици не подозират какъв е истинският произход на автомобила им. Знаят само, че колата е внесена от чужбина и че не е открадната от България. Затова някой път, като отиде българин на почивка в чужбина с хубавата си кола, се налага да се прибере с автобус.

След отварянето на границите стана много предпочитано да се крадат автомобили от Западна Европа. Понеже много българи са там на гурбет, нещата не е трудно да се организират. Тук, в България, се купуват регистрации на тежко катастрофирали луксозни автомобили. След като събереш информация къде има такава марка открадната кола от чужбина, която съответства на твоята регистрация, отиваш, купуваш я, пренабиваш й номера на шасито според твоята регистрация, слагаш й твоите номера, сменяш й информационните стикери и си я караш. Информационните стикери ги правят в България, поръчваш и си купуваш. Може и обратното – твоите хора в чужбина да откраднат същата кола като тази, за която имаш регистрация.

На един автомобил, вкаран от Щатите, дори в момента митото, акцизът и ДДС са му адски високи. За него важат правилата отпреди, защото Щатите не са член на ЕС. При положение, че такъв автомобил е внесен и е бил регистриран вече в ЕС обаче, в България при регистрацията не му се плаща нищо. Какво се прави - на автомобилите от Щатите им се изработват фалшиви документи, че са внесени от Европа. По този начин на една дори и 10-годишна кола може да й спестиш около 15 000 лева такси. За целта трябва да познаваш някой в КАТ, който да уреди документите да ти минат без проблем. И съответно се плаща на всички по веригата.

Освен чрез документите, за внесена от Америка кола може да се спестят пари и като се уредиш на митницата да ти напишат по-ниска фактурна стойност от цената, на която си я купил. Примерно, ако си купил автомобила за 10 000 долара, трябва да платиш 20% от стойността, тоест 2000 долара ДДС. А като напишеш, че си го взел за 2000 долара, плащаш 400 долара ДДС. Това се прави с помощта на митничар. За да признаят ниската стойност на фактурата се пише, че автомобилът е катастрофирал или има други повреди и липси.



Някои застрахователни компании, за които работят автокрадци, съветват клиентите си да оставят в жабката втори екземпляр от квитанцията за застраховката, за да видят крадците къде е застрахована колата и да не я крадат. Снимка: e-vestnikДори в момента в българските сайтове за продажба на автомобили, по списанията и автокъщите може да се видят американски коли, които се продават по-евтино от най-ниските възможни разходи на вносителите им. Ако да кажем автомобилът е много мощен и се обяви като внесен от Щатите, митото, ДДС-то и акцизът му може да хвръкнат над 50 000 лева. Отделно е цената, на която е закупена колата в САЩ (не по-малко от 15 000-20 000 лева за по-новите модели). А се случва такъв автомобил да се продава в България за 50 000-60 000 лева. Почти сигурно е, че при такава „оферта“, колата е нагласена. Ако иска да се застрахова, купувачът може да провери много лесно за какво става въпрос. Влиза в ebay.com и вижда колко струват в Щатите коли като тази, която си е харесал. После намира в Гугъл някакъв по-надежден митнически калкулатор и изчислява таксите за внос на този автомобил. Събира двете суми и ако му продават колата по-евтино или малко по-скъпо от получената стойност, значи най-вероятно не е редовна.

Как се регистрира нередовен автомобил? Данните на американската кола примерно могат да се напишат върху празни италиански документи за регистрация. Въпросните италиански бланки са 100% истински и никакви скенери и детектори не ги хващат. Не се знае как са попаднали в България, но при желание, може да си купиш такива. Много коли са регистрирани с тях. Има слухове, че са откраднати от Италия и че има сайт с информация за номерата на всяка една от бланките, по която в КАТ могат да разберат, че колата се регистрира с фалшива (открадната) италианска бланка. Обаче се правят други номера и документите пак минават.

Със същите италиански бланки или фалшификати на регистрационни бланки от други държави се регистрират и откраднатите автомобили от Европа и България. Схемата е такава – открадва се колата, оправят й се защитите за запалване, отстранява се джи пи ес-а, ако има, пренабиват й се номерата на шасито и на двигателя, сменят се информационните табелки и стикери. Всички тези нови данни се попълват във фалшивата регистрационна бланка. След това колата минава през митница, ако е необходимо (през митница се налага да минават автомобили от Швейцария, САЩ и други държави извън ЕС). Накрая автомобилът се прекарва през КАТ.

Впоследствие, ако автомобилът се продава на територията на София или в района, в който е регистриран, не е нужно да се кара отново в КАТ. При прехвърлянето на собствеността се ходи само с документите и се сменят само талоните. Никой не гледа колата. Това намалява риска да се разбере истинския произход на автомобила.

По цялата верига пари взимат – крадците, ключарите, алармаджиите, компютърните специалисти, които могат да запалят колата, тези, които произвеждат табелките и стикерите, този, който пренабива номерата на колата. Ако колата трябва да се пребоядиса в друг цвят, съответстващ на регистрацията, пари взима и бояджията. Отделно се плаща за регистрационната бланка и да ти я попълни правилния човек. Той има необходимата информация за всички кодове, които се попълват за различните автомобили в документите, така че всичко да изглежда като 100% истинско. Много е важно да не стане грешка, защото в номера на шасито всички букви и цифри означават определено нещо – заводът производител на колата, годината на производство, държавата, мощността на двигателя, оригиналния цвят на колата. По тази причина се променят само част от последните 6 цифри.

Номерът на шасито на колата е като ЕГН-то на човека, само че е със 17 символа. Много хора се чудят как този, на когото плащаш да ти свърши работа, го променя в документите, след като в КАТ, при въвеждането на информацията в компютрите, служителят може да попадне на друг автомобил, регистриран със същия номер на шаси като измисления от твоя човек. Може и да се окаже, че кола със същия номер на шаси е пусната за издирване. По принцип шансът за такива съвпадения е минимален - нещо като да удариш шестица от тотото. За всеки случай обаче може и това да се провери предварително – дали някой издирван или съществуващ автомобил вече не е “заел“ желания от теб номер на шаси. Плащаш си в КАТ и готово.

Друга разликата в бизнеса с крадени коли след 2000-та година в сравнение с преди, освен защитите и по-трудната регистрация е, че много звена от веригата се специализираха в определени дейности. Един я краде, друг я пренабива, трети вади и попълва нови документи, четвърти изработва стикери. Отделно се плаща на катаджии и др. да се узакони. Ако те хванат от полицията или нещо в КАТ се издъни, допълнително се плащат рушвети, за да се покрие случаят. В крайна сметка, за да се узакони един нередовен автомобил, вече излиза много по-скъпо отпреди, а рискът е по-голям. От една страна всеки иска да изкара пари, но лошото е, че много маймуни станаха на клона.

С влизането на България в ЕС, с отварянето на границите и отпадането на митата, автомобилите, които трябва да се обслужат, станаха много повече. Назначиха 10 пъти повече хора, които да проверяват колите. Ако преди, за да свършиш работа, трябваше да минеш през трима човека, сега трябва да минеш примерно през 30. На всички по веригата, ако трябва да плащаш, къде ще му излезе краят? А и като разберат толкова много хора за какво става въпрос, едва ли не си пускаш обява, че автомобилът ти е краден. Затова се обмислят други варианти…

[Илия Горанов]

Много яка статия - като ръководство за начинаещи хакери. Всичко звучи много лесно, ама ако решиш да се правиш на хакер и те хващат на третия метър

[brpi]

Преди влизането в ЕС колите се внасяха и регистрираха в България с фотокопия на документите. Оригиналните документи оставаха при старите собственици в чужбина, с които те ги отчисляваха от тамошните регистри.
Много хора започнаха да внасят автомобили на застраховки от чужбина. Намира си авер в дадена държава. Той си продава колата на ниска цена с фотокопия на документите, без да подписва никакви договори и декларации за продажби, и след като колата е докарана и регистрирана в България, с оригиналните докумени собственикът отива и я обявява за открадната. Застрахователите му я изплащат. Единственият начин схемата да се продъни е, ако автомобилът отиде в същата държава и му бъде направена справка по номера на шасито.

Има доста верни неща но като цяло статията си е бая локум журналистически.
Е те тва червеното - купувал съм коли от немско а мои приятели и то другаде и никога дори и преди да вленем в ЕУ не е било с фото копия на док ....тва е локум и е пълна лъжа.
В немско - инфото ми е не 100 ами 1000% сигурно -без да имаш в ръцете си ОРИГИНАЛНИТЕ ДОК на колата +поне 1 ключ - колата не е твоя. Така че требе да си пълен идиот да купиш кола с фотокопие на док - ми утре ония казва че колата е откраданта и показва орг док и купувача се озъбва- прибират му колата - В немско няма договор за покупко продажба на кола- даваш парите -ония ти дава док +ключ и тва е - колата е твоя.
Ако успеш да откраднеш кола + орг док +ключ -собственика на колата НЯМА как да докаже че не тия е продал - казваш че си му платил кеш и ония ти я е продал и краи ...колата си е твоя.
Затова много хора си държат голямата бумага в некои трезор или банка или някъде си на сигурно.

[Dimitar Nikolov]

Сигурен съм, че това което пишеш е така. Но, има и много /за съжаление/ истини. Това с документа и ключа ти го знаеш, защото живееш там. Ама аз за пръв път го чувам. И не е трудно като не знаеш в някой арабски салон да те излъжат...
Между другото, това с регистриране на МПС копията е напълно вярно. Поне с коли от Италия. От Италия вземаш евтина кола с копие на документите и си излизаш нормално от държавата и 3 дни след това законния собственик я обявава за крадена и застрахователя я заплаща.

[Ivan W210]

Преди беше точно така с фотокопия на документите се вкарваха колите.Вкарал съм 4 коли досега,2 от Германия и 2 от Италия.Като едва на последната кола 2007г. ми дадоха оригиналните документи и в КАТ ми ги искаха при регистрацията.

[Faca]

Кооолко много такива истински случай съм слушал ....

Кооолко много мой приятели се занимават с такива глупости ....

Кооолко си вредим на държавата по тоя начин само ние си знаем!

п.с. това за промяна на годината на първата регистрация го правеха срещу 150лв. ... (на австрииските документи)

[brpi]

Пиша за последно по регистрацията в несмко.
Някои купува кола в немско..... собственика му дава ключ и Фотокопие на док

1- 100% сигурно - с фотокопие на док в немския КАТ (казва се цуласунгщеле ) които регистрира кола на негово име да доиде да ми се обади - тва не е БГ дет в КАТ кат бутнеш да може и с тоалетна хартия да регистрираш кола.
2- колата не се регистрира на името на купувача -в тоя случаи номерата са на името на стария собственик .......пак смях в залата- кои ще е тоя немец дет ще го направи кат знае ЧЕ ако стане нещо след като колата не е негова тои ще трябва да плати.Другото на тоя вариянт е че номерата кат идат в БГ трябва да се върнат обратно в немско за да се отпише колата и немеца да не плаща данък....м да..... кат познавам немците направо всички са готови да направят таква саможертва ......продал колата ама да направи хаир на купувача -10 дена та и повече (докат се върнат номерата обратно в немско ) плаща данък от джоба си ..........

[Faca]

Прав си ... и в Австрия е НЕВЪЗМОЖНО!
С пълномощно може, няма дори нужда да е нотариално заверено!

[chasovnik]

аз мойта в щатите като я платих агента само вписа в "талона" на колата мойте имена и адреса и каза, че колата си е моя. на другия ден отидох да я регистрирам, но отказаха да ми дадат табели до момента в който не си покажа полицата от застраховката.

[300 Gullwing]

Значи 80% статията е истина според мен. Аз мога да кажа една от схемите в Англия. Значи една кола за да влезне в морга трябва да е с напълно изрядни документи,всичко от до. След като например в дадена морга от схемата постъпи някои наточен Мергел например някоя ЕС-класа и се взимат документите и номерата на рама, двигател и стикери. След това ако същия модел влезне за обслужване или отстраняване на даден проблем в сервиз от веригата му се сменят стикери пренабиват се номерата на двигателя и рама, изкарва се клуч с имобилаизер и се оправя проблема за които съответно е постъпил в сервиза. Собственика идва плаща си само за отстраняването на проблема де останалото е бонус изненада :D ,и си го откарва. Така след време крадците отиват палят колата и на първото възможно място само и сменят регистрационите табели с тази от колата в морагата и си карат напълно закона кола.

[K4m3n]

Ако всичко мине добре и изтеглиш с въже или избуташ откраднатата кола, закарваш я на безопасно място и викаш човек, който разбира от компютри и е наясно с блокировките по автомобилите. Даваш му пари и ти пали колата.

Вярно ли е че Мерцедес не може да се запали от автокрадци? Тоест без да се копира оригиналния ключ.

[kdl]

Не е вярно, но да кажем че е доста по-трудно от останалите марки.
И говорим само за моделите с рибката ключ. Старите, които са с нормален метален ключ, с напълно обикновени.

[DEOdriver]

Като цяло решат ли да ти гепят колата,спасение няма.В днешно време до колкото знам се крадат най-вече BMW,Audi и VW.Не че Мерцедесите не ги барат,ама като че ли по-малко.Дори във Виктория отказват да застраховат БМВ-та(това ми го каза главания на Виктория за нашия окръг).
Сега не знам как по София..те уж акций правиха за автоджамбази и т.н.Дали още редовно изчезват коли?
А на нас със старите кошници ни стига,че ни крадат огледала,лайсни и т.н.

Този пост е редактиран от DEOdriver: 01 юни 2012 - 16:47

[martinis]

е, няма ли някаква възможност човек да си провери сам за себе си дали не кара краден Мерцедес ... Някакъв сайт или база данни подобно на това за VIN-овете, където примерно да вкараш номер шаси и/или двигател и да видиш...

[300E-4matic]

е, няма ли някаква възможност човек да си провери сам за себе си дали не кара краден Мерцедес ... Някакъв сайт или база данни подобно на това за VIN-овете, където примерно да вкараш номер шаси и/или двигател и да видиш...

1. Има като купуваш колата и цената е прекалено хубава за да е истинска най-вероятно не е.
2. Сайтове за крадени коли има много по интернет, но на днешно време проблема не дали ще ти я откраднат щото е застрахована, а дали не копуваш крадена кола така че гледай точка 1.